не са обусловили решаващата воля на въззивния съд. С тях се предпоставя установено от въззивния съд наличие на приложен към заявлението за вписване, заверен от страната хартиен носител - препис от електронен документ, установяващ внасянето на дължимата за вписването на исковата молба държавна такса и изразяване на становище, че осъществената от страната заверка на хартиения препис представлява нарушение на чл. 7а Тарифата за таксите, събирани от Агенция по вписванията и на чл. 184, ал. 1 ГПК. Както бе посочено обаче в обжалваното определение е прието /а и това се установява от доказателствата по делото/, че приложеният към заявлението препис от електронен документ не е бил заверен /от когото и да е било/, което е мотивирало и въззивният съд да направи решаващите си изводи. В този смисъл не е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК по отношение поставените от частния касатор въпроси и по тях касационно обжалване не може да бъде допуснато.