чл. 139 ал. 1 ТЗ

от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, а именно: 1) как следва да се тълкува текстът на чл. 137, ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 143, ал. 1 ТЗ относно създаването на писмени протоколи за решенията на ОСС в ООД и ЕООД поради възможността да се тълкува и правоприлага напълно противоречиво с две възможни разрешения; как се правоприлага в този случай – по каква аналогия и по какъв аргумент; 2) ако от преведеното тълкуване на текста на чл. 137, ал. 4 вр. ал. 1 ТЗ се оказва, че за взетите решения на ОСС в ООД и ЕООД следва да се съставя писмен протокол, то същият следва ли да се подписва и подписите на кого трябва да съдържа; 3) представлява ли липсата на дата на връчване на поканата за ОСС абсолютно нарушение на чл. 139, ал. 1 ТЗ, което прави събранието и всички решения, взети на него незаконосъобразни, независимо от това дали съдружникът е упълномощил друго лице да го представлява; 4) може ли упълномощаването да санира липсата на редовно връчване на покана; 5) санира ли предварително издадено пълномощно липсата на надлежно връчване на поканата за Общото събрание; 6) достатъчен ли е според ТЗ протокол от ОСС на ООД за законност на взетите решения, който е подписан само от лица, които не са съдружници и които не са предвидени като служебни лица в ТЗ (председател и протоколчик при ООД не съществуват в закона), за да удостовери валидни волеизявления на съдружниците и да породи действие; 7) имат ли доказателствена сила като доказателство за провеждане на Общото събрание на съдружниците в ООД и взетите решения протоколи, неподписани от съдружниците и оспорени от тях, щом такива протоколи представляват частни документи по смисъла на чл. 180 ГПК; 8) списък на присъствалите на заседание на ОСС в ООД е документ, който не е предвиден да съществува при провеждане на ОСС нито в закона, нито в дружествен договор на конкретно ООД; има ли доказателствена сила като доказателство за начина на гласуване и провеждане на Общото събрание на съдружниците в ООД и взетите решения списък на присъствали съдружници, съставен от лица, които законът не предвижда да участват в ОСС – председател и протоколчик; 9) ако ТЗ и самият дружествен договор на ООД предвижда, че за решенията на ОСС се изисква писмен протокол с подписи на съдружниците, то следва ли съдът да приеме, че решенията на ОСС са валидно взети, щом липсват доказателства за начина на гласуване на съдружниците и протоколът не носи техните подписи; 10) длъжен ли е съдът да следи за спазването на императивните изисквания за свикване и провеждане на Общото събрание на ООД и може ли да приеме за доказано редовното свикване при липса на позитивни доказателства от страна на дружеството; 11) може ли съдът да приеме, че събрание е проведено и решения са взети, когато ответното дружество не е изпълнило доказателствената си тежест за пълно и главно доказване на всички юридически факти, водещи до валидност на решенията на Общото събрание; 12) допустимо ли е съдът да приеме, че е имало кворум за провеждане на Общото събрание, когато липсват подписани присъствени листи или друг надежден документ, удостоверяващ кои съдружници действително са присъствали. Във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпросите: 13) допустимо ли е съдът да приеме за доказано провеждането на Общото събрание и вземането на решенията му въз основа на протокол, който представлява частен документ, не е подписан от съдружниците и е изрично оспорен от тях, при положение, че съгласно чл. 180 ГПК такъв документ доказва само изявленията на лицето, което го е подписало; 14) може ли ответното дружество да изпълни доказателствената си тежест за установяване на редовното провеждане на Общото събрание чрез представяне на неподписан от съдружниците и оспорен протокол, който има характера на частен документ по ГПК; 15) имат ли доказателствена сила като доказателство за проведено Общо събрание протоколи, представляващи частни документи по чл. 180 ГПК, неподписани от съдружниците и оспорени от тях, така че да удостоверят валидно формираната воля на Общото събрание, като едновременно се поддържа, че същите въпроси имат значение и за еднаквото тълкуване на закона и стабилността на търговския оборот, както и общо значение за правопорядъка и точното прилагане на нормите на търговското право.