1/ изключението предвидено в чл. 47, ал. 1, изр. 4 ГПК, приложимо ли е, когато сведенията, че ответникът не живее на адреса са събрани от заинтересовано от изхода на делото лице; 2/ как трябва да е оформена и какви обстоятелства следва да отразява призовката-формуляр, за да се ползва същата с обвързваща доказателствена сила относно удостоверените с нея факти; 3/ необходимо ли е връчителят да положи усилия да потърси страната не по-малко от три пъти в продължение на известен период, който трае поне един месец, както и по различно време през деня и в почивен ден, за да се увери, че лицето наистина не живее на адреса; 4/ за да се приложи фикцията на чл. 47, ал. 5 ГПК следва ли съдът да извърши проверка на правилността на връчването; 5/ длъжен ли е връчителят да залепи уведомление, съдържащо реквизитите по чл. 47, ал. 2 ГПК на входната врата и да пусне такова в пощенската кутия и да отрази надлежно тези обстоятелства; 6/ ако не е спазена процедурата по чл. 47 ГПК може ли съдът да назначи особен представител на ответника. Спрямо тези въпроси се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие с практиката на ВКС; по първия въпрос се поддържа и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.