Върховен касационен съд

1/ Какви са процесуалните предпоставки за допускане на доказателства във въззивното производство при условията на чл. 266, ал. 3 ГПК; 2/ Длъжен ли е съдът да допусне исканите доказателства, ако искането е направено своевременно пред първата инстанция и ако във въззивната инстанция е направено общо оплакване за допуснато нарушение от съда с отказа му да допусне поисканите доказателства, но липсва изрично позоваване на чл. 266, ал. 3 ГПК; 3/ Длъжен ли е въззивния съд да събере доказателствата, които не са били допуснати от първата инстанция поради съществени процесуални нарушения; 4/ Длъжен ли е въззивният съд служебно да определи вярната правна квалификация на предявения иск; 5/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички правнорелевантни доводи и искания на страните като определи вярната квалификация на спора. Касаторът твърди, че по тези въпроси въззивният съд е процедирал в противоречие със съдебна практика на ВКС – решения по чл. 290 ГПК, изрично посочени в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. С довод за липса на практика на ВКС касаторът твърди, че е налице допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси: 1/ Налице ли е имуществено обогатяване на едноличния собственик на капитала на дружество с ограничена отговорност при увеличаване на дружествения дял чрез предоставяне на имущество на дружеството и 2/ Следва ли заплащането на дружествения дял при напускане на съдружник да бъде съобразено с разпоредбата на чл. 125, ал. 3 ТЗ, ако наред със сключения договор за продажба на дружествения дял той е извършил и други правни действия за увеличаване на имуществото на дружеството. Поддържа, че въззивното решение е очевидно неправилно с довод за нарушение на материалния закон в резултат на което съдът е приел, че предаването на техническата документация за изграждането на оранжерия в имота, извършено от ищеца на ответника, не представлява неоснователно обогатяване.