През март ви подаряваме абонамент за 3 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Имуществени вреди

Тук можете да намерите хронологичен списък и връзки към съдебните актове, споменаващи термина “Имуществени вреди” и публикувани в системата на “Българското прецедентно право”.

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Допустими ли са свидетелски показания за установяване на обстоятелства и факти, за доказването на които законът изисква писмен акт- писмено удостоверение за вписвания на обстоятелства по чл. 4, б. А и чл. 47 ПВ? Когато не е въведено твърдение в исковата молба, че удостоверението по чл. 4, б. А и чл. 47 ПВ не е загубено или унищожено, допустими ли са свидетелски показания за установяване на съдържанието му? При съдебна евикция, реализирана или евентуална, следва ли да бъде освободен длъжникът от отговорност за вредите, които кредиторът би могъл да избегне, ако е положил грижата на добър стопанин съгласно чл. 83, ал. 2 ЗЗД, ако последният не се е снабдил с писмено удостоверение от АВ по чл. 4, б. А във връзка с чл. 47 ПВ преди сключване на сделката за прехвърляне на собствеността по отношение на този имот?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Борис Илиев

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Доказването само на един от елементите на фактическия състав на чл. 57, ал. 3 ЗБН, а именно доказването на настъпила имуществена вреда за несъстоятелната банка, достатъчен ли е за пораждането на специалната имуществена отговорност по чл. 57, ал. 3 ЗБН на администраторите на банка? Доказването на настъпила имуществена вреда за несъстоятелната банка определящо ли е за преценката относно наличието на останалите елементи на фактическия състав на чл. 57, ал. 3 ЗБН, вкл. за преценката относно наличието на пряка причинна връзка с тази вреда с твърдяното неизпълнение на задълженията на администраторите?
Следва ли вземането на банката към кредитополучател по отпуснат банков кредит да се квалифицира като несъбираемо вземане, за да може същото да представлява вреда за банката по смисъла на чл. 57, ал. 3 ЗБН?
Как се разпределя доказателствената тежест за доказване събираемостта или несъбираемостта на едно вземане по предявен иск с правно основание чл. 57, ал. 3 ЗБН?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото относими доказателства?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Павел Банков

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Следва ли при определяне справедливия размер на обезщетението за имуществени вреди от телесни увреждания съдът да отчита като критерий за справедливост и конкретните икономически параметри от загубата на работоспособност на дадена личност, като размера на неговите доходи, финансовия му принос за семейството и домакинството, в което живее, социалното му положение и принос за обществото, респ. загубата на тези доходи и принос за определен период от време в резултат от причинените му телесни увреждания?
При определяне на справедливото обезщетение по смисъла на ЗЗД следва ли съдът да обсъди всички правнорелевантни факти и обстоятелства или следва да обсъди само някои от тях?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Татяна Костадинова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

не е свързан с тълкуването на конкретна материалноправна или процесуалнправна норма, с приложението на която въззивният съд да е мотивирал решението за основателност на предявените искове. Първият от въпросите се свежда до оплакване на жалбоподателя относно допустимостта на влязлото в сила решение по гр. д. №675/2021 г. по описа на Районен съд – Раднево, с което със сила на пресъдено нещо е отречено в полза на касатора да е възникнало вземане за обезщетение за вреди, които да са му причинени от ищеца - негов служител - по повод изпълнението на трудовите му задължения. Този въпрос не е съобразен с изводите в обжалваното решение, в което е прието, че спорът искал ли е ищецът от служители на ответника да съставят системно документи за фиктивно зареждане на управлявания от него служебен автомобил и настъпила ли е от това вреда за работодателя, не може да бъде пререшаван в производството по иска за отмяна на уволнението, основано на същите факти като претенцията с правно основание чл. 210, ал. 3 КТ. По отношение на останалите дисциплинарни обвинения, които не са били предмет на спора по гр. д. №675/2021 г. по описа на Районен съд – Раднево, въззивният съд е извършил самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства, излагайки фактически и правни изводи относно неоснователността на въззивната жалба. Вторият от въпросите е основан на положения, които въззивното решение не съдържа. Точно обратното – окръжният съд е приел за безспорно установено, че процесният автомобил ГАЗ 66с вътрешен №Р1-9851е бил с неработещ километраж и без фабрично монтиран моточасовник, за което ръководството на „Мини Марица - изток“ ЕАД било многократно уведомявано. При липса на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК е безпредметно изследването налице ли е допълнителното условие на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Длъжен ли е въззивният съд да извърши преценка на всички конкретно съществуващи обективни обстоятелства от значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди с оглед принципа „справедливост“ по чл. 52 ЗЗД?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, като изложи собствени решаващи мотиви по съществото на спора?
Как незаконното обвинение за умишлено престъпление в област, в която е професионалната реализация на обвиняемия, се отразява върху размера на паричното обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за причинени неимуществени вреди?
Следва ли прокуратурата да отговаря за имуществените вреди, причинени на лицето в качеството му на държавен служител, изразяващи се в лишаването му от възнаграждение за периода на отстраняването му от длъжност на основание чл. 100, ал. 2 ЗДСл, вкл. и заплатените от служителя здравни осигуровки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Маргарита Георгиева

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

са два. Първият въпрос (за предпоставките на имуществената отговорност на работник) не е обуславящ, доколкото искът не е отхвърлен частично поради това, че предпоставките за ангажиране на имуществената отговорност на работника не са налице, а поради това, че не е установен умисъл, а непредпазливост.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Владимир Йорданов

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Допустимо ли е присъждане на обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от неполучено трудово възнаграждение за периода след 02.04.2012 г., когато мярката за неотклонение „домашен арест“ е била заменена с по-лека такава?
Налице ли е пряка причинна връзка между действията на ответника по спора и загубата на недвижими имоти от страна на ищеца?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Велислав Павков

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

За приложение на принципа за справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД, с оглед проверка доколко е налице съответствие с предвидените в ППВС №4/1968 г. общи критерии при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди? За съдържанието на понятието „справедливост“, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД? За значението, което има постигнато между увредения работник и работодателя споразумение за обезщетение за вреди и такова споразумение съставлява ли пречка за предявените по делото претенции? По какъв начин следва да се преценява изходящо от страната по спора извънсъдебно признание за факт и следва ли то да бъде кредитирано от съда? За правото на пострадалия работник да получи обезщетение и определяне на това обезщетение съгласно критериите на чл. 52 ЗЗД в хипотеза на спогодба между пострадалия работник и работодателя? За съдържанието на понятието „груба небрежност“ по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ и за съпричиняването? За критериите за намаляване на обезщетението, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Драгомир Драгнев

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя и следва ли при прилагането на критерия на справедливостта да се отчитат въведените принципи на „възстановителна справедливост“ и „разпределителна справедливост“?
Каква степен на съпричиняване на вредите от страна на пострадалото лице следва да бъде отчетена при определяне на справедливия размер на обезщетението от въззивната инстанция, когато такова възражение изрично е направено в отговора на исковата молба от страна на ответника, събрани са доказателства във връзка с това съпричиняване пред първа инстанция, в резултат на което е безспорно доказано – при условията на пълно и главно доказване, грубо нарушаване на правилата за движение по пътищата от страна на увреденото лице, в качеството му на пътник в лек автомобил, изразяващо се в нарушаване на разпоредбата на чл. 137а ЗДвП и съзнателното присъствие в моторно превозно средство с водач, който е употребил алкохол, които нарушения пряко и непосредствено са довели до настъпване на телесните увреждания на пострадалото лице?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани относими и релевирани доказателства по делото, доводите и възраженията на жалбоподателя, касаещи възражението му за съпричиняване на вредите от пострадалия и неизпълнението на това задължение води ли до нарушение на чл. 236, ал. 2 вр. с чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Галина Иванова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2022

Длъжен ли е въззивният съд при направен от първоинстанционният съд непълен или неточен доклад по делото да даде указания на страните относно възможността да посочат относими за делото доказателства?
Могат ли страните да правят искания за събиране на доказателства във въззивното производство, които не са направили в първоинстанционното - поради направен от първоинстанционният съд непълен или неточен доклад по делото?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи на страните, релевантните за делото факти и събраните доказателства и да изложи към своето решение ясни, точни и непротиворечиви мотиви, в които да отрази извършеното обсъждане?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Красимир Машев

123181 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела