всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

чл. 55 ал. 1 предл. трето ЗЗД

Чл. 55. Който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне.

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Следва ли при постановяване на съдебното решение в мотивите съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства?
Какви са задължителните реквизити, на които трябва да отговаря електронен документ – електронно писмо /имейл/, възпроизведен на хартиен носител по реда на чл. 184, ал. 1 ГПК?
Може ли да се представи по делото разпечатка на текст, която да се приеме за електронно писмо /имейл/, ако тя не съдържа автоматично получена от електронната система информация за дата, час и минута на изпращане /“date“/, подател /„from“/ получател /”to”/ и относно /subject“/?
Приложима ли е разпоредбата на чл. 178, ал. 2 ГПК спрямо възпроизведен на хартиен носител по реда на чл. 184, ал. 1 ГПК електронен документ?
Как съдът следва да цени по смисъла на чл. 178, ал. 2 ГПК електронно писмо /имейл/, възпроизведено на хартиен носител по реда на чл. 184 ГПК, което не съдържа задължителен реквизит, а именно автоматично получена от електронната система информация за датата, часа и минутата на изпращане /“date“/, подател /„from“/ получател /”to”/ и/или относно /subject“/?
Следва ли съдът да укаже в определението си по чл. 140 ГПК на страна нередовността на доказателственото й искане за приемане като писмено доказателство на документ, за който твърди, че е имейл, ако същият не съдържа задължителен реквизит, а именно автоматично получена от електронната система информация за датата, часа и минутата на изпращане /“date“/, подател /„from“/ получател /”to”/ и/или относно /subject“/?
Липсата на „реална доставка по чл. 6-8 ЗДДС, макар чрез включване на една фактура в дневника за покупко-продажба на получателя и ползването на данъчен кредит по нея, представлява ли недвусмислено признание за съществуването на правоотношението по договор за търговска продажба и основание ли е това за плащане по тази сделка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Десислава Добрева

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Допустимо ли е въззивният съд да приеме, че анексите към предварителния договор за покупко-продажба на дружествени дялове, съдържащи израза „купувачът предава в брой сумата от 9 778 лева, като аванс“, представляват разписка за получено плащане по смисъла на чл. 77 ЗЗД и имат обвързваща материална доказателствена сила, без да се тълкува цялостното съдържание на документите съгласно чл. 20 ЗЗД и без да се обсъдят събраните по делото доказателства, включително заключенията на съдебно-счетоводната експертиза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Росица Божилова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Урежда ли нормата на чл. 82 ГПК преклузивен срок, с изтичането на който материалното право/вземане за връщане на внесена гаранция се погасява или урежда привилегирована - по - кратка погасителна давност за вземанията на частноправните субекти срещу държавата? Урежда ли разпоредбата на чл. 82 ГПК оригинерен придобивен способ за държавата за получаване в приход на държавния бюджет на непоисканите в едногодишния срок гаранции? Длъжен ли е въззивният съд да формира изводите си по съществото на спора след обсъждане на всички доказателства и доводите на страните, като изложи мотиви във връзка е тяхната преценка и посочи кои релевантни за спора факти приема за установени? Съществуващо задължение за реципиенса за връщане на даденото при отпаднало основание, погасява ли се от факта на възникване в негова тежест на задължение да се разпореди е полученото в полза на трето лице, след отпадане на основанието между солвенса и реципиенса по смисъла на чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Николай Марков

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

1. „Какви са приложимите, съгласно българското законодателство, доказателствени средства за доказване на обстоятелството, че не е осъществено прехвърляне на движими вещи /в конкретния случай зърно/, предвид консенсуалния характер на договора за продажба?”; 2. „Следва ли купувачът да заплати предварително продажната цена, за да му бъде доставена продавана стока?”; 3. „Непредставянето на изискуеми документи от страна на продавач по договор за продажба основание ли е купувачът да откаже да заплати продажната цена по него?” (по този въпрос се твърди противоречие с определение №50012/21.02.2024 г. на ВКС по т. д. №1968/2022 г., II т. о.); 4. „Наличието на подписван приемо-предавателен протокол, представляващ диспозитивен частен документ, задължително ли материализира предаване на стоката, описана в него - при липса на други доказателства за това?”; 5. „Осчетоводяването на фактурите и ползването на данъчен кредит доказват ли по несъмнен начин предаването на стоката или доказват единствено възникването на облигационното отношение по фактурираните сделки?”; 6. „Какво е доказателственото значение на счетоводните записвания и на фактурата като документ?” (твърди се противоречие с решение №71/08.09.2014 г. на ВКС по т. д. №1598/2013 г., II т. о.; решение №96/26.11.2009 г. на ВКС по т. д. №380/2009 г., I т. о.; решение №30/08.04.2011 г. на ВКС по т. д. №416/2010 г., I т. о.; решение №211/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. №1120/2010 г., II т. о.; решение №46/06.04.2017 г. на ВКС по гр. д. №60140/2016 г., I г. о. и решение №42/19.04.2010 г. на ВКС по т. д. №593/2009 г., II т. о.); 7. „Извършването на частично плащане от страна на купувач по договор и неплащането на останалата продажна цена може ли да е индиция за неизпълнение на договорни задължения от страна на продавача?”; 8. „Следва ли съдът да установи действителното съдържание на договорното отношение между страните, прилагайки критериите, приложими при тълкуване на договорите в съответствие с предвиденото в чл. 20 ЗЗД?”; 9. „Следва ли съдът да установи кои документи биха доказали задължението за плащане на извършените доставки; с какви документи може да се установи възникването на задължение на купувача да плати възнаграждение; начина на доказване на извършената доставка?”; 10. „След като един търговец е неизправна страна по договор, може ли същият да търси заплащане на продажната цена по същия?”; 11. „В случай че между търговци се потвърдят задължения, произтичащи от договор за продажба, това следва ли да се тълкува в смисъл, че продажбата е осъществена или следва съдът да направи задълбочен анализ дали договорът е изпълнен и от двете страни?”; 12. „Длъжен ли е въззивният съд да извърши допълнително изследване на въпроса за документална обоснованост на превоза на стоките - като косвено доказателство, оборващо реално извършване на доставката?”; 13. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички твърдения и представени доказателства на страните, както и да изложи в решението си мотиви, когато някое доказателство се възприема за недостоверно?”; 14. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите към решението си всички допустими и относими към спорния предмет твърдения и възражения на страните и да вземе отношение по всички доводи, изложени от страните?”; 15. „Допустимо ли е въззивният съд да извършва селективна преценка на представените по делото доказателства, или следва да извърши преценка на доказателствата в съвкупност, а когато не кредитира някои от тях или ги пресъздаде погрешно, или ги приеме за недостоверни, следва ли да изложи мотиви за това?”; 16. „Следва ли въззивният съд да формира изводите си едва след обсъждане на доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност съгласно чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК, като изложи мотиви по кои доказателства преценката на първоинстанционния съд е правилна или неправилна?”; 17. „Неплащането на продажната цена от купувача представлява ли индиция, че страните по сделката не са имали обща воля за възникване на задължение за плащане?”; 18. „Длъжен ли е съдът да се произнесе точно по наведените с исковата молба обстоятелства и в рамките на това, което е навел като възражение по фактите и правото ответникът, или е свободен да преценява основателността на иска без да съблюдава предмета на спорните въпроси, които страните са поставили за разрешаване пред него?” и 19. „Следва ли въззивният съд да се произнесе по всички въпроси във въззивната жалба въз основа на доказаните съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест и доклада по делото?”

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Красимир Машев

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2024

Длъжен ли е съдът да се произнесе в рамките на заявения предмет по делото?
Длъжен ли е въззивният съд да провери и поправи действията на първоинстанционния съд, извършени в процедурата по отстраняване на нередовност на исковата молба, когато дадените задължителни указания към ищеца, са в отклонение от: изложените правопораждащи фактически твърдения и отправеното до съда искане; правния му интерес за предявяване на разгледания от съда иск?
Допустимо ли е решение, с което съдът е преквалифицирал предявения отрицателен установителен иск за недължимост на парично задължение в положителен установителен иск за установяване съществуването на облигационно правоотношение, без да извърши преценка за наличието на правен интерес от воденето на положителния установителен иск с оглед изложените от страните твърдения?
Представлява ли съществено процесуално нарушение липсата на доклад по чл. 146 ГПК и сл., който да отдели спорното от безспорното, да даде указания кои са подлежащите на доказване факти и доказателства и чия е доказателствената тежест?
Длъжен ли е въззивният съд при направено оплакване във въззивната жалба за произнасяне извън предмета на делото и липса на доклад да даде правна квалификация на предявения иск, да разпредели доказателствената тежест между страните и да даде указания относно възможността да предприемат тези процесуални действия, които са пропуснали да извършат в първата инстанция?
Длъжен ли е въззивният съд да разгледа наведените във въззивната жалба оплаквания в тяхната пълнота като изложи свои мотиви по всички надлежно наведени доводи и възражения?
Може ли съдът да тълкува ясна договорна клауза и по пътя на тълкуването да измени съществено нейното съдържание /да я тълкува в противоположен смисъл/?
Може ли са се присъди неустойка за забавено неизпълнение /явно се има предвид изпълнение/, когато кредиторът е посочил като основание за прекратяване на договора друго, вкл. пълно неизпълнение?
Приложима ли е разпоредбата на чл. 267 ЗЗД при изрично договорено между страните, че при едностранно прекратяване на договора от възложителя поради виновно неизпълнение на задължения на изпълнителя, последният възстановява на възложителя получените финансови средства? При изрично договорена реституция следва ли да се съблюдава принципа за избягване на неоснователното обогатяване?
При липса на доказателства за изрично приемане от възложителя на каквато и да е част от предмета на договора следва ли извод за частично приета работа от възложителя?
При възложен предмет за изпълнение - изработка на проект за Общ устройствен план /ОУП/, включващ екологична оценка и оценка за съвместимост може ли да се приеме, че същият е завършен и е налице краен резултат, ако ОУП не е приет и не е влязъл в сила?
Има ли самостоятелно договорено възнаграждение за изработването на предварителен проект на ОУП? Работата може ли да бъде разделена и отделно приета, без съгласуван и одобрен доклад за екологична оценка, ако за него не е договорено отделно възнаграждение?
Предаденият предварителен проект на ОУП, без одобрен и съгласуван доклад за екологична оценка води ли до извод, че изработеното от изпълнителя представлява 80 % от предмета на договора преди неговото разваляне?
Предаденият предварителен проект за ОУП, без в него да са нанесени допълнително поисканите от възложителя допълнения и корекции, води ли до извод, че работата е приета от него и изработеното представлява 80 % от възложеното?
Предаденият предварителен проект за ОУП, без в него да са нанесени допълнително поисканите от възложителя допълнения и корекции и без същите да са отразени в доклада за екологична оценка, както и без да са изпълнени многократно дадените от съгласувателните органи РЗИ и РИОСВ забележки и корекции, води ли до извода, че така изработеното е полезно за възложителя?
При обявена от възложителя процедура за нова обществена поръчка за изработване на ОУП и при неизползване на изработеното от изпълнителя в тази процедура, може ли да се приеме, че то е полезно за възложителя? В този случай възложителят дължи ли възнаграждение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мадлена Желева

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Допустимо ли е въззивният съд да се произнесе по иск на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, с оглед на твърденията за нарушаване на принципа на диспозитивното начало по чл. 6, ал. 2 ГПК, когато ищецът е поискал връщане на неоснователно събрани по изпълнението парични суми?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Ерик Василев

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Разполага ли длъжникът с възражение, че притежава и друго имущество извън разпореденото и приложими ли са разпоредбите на чл. 443 ГПК при предявяване на иск по чл. 135 ЗЗД? Налице ли е увреждане в случай, че имущественото състояние на длъжника не е намаляло, а се е преобразувало от един вид актив в друг? Оборима ли е презумпцията, че юридическото лице е знаело за увреждането, въпреки връзката между управителя и длъжника по смисъла на чл. 135, ал. 2 ЗЗД? Налице ли е процесуално нарушение на въззивния съд, когато не е дал указания, че страната не сочи доказателства, че дружеството не е знаело за увреждането? За да се установи увреждане следва ли, ищецът да докаже, че имуществото на длъжника е било по-голямо преди извършване на продажбата? Трябва ли да се докаже знание за увреждане от юридическо лице със съдружник с 98,27 % от капитала на търговско дружество, за които съдружник не се презумира, че е свързано лице с продавача по смисъла на закона и е придобил дружествените дялове преди вписването на исковата молба за прогласяване на недействителност на сделка за придобиване на недвижим имот от дружеството? Има ли увреждане на кредитора при всяко възмездно разпореждане с недвижим имот независимо от това дали насрещните престации са еквивалентни? При решаването на делото съдът следва ли да съобрази дали длъжникът няма друго имущество освен това, с което се е разпоредил? При решаването на делото съдът следва ли да допусне до разпит не разпитаните пред първата инстанция свидетели да бъдат доведени и изслушани от въззивния съд, ако са посочени относими факти и ако са необходими с оглед защитната позиция на страната? За начина, по който при решаването на делото съдът следва да обсъди всички събрани по делото доказателства от значение за правилното му решаване, събраните доказателства в тяхната взаимна връзка и съобразно действителната им доказателствена стойност за решаването на правния спор, значението им за изхода на делото?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Жива Декова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

От кой момент е налична изискуемостта на вземането за връщане на даденото на отпаднало основание и откога длъжникът изпада в забава за това вземане, с оглед дължимостта на лихва за забава?
Длъжен ли е съдът да обсъди всички твърдения и доводи на страните по делото, както и събраните в хода на делото доказателства?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Анжелина Христова

123165 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела