чл. 154 ГПК
Доказателствена тежест
Чл. 154. (1) Всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.
(2) Не е необходимо да се доказват факти, за които съществува установено от закон предположение. Оборване на такива предположения се допуска във всички случаи, освен когато закон забранява това.
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
в противоречие с приетото с ППВС №******г. и с т. 3 и т. 11 ТР №3/22.04.2005 г. по тълк. гр. дело №3/2004 г. на ОСГК на ВКС, защото част от претърпените от ищеца неимуществени вреди не са пряка и непосредствена последица от увреждането, както и в противоречие с т. 19 ТР №1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, поради липсата на мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и причинените вреди.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Владимир Йорданов
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Следва ли съществуването на дружество – страна по релевантен за спора договор, да бъде доказано от страната в процеса, когато регистрацията му е видна от публичен регистър?
Връчването на съдебните книжа по делото, съдържащи договора за цесия, замества ли уведомяването по чл. 99, ал. 4 ЗЗД?
Правилото на чл. 40 ЗЗД приложимо ли е спрямо органното представителство на търговско дружество?
Настъпва ли новация на парично задължение по цесионен договор, в случай че страните по него сключат друг договор, с който не предвиждат замяна/трансформация на задължението с друго задължение, а уреждат възможен начин за погасяването му?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Анна Баева
чл. 107 ЗЗД, чл. 146 ГПК, чл. 154 ал. 1 ГПК, чл. 154 ГПК, чл. 181 ГПК, чл. 19 ЗЗД, чл. 219 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 40 ЗЗД, чл. 42 ал. 2 ЗЗД, чл. 42 ЗЗД, чл. 608 ал. 1 т. 1 ТЗ, чл. 625 ТЗ, чл. 65 ЗЗД, чл. 99 ал. 3 ЗЗД, чл. 99 ал. 4 ЗЗД
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
не е обуславящ, тъй като въззивният съд не е приел, че ищците имат право на обезщетение за претърпени неимуществени вреди (поради това, че нито е установил законодателят да е нарушил норми на правото на ЕС, нито ищците (чиято е доказателствената тежест) са доказали да са претърпели вреди), поради което не е следвало да обсъжда какъв би бил справедливият размер на (неоснователното) претендираното обезщетение (дали претендираният размер е справедлив).
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Владимир Йорданов
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Длъжен ли е въззивният съд да укаже на въззиваемата страна относно възможността да се предприемат процесуални действия по посочване на относими доказателства, които са пропуснати да се извършат от първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания, което по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК е извинителна причина за допускане на тези доказателства за първи път във въззивното производство? Съществува ли задължението на ПОС служебно да назначи съдебно-техническа експертиза относно изследване на въпроса процесният вътрешноведомствен път имал ли е и има ли връзка сега с други общински пътища и кои имоти обслужват в границите на приватизираното предприятие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Соня Найденова
чл. 11 ЗОС, чл. 124 ГПК, чл. 15 ЗУТ, чл. 154 ГПК, чл. 19 ал. 1 ЗУТ, чл. 19 ЗУТ, чл. 2 ал. 1 т. 2 ЗОС, чл. 2 ЗОС, чл. 200 ал. 1 ЗУТ, чл. 200 ЗУТ, чл. 201 ал. 1 ЗУТ, чл. 266 ал. 3 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 3 ЗОС, чл. 3 ЗП, чл. 31 ЗП, чл. 38 ал. 2 ЗС, чл. 38 ЗС, чл. 5 ЗОС, чл. 587 ГПК, чл. 6 ал. 3 ЗОС, чл. 77 ЗС, чл. 8 ЗП
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2023
За задълженията на въззивния съд при постановяване на акта му по съществото на спора с оглед чл. 12, чл. 235 и чл. 236 ГПК; за правното значение на фактурата при надлежното й осчетоводяване; както и за правилата за установяване на действителната обща воля на страните, когато изявленията, пораждащи за тях права и задължения, са неясни или противоречиви. (По иск на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплащане на остатък от продажната цена на рапица)
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Петя Хорозова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Предвид липсата на доказателства в счетоводството на ищец изпълнител за извършени разходи за осъществена дейност по процесен договор за поръчка, приемането единствено на свидетелски показания за осъществяване на действия от „трето лице-действителен собственик“ не вписан като такъв по партида на юридическо лице, следва ли да се кредитират от съда и единствено въз основа на тях да се обоснове извод за извършвани от юридическото лице дейности?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Костадинка Недкова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Когато в предмета на делото са наведени твърдения за факти и те се оспорват от страна в процеса, установяването на които е свързано със специални знания, следва ли по делото да се изслуша експертно заключение? При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът следва ли да отчете икономическите условия в страната към датата на процесното увреждане с оглед общия критерии за справедливост по чл. 52 ЗЗД на съответния етап от развитието на обществото и стандартът за живот в страната, за да не става обезвредата източник на неоснователно обогатяване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Марио Първанов
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Длъжен ли е съдът да обсъди свидетелските показания съвкупно с другите доказателства по делото, като съобрази обстоятелствата за евентуалната заинтересованост на свидетелите?
Необходимо ли е пълно и главно доказване на изгодните факти, с които страната обосновава твърденията си за причинени неимуществени вреди, когато те са оспорени, и как съдът следва да изгради преценката си за доказаност на тези факти?
Кои обстоятелства е длъжен да съобрази съдът при определяне на обезщетение за неимуществени вреди и как следва да оцени тяхното значение за справедливия размер на обезщетението?
Кои са фактите, обуславящи размера на приноса в настъпването на вредите при допусната груба небрежност по чл. 201, ал. 2 КТ и следва ли да има съответствие между определената от съда степен на съпричиняване и действителния принос на пострадалия?
При определяне на съпричиняването по чл. 201, ал. 2 КТ следва ли съдът да съобрази съотношението между нарушението на работника и неизпълнението на задълженията на работодателя за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, вкл. задължението му за организация и контрол на работния процес?
Допустимо ли е съдът да определя висок процент съпричиняване при трудова злополука единствено въз основа на единично нарушение на вътрешна инструкция от страна на работника, без да извърши цялостна преценка на организацията на труда, контрола и мерките за безопасност, осигурени от работодателя?
Следва ли при определяне на съпричиняване по чл. 201, ал. 2 КТ съдът да изложи конкретни мотиви относно съотношението между нарушенията на работника и неизпълнените задължения на работодателя за безопасност на труда, или е допустимо процентът на съпричиняване да бъде определен без такава съпоставителна преценка?
Представлява ли всяко нарушение на правилата за безопасност на труда от страна на работника груба небрежност” по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ, или за да се приеме груба небрежност е необходимо поведението на работника да представлява явно и съществено отклонение от дължимата грижа?
При трудова злополука, настъпила при дейност с източник на повишена опасност, следва ли при определяне на съпричиняване да се отчита засиленото задължение на работодателя за контрол и организация на безопасността на труда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Майя Русева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните? (По иск на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за заплащане на обезщетение за доставена електрическа енергия при липса на законово или договорно задължение за приемане на доставената електрическа енергия)
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Зорница Хайдукова
чл. 100 ал. 1 ЗЗД, чл. 110 ал. 2 ЗС, чл. 12 ГПК, чл. 154 ГПК, чл. 235 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 263 ал. 1 ГПК, чл. 269 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 55 ал. 1 предл. първо ЗЗД, чл. 59 ЗЗД, чл. 89 ЗЗД, чл. 99 ал. 2 ЗЗД
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Следва ли да бъдат допуснати свидетелски показания по чл. 164 ГПК, когато заплащането на сумата по договор със стойност по-голяма от 5 000 лв. е извършена чрез вноски по-малки от 5 000 лв.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Десислава Добрева
чл. 154 ГПК, чл. 164 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 164 ал. 1 т. 4 ГПК, чл. 164 ГПК, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 263 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 327 ТЗ, чл. 78 ал. 1 ГПК, чл. 81 ГПК
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.