чл. 258 ЗЗД

Неравноправна ли е по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП клауза, включена в договор за посредничество при покупко - продажба на недвижим имот, сключен с потребител, предвиждаща задължение за плащане на неустойка от страна на потребителя в размер на 5% от продажната цена на недвижимия имот при неизпълнение на договора от страна на потребителя?
Какви са обективните критерии, които съгласно разпоредбата на чл. 20 ЗЗД следва да бъдат приложени при тълкуването на действителната воля на страните?
Докъде се простира възможността на съда да тълкува договорите по реда на чл. 20 ЗЗД и може ли при извършване на това тълкуване да се променя действителната воля на страните?
Следва ли да се тълкуват всички уговорки между страните, в това число и ясните и еднозначни такива, или на тълкуване по смисъла на чл. 20 ЗЗД подлежат само неясните и двусмислени уговорки?
При тълкуване на договорна клауза, задължен ли е съдът да тълкува действителната воля на страните съгласно всички обективни критерии, регламентирани в чл. 20 ЗЗД или може да игнорира по собствена преценка част от тях?
Задължен ли е съдът във всички случаи да изследва обстоятелствата, при които е постигната уговорката, последващото поведение на страните, да тълкува уговорката по аргумент за противното или по - силното основание, да изследва всички други обстоятелства, които са от значение за разкриване на действителната воля на страните, както и други сключени сделки?
В случай на празнота и неуредени хипотези в сключен между страните договор за изработка, при тълкуването му допустимо ли е съдът да приложи директно относимата нормативна разпоредба за договора за изработка по чл. 258 ЗЗД и сл.?
Длъжна ли е въззивната инстанция да обсъди в своето решение всички релевантни, допустими и надлежно събрани доказателства по делото и да прецени относимите обстоятелства при изграждане на своите фактически и правни изводи, като ги обсъди поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с всички редовно и своевременно заявени от страните твърдения и възражения?
Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни?
Длъжен ли е съдът в мотивите на съдебното решение да посочи конкретните доказателства, въз основа на които аргументира крайния си извод, както и да изложи съображения защо кредитира едни доказателства за сметка на други, като ги обсъди поотделно и в тяхната съвкупност?
След като съдът е приел, че за решаване на делото са нужни специални знания и умения и е допуснал изготвянето на експертиза, следва ли да изложи ясни и конкретни мотиви защо не кредитира същата, когато крайният извод на съда по въпроса, по който е допусната експертизата е в противоречие с изводите на вещото лице?
Действителна ли е клауза, включена в договор за посредничество при покупко-продажба на недвижим имот, сключен с потребител, предвиждаща задължение за плащане на неустойка от страна на потребителя в размер на 5% от продажната цена за недвижимия имот, при неизпълнение на договора от страна на потребителя?
Противоречи ли на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД клауза, включена в договор за посредничество при покупко-продажба на недвижим имот, сключен с потребител, предвиждаща задължение за плащане на неустойка в размер на 5% от продажната цена на недвижимия имот при неизпълнение на договора от страна на потребителя?
Какви са обективните и разграничителните критерии между противоречието с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД и необосновано високия размер на неустойката по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, като различни основания за недействителност?
Кога и при какви обстоятелства се прилага основанието за недействителност по чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД и кога основанието по чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП?
Какви са обективните критерии за прилагането на предвидената в чл. 92, ал. 2 ЗЗД възможност за намаляване на уговорена между страните неустойка?
На какви обективни критерии следва да отговаря клауза, създаваща задължение за плащане на неустойка от неизправната страна, за да отговаря едновременно на изискванията за действителност по чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД и чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, да не подлежи на намаляване по реда на чл. 92, ал. 2 ЗЗД и същевременно да изпълнява обезпечителната, обезщетителната и санкционната й функции?
Какъв е допустимият размер на дължимата от потребителя неустойка в процентно съотношение спрямо възнаграждението по договор за посредничество при покупко-продажба на недвижим имот при неизпълнение на договора от страна на потребителя?