Имуществени вреди

не е свързан с тълкуването на конкретна материалноправна или процесуалнправна норма, с приложението на която въззивният съд да е мотивирал решението за основателност на предявените искове. Първият от въпросите се свежда до оплакване на жалбоподателя относно допустимостта на влязлото в сила решение по гр. д. №675/2021 г. по описа на Районен съд – Раднево, с което със сила на пресъдено нещо е отречено в полза на касатора да е възникнало вземане за обезщетение за вреди, които да са му причинени от ищеца - негов служител - по повод изпълнението на трудовите му задължения. Този въпрос не е съобразен с изводите в обжалваното решение, в което е прието, че спорът искал ли е ищецът от служители на ответника да съставят системно документи за фиктивно зареждане на управлявания от него служебен автомобил и настъпила ли е от това вреда за работодателя, не може да бъде пререшаван в производството по иска за отмяна на уволнението, основано на същите факти като претенцията с правно основание чл. 210, ал. 3 КТ. По отношение на останалите дисциплинарни обвинения, които не са били предмет на спора по гр. д. №675/2021 г. по описа на Районен съд – Раднево, въззивният съд е извършил самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства, излагайки фактически и правни изводи относно неоснователността на въззивната жалба. Вторият от въпросите е основан на положения, които въззивното решение не съдържа. Точно обратното – окръжният съд е приел за безспорно установено, че процесният автомобил ГАЗ 66с вътрешен №Р1-9851е бил с неработещ километраж и без фабрично монтиран моточасовник, за което ръководството на „Мини Марица - изток“ ЕАД било многократно уведомявано. При липса на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК е безпредметно изследването налице ли е допълнителното условие на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване.