чл. 2 ЗОДОВ

Трябва ли въззивната инстанция да разгледа предявения иск на основание чл. 49 ЗЗД в случаите, в които установи, че съдът не е легитимиран да представлява държавата в производство по ЗОДОВ, или следва да обезсили постановеното решение по иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 4 ЗОДОВ, като процесуално недопустимо;
Длъжен ли е въззивният съд при промяна на правната квалификация на иска по чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД, разгледан от районния съд на основание чл. 2, ал. 1, т. 4 ЗОДОВ, да изготви нов доклад по делото и да даде на страните указания относно подлежащите на доказване нови факти, и да изложи мотивите си за промяната на правната квалификация;
Допустимо ли е при промяна на правната квалификация на иска от въззивната инстанция (в случая на такава по чл. 49 ЗЗД), първоинстанционното решение да бъде отменено само в отхвърлителната му част и потвърдено в частта, с която се уважава иска (на основание чл. 2, ал. 1, т. 4 ЗОДОВ);
Легитимиран ли е съдът да представлява държавата в случаите по чл. 2, ал. 1, т. 4 ЗОДОВ (в редакцията на разпоредбата от 06.10.2023 г.), в случаите на налагане на наказание по НК или административно наказание, когато лицето бъде оправдано или административното наказание бъде отменено, когато наказателното производство е образувано по частна тъжба на пострадало лице, или в тези случаи следва да намери приложение ТР №5/15.06.2015 г. по тълк. д. №5/2013 г. на ОСГК на ВКС;
Задължен ли е въззивният съд при двойно завишаване на размера на обезщетението за неимуществени вреди спрямо този, присъден от първата инстанция, да обсъди конкретна фактическа обстановка, във връзка с претендираните вреди, да посочи кои вреди приема за надхвърлящи обичайните при увреждане, причинено от налагане на наказание по НК, когато лицето бъде оправдано, да изложи съображения по всички установени и изтъквани в доводите на страните обстоятелства от значение за определяне на обезщетението по справедливост, както е указано в ППВС №4/1968 г. и установената практика на ВКС по прилагането на чл. 52 ЗЗД.
Допустимо ли е присъждането на обезщетение за неимуществени вреди в полза на лице, спрямо което ЕСПЧ е констатирал нарушение на КЗПЧОС, когато с решението си ЕСПЧ приема, че предвид обстоятелствата по делото, констатацията за извършеното спрямо него нарушение е достатъчно справедливо обезщетение за всякакви неимуществени вреди, поради което и отхвърля претенцията за присъждане на такива.
Ако има произнесена оправдателна присъда дванадесет години след осъдителната, може ли да се приеме, че лицето е било невинно и през периода преди неговото оправдаване;
Трябва ли този период да се счита за част от общия срок, който следва да бъде обезвъзмезден;
Справедливо ли е този период, когато лицето най-много е страдало, да бъде игнориран в съдебния процес и в крайното решение на съда.