чл. 266 ал. 3 ГПК

Допустимо ли е след изтичане срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК, устно в първото съдебно заседание да бъде въведено правоизключващо правата на ищеца материалноправно възражение за осъществено придобивно основание, легитимиращо ответника като собственик и как следва да процедира съдът, с оглед защитата на насрещната страна, за който се твърди, че е разрешен в противоречие с тълкувателно решение №1/2013 г. по т. д. №1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 4, решение №56/28.06.2016 г. по т. д. №3591/2014 г. на ВКС, първо т. о., решение №50006/26.01.2023 г. по гр. д. №1722/2022 г. на ВКС, четвърто г. о., решение №50191/26.04.2023 г. по гр. д. №2624/2021 г. на ВКС, четвърто г. о.?
Подлежат ли на доказване факти, които не са включени в предмета на доказване с доклада по делото?
Въззивният съд може ли да приеме за доказан факт от решаващо значение по делото, който първоинстанционният съд не е посочил като нуждаещ се от доказване и без преди това да е уведомил страните, че го счита за спорен по делото и, че е включен в предмета на доказване?
Длъжен ли е въззивният съд да се ограничи единствено до оплакванията, въведени с въззивната жалба, в хипотеза като настоящата, при която не се касае нито за приложение на императивна материално-правна норма, нито за случай, в който съдът следи служебно за интересите на страните?
Кои са основанията да се приеме, че праводател на страна по делото е дал неформално съгласие за установяване на териториални предели на собствеността според фактически изградени постройки в два съседни имота?
Допустимо ли е вътрешното убеждение на съда да бъде изградено въз основа на решение, постановено по друго дело или същото следва да е обосновано с увереност, че определени правнорелевантни факти са се осъществили, а други – не са се осъществили в обективната действителност?
Трябва ли съдът да изложи мотиви как е достигнал до фактическия и правния си извод за наличие на съгласие?
Задължен ли е въззивният съд да назначи експертиза при въведено с жалбата оплакване, че делото не е изяснено от фактическа страна поради това, че изготвената експертиза е непълна и че първоинстанционният съд, нарушавайки принципа на равнопоставеност и съдопроизводствените правила, не е изпълнил задълженията си по чл. 195 ГПК?
Допустимо ли е да откаже допускане на повторна експертиза с мотива, че заключението, изслушано в първоинстанционното производство, не е оспорено, когато са налице оплаквания за неговата непълнота и съществува необходимост от допълнително изясняване на релевантни факти чрез специални знания?
Дали в хипотезата на изграждане на незаконен строеж в чужд имот, вследствие на което съгласно чл. 148, ал. 7 ЗУТ е въведена строителна забрана за извършване на ново строителство, се пречи на ищцата да упражнява в пълен обем правото си на собственост?
Съразмерна ли е на нарушението исканата защита по чл. 109 ЗС, изразяваща се в премахване на част от постройка, изградена в неговия имот, когато това би довело до премахване на сградата, собственост на ищеца?