съдия Радост Бошнакова

По какви критерии се извършва преценката на решаващия съд за това кои неправомерни въздействия върху чужд имот са по-големи от обикновените и поради това са недопустими (във връзка с разпоредбата на чл. 50 ЗС) и въпросните критерии почиват ли на количествена и качествена обективна преценка или се определят само и единствено от субективното мнение и вътрешно убеждение на решаващия съд;
С оглед на обстоятелството, че правото на собственост е абсолютно и неограничено право, което задължава всички трети лица да се въздържат от каквито и да било въздействия върху собствения на ищеца имот, а собственикът не е длъжен да търпи в имота си каквото и да било действие, което се извършва без негово съгласие, самото пряко и доказано незаконосъобразно въздействие върху имота на собственика, без негово съгласие и от лице, което няма право да осъществява такова въздействие, представлява ли безусловна пречка за собственика да упражнява правото си;
В случай на несъмнено и безспорно установено извършване на незаконен строеж/незаконно преустройство, представляващо неоснователно въздействие върху чужд имот, то въпросното въздействие равнозначно ли е на смущаващо правото на собственост действие;
В конкретния случай и при така установената фактическа обстановка, не следва ли да се приеме, че защитата по чл. 109 ЗС съответства на установеното нарушение и в този смисъл, постановеният съдебен акт не противоречи ли на последователната съдебна практика, обективирана в актове на ВКС, а именно: решение №60160 от 30.11.2021 г. по гр. д. №1518/2021 г. на ВКС, I г. о.; решение №170 от 08.01.2019 г. по гр. д. №65/2018 г. на ВКС, I г. о.; решение №135 от 31.07.2014 г. по гр. д. №334/2014 г. на ВКС, I г. о., и други,
Адекватна и основателна ли е защитата осъществена по чл. 109 ЗС и искането ответниците да възстановят предишното състояние на жилището им преди извършеното от тях незаконосъобразно преустройство на същото.