чл. 172 ГПК
Преценка на свидетелските показания
Чл. 172. Показанията на роднините, на настойника или на попечителя на посочилата го страна, на осиновителите, на осиновените, на тези, които се намират с насрещната страна или с роднините й в граждански или наказателен спор, на пълномощниците, посочени от техните доверители, както и на всички други, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост.
чл. 172 ГПК
Преценка на свидетелските показания
Чл. 172. Показанията на роднините, на настойника или на попечителя на посочилата го страна, на осиновителите, на осиновените, на тези, които се намират с насрещната страна или с роднините й в граждански или наказателен спор, на пълномощниците, посочени от техните доверители, както и на всички други, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост.
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, за които твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС, както и с практиката на ВКС: 1. за преценката на съда на направеното от страната или неин представител признание на неизгоден факт и дали това признание освобождава противната страна от тежестта на доказване; 2. за задълженията, които съдът има при преценка на свидетелските показания, дадени от заинтересовани лица; 3. за доказателствената тежест на работодателя да установи пълно и главно посочените в заповедта за уволнение нарушения, за които е наложено наказанието; 4. за приложението на чл. 12 и чл. 235 ГПК, че съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществени; 5. за критериите при определяне на тежестта на извършеното нарушение; 6. за фактическия състав на нарушението „злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието“.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Марио Първанов
чл. 12 ГПК, чл. 172 ГПК, чл. 187 ал. 1 т. 3 КТ, чл. 187 ал. 1 т. 8 КТ, чл. 189 ал. 1 КТ, чл. 189 КТ, чл. 193 ал. 1 ГПК, чл. 193 КТ, чл. 224 ал. 1 КТ, чл. 235 ГПК, чл. 272 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 287 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 55 ал. 1 предл. първо ЗЗД, чл. 55 ал. 1 предл. трето ЗЗД, чл. 86 ЗЗД
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
в писмен вид независимо, че не е могъл да се яви в насроченото открито съдебно заседание. В заключение е посочено, че не е допуснато нарушение на чл. 142, ал. 2 ГПК, като е даден ход на делото в открито съдебно заседание на 28.10.2022 г. пред първата инстанция. Разгледани са конкретните доводи на ищцата за незаконосъобразност на уволнението. Съдът е установил, че в заповедта за уволнение на три страници са посочени датите, на които ищцата е ползвала почивки с по-голяма продължителност от регламентираната, както и самата им продължителност, като допуснатите нарушения са подведени под правната норма на чл. 187, ал. 1, т. 1, предл. първо КТ - закъснения и неуплътняване на работното време. Посочено е, че извършването на нарушенията се потвърждава, както от свидетелските показания на прекия ръководител на ищцата, така и от заключението на съдебно-техническата експертиза. В тази насока е отчетена и представената с отговора на исковата молба докладна записка, изготвена от прекия ръководител на ищцата, и неоспорена от нея след получаването на препис от подадения отговор с приложенията към него. Във връзка с отговора на исковата молба съдът е посочил, че доколкото същият не представлява доказателство, твърденията за противоречие на свидетелските показания със същия не се отразява на обективността им. Показанията на прекия ръководител на ищцата са кредитирани от съда като достоверни, последователни и почиващи на преките възприятия на свидетеля. Посочено е, че не е налице заинтересованост по смисъла на чл. 172 ГПК доколкото свидетелят е заявил, че е в процес на напускане на ответното дружество. Съдът е кредитирал и представената по делото неоспорена от страните експертиза като компетентно изготвена, съответстваща на останалия доказателствен материал и изготвена след проверка на място в ответното дружество и при проверка на изградената система за контрол на достъпа в дружеството-работодател. От нея е установена продължителността на ползваните от ищцата почивки по дати, съответстващи на датите в заповедта за уволнение, както и обстоятелството, че ползваните от ищцата почивки надхвърлят разрешените такива по правилата на работодателя, за които ищцата е уведомена. По отношение картата за достъп на ищцата не е установено да са изтрити данни, като са взети предвид и обясненията на ищцата по чл. 193, ал. 1 КТ, в които е признала, че на всички изброени дати е напълно възможно да е закъсняла. Посочено е, че ако регламентираната продължителност на почивките не е достатъчна за ищцата, то това не я освобождава от спазването им. Въззивният съд е приел, че работодателят е извършил правилна преценка за съответствие между допуснатите от ищцата нарушения и наложеното най-тежко дисциплинарно наказание. Касае се до допуснати от ищцата ежедневни нарушения на трудовата дисциплина като в рамките на 20 дни са констатирани 15 дни в които ищцата е нарушила правилата за ползване на почивки. Съдът се е позовал на експертното заключение, според което сумарно за визирания в заповедта за уволнение период – 10.03.2022 г. - 30.03.2022 г. ищцата е ползвала 340 минути повече за почивка от полагащото ѝ се по график. Относно твърденията за злоупотреба с право от страна на работодателя, съдът е приел, че не е доказано, че работодателят е упражнил правата си превратно и с единствената цел да създаде предпоставка за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата. След като искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е неоснователен, съдът е отхвърлил и обусловените от него искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Марио Първанов
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
по чл. 280, ал. 1 ГПК е задължение на касатора, който следва да обоснове и специфичните за основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК допълнителни предпоставки. В производството по чл. 288 ГПК Върховният касационен съд може само да уточни и да квалифицира правния въпрос, когато той е поставен неясно, но с оглед принципа на диспозитивното начало няма правомощия да извежда служебно въпроса от твърденията на касатора и от съдържащите се в жалбата и в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК факти и обстоятелства.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бонка Йонкова
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение №59/24.07.2013г., по гр. дело №392/2012 г. на ВКС, IV г. о., и решение №130 от 14.07.2016 г., по гр. дело №150/2016 г. на ВКС, IV г. о. По този въпрос сочи и, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и въпросът се явява и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, 2. Погасява ли се по давност възражение за недействителност на трудовия договор, извлечено от някое от основанията за нищожност на договорите по чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД? Сочи че, е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и въпросът се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. 3. Погасява ли се по давност иск за обявяване на привидност по чл. 26, ал. 2 ЗЗД? Сочи, че по този въпрос въззивното решение е постановено в противоречие с решение №79/26.06.2012 г., по гр. дело №791/2011 г. на ВКС III г. о.; 4. Възможно ли е исковата молба да играе ролята на начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 165, ал. 2 ГГК, когато в нея се съдържат изявления на ищеца, създаващи вероятност за привидност за сключения с ответника договор? По този въпрос сочи, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и въпросът се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. 5. Може ли да се направи преценка за наличието/липсата на привидност на договора от външно изразените от страните изявления и действия? Сочи противоречие с решение №79/26.06.2012 г., по гр. дело №791/2011 г. на ВКС, III г. о и решение №475 от 17.07.2010 г. по гр. дело №621/2009 г. на ВКС, IV г. о., 6. Важат ли ограниченията па чл. 165, ал. 2 ГПК за допускане на свидетелски показания когато следва да се разкрие неморален и противоречащ на императивни норми привиден договор? Сочи противоречие с решение №148/22.10.2020 г., по гр. дело №489/2020 г. на ВКС, IV г. о., 7. Допустимо ли е доказването на обстоятелства, за които страната носи тежестта, да се извърши чрез косвени доказателства? По този въпрос сочи противоречие с решение №135 от 12.12.2018 г. по гр. дело №4288/2017 г. на ВКС, III г. о.; 8. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства и доводите на страните, да обсъди всички основания и фактически твърдения за отмяна, посочени от жалбоподателя и може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства без да обсъди останалите и без да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни? Сочи, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение №176 от 31.10.2017 г., по т. дело №2299/2016 г. на ВКС, II т. о., решение от 25.01.2022 г., по гр. дело №491/2020 г. на ВКС, II г. о.; 9. При постановяване на решението длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по депото доказателства, които са от значение за спора, поотделно и в тяхната съвкупност? Посочени са решения, в противоречие с които се е произнесъл въззивния съд-решение №125/29.05.2012 г., по гр. дело №534/2011 г. на ВКС, решение №411/27.10.2011 г. по гр. дело №1857/2010 г. 10. Възможно ли е едни и същи фактически обстоятелства да покриват съставите и да обосновават различни основания за нищожност? Сочи противоречие с решение №52 от 14.05.2021 г., по гр. дело №4923/2019 г. и решение №40 от 07.04.2020 г., по т. дело №2383/2019 г. на ВКС; 11. Допустимо ли е със свидетелски показания да се доказва недействителност на договора извън случаите на привидност? Сочи се противоречие с решение №405/25.11.2014 г., по гр. дело №3709/2014 г. на ВКС и евентуално, че е налице и основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и въпросът се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. 12. Какво следва да бъде съдържанието на т. нар. начало па писмено доказателство по смисъла на чл. 165, ал. 2 ГПК и следва ли същото да разкрива в пълен обем привидността на договора? Сочи противоречие с решение №435 от 01.03.2013 г., по гр. дело №370/2012 г. на ВКС, I г. о и решение №55 от 18.03.2010 г., по гр. дело №905/2010 г. на ВКС III г. о. 13. При преценка достоверността и обективността на свидетелските показания, следва ли съдът да съобрази начина и обстоятелствата, при които свидетелят е възприел правнорелевантните факти, за които дава показания, както и в кои случаи следва да се кредитират показанията на свидетел, за които са налице данни за заинтересованост? Сочи, че е налице противоречие с решение №802/23.02.2011 г., по гр. дело №1783/2009 г. на ВКС, IV г. о. и решение №327/28.03.2018 г., по гр. дело №5411/2016 г. на ВКС, IV г. о.; 14. Кога е налице нищожност на договора поради заобикаляне на закона? Поддържа се противоречие с постановките на ТР №1/2020 г. от 27.04.2022 г. по т. дело №1/2020г на ОСГТК на ВКС и решение №475 от 14.07.2010 г. по гр. дело №621/2009 г. на ВКС, IV г. о; 15. В какви рамки в длъжен съдът да окаже съдействие на страните и да даде защита по делото? Допустимо ли е това съдействие да се разпростре и по отношение на ненаправени от страната възражения, свързани с основателността/неоснователността на предявения иск? Сочи противоречие с решение №120 от 11.12.2018 г. по гр. д. 4813/2017 г. на ВКС, III г. о., решение №292 от 16.10.2018 г. по гр. д. 3148/2017 г. на ВКС, II т. о., решение №92 от 14.04.2016 г. по гр. д. 4515/2015 г. на ВКС, IV г. о. и решение №19 от 30.05.2011 г. по гр. д. 262/2010 г. на ВКС, II г. о., 16. Допустимо ли е въззивният съд да се произнесе по ненаправено от ответника възражение и да приеме за настъпили правни последици, каквито не се претендират от него? Позовава се на противоречие с решение №292 от 16.10.2018 г., по гр. д. 3148/2017 г. на ВКС, II т. о. и решение №120 от 11.12.2018 г., по гр. д. 4813/2017 г. на ВКС, III г. о., 17. Длъжен ли е съдът да разгледа възраженията на ответника в поредността, в която са заявени? Сочи противоречие с решение №609 от 15.01.2009 г., по т. д. №323/2008 г. на ВКС, I т. о., евентуално основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и 18. При наличие на допуснато предварително изпълнение на първоинстанциоиио решение и издаден в полза на ищеца изпълнителен лист, направеното от ответника извънсъдебно плащане на сумите по решението и изпълнителния лист с цел избягване на принудително изпълнение, представлява ли доброволно погасяване на задължението? По този въпрос, сочи основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Таня Орешарова
чл. 164 ГПК, чл. 165 ал. 2 ГПК, чл. 172 ГПК, чл. 190 ал. 1 т. 2 КТ, чл. 193 ал. 1 КТ, чл. 195 ал. 1 КТ, чл. 225 ал. 1 КТ, чл. 225 КТ, чл. 235 ал. 3 ГПК, чл. 250 ГПК, чл. 26 ал. 2 ЗЗД, чл. 272 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 287 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 31 ал. 1 ЗЗД, чл. 330 ал. 2 т. 6 КТ, чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ, чл. 344 ал. 1 т. 3 КТ, чл. 358 ал. 1 т. 3 КТ, чл. 358 ал. 2 т. 2 КТ, чл. 62 КТ, чл. 74 КТ, чл. 78 ал. 3 ГПК
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
1) „по какъв начин следва съдът да извърши преценка на събраните по делото доказателства и по-специално свидетелските показания, при наличие на противоречие както между показанията на различните групи свидетели, така и между тези показания и данните за правнорелевантните факти, съдържащи се в други доказателства; 2) „задължен ли е съдът да прецени евентуалната заинтересованост на разпитан по делото свидетел в хипотезата на чл. 172 ГПК, при наличие на данни за това; 3) „как следва да бъдат анализирани показанията на свидетел, за който има съмнения в обективността му“; 4) „следва ли съдът в мотивите на постановеното решение да обсъди поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти и да изложи мотиви защо кредитира едни доказателства, а отхвърля други“; 5) „при довод във въззивната жалба за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на фактическите констатации на съда и неизяснени от съда противоречия в приобщените по делото свидетелски показания, длъжен ли е въззивният съд да обсъди, въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, всички събрани, относими и релевирани доказателства и доводите на жалбоподателя и самостоятелно да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материалноправни норми“; 6) „какво означава едно лице да е съжителствало с друго на съпружески начала и какви са критериите, по които може да се определи, че лицето е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане; 7) „спадат ли фактическите съпрузи към кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди при смърт на близък, причинена от деликт“; 8) „при претенция за обезщетение на неимуществени вреди при смърт на фактически съпруг, налице ли е изискване да бъде доказано, че между претендиращия обезщетение и починалото лице е съществувала особено близка житейска връзка; 9) „при претенция за обезщетение на неимуществени вреди при смърт на фактически съпруг, следва ли съдът да изследва дали отношенията между ищеца и починалия са били като между фактически съпружески съжители, както и дали претърпените от ищеца неимуществени вреди съответстват на такива претърпени от лице, което е съжителствало на семейни начала с пострадалото лице. Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Ценка Георгиева
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
касаторът твърди наличие на противоречие между даденото от въззивния съд разрешение по приложението на чл. 52 ЗЗД и залегналото в задължителната съдебна практика по т. II от ППВС №4/1968г., а по втория – със съдебната практика на ВКС по чл. 290 ГПК, обективирана в Решение №28/09.04.2014г. по т. д. №1948/2013г., II ТО и Решение №4/08.03.2021г. по т. д. №2940/2019г., II ТО.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от Върховен касационен съд
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2022
липсва съдебна практика в контекста на конкретните факти по делото, и че е необходимо тълкуване и разясняване на съответните норми от процесуалноправен и материалноправен характер. Общата обосновка на въпросите е изведена от тезата на касатора, че след като е било уважено в друго дело правонамаляващото възражение на Г. по чл. 51, ал. 2 ЗЗД и В. е бил санкциониран за противоправното си поведение с влязло в сила решение, то не може след това повторно да се ангажира гражданската му отговорност на деликтно основание за същото поведение, но при предявен насрещен иск срещу него, защото така е налице противоречие с основния принцип на справедливост.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Соня Найденова
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
са неотносими и не са обусловили решаващите изводи на съда, а обжалваното решение е постановено в съответствие с формираната съдебна практика. В условие на евентуалност изразява становище за неоснователност на жалбата.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мария Христова
чл. 12 ГПК, чл. 172 ГПК, чл. 20 ал. 2 ЗДвП, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 281 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 432 КЗ, чл. 51 ал. 2 ЗЗД, чл. 52 ЗЗД
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
Възможно ли е да бъде извършено пълно главно доказване на правно значим за делото факт чрез косвени доказателства? Как се преценяват свидетелските показания с отчитане евентуалната заинтересованост на свидетелите по чл. 172 ГПК?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Веселка Марева
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
са разрешени от въззивния съд в противоречие с цитираната в изложението практика на ВКС, с което обосновава допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Сочи, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на въззивното решение до касация по формулираните четвърти и пети въпроси, а по шестия въпрос твърди, че е налице допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 2, предл. второ ГПК.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Павел Банков
пар. 13 т. 1 ДР ЗЗП, пар. 13 т. 2 ДР ЗЗП, чл. 12 ГПК, чл. 124 ал. 1 ГПК, чл. 143 ЗЗП, чл. 144 ал. 3 ЗЗП, чл. 145 ал. 2 ЗЗП, чл. 146 ЗЗП, чл. 172 ГПК, чл. 216 ал. 2 ГПК, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 235 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 263 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 366 ЗЗД, чл. 55 ал. 1 ЗЗД, чл. 55 ал. 1 предл. първо ЗЗД, чл. 78 ал. 1 ГПК
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Прочетени
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.