чл. 19 ЗУТ
Чл. 19. (1) При урегулиране на поземлени имоти за ниско жилищно застрояване, свободно или свързано в два имота, се спазват следните размери:
1. в градовете – най-малко 14 м лице и 300 кв. м повърхност;
2. в курортните населени места и селищни образувания и в курортните зони на населените места – най-малко 16 м лице и 500 кв. м повърхност;
3. във вилните зони – най-малко 18 м лице и 600 кв. м повърхност;
4. в селата или частите от тях с преобладаващ равнинен терен – най-малко 16 м лице и 500 кв. м повърхност, а при специфични теренни и стопански условия, както и на главни улици – най-малко 14 м лице и 300 кв. м повърхност;
5. в селата или частите от тях с преобладаващ стръмен терен – най-малко 12 м лице и 250 кв. м повърхност.
(2) С решение на общинския съвет въз основа на заключение на общинския експертен съвет се определят селата или частите от тях с преобладаващ равнинен или стръмен терен.
(3) Определените в ал. 1 най-малки размери на урегулираните имоти за ниско застрояване (лице и повърхност) могат да бъдат намалявани най-много с една пета в зависимост от стопанските, техническите или теренните условия или във връзка с положението на заварените масивни сгради, когато това не влошава условията за целесъобразно застрояване, въз основа на заключение на общинския експертен съвет.
(4) При делба на поземлените имоти по ал. 1 реално обособените части не могат да бъдат с размери по-малки от минимално определените в ал. 1, намалени най-много с 1/5.
(5) При урегулиране на поземлени имоти в квартали за средно високо и високо жилищно застрояване, за ниско свързано застрояване в повече от два имота, за застрояване със социални жилища или за друго специфично застрояване размерите на имотите се определят със самия подробен устройствен план, без да се спазват нормите по ал. 1.
(6) При урегулиране на поземлени имоти в границите на населените места за нежилищно застрояване или за други нужди без застрояване техните размери се определят с подробен устройствен план, съобразно санитарно-хигиенните и противопожарните изисквания и съответните устройствени правила и нормативи.
(7) Очертанията на улиците, площадите и на урегулираните имоти и техните размери, както и застрояването на имотите в населени места или в техни части с историческо, археологическо, етнографско или архитектурно значение се установяват със самия подробен устройствен план, така че да се запазят историческите и архитектурните ценности, околната среда, характерният обемно-пространствен и архитектурно-художествен образ и ценната дървесна растителност.
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Допуска ли се касационно обжалване при преценка допустимостта на решението с оглед редовността на исковата молба, когато индивидуализацията на спорните площи не е ясна поради липса на скица – приложение към исковата молба, в която да са обозначени такива реални части?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Веселка Марева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Длъжен ли е въззивният съд да укаже на въззиваемата страна относно възможността да се предприемат процесуални действия по посочване на относими доказателства, които са пропуснати да се извършат от първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания, което по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК е извинителна причина за допускане на тези доказателства за първи път във въззивното производство? Съществува ли задължението на ПОС служебно да назначи съдебно-техническа експертиза относно изследване на въпроса процесният вътрешноведомствен път имал ли е и има ли връзка сега с други общински пътища и кои имоти обслужват в границите на приватизираното предприятие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Соня Найденова
чл. 11 ЗОС, чл. 124 ГПК, чл. 15 ЗУТ, чл. 154 ГПК, чл. 19 ал. 1 ЗУТ, чл. 19 ЗУТ, чл. 2 ал. 1 т. 2 ЗОС, чл. 2 ЗОС, чл. 200 ал. 1 ЗУТ, чл. 200 ЗУТ, чл. 201 ал. 1 ЗУТ, чл. 266 ал. 3 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 3 ЗОС, чл. 3 ЗП, чл. 31 ЗП, чл. 38 ал. 2 ЗС, чл. 38 ЗС, чл. 5 ЗОС, чл. 587 ГПК, чл. 6 ал. 3 ЗОС, чл. 77 ЗС, чл. 8 ЗП
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Касаторката не е формулирала правен върпос (нито такъв може да бъде уточнен от наведените доводи), с оглед на който да се прецени наличието на основание за допускане на касационно обжалване в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Камелия Маринова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Възможно ли е да се установи местоположение на имотна граница поради липса на спорове на страните при поставянето на ограда между имотите, или пространствените предели на правото на собственост се определят от местоположението на границата по приложен регулационен план, със специални знания и умения на в. л. чрез СТЕ?
При наличие на противоречиви доказателства длъжен ли е съдът да изложи мотиви за това кои приема и кои не?
Допустимо ли е при действието на ЗУТ владението върху реална част от парцел да доведе до придобиване по давност на собствеността върху част от урегулиран поземлен имот, само защото страните са се съгласили местоположението на оградата между УПИ да е различно от регулационното отреждане?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка, а не избирателно само някои от тях, и да посочи кои факти приема за установени и кои не, както и въз основа на кои доказателства е достигнал до този извод?
Необходимо ли е да се установява от самия регулационен план или неговите изменения какви са площите на придаваемите места към дворищнорегулационен парцел, ако за това е налице скица, издадена от компетентния административен орган, подписана е молба-декларация от собствениците на поземлените имоти и е издаден нотариален акт за собственост на парцела?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Пламен Стоев
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Допустимо ли е решение по съществото на предявения отрицателен установителен иск за собственост, ако ищецът не е доказал фактите, от които произтича правото на собственост, което той сочи като единствено обосноваващо неговия правен интерес от предявения отрицателен иск?
Съставлява ли нарушението на правилото „Ne bis in idem” нарушение на чл. 299, ал. 1 ГПК и чл. 1 Първия допълнителен протокол към КЗПЧОС, установяващ правото на мирно ползване на собствеността?
Може ли имот, изваден от гражданския оборот, да бъде предмет на иск за собственост – осъдителен или установителен?
Приложима ли е разпоредбата на чл. 200, ал. 1 ЗУТ по отношение на имоти, реституирани по някой от реституционните закони?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Соня Найденова
чл. 172 ГПК, чл. 19 ЗУТ, чл. 200 ал. 1 ЗУТ, чл. 200 ЗУТ, чл. 227 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 294 ал. 1 ГПК, чл. 295 ал. 1 ГПК, чл. 299 ал. 1 ГПК, чл. 79 ЗС
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Може ли да бъде придобита по давност реална част от поземлен имот в урбанизирана територия, която не отговаря на изискванията на чл. 19 ЗУТ и при липса на юридическо основание за обособяването й като самостоятелен имот в действащата кадастрална карта?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Гълъбина Генчева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Възможно ли е да се придобие по давност част от неурегулиран поземлен имот (земеделска земя - нива), която част е съседна на урегулиран поземлен имот, и тази част да се присъедини към урегулиран поземлен имот (собственост на ищците), при условие че е налице забраната по чл. 61 (доп. ДВ, бр. 72/2021 г., в сила от 01.10.2021 г.) от Наредба №РД-02-20-5/2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (ССПКККР), съгласно която не се допуска съединяване на поземлени имоти с различно трайно предназначение на територията или с различен начин на трайно ползване; Приложима ли е забраната по чл. 200 ЗУТ (чл. 59 ЗТСУ) само в хипотезата, че и двата имота са урегулирани, или е приложима и в случай на присъединяване на реална част от неурегулиран имот към урегулиран поземлен имот, а именно когато двата имота са с различно трайно предназначение на територията и/или с различен начин на трайно ползване?
Може ли с ортофото /аерозаснемане/ да се доказва годината на изграждане на оградата, или това се доказва с писмени доказателства (когато се касае за масивна плътна ограда)?
При условие че е налице незаконен строеж - ограда, която е изградена без съгласие на собствениците на имота, в който е поставена, и без разрешение за строеж, без дадена строителна линия и ниво, не е на регулационната граница и е в чужд имот (нива), следва ли се приеме, че ищците са завладели добросъвестно тази реална част, с която са навлезли в съседния неурегулиран поземлен имот - земеделска земя, НТП: нива?
Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства и доводи на страните поотделно и в тяхната съвкупност?
Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, твърдения и доводи, без да изложи съображения защо отхвърля част от тях като неоснователни?
При наличие на противоречиви доказателства, длъжен ли е съдът да изложи мотиви за това кои приема и кои отхвърля, като посочи причините за това?
Длъжен ли съдът да се произнесе по всички предявени искове (в конкретния случай няма произнасяне по предявен иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР) и би ли било възможно изпълнението на съдебно решение, с което са уважени предявени установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗС, иск по чл. 54 ЗКИР или чл. 108 ЗС с оглед забраната по чл. 61 Наредба №РД-02-20-5/2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, съгласно която не се допуска съединяване на поземлени имоти с различно трайно предназначение на територията или с различен начин на трайно ползване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Пламен Стоев
чл. 108 ЗС, чл. 124 ал. 1 ГПК, чл. 15 ал. 3 ЗУТ, чл. 15 ЗУТ, чл. 17 ЗУТ, чл. 19 ЗУТ, чл. 200 ал. 2 ЗУТ, чл. 200 ЗУТ, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 54 ал. 2 ЗКИР, чл. 54 ЗКИР, чл. 7 ал. 1 ЗСПЗЗ, чл. 72 ЗН, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 79 ал. 1 ЗС
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
От кой момент започва да тече придобивната давност срещу реституиран собственик, при условие че не е издадена заповед по пар. 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ, а е приложена процедура по чл. 13 от същия закон?
Нищожна ли е съгласно чл. 26, ал. 2 ЗЗД сделка с предмет имот, за който към момента на прехвърлянето не е приключила реституционната процедура и не е налице конститутивен акт на възстановяване?
Допустимо ли е съдът да квалифицира правното положение на ответниците като държатели, а не като владелци, с оглед упражняваната фактическа власт върху процесния имот?
Налице ли е правно основание за квалифициране на фактическата власт като владение, когато отсъствието на реституирания собственик или неговата незаинтересованост към имота е довело до невъзможност за манифестиране на намерението за своене, като това намерение не е могло да бъде изразено пред собственика или неговия правоприемник?
Необходимо ли е преобръщането на държането във владение от заварени ползватели да се манифестира пред реституирания собственик, дори когато последният не е упражнявал фактическа власт или не е известен, и какво е правното значение на пасивността на реституирания собственик за приложението на чл. 69 и чл. 72 ЗС?
Допустимо ли е съдът да пренебрегне отсъствието на действия за манифестиране на намерението за владение пред реституирания собственик, когато той не е предприел действия за възстановяване на собствеността и не е изпълнил задълженията си?
Допустимо ли е съдът да приеме, че възраженията за придобивна давност не могат да се основават на действията по възстановяване на правото на собственост, ако те не са извършени в предвидените срокове и при неспазване на процедурата?
Налице ли е основание да се счита, че отсъствието на плащане на стойността на подобренията от реституирания собственик за период от почти 10 години води до възможността на ответниците да се разглеждат като владелци на процесния имот?
Допустимо ли е придобиване по давност на реално обособена част от поземлен имот в урбанизирана територия, която не отговаря на изискванията по чл. 19 ЗУТ, при условие че тази част е упражнявана като самостоятелен обект повече от 10 години?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Диана Коледжикова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Няма поставени въпроси.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Гергана Никова
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2024
Дали е допустима съдебна делба между двама съсобственици на недвижим имот, в който е построена сграда в режим на етажна собственост, когато единият от тях не притежава отделна сграда или самостоятелен обект в етажната собственост, и когато този съсобственик не може да получи разрешение за нов строеж, пристрояване или надстрояване при условията на чл. 183, ал. 4 ЗУТ съобразно предвижданията на действащия подробен устройствен план?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Радост Бошнакова
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.