Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Имуществени вреди

Тук можете да намерите хронологичен списък и връзки към съдебните актове, споменаващи термина “Имуществени вреди” и публикувани в системата на “Българското прецедентно право”.

Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

Представлява ли отчетник по смисъла на чл. 23, т. 3 ЗДФИ лице, което е на щатна длъжност в структурата на бюджетно предприятие и упражнява инвеститорски контрол по силата на вменени му с длъжностна характеристика функции, респ. осъществява същите по изрично възлагане от ръководителя на предприятието?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Филип Владимиров

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

Към кой момент следва да се определи обезщетението за причинени от непозволено увреждане имуществени вреди и в обезщетението за такива вреди, изразяващи се в необходими разходи за отстраняване на уврежданията на имуществото, включват ли се печалба и ДДС като пряка и непосредствена последица от увреждането?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Радост Бошнакова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

Когато съдът по чл. 200 КТ установи, че платеното от застрахователя по риска „трудова злополука" е по-малко от дължимото от работодателя, допустимо ли е да присъди обезщетението по исковете за имуществените и за неимуществените вреди от трудовата злополука в общ размер – за непогасената разлика?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Геника Михайлова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1) длъжен ли е въззивният съд да обоснове решението си, като обсъди всички обстоятелства по делото и посочи кои релевантни за спорното право факти счита за установени и кои намира за недоказани; длъжен ли е въззивният съд да обоснове решението си, като обсъди всички твърдения, доводи, възражения и оспорвания на страните; 2) задължителна ли е присъдата на наказателния съд за гражданския съд; допустимо ли е гражданският съд да възприема в мотивите на решението си твърдения, които се намират в противоречие с правните изводи в присъдата на наказателния съд; 3) за да намери приложение разпоредбата на чл. 203, ал. 2 КТ, следва ли да се установи от работодателя при пълно и главно доказване наличие на умисъл както при извършване на съответното деяние, така и по отношение на вредоносния резултат от това деяние; 4) каква е формата на вина (умисъл или непредпазливост) при извършване на парични преводи (тегления) от касиер, за които се твърди, че са извършени в нарушение на вътрешните правила на банката; 5) когато в мотивите на решението се достига до извода, че приложима е разпоредбата на чл. 203, ал. 2 КТ поради наличие на умисъл у работника, длъжен ли е съдът да конкретизира формата на умисъл за конкретния случай – пряк или евентуален; и 6) когато в мотивите на решението се достига до извода, че е налице умишлено противоправно поведение, следва ли съдът да посочи кои конкретни норми са нарушени. По отношение на първите три правни въпроса жалбоподателката навежда допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поддържа, че въззивният съд разрешил тези въпроси в противоречие с практиката на ВКС, и конкретно: първия въпрос – в противоречие с решение №344/21.09.2012 г. по гр. д. №862/2011 г. на IV-то гр. отд., решение №127/05.04.2011 г. по гр. д. №1321/2009 г. на IV-то гр. отд., решение №554/08.02.2012 г. по гр. д. №1163/2010 г. на IV-то гр. отд., решение №194/18.06.2013 г. по гр. д. №1100/2012 г. на IV-то гр. отд., решение №324/22.04.2010 г. по гр. д. №1413/2009 г. на IV-то гр. отд. и т. 2 от тълкувателно решение (ТР) №1/2013 от 19.12.2013 г. на ОСГТК; втория въпрос – в противоречие с решение №115/11.11.2014 г. по търг. д. №1542/2013 г. на II-ро търг. отд. и третия въпрос – в противоречие с решение №870/24.02.2011 г. по гр. д. №137/2010 г. на IV-то гр. отд. По отношение на останалите три правни въпроса жалбоподателката сочи допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като излага съображения тези въпроси да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Боян Цонев

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1) дължи ли се обезщетение за компенсиране на имуществени вреди, представляващи лишаване от издръжка на малолетно дете, при безспорно доказани грижи и издръжка за семейството от страна на загиналия и желано, очаквано дете, и как следва да се определи размерът на издръжката – следва ли да се имат предвид и официалните статистически данни за необходимите средства за издръжка на едно лице и фактът, че необходимите за издръжка средства постоянно нарастват; 2) при доказателства за трудова заетост на загиналия и реализиране на доходи от непостоянна трудова заетост, може ли да се обоснове правилен извод за постоянно предстояща безработица или е правилно да се отчете факта на действително реализирани доходи; следва ли да се отчете доказаният факт на трудова заетост и реализиране на доходи, с които семейството реално се е издържало; 3) допустимо ли е да се доказват непостоянни доходи със свидетелски показания, и при установени безспорно доходи от сезонна работа, може ли да се обоснове правилен извод за постоянно предстояща безработица; 4) как се определя липсваща от родител издръжка и как следва да се отчитат постоянно нарастващите средства, необходими за издръжка; 5) как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД и кои са критериите, които трябва да се съобразят, и как се оценят и съобразяват при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт, в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя; 6) длъжен ли е съдът да посочи всички относими критерии и реално да ги съпостави с всички конкретни факти и обстоятелства, обуславящи търпените болки и страдания от ищцата, и настъпили последици, и да ги съобрази в тяхната съвкупност, като оцени значението им за размера на вредите; 7) длъжен ли е съдът да извърши задълбочено изследване на общите и специфични факти, които формират съдържанието на понятието „справедливост“, за да се изпълнят изискванията на задължителната съдебна практика; 8) длъжен ли е съдът да вземе предвид всички съществени конкретни обстоятелства за правилното приложение на чл. 52 ЗЗД и пълното им игнориране следва ли да обоснове предпоставки за проверка от касационната инстанция за правилното приложение на принципа за справедливост; 9) длъжен ли е съдът да вземе под внимание всички конкретни обстоятелства и да съобрази в тяхната съвкупност и в пълен обем значимостта им за размера на обезщетението за неимуществени вреди, и достатъчно ли и формално сочене, че загубата винаги е травма за близките, без обсъждане на конкретните за съответния случай факти, при което очевидно липсва позоваване на събраните по делото доказателства, задължителната им преценка в тяхната съвкупност и значимост, което очевидно е довело до явно отклонение от обичайните обезщетения, присъждани за аналогични случаи; 10) за да се гарантира правилното приложение на принципа за справедливост и изпълнение на задължителните критерии, въведени с ППВС №4/23.12.1968 г., длъжен ли е съдът да направи преценка на обективно съществуващи обстоятелства, като ги прецени в тяхната съвкупност, с мотивирано изложение за точната преценка за значението на всяко от обстоятелствата спрямо справедливото обезщетение, а не само да се изброят фактите; 11) при присъждане на обезщетение на малолетно/непълнолетно дете в крехка и ранима възраст, следва ли да се отчете, че то търпи морални вреди в по-висока степен поради лишаване завинаги от грижите, вниманието и радостта, които родителят може да му даде като необходима морална подкрепа в живота; 12) длъжен ли е съдът да търси „точен паричен еквивалент“ на търпените морални вреди и длъжен ли е да намери „справедлив еквивалент“ на същите, или е достатъчно да се търси „известно компенсиране на загубеното“, както е направено в обжалваното решение; 13) релевантни ли са за критериите по чл. 52 ЗЗД лимитите на застраховане съобразно пар. 27 ПЗР КЗ и обществено-икономическите и социални условия в страната, и тези към 2018 г. налагат ли присъждане на по-ниски обезщетения от такива, присъждани за събития години преди това и след това; 14) общественото разбиране за справедливост през последните 3-4 години и конкретно през 2020 г. предпоставя ли присъждане на значително по-ниски обезщетения от присъжданите преди; и 15) нарушен ли е принципът на справедливост при определяне на обезщетения в много по-нисък размер (в случая 40-50% по-нисък) от определени такива за напълно аналогични случаи, но при лимит 10 пъти по-нисък от процесния, което е явно несъобразяване с лимита и икономическите условия, освен ако към средата на 2018 г. няма някакви специфични изисквания и има ли такива. Жалбоподателите навеждат допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, като поддържат, че с обжалваното въззивно решение тези правни въпроси (с изключение на четвъртия) били разрешени в противоречие с практиката, включително задължителната такава на ВС и ВКС. По отношение на четвъртия правен въпрос касаторите считат, че той е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, с което навеждат допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, но без да излагат съображения в тази насока. Касаторите сочат и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, като поддържат, че въззивното решение било очевидно неправилно в частта „за дължимата издръжка на малолетното дете, което било видно от самото решение.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Боян Цонев

Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

Какъв е обема на отговорността за вреди от незаконно прекратяване на служебното правоотношение, изразяващи се в неполучаване на месечен доход и обезщетен ли е служителят за същите, когато е получил максималния размер на обезщетението, определено в специалния закон (ЗДСл).

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мария Христова

123172 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право