чл. 31 ЗЗД
Чл. 31. (1) Унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си.
(2) Унищожението на такъв договор не може да се иска след смъртта на лицето, освен ако преди смъртта е било поискано поставянето му под запрещение или ако доказателството за недееспособността произлиза от същия договор.
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Допустимо ли при иск по чл. 31 ЗЗД съдът да откаже да приеме за доказано състоянието на невъзможност на лицето да разбира и ръководи действията си към момента на сключване на сделката единствено поради липса на пряк психиатричен или неврологичен преглед към този момент, когато това състояние се установява чрез ретроспективни съдебно-медицински експертизи, медицинска документация и свидетелски показания?
Следва ли съдът да отхвърли иск по чл. 31 ЗЗД, когато събраните по делото доказателства установяват наличие на хроничен, прогресивен и необратим органичен мозъчен процес, засягащ когнитивните и волевите функции на лицето, но експертните заключения не могат да определят с абсолютна точност момента на настъпване на тези увреждания?
Допустимо ли е при преценка на предпоставките на чл. 31 ЗЗД съдът да извежда извод за запазена способност на лицето да разбира и ръководи действията си въз основа на външни прояви на социално функциониране – като упражняване на трудова дейност, самостоятелно придвижване и подписване на правни документи – при наличието на очевидни органични мозъчни увреждания, несъвместими с нормалната човешка психична дейност и засягащи висшите когнитивни и волеви функции?
Допустимо ли е съдът да кредитира само едно от налични повече от две противоречиви експертни заключения, без да извърши задълбочен сравнителен анализ на всички експертизи и без да обсъди тяхната съвкупност във връзка с останалите доказателства по делото и във връзка с фактите, които счита за доказани при условията на пълно и главно доказване?
Длъжен ли е съдът при преценка на предпоставките по чл. 31 ЗЗД да обсъди явната нееквивалентност между насрещните престации по договора, изразяваща се в продажба на недвижим имот на цена, многократно по-ниска от данъчната оценка и пазарната му стойност, като релевантно обстоятелство за способността на лицето да разбира и ръководи действията си?
Нарушава ли се правото на защита на страната, когато съдът не извърши съвкупна и мотивирана оценка на всички приети по делото експертни заключения, а кредитира едно от тях без да изложи съображения за отхвърляне на останалите, при положение че тези доказателства са от съществено значение за установяване на релевантния факт по спора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Ерик Василев
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Когато страните по сделката при сключване на същата се колебаят дали същата а е дарение или покупко-продажба, не е ли основание да се приеме, че е налице нищожност на покупко-продажбата поради неплащане на цена?
Когато се докаже, че трети лица са дали някаква сума пари, но не като цена на недвижим имот и не саги предстовили от името и за сметка на бъдещ купувач на недвижим имот, следва ли да се възприеме, че е налице платена цена по договор за покупко-продажба от купувача по сделката?
Доколкото се доказва, че ищцата е пострадала от престъпление от общ характер -измама във връзка с покупо-продажба на имот, предмет на гражданско дело, това има ли съответно значение за делото, имайки предвид, че се доказва, че купувачът не е заплатил цената на недвижимия имот?
Когато нотариален акт обективира в себе си неверни данни, с оглед липсата на заплащане на цена, това не води ли до нищожност на нотариалния акт и до нищожност на сделката?
Когато са налице доказателства, които установяват нищожност на нотариалния акт следва ли задължително да се обсъди наличието/липсата на нищожност на акта от въззивния съд?
Длъжен ли е съдът служебно да изследва нищожността на сделката и действителната воля на страните, съобразно Тълкувателно решение №1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, когато са налице данни за липса на съгласие и противоречия относно плащането на цената?
Представлява ли плащане на продажна цена по чл. 183 ЗЗД предоставянето на суми в неопределено време и размери от лица, които едновременно са теглили пенсията на продавача и са се разпореждали със средствата й?
Допустимо ли е нотариус да влияе върху избора на страните, като ги насочва от дарение към продажба и следва ли съдът да приеме това за свободно волеизявление на възрастна и болна страна?
Нарушава ли принципа на единност на тайното съвещание фактът, че един от съдиите е подписал съдебния акт с електронен подпис два дни след останалите членове на състава?
Следва ли гражданският съд да обсъди данни от висящо досъдебно производство за измама, когато ищцата е конституирана като пострадала и обстоятелствата са относими към действителността на сделката?
Длъжен ли е съдът да обсъди достоверността на свидетел, когато е установено, че той е в контакт и ползва услугите на адвоката на ответника?
Следва ли да се приеме дискриминация по признак възраст и лично положение при нотариална услуга, когато на възрастна и болна жена не е осигурена реална защита на волята й?
Допустимо ли е съдът да приеме за доказано плащане на продажна цена само въз основа на вписването „Сумата е получена предварително“ в нотариалния акт, без писмени доказателства за начина, времето и лицето, от което е получена?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Жива Декова
чл. 154 ал. 1 ГПК, чл. 172 ГПК, чл. 180 ГПК, чл. 183 ЗЗД, чл. 202 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 3 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 29 ал. 1 ЗЗД, чл. 29 ЗЗД, чл. 290 ГПК, чл. 31 ал. 1 ЗЗД, чл. 31 ЗЗД, чл. 579 ал. 1 ГПК, чл. 77 ал. 1 ЗЗД, чл. 81 ГПК, чл. 87 ал. 1 ЗЗД, чл. 87 ал. 3 ЗЗД
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Коя материалноправна норма следва да се приложи при оспорване вписването и регистрацията на търговско дружество от дееспособно лице, което към датата на учредяване на дружеството, поради душевна болест не е разбирало свойството и значението на действията си, преди постановяването му под запрещение – разпоредбата на чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ или специалната разпоредба на чл. 70, ал. 2 ТЗ?
Решенията на Общото събрание или на еднолични решения на управител на търговско дружество, взети от дееспособно лице, страдащо от психично заболяване и липсата на воля, преди поставянето им под запрещение, нищожни ли са по чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. второ ЗЗД или унищожаеми по чл. 31 ЗЗД или по критериите на ТЗ квалифицирането им като унищожаеми е недопустимо?
От кога започва да тече едногодишният срок по чл. 70, ал. 2 ТЗ – от учредяването на дружеството или от узнаването, че такова дружество е учредено? Следва ли да се приложи едногодишния срок по чл. 70, ал. 2 ТЗ или следва да се приложи нормата на чл. 32, ал. 2 ЗЗД, в случай че се приеме, че едностранната сделка следва да се приеме за унищожаема по чл. 31 ЗЗД?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Анжелина Христова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Обвързан ли е съдът от основанието и петума на исковата претенция, с която е сезиран в обстоятелствената част и петитума на исковата молба?;
Процесуално допустимо ли е искова претенция за нищожност на правна сделка / в случая договор за продажба на наследство/, извършена чрез мним пълномощник, която е заявена изрично като такава поради липса на съгласие, да бъде преквалифицирана по друг ред / липса на представителна власт – чл. 42, ал. 2 ЗЗД/, при липса на заявяване на съответното основание и искане да бъде разгледана по този ред?;
Процесуално нарушение ли представлява разглеждането на претенция на непредявено основание и на незаявен петитум предвид преквалифицирането й на правилното основание / в случая от нищожност към недействителност – чл. 42, ал. 2 ЗЗД/ във връзка с извършена от въззивния съд преквалификация?
Допустимо ли е съдът да основе изводите си за уважаване на иска само на заключението на вещото лице, когато същото не отговаря по категоричен начин на поставения въпрос / в случая състоянието на ищцата към деня на упълномощителната сделка/ и същевременно е оспорено с искане за повторна експертиза, както и са налице други доказателства / св. показания/ в обратен смисъл?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мария Иванова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Коя материалноправна норма следва да се приложи при оспорване вписването и регистрацията на търговско дружество от дееспособно лице, което към датата на учредяване на дружеството, поради душевна болест, не е разбирало свойството и значението на действията си преди поставянето му под запрещение – разпоредбата на чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ или специалната разпоредба на чл. 70, ал. 2 ТЗ; Решенията на общото събрание или еднолични решения на управител на търговско дружество, взети от дееспособно лице, страдащо от психично заболяване и липса на воля преди поставянето му под запрещение, нищожни ли са по чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. второ ЗЗД или унищожаеми по чл. 31 ЗЗД или по критериите на ТЗ квалифицирането им като унищожаеми е недопустимо; Откога започва да тече едногодишният срок по чл. 70, ал. 2 ТЗ – от учредяването на дружеството или от узнаването, че такова е учредено; Следва ли да се приложи едногодишният срок по чл. 70, ал. 2 ТЗ или следва да се приложи нормата на чл. 32, ал. 2 ЗЗД, в случай че се приеме, че едностранната сделка следва да се приеме за унищожаема по чл. 31 ЗЗД
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Камелия Ефремова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Прилагането на 3 годишната давност при унищожаемите сделки, спрямо лица, които не са в състояние перманентно или продължително да разбират и ръководят действията си и следва ли спрямо тези лица да тече каквато и да е давност
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Яна Вълдобрева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Допустимо ли е възражение за унищожаемост на завещание, направено от лице, което не е наследник или заветник, и следва ли съдът да го разгледа?
Допустимо ли е съдът да зачете унищожаемостта на сделка и да отхвърли исковете на ищеца, когато не е налице успешно проведен иск за унищожаване от легитимирано лице, а ответникът не е носител на правото на унищожаване, но е направил възражение за унищожаемост?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Майя Русева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Длъжен ли е въззивният съд в решението си да извърши самостоятелна преценка на всички доказателства и защитни тези на страните, да посочи самостоятелно относимите факти, да изложи собствени мотиви, да формира собствени правни изводи, като се произнесе по доводите на страните? Длъжен ли е въззивният съд в решението си да се мотивира и да преценява всички доказателства по делото при възприемане заключение на вещи лица?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Анна Ненова
чл. 101 ЗЗД, чл. 200 ал. 3 ГПК, чл. 202 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 266 ал. 3 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 281 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 31 ал. 1 ЗЗД, чл. 31 ЗЗД, чл. 414 ГПК, чл. 415 ал. 1 ГПК, чл. 417 ГПК, чл. 422 ал. 1 ГПК, чл. 74 ТЗ
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Допустимо ли е въззивният съд служебно да квалифицира фактически твърдения за здравословно състояние като възражение по чл. 31, ал. 1 ЗЗД при липса на изрично и своевременно заявено такова в срока по чл. 133 ГПК и при ограничението на чл. 269 ГПК?
Може ли въззивният съд да допуска нови доказателства – съдебно – психиатрична експертиза, свързани с ново възражение по чл. 31 ЗЗД, което не е било релевирано в първата инстанция, без да са налице предпоставките на чл. 266, ал. 3 ГПК?
Изпълнява ли се изискването на чл. 31, ал. 1 ЗЗД, ако съдът приеме невъзможност да се разбира и ръководи действието въз основа на вероятностни експертни заключения, без категорични доказателства към момента на сключване на сделката и без решение за поставяне под запрещение?
Допустимо ли е въззивното производство да бъде спряно по чл. 229, ал. 1, т. 3 ГПК при липса на висящо производство за запрещение към момента на спирането и как се отразява последващо влязло в сила решение, с което искът за запрещение е отхвърлен?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Геновева Николаева
чл. 133 ГПК, чл. 229 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 266 ал. 3 ГПК, чл. 266 ГПК, чл. 269 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 31 ал. 1 ЗЗД, чл. 31 ЗЗД, чл. 415 ал. 1 ГПК, чл. 417 ГПК, чл. 422 ГПК, чл. 535 ТЗ, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 78 ал. 5 ГПК, чл. 79 ал. 1 ЗЗД
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Допустимо ли е съдът да върне въззивната жалба на основаниe различно от посочените в чл. 262, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и без да е налице нито една от хипотезите на цитирания текст?
Допустимо ли е въззивният съд да върне въззивната жалба при липса на основанията предвидени в чл. 262, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК?
Допустимо ли е при инстанционен контрол за законност въззивният съд да изтъква като основание за връщане на въззивната жалба липсата на правен интерес без да провери налице ли са предвидените в ГПК основания за връщане на въззивната жалба и не е ли длъжен да съобрази правилността на обжалваното пред него Разпореждане единствено през призмата на посочените в чл. 262, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК хипотези?
При безспорни данни за участие на жалбоподателя в производството допустимо ли е при произнасяне по жалба срещу разпореждане за връщане на въззивна жалба въззивният съд да преценява неговия правен интерес и да изтъква процесуалното му качество или липсата на такова като основание за връщане на въззивната жалба и не e ли длъжен да преценява правилността на обжалвания съдебен акт във връзка с предвидените в ГПК основания за връщане на въззивната жалба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Николай Иванов
чл. 124 ГПК, чл. 130 ГПК, чл. 131 ГПК, чл. 140 ГПК, чл. 26 ал. 1 ГПК, чл. 26 ал. 1 предл. първо ЗЗД, чл. 26 ал. 1 предл. трето ЗЗД, чл. 26 ал. 2 предл. трето ЗЗД, чл. 274 ал. 3 ГПК, чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 275 ал. 1 ГПК, чл. 278 ал. 4 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 29 ал. 1 ЗЗД, чл. 31 ЗЗД, чл. 576 ГПК, чл. 578 ал. 4 ГПК, чл. 579 ал. 1 ГПК, чл. 87 ал. 1 ЗЗД
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.