чл. 140 ГПК
Подготовка на делото в закрито заседание
Чл. 140. (1) След като провери редовността и допустимостта на предявените искове, както и другите искания и възражения на страните, съдът се произнася с определение по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата.
(2) Когато в отговора са предявени насрещни искания, съдът може да се произнесе по тях и по допускането на някои от доказателствата в първото заседание по делото.
(3) Съдът насрочва делото в открито заседание, за което призовава страните, на които връчва препис от определението по ал. 1. Съдът може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Следва ли при постановяване на съдебното решение в мотивите съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства?
Какви са задължителните реквизити, на които трябва да отговаря електронен документ – електронно писмо /имейл/, възпроизведен на хартиен носител по реда на чл. 184, ал. 1 ГПК?
Може ли да се представи по делото разпечатка на текст, която да се приеме за електронно писмо /имейл/, ако тя не съдържа автоматично получена от електронната система информация за дата, час и минута на изпращане /“date“/, подател /„from“/ получател /”to”/ и относно /subject“/?
Приложима ли е разпоредбата на чл. 178, ал. 2 ГПК спрямо възпроизведен на хартиен носител по реда на чл. 184, ал. 1 ГПК електронен документ?
Как съдът следва да цени по смисъла на чл. 178, ал. 2 ГПК електронно писмо /имейл/, възпроизведено на хартиен носител по реда на чл. 184 ГПК, което не съдържа задължителен реквизит, а именно автоматично получена от електронната система информация за датата, часа и минутата на изпращане /“date“/, подател /„from“/ получател /”to”/ и/или относно /subject“/?
Следва ли съдът да укаже в определението си по чл. 140 ГПК на страна нередовността на доказателственото й искане за приемане като писмено доказателство на документ, за който твърди, че е имейл, ако същият не съдържа задължителен реквизит, а именно автоматично получена от електронната система информация за датата, часа и минутата на изпращане /“date“/, подател /„from“/ получател /”to”/ и/или относно /subject“/?
Липсата на „реална доставка по чл. 6-8 ЗДДС, макар чрез включване на една фактура в дневника за покупко-продажба на получателя и ползването на данъчен кредит по нея, представлява ли недвусмислено признание за съществуването на правоотношението по договор за търговска продажба и основание ли е това за плащане по тази сделка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Десислава Добрева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Подлежи ли на репарация всяка имуществена вреда от действията и бездействията на националните държавни органи, поради които в съществено нарушение на ПЕС частноправен субект е лишен от право на собственост?
Акцесорното вземане по чл. 86, вр. чл. 84, ал. 2 ЗЗД върху дължимо обезщетение за някои вреди по причина на допуснатото съществено нарушение на ПЕС лишава ли увреденият частноправен субект от възможност да претендира обезщетение и за други вреди със същата причина?
Тече ли погасителна давност по вземане за обезщетение за вреди от съществено нарушение на правото на Европейския съюз преди чл. 2в ЗОДОВ да стане част от обективното ни право, т. е. в периода преди да влезе в сила ЗИДЗОДОВ – обн. ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.?
По иска по чл. 2в ЗОДОВ следва ли да се ангажира отговорността на държавата за неизпълненото задължение на НС да отмени норма от вътрешното право, която противоречи на Правото на Европейския съюз (ПЕС), когато вредите произтичат пряко от действието, респ. бездействието на друг държавен орган, в случая: 1) от неизпълненото задължение на националния съд в съдебния акт да не приложи норма от вътрешното право, която противоречи на наднационалния правен ред, а при съмнение като единствена и последна инстанция по делото – да направи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС), и 2) от неизпълненото задължение на Министерски съвет на Република България да внесе законопроект, синхронизиращ националното законодателство с ПЕС?
Длъжен ли е въззивният съд да разгледа всички своевременно въведени възражения, които ответникът поддържа в защитата си по иска пред втората инстанция?
Когато по иска по чл. 4, пар. 3 ДЕС/чл. 2в ЗОДОВ нарушението на ПЕС е основано на тълкуването, извършено с решението от 14 януари 2021 г. по дело С-393/2019 СЕС, и на утвърдено от наказателния съд споразумение, с което на основание чл. 242, ал. 8 НК е отнето превозно средство, собственост на лице, различно от дееца, възниква ли вземане за обезщетение в полза на бившия собственик на превозното средство, ако е недобросъвестен в смисъла, разяснен с решението на СЕС, при такова въведено възражение как се разпределя доказателствената тежест и за отговора има ли значение, че бившият собственик не е искал връщане на превозното средство, което е било иззето като веществено доказателство по наказателното дело (чл. 111 НПК)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Геника Михайлова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Татяна Костадинова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Албена Бонева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Трябва ли въззивната инстанция да разгледа предявения иск на основание чл. 49 ЗЗД в случаите, в които установи, че съдът не е легитимиран да представлява държавата в производство по ЗОДОВ, или следва да обезсили постановеното решение по иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 4 ЗОДОВ, като процесуално недопустимо;
Длъжен ли е въззивният съд при промяна на правната квалификация на иска по чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД, разгледан от районния съд на основание чл. 2, ал. 1, т. 4 ЗОДОВ, да изготви нов доклад по делото и да даде на страните указания относно подлежащите на доказване нови факти, и да изложи мотивите си за промяната на правната квалификация;
Допустимо ли е при промяна на правната квалификация на иска от въззивната инстанция (в случая на такава по чл. 49 ЗЗД), първоинстанционното решение да бъде отменено само в отхвърлителната му част и потвърдено в частта, с която се уважава иска (на основание чл. 2, ал. 1, т. 4 ЗОДОВ);
Легитимиран ли е съдът да представлява държавата в случаите по чл. 2, ал. 1, т. 4 ЗОДОВ (в редакцията на разпоредбата от 06.10.2023 г.), в случаите на налагане на наказание по НК или административно наказание, когато лицето бъде оправдано или административното наказание бъде отменено, когато наказателното производство е образувано по частна тъжба на пострадало лице, или в тези случаи следва да намери приложение ТР №5/15.06.2015 г. по тълк. д. №5/2013 г. на ОСГК на ВКС;
Задължен ли е въззивният съд при двойно завишаване на размера на обезщетението за неимуществени вреди спрямо този, присъден от първата инстанция, да обсъди конкретна фактическа обстановка, във връзка с претендираните вреди, да посочи кои вреди приема за надхвърлящи обичайните при увреждане, причинено от налагане на наказание по НК, когато лицето бъде оправдано, да изложи съображения по всички установени и изтъквани в доводите на страните обстоятелства от значение за определяне на обезщетението по справедливост, както е указано в ППВС №4/1968 г. и установената практика на ВКС по прилагането на чл. 52 ЗЗД.
Допустимо ли е присъждането на обезщетение за неимуществени вреди в полза на лице, спрямо което ЕСПЧ е констатирал нарушение на КЗПЧОС, когато с решението си ЕСПЧ приема, че предвид обстоятелствата по делото, констатацията за извършеното спрямо него нарушение е достатъчно справедливо обезщетение за всякакви неимуществени вреди, поради което и отхвърля претенцията за присъждане на такива.
Ако има произнесена оправдателна присъда дванадесет години след осъдителната, може ли да се приеме, че лицето е било невинно и през периода преди неговото оправдаване;
Трябва ли този период да се счита за част от общия срок, който следва да бъде обезвъзмезден;
Справедливо ли е този период, когато лицето най-много е страдало, да бъде игнориран в съдебния процес и в крайното решение на съда.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Розинела Янчева
чл. 1 ЗОДОВ, чл. 10 КЗПЧОС, чл. 14 ГПК, чл. 140 ГПК, чл. 147 НК, чл. 2 ал. 1 т. 4 ЗОДОВ, чл. 2 ЗОДОВ, чл. 248 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 2б ЗОДОВ, чл. 2в ЗОДОВ, чл. 45 ЗЗД, чл. 49 ЗЗД, чл. 5 ГПК, чл. 52 ЗЗД, чл. 7 КРБ, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 78 ГПК, чл. 84 ал. 3 ЗЗД
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Длъжен ли е да обсъди въз основа на въведените във възивната жалба оплаквания всички събрани относими и релевирани доказателства и доводи на жалбоподателя съгласно чл. 236, ал. 2 във връзка с чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК и самостоятелно да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материалноправни норми?
Агресивното поведение на животното елемент ли е от фактическия състав на отговорността по чл. 49 ЗЗД на общината за вреди от безстопанствено куче в процесната хипотеза, когато мотоциклетист е пресякъл траекторията си на движение с безстопанствено куче по пътното платно?
Отговорността на общината за вреди на пострадал от безстопанствено куче по чл. 49 ЗЗД изключва ли дефинитивно хипотеза на причинени вреди вследствие на ПТП с безстопанствено животно или се ограничава единствено до вреди вследствие на проявена агресия и последвало ухапване от безстопанственото животно? Кой следва да носи отговорност за вреди, причинени от безстопанствено животно вследствие на ПТП?
Възложеното задължение на общината по чл. 47, ал. 3 ЗЗЖ да осъществява надзор и грижи върху безстопанствени кучета включва ли задължение да ограничи тяхното свободно движение по уличното платно, което е предназначено единствено за движение на участници в движението по смисъла на параграф 6, т. 28 Допълнителните разпоредби на ЗДвП?
След като животно, за което е установено, че е безстопанствено, не е участник в движението по смисъла на Закона за движение по пътищата и неговото присъствие на общински път причинява ПТП с последващи от него вреди на моторист, носи ли общината отговорност за вредите от ПТП в този случай по реда на чл49 ЗЗД?
В случай като процесния представлява ли безстопанственото животно вещ под надзора на общината и следва ли отговорността на общината да се ангажира по реда на чл. 50 ЗЗД?
Има ли задължения по ЗЗЖ общината да ограничи свободното придвижване на безстопанствени кучета на платното за движение, за да предотврати пътни инциденти?
Допуснал ли е съдът нарушение на материалния закон/чл. 49 ЗЗД и чл. 47, ал. 3 ЗЗЖ/ като неправилно е изключил отговорността на общината за причиняване на вреди вследствие на ПТП с безстопанствено куче на пътното платно, въпреки че обективно ЗЗЖ не е ограничил или изключил отговорността на общината за причинени вреди от ПТП с безстопанствено куче, пребиваващо на пътното платно?
Допуснал ли е съдът нарушение на материалния закон като не е съобразил и приложил параграф 6, т. 28 Допълнителните разпоредби на ЗДвП, според която участник в движението е всяко лице, което се намира на пътя и със своето съдействие или бездействие оказва влияние на движението по пътя?
Допуснал ли е съдът необоснованост на съдебното решение, като не е дал отговор на въпроса дали община Самоков е изпълнила предписаните мерки и задължения по ЗЗЖ, касаещи надзор и грижи върху безстопанствени кучета?
Допуснал ли е съдът необоснованост на съдебното решение и съществено нарушение на процесуалните правила, като е отказал да обсъди оплакването във въззивната жалба, че по делото Община Самоков не е представила никакви конкретни данни за броя на обработените сигнали на граждани за бездомни кучета, за броя на заловените, обработени и пуснати кучета, за закупените мобилни клетни за кастрация, за разходваните финансови средства за такива мероприятия?
Допуснал ли е съдът необоснованост на съдебното решение и съществено нарушение на процесуалните правила, като е отказал да обсъди оплакването във въззивната жалба, че община Самоков признава в своята „Програма за овладяване на популацията на бездомните кучета за 2019-2024 г. следното: „Досега взетите мерки в изпълнение на закона за веттеринарномедицинската дейност и Закона за защита на животните се оказват недостатъчни. Все още не може да се намери цялостно и трайно решение. В това число признава за голям брой безстопанствени кучета, като е описала произтичащите от това проблеми, като здравни рискове за хората, икономическа неефективност, признава се, че не са постигнати реални резултати и се създава социално напрежение. В причините за възникване на проблема е констатирано: „липса на контрол върху популацията на домашни кучета, изоставяне на домашни кучета от собствениците, същите се размножават и стават причина за увеличаване на популацията на бестопанствени кучета, констатирана е неефективност на прилаганите методи и несъобразяване с комплексния характер на проблема и т. н.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Драгомир Драгнев
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Следва ли при твърдение на ищцата, че е налице устен предварителен договор за покупко – продажба на недвижимия имот, да се приеме, че е налице неосъществено основание – покупко-продажбата на недвижимия имот?;
При наличие на допуснато нарушение на материалноправните разпоредби от първоинстанционния съд, следва ли въззивният съд да изготви доклад, в който да укаже на страните събиране на нови доказателства?;
Следва ли да се кредитират събраните гласни доказателства в хипотеза на безспорна заинтересованост на свидетелите, потвърдена в о. с. з. пред първата инстанция – съпруг и приятелка на ищцата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мария Иванова
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2024
Допустимо ли е въззивното решение, когато е постановено по нередовна искова молба, породено от противоречие между обстоятелствената част относно придобивното основание, от което ищците извеждат правото си на собственост, и петитума на същата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Соня Найденова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Зорница Хайдукова
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Следва ли съдът при връчване на съобщението чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК, да назначи особен представител на ответника, когато последният не се е явил в съда за получаване на книжата в срока по чл. 47, ал. 2 ГПК?
Може ли неизпълнението на това задължение от страна на съда да бъде основание за отмяна на влязло в сила решение поради лишаване на страната от възможност да участва в делото по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Десислава Попколева
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.