чл. 216 ал. 2 ГПК

При предявен иск по чл. 135 ЗЗД задължен ли е съдът да изследва въпрос за съществуване на вземането и към момента на постановяване на решението?
Когато към момента на постановяване на решението по обуславящото дело не е налице изискуемост на вземането, но такава настъпи в хода на въззивното производство, следва ли съдът по иска по чл. 135 ЗЗД да съобрази тези факти и да изложи мотиви към кой момент възниква активната легитимация на ищеца по този иск?
Приложима ли е разпоредбата на чл. 210 ГПК при субективно и обективно съединяване на искове от един и същи ответник срещу различни ответници при условията на чл. 215 ГПК и задължен ли е съдът да приложи тази разпоредба?
Въвежда ли законът изрична забрана за съединяване на искове срещу различни ответници, когато техните права и задължения произтичат от различни основания и в случай на такова съединяване длъжен ли е съдът да раздели производствата, независимо от наличието или липсата на предпоставките на чл. 210, ал. 2 ГПК?
Задължен ли е въззивният съд да обсъди и обоснове решението си въз основа на всички събрани доказателства, доводите във въззивната жалба и отговора към нея и въз основа на анализ на същите да обоснове мотивирано решението си?
Следва ли въззивният съд да се произнесе по всички въведени с въззивната жалба оплаквания срещу първоинстанционното решение, поддържат противоречие с ТР №1/19.12.2013 г. по тълк. дело №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ТР №1/2001 г. на ОСГК на ВКС, решение №222/.6.04.2017 г. по т. д. №425/2015 г. на ІІ ТО, решение №212/10.02.2012 г. по т. д. №1106/2010 г. на ІІ ТО и др.?