всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 96 ал. 1 ЗЗД

Чл. 96. (1) Когато кредиторът е в забава, рискът преминава върху него; ако и длъжникът е бил в забава, той се освобождава от нейните последици.

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Кои са критериите, въз основа на които съдът достига до определен извод по отношение на волеизявленията на страните, касаещи развалянето на облигационната връзка и как те са съпоставени с разпределяне на задълженията между тях в контекста на това разваляне? /противоречие с решениe №546 по гр. д.№856/2009 г. на ВКС, решение №428/18.01.12 по гр. д.№1097/2010 г. на ВКС, решение №50143/0023 по т. д.№1707/2020 г. на ІІ т. о. на ВКС и решение №60028/16.08.21 г. по т. д.№2787/2019 г. на ІІ т. о. на ВКС/
Защо установяването на положената грижа на добър търговец от страна на изпълнителя – длъжника, следва да освободи възложителя – кредитора от вменените му по договор задължения, при неизпълнението на които същият е в забава и следва да се приложи разпоредбата на чл. 96, ал. 1 ЗЗД?
Кои са принципите, които предопределят възможността за полагане на грижата на добър търговец от страна на длъжника /изпълнителя в конкретния договор/ и следвало ли е да бъдат противопоставени по отношение на задълженията между страните, възникнали с процесната облигационна връзка – процесния договор?
Покривайки критериите за полагане грижата на добрия търговец от страна на длъжника, следва ли да се редуцират правата на кредитора като бъде приложена разпоредбата на чл. 96, ал. 1 ЗЗД – забавата на кредитора освобождава длъжника от всички последици на собствената му забава длъжникът престава да отговаря за мораторни вреди, а ако задължението му е парично – за законна лихва?;
Следва ли съдебното решение да съдържа обсъждане на всички доводи и възражения на страните, както и изрични и ясни мотиви при отхвърлянето им като неоснователни? /противоречие с решение №815/15.02.10 г. по гр. д.№1713/2009 г. на ІV г. о. на ВКС, решение №581/30.09.10 г. по гр. д.№1019/2009 г. на ІІІ г. о. на ВКС, решение №157/08.11.11 г. по т. д.№823/2010 г. на ІІ т. о. на ВКС, решение №41127.10.11 г. по гр. д.№1857/2010 г. на ІV г. о. на ВКС, решение №212/01.02.12 г. по т. д.№1106/2010 г. на ІІ т. о. на ВКС и решение №76/12.06.12 г. по т. д.№377/2011 г. на ІІ т. о. на ВКС/.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Людмила Цолова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Следва ли при постановяване на съдебното решение в мотивите съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства?
Какви са задължителните реквизити, на които трябва да отговаря електронен документ – електронно писмо /имейл/, възпроизведен на хартиен носител по реда на чл. 184, ал. 1 ГПК?
Може ли да се представи по делото разпечатка на текст, която да се приеме за електронно писмо /имейл/, ако тя не съдържа автоматично получена от електронната система информация за дата, час и минута на изпращане /“date“/, подател /„from“/ получател /”to”/ и относно /subject“/?
Приложима ли е разпоредбата на чл. 178, ал. 2 ГПК спрямо възпроизведен на хартиен носител по реда на чл. 184, ал. 1 ГПК електронен документ?
Как съдът следва да цени по смисъла на чл. 178, ал. 2 ГПК електронно писмо /имейл/, възпроизведено на хартиен носител по реда на чл. 184 ГПК, което не съдържа задължителен реквизит, а именно автоматично получена от електронната система информация за датата, часа и минутата на изпращане /“date“/, подател /„from“/ получател /”to”/ и/или относно /subject“/?
Следва ли съдът да укаже в определението си по чл. 140 ГПК на страна нередовността на доказателственото й искане за приемане като писмено доказателство на документ, за който твърди, че е имейл, ако същият не съдържа задължителен реквизит, а именно автоматично получена от електронната система информация за датата, часа и минутата на изпращане /“date“/, подател /„from“/ получател /”to”/ и/или относно /subject“/?
Липсата на „реална доставка по чл. 6-8 ЗДДС, макар чрез включване на една фактура в дневника за покупко-продажба на получателя и ползването на данъчен кредит по нея, представлява ли недвусмислено признание за съществуването на правоотношението по договор за търговска продажба и основание ли е това за плащане по тази сделка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Десислава Добрева

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Какъв е обемът и съдържанието на дължимата от приобретателя по договора за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане престация на кредитора, ако той разполага със средства за издръжката си, както и какви са правните последици при неприемане или неоказване на съдействие от кредитора за изпълнение на задължението на длъжника?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Борис Илиев

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Точно ли е изпълнението на парично задължение по смисъла на чл. 68, б а ЗЗД наредено от длъжника чрез пощенски превод на постоянния адрес на кредитора, когато към момента на плащането кредиторът постоянно пребивава в чужбина и длъжникът знае това?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Невин Шакирова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Може ли съхранител, който незаконосъобразно е преместил материали с особен статут по смисъла на ЗДРВВЗ, без да ги възстанови в дадения срок на задължителни предписания, да прекрати едностранно договор за съхранение при субсидиарното приложение на нормите на ЗЗД и договорът да се счита за прекратен, без да са изпълнени изискванията на специалните норми, разписани в чл. 24 ЗДРВВЗ и чл. 23 НУРОДРВВЗ и материалите да не са освободени /деблокирани/, поради невъзможност на упълномощените длъжностни лица да извършат проверка на количеството, качеството, технологичното им състояние, счетоводната и търговската документация за тях? /противоречие с решение по т. д.№824/2011 г. на І г. о. на ВКС, гр. д.№1446/2000 г. на V г. о. на ВКС, т. д.№118/2010 г. на ІІ т. о. на ВКС,, както и определения на ВКС и решения на СРС, СГС и САС/;
Констативните протоколи, изготвени от упълномощени длъжностни лица в рамките на служебната и материалната им компетентност за осъществяване на контролна дейност върху търговците и организациите, съхранители по създаването, съхраняването, опазването, обновяването и използването на държавните резерви и военновременните запаси, съгласно разпоредби, обективирани в чл. 27 и чл. 28 Закон за държавните резерви и военновременните запаси /ЗДРВВЗ/ за извършване на проверка на количеството, качеството, технологичното им състояние, счетоводната и търговска документация за тях, представляват ли официални свидетелстващи документи по смисъла на чл. 179 ГПК или са частни удостоверителни /свидетелстващи/ документи между гражданскоправни субекти?
Констативните протоколи, изготвени от упълномощени длъжностни лица в рамките на служебната и материалната им компетентност, имат ли материална доказателствена стойност по смисъла на чл. 179 ГПК? /противоречие с решение №24/10.03.2011 г. по т. д.№444/2010 г. на І т. о. на ВКС; допълнително се сочи, че отговорът на въпросите е от съществено значение за точното прилагане на закона/;
Въззивният съд може ли да приеме за недоказан факт от решаващо значение по делото, който първоинстанционният съд не е посочил като нуждаещ се от доказване и без преди това да е уведомил страните, че го счита за спорен по делото, като същият е включен в предмета на иска и ответникът не е отправял искания или възражения по въпроса в преклузивия срок по чл. 131 ГПК?
Необосновано и недопустимо ли е съдебното решение, щом въззивният съд се е произнесъл по факти, за които не е указал на страните, че са спорни?
Длъжен ли е въззивният съд да следи служебно за факти и обстоятелства, за които има преклузия и ответникът не е възразил в преклузивния срок по чл. 131 ГПК? /противоречие с решение №129/29.06.2015 г. по гр. д.№7040/2014 г. на ІІІ г. о. на ВКС, ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и ТР №1/04.01.2001 г. по т. гр. д.№1/2000 г. на ОСГК на ВКС/.
Не е ли явна необоснованост възприетото от съда, че дружеството е изпълнило договора си за съхранение след изтичането на отправено едностранно предизвестие след 10.12.2017 г., без да съобрази, че дружеството не е изпълнило преди тази дата специалните разпоредби на ЗДРВВЗ и е нарушило наличността на същите като е преместило материалите с особен статут, без да уведоми предварително председателя на ДА ДРВВЗ и да получи разрешение за преместването им?;
Не следва ли въззивният съд да извърши проверка какъв е конкретният предмет на исковата молба, с която е сезиран съдът?;
Не следва ли въззивният съд да следи за преклузията по отношение на възраженията в отговора по чл. 131 ГПК?;
Не следва ли въззивният съд да признае с материалната доказателствена стойност вписаните в официални свидетелстващи документи обстоятелства по делото?;
Представлява ли очевидна неправилност заключението на въззивния съд, че няма изискване съхраняваните материали да отговарят на изискванията за качество по БДС, доколкото такова изискване е поставено в чл. 1 от договор №5028/19.12.2011 г. за съхранение на държавни резерви от краве сирене и чл. 1 от договор №5027/19.12.2011 г. за съхранение на военновременни запаси от кашкавал „Витоша?;
Не следва ли съдът да се произнесе по предявения от нас иск за търсено качество по БДС /БДС:15/2010 г. за краве сирене от краве мляко и БДС:14/2010 г. за кашкавал „Витоша/, съобразявайки, че такъв стандарт за качество липсва и не е посочен в предоставените доказателства от ответника и трети неучастващи в производството страни, в които се твърди, че са преместени материалите?;
Не следва ли съдът да се произнесе по предявения от нас иск за определен стандарт за качество като съобрази, че няма възражения от насрещната страна в преклузивния срок по отношение на претендирания стандарт за качество по БДС /БДС:15/2010 г. за краве сирене от краве мляко и БДС:14/2010 г. за кашкавал „Витоша/?;
Не е ли очевидна неправилност възприетото от съда, че материалите са преместени и налични в трети страни от дати 01.11. и 02.11.2017 г., а в действителност част от материалите са били налични към по-късна дата 07.11.2017 г. в складовата база в Търговище, което е удостоверено в констативните протоколи от извършена проверка с органите на ДАНС на 07.11.2017 г.? Следва ли съдът да признае факт за доказан, а в действителност да имат грешка в изчисленията за наличности на материали от възприетите от съда дати?;
Не следва ли съдът да признае с по-голяма доказателствена стойност две съдебно инженерни-технологични независими експертизи, както и признатите неизгодни факти от управителя на дружеството, а не свидетелски показания от заинтересовани по делото страни?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Людмила Цолова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Какъв е обемът и съдържанието на дължимата от приобретателя по договора за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане престация на кредитора, ако той разполага със средства за издръжката си, както и какви са правните последици при неприемане или неоказване на съдействие от кредитора за изпълнение на задължението на длъжника?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Борис Илиев

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Точно ли е изпълнението на парично задължение по смисъла на чл. 68, б а ЗЗД наредено от длъжника чрез пощенски превод на постоянния адрес на кредитора, когато към момента на плащането кредиторът постоянно пребивава в чужбина и длъжникът знае това?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Невин Шакирова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Длъжен ли е съдът да търси „точен паричен еквивалент“ на търпените неимуществени вреди или е достатъчно да определи компенсиране без ясен критерий?
Определянето на обезщетение, очевидно несъразмерно (занижено) с оглед търпените неимуществени вреди и икономическата обстановка в страната, представлява ли нарушаване на изискванията за справедливост?
Кои са предпоставките на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на претендираното с иска по чл. 432, ал. 1 КЗ обезщетение за вреди при принос на пострадалия и необходимостта от доказване на приноса като условие за прилагане на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД? Необходимо ли е приносът на пострадалия са бъде доказан при пълно и главно доказване от страната, която го е въвела?
Съдът задължен ли е при формиране на правните си изводи при решаване спора, да извърши преценка на всички доказателства, събрани по делото, и да обсъди всички доводи на страните?
Длъжен ли е съдът да посочи в постановения съдебен акт всички относими критерии за определяне на дължимите обезщетения за причинените от деликта неимуществени вреди, да ги съпостави с конкретните факти по делото и да ги съобрази поотделно и в тяхната съвкупност, като оцени значението им за размера на обезщетенията?

Следете за решението

Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Павел Банков

Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Може ли задължението за гледане, поето по алеаторен договор да се трансформира в паричния му еквивалент и да бъде изпълнявано чрез заплащане на съответната сума от длъжника при забава на кредитора, който не дава необходимото съдействие за изпълнение на задължението за гледане?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Невин Шакирова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Дължи ли се заплащане на изпълнителя възнаграждение в пълен обем за недоставена стока - родово определени вещи? Може ли съдът да задължава страните да изпълнят нищожно споразумение? Допустимо ли е съдът да постановява необосновано разместване на блага в гражданския оборот със свое решение при липса на престация? Следва ли изпълнителят по доставка на разсад на цветя да е добросъвестен и да предупреди възложителя за биологично необходимия срок за засаждане на цветята за тяхното правилно развитие и да предупреди възложителя за по-ранен срок на доставка? Кога възниква връзката между чл. 266, ал. 1 и чл. 79, ал. 1 ЗЗД - поръчващият трябва ли да е приел работата, за да изпадне в забава поради неизпълнение, ако няма други договорки между възложител и изпълнител? Когато поръчващия поръчва на производител доставка на произвеждана от него стока по занятие, налице ли е договор за поръчка по Раздел VIII от Особената част на ЗЗД или е налице договор за продажба по Раздел I от Особената част на ЗЗД, респ. търговска продажба по Част III, Глава XXII от Търговския закон? Кога изпълнителят по договор за поръчка ще се освободи от задължението си да предаде изработеното или ще е изпълнил надлежно задължението си за предаване при липса на съдействие от страна на поръчващият? Когато взаимната насрещна воля на страните по един договор е за доставка на стоки, а не изработка, допустимо ли с решаващият съд да дава правна квалификация на договора за изработка? Земеделският производител по занятие по отношение на своето производство приема поръчки за доставка или за изработка? Представлява ли изработка земеделието? Природата ли е производител или земеделският стопанин? Земеделецът преработва ли семената, когато ги засажда с цел добив на растенията израснали от тях?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мадлена Желева

12310 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела