съдия Кристияна Генковска

По какви критерии следва да се квалифицира договорът като договор за превоз или договор за спедиция, когато страната не извършва фактически превоза, а го възлага на трето лице? Може ли лице, което не е извършило фактически превоза, да се счита за превозвач по смисъла на чл. З67 ТЗ и CMR? При последователни превозвачи по международен автомобилен превоз дължи ли един от тях пълния размер на обезщетението или само част съобразно отговорността си? Следва ли при определяне на правната квалификация на договора съдът да изследва действителната икономическа функция на страната в транспортната операция или квалификацията се определя единствено от формулировката на договорните клаузи? Следва ли съдът да вземе предвид факта, че превозът е извършен от трето лице — последващ превозвач, при определяне характера на правоотношението между страните? Как следва да се разпредели отговорността между участниците в международен автомобилен превоз на стоки, когато превозът е извършен от последващ превозвач по смисъла на чл. 34 и чл. 36 Конвенцията CMR? Дължи ли един от участниците в превоза пълния размер на обезщетението за липсващ товар или отговорността следва да се разпредели между превозвачите съобразно участието им в превоза? Следва ли съдът да приложи специалния режим на отговорност по Конвенцията CMR при международен автомобилен превоз на стоки, когато превозът е извършен чрез последователни превозвачи? Представлява ли съществено процесуално нарушение неизследването от съда на всички релевантни доказателства относно фактическото изпълнение на превоза и ролята на участниците в транспортната операция?