Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

чл. 251 НК

Чл. 251. (1) Който не изпълни задължение за деклариране на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях, пренасяни през границата на страната, която е външна граница на Европейския съюз, и стойността на предмета на престъпление е в особено големи размери, се наказва с лишаване от свобода до пет години или с глоба в размер на една пета от стойността на предмета на престъплението.
(2) (Отм. – ДВ, бр. 83 от 2019 г.) .

чл. 251 НК

Чл. 251. (1) Който не изпълни задължение за деклариране на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях, пренасяни през границата на страната, която е външна граница на Европейския съюз, и стойността на предмета на престъпление е в особено големи размери, се наказва с лишаване от свобода до пет години или с глоба в размер на една пета от стойността на предмета на престъплението.
(2) (Отм. – ДВ, бр. 83 от 2019 г.) .

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

е идентичен с въпрос, на който СЕС вече е отговорил или е сходен със зададени въпроси, по които има установена съдебна практика и отговорът на въпроса е толкова очевиден, че не оставя място за никакво разумно съмнение.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

неотправянето на преюдициално запитване за съответствие на националната правна уредба с правото на Европейския съюз /ПЕС/ само по себе си може ли да представлява достатъчно съществено нарушение на ПЕС; достатъчно съществено ли е нарушението на ПЕС, състоящо се в прилагане на санкционната норма на чл. 251, ал. 2 НК наред с налагане на наказание „лишаване от свобода, преди постановяване на акт от Съда на Европейския съюз /СЕС/, с който ясно и недвусмислено тази норма се прогласява за несъвместима с правото на Съюза; следва ли ясно и недвусмислено от разпоредбите на чл. 4 пар.2 и чл. 9 пар.1 от Регламент (ЕО) №1889/2005 г. задължение за националния съд да не прилага разпоредбата на чл. 251, ал. 2 НК преди постановяване на акт на СЕС, с който тази разпоредба се обявява за несъвместима с ПЕС; действието за в бъдеще на актовете на СЕС по преюдициални запитвания засяга ли правоотношения, разрешени преди постановяването им с акт на национален съд; може ли националният съд да отговаря за обезщетение за вреди от свой акт, ако за засегнатия субект съществува възможност за възобновяване на производството и отмяна на този акт; и за кого е задължително решението на СЕС, обявяващо национална правна норма за несъвместима с ПЕС – за законодателя или за правоприлагащите органи. Според касатора първият от тези въпроси е разрешен в противоречие с практиката на СЕС, а за останалите счита, че имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Излага и твърдение за очевидна неправилност на обжалвания акт, без конкретни съображения в какво тя се състои.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Борис Илиев

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

3.1 Допуснал ли е Районен съд – Сливница достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС при постановяване на определението от 17.03.2017г., с което е одобрено споразумение, в което наред с налагането на наказание лишаване от свобода при условията на чл. 66 НК, е наложена и мярка по чл. 251, ал. 2 НК, при условие, че определението е постановено преди приемане от СЕС на Определение от 30.01.2019г. по Дела С-335/2018 и С-336/2018, в което за първи път по ясен и недвусмислен начин съдът приема, че мярката по чл. 251, ал. 2 НК е несъвместима с правото на Съюза? 3.2 Допуснал ли е Районен съд Сливница достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС при постановяване на определението от 17.03.2017г., с което е одобрено споразумение, в което наред с налагането на наказание лишаване от свобода при условията на чл. 66 НК, е наложена и мярка по чл. 251, ал. 2 НК, при условие, че: В Решение от 16.07.2015г. по Дело С-225/2014 Съдът на ЕС е приел, че чл. 9, пар. 1 от Регламент /ЕО/ №1889/2005г. трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, като разглежданата в главното производство, съгласно която за неизпълнението на предвиденото в чл. 3 от посочения регламент задължение за деклариране се налага като санкция заплащането на административна гроба, чийто размер съответства на 60% недекларираната сума пари в брой, когато тази сума е по-голяма от 50 000 евро; чл. 4, пар. 2 не е бил предмет на тълкуване в Решение от 16.07.2015г. по Дело С-255/14; в Определение от 12.07.2018г. по Дело С-707/2017 Съдът на ЕС е приел, че чл. 9, пар. 1 от Регламент ЕО №1889/2005г. трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, като разглежданата в главното производство, която като санкция за неизпълнение на задължението по чл. 3 от този регламент предвижда, от една страна отнемане на недекларираната сума в полза на държавата и от друга страна, наказание лишаване от свобода до шест години или глоба в размер на двойната сума на предмета на престъплението, т. е. Съдът на ЕС не е изключил съвместимостта на мярката по чл. 251, ал. 2 НК с правото на ЕС към 17.03.2017г., а единствено се произнася по несъвместимостта на кумулативното прилагане на наказанието по чл. 251, ал. 1с мярката по чл. 251, ал. 2 НК? 3.3. Преди приемането на Определение от 30.01.2019г. по Дела С-335/2018 и С-336/2018 на Съда на ЕС разпоредбите на чл. 4, пар. 2 и чл. 9, пар. 1 от Регламент №1889/2005г. налагат ли ясно и недвусмислено задължение на националния съд да не налага мярка по чл. 251, ал. 2 НК поради нейната несъвместимост с правото на ЕС? 3.4. Действието ex tunc на актовете на Съда на ЕС /решения или определения/, с които съдът на ЕС се произнася по същество на преюдициални запитвания за тълкуване, засяга ли правоотношения по споровете, които са разрешени с влязъл в сила акт на национален съд? 3.5. Следва ли да се приеме, че може да бъде ангажирана извън договорната отговорност на Районен съд Сливница в настоящия случай, когато е налице основание производството по наказателното дело да бъде възобновено? 3.6. Как следва да се квалифицира претенцията на лице, което твърди, че е претърпяло вреди вследствие на нарушение на общностното право – по ЗОДОВ или по ЗЗД, респ. Какъв е процесуалния ред за разглеждане на претенцията? Твърди се, че по този въпрос е образувано ТП на съдиите от ОСГТК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, по което още няма произнасяне. 3.7. Към кого е насочен актът на СЕС, с който съответната национална правна норма е обявена за противоречаща на законодателството на ЕС – пряко към правоприлагащите органи или към законодателната власт, която именно е длъжна да синхронизира вътрешното право с правото на ЕС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Велислав Павков

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

в изложението, да се отмени въззивното решение в обжалваната част и вместо него се постанови друго, с което предявения иск срещу жалбоподателя да се отхвърли.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Зоя Атанасова

Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2022

2/ „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи и възражения на страните, да обсъди всички доказателства по делото, съотнесени едно към друго и към твърденията на страните?“. Твърди се, че е налице противоречие с Постановление № 1 от 13.07.1953 г. на Пленума на ВС, решение № 27 от 02.02.2015 г. по гр. д. № 4265/2014 г. на ВКС, ГК, IV ГО, решение № 388 от 17.10.2011 г. по гр. д. № 1975/2010 г. на ВКС, ГК, IV ГО.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Даниела Стоянова

Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2022

е налага недвусмислено от съдебната практика. Според въззивния съд, още с решението на СЕС от 16.07.2015г. е станало очевидно, че щом глоба в размер на 60% от недекларираната сума пари в брой не изглежда съразмерна предвид естеството на нарушението, отнемането в полза на държавата на цялата недекларирана сума a fortiori не би могло да се счита съразмерна мярка. Посочено е, че постановените след 16.03.2018г. определения на СЕС по преюдициални запитвания, отправени от РС- Свиленград, СГС и САС, по които са образувани дела № С-707/2017, № С-335/2018 и № С-336/2018 са именно в този изяснен вече смисъл, като с тях изрично се постановява, че съвместното прилагане на наказанието лишаване от свобода по чл. 251, ал. 1 НК кумулирано с отнемане на недекларираната сума в полза на държавата по чл. 251, ал. 2 НК е в явно нарушение на принципа на пропорционалност, прогласен от чл. 9, пар. 1 от Регламент № 1889/2005г., като това тълкуване действа от момента на влизане в сила на тълкуваната норма или в случая от 2007г., когато РБ става член на ЕС, т.е. именно в този смисъл същата следва да се разбира и към 2017г., когато влиза в сила процесната присъда. Съставът на САС е посочил също, че за да се определи нарушението за достатъчно съществено следва да се има предвид и че тълкуването на чл. 4 и чл. 9 от Регламент 1889/2005г. е станало предмет на преюдициално запитване до СЕС от страна на български съд (РС Свиленград), отправено с акт от 23.11.2017г., постъпил в СЕС на 19.12.2017г., поради което към 18.04.2017г.(датата на влизане на присъдата в сила) все още не е имало висящо производство по преюдициално запитване пред СЕС по въпросите, разрешени с окончателния акт на СОС, но това не може да обоснове извод за освобождаване на съда от задължението служебно да отправи сам такова запитване, респ. да не приложи българското право при констатирано противоречие с общностното право, което има приоритет. Предвид това, съдът е приел, че грешката, допусната от състава на СОС при неприлагане на общностното право е неизвинима. Посочил е, че практиката извежда няколко хипотези, в които достатъчно съществения характер на нарушението се предполага и в случая по отношение на СОС са налице две от тях – неотправяне на преюдициално запитване и противоречие с трайно установена практика на СЕС. Съдът е посочил също, че е налице е пряка причинно – следствена връзка между нарушението на правото на ЕС от страна на съда и понесената от ищеца вреда в размер на отнетата сума, като загубата й е директно следствие от постановената от съда мярка по чл. 251, ал. 2 НК и следва да бъде обезщетена чрез паричната равностойност на отнетото. В заключение, съдът е направил извод, че държавата, чрез своя процесуален субституент дължи на ищеца обезщетение за претърпените вреди в резултат от извършеното от ОС-София нарушение на правото на ЕС, чрез потвърждаване на присъда № 261/20.10.2016г., постановена по нохд № 717/2016г. по описа на PC-Сливница, в противоречие с разпоредбите на чл. 4, пар. 2 и чл. 9, пар. 1 от Регламент 1889/2005, с което наред с налагане на наказанието лишаване от свобода се отнема, на основание чл. 251, ал. 2 НК, предмета на престъплението - недекларираната сума.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Яна Вълдобрева

Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2021

123 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право