в противоречие с практиката на ВКС. Според касатора това е въпросът „за определяне на обезщетението за неимуществени вреди, което следва да се извърши от съда след задължителната преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД“ както и въпросът, „свързан с определянето и съдържанието на понятието „справедливост“, изведено в принцип при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД“. По първия въпрос се поддържа противоречие със задължителната практика на ВКС, изразена в т. II от ППВС №4/1968 г., в т. 3 и т. 11 на ТР №3/2005 г. по т. д. №3/2004 г. на ОСГК на ВКС и т. 19 на ТР №1/2001 г. на ОСГК на ВКС поради липса на мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между причинените вреди и незаконосъобразното обвинение. Спрямо втория наведен въпрос се позовава на противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, във вр. с чл. 52 ЗЗД, обективирана в решение №311 от 14.03.2018 г. по гр. д. №300/2017 г., IV г. о., ГК, решение №137/29.05.2019 г. по гр. д. №3895/2018 г., IV г. о., ГК и решение №154 от 08.10.2019 г. по гр. д. №319/2019 г., III г. о., ГК.