всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

чл. 270 ал. 1 ГПК

Решение при нищожно и недопустимо първоинстанционно решение
Чл. 270. (1) Когато първоинстанционното решение е нищожно, въззивният съд прогласява нищожността и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение.

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Явява ли се нищожно въззивното решение рег.№127/14.02.2025 г. по в. гр. д. №2076/2022 г. по описа на Софийски апелативен съд, като постановено от незаконен състав?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Джулиана Петкова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Върховният касационен съд, състав на ІV ГО намира, че въззивното решение е валидно и допустимо-постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, подписано е от всички съдии от съдебния състав и волята на съда е формирана разбираемо. Не е налице очевидна неправилност на оспорения съдебен акт по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, тъй като въззивният съд е приложил относимите към спора разпоредби и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.
Касационно обжалване не може да се допусне и по поставените в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК в изложението въпроси, тъй като по отношение на тях не е осъществено нито общото, нито допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Въпросите са некоректно поставени и са свързани с несъгласието на страна с направени от съда правни изводи. В случая предметът на делото е и се изчерпва с разгледания от първоинстанционния съд и въззивния съд иск по чл. 270, ал. 2 ГПК за прогласяване нищожността на два съдебни акта. При очертания от направените изявления с исковата молба предмет на делото, инстанциите по същество са длъжни да проверят единствено дали при постановяването на съдебните актове са спазени изискванията за валидност, като нямат право, нито задължение да навлизат в преценката дали те са правилни. В съдебната практика и в правната теория се приема, че нищожно е всяко решение, което не дава възможност да бъде припознато като валиден съдебен акт поради липса на надлежно волеизявление. Липса на волеизявление е налице, когато решението е постановено от незаконен състав (еднолично вместо от съдебен състав; с участие на лице което не е било избрано за съдия; с участие на лице, което не е взело участие при разглеждането на спора), произнесено е извън пределите на правораздавателната власт на съда или не може да се направи извод за наличие на волеизявление, защото не е изразено в писмена форма, липсват подпис или подписи на съдебния състав под съдебния акт или пък решението е неразбираемо и неговият смисъл не би могъл да се извлече дори при тълкуване. Това са критериите, по които се извършва преценката за валидност на съдебния акт - както в рамките на провеждан инстанционен контрол – чл. 270, ал. 1 ГПК, така и в процес по чл. 270, ал. 2 ГПК. Съответно това са и правните проблеми, във връзка с изясняването на които могат да възникнат въпроси, явяващи се обуславящи за произнасянето по иск по чл. 270, ал. 2 ГПК. Подобни въпроси касаторката не е поставила. Всички тези пороци могат да засегнат и определението, като едностранно властническо волеизявление на държавен правораздавателен орган, скрепено с държавната принуда. В този смисъл определение по ч. т. д. №3396/2014 г. и по ч. т. д. №2670/2024 г. и двете на I ТО. Отделно от това в случая липсва непълнота или неяснота на закона, налагащи преодоляването им по тълкувателен път, или необходимост от даване на нови правни разрешения, обусловена от промяна на конкретни обстоятелства (т. 4 ТР №1/19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС), поради което въпросите не са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. При постановяване на решението си съставът на въззивния съд е съобразил изведените в практиката на ВКС критерии за валидност на съдебните актове, като е споделил извода на първоинстанционния съд, че не е налице нито един от съществените пороци, който да обуслови нищожност на определенията на СГС и на САС.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Яна Вълдобрева

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Длъжен ли е заменен съдия-докладчик в започнал второинстанционен процес да извърши наново съдопроизводствените дейности до момента, за да е надлежно функциониращ орган/състав и да постанови валиден съдебен акт - арг. от чл. 270, ал. 1 ГПК?
При промяна в съдебния състав на въззивната инстанция следва ли новият съдия - докладчик да се произнесе отново по въпросите, визирани в нормата на чл. 267 ГПК, особено при постановяване на въззивен акт с решаващи и обуславящи изхода на делото правни изводи, напълно противоречиви на първоинстанционното решение? Ако да, следва ли новият съдия - докладчик да извърши наново всички съдопроизводствени действия до момента досежно правомощията на въззивната инстанция, функционираща по същество?
Когато има разминаване в решаващата воля на съда, изразена в мотивите и диспозитива, опорочена ли е валидността на съдебния акт?
Произнасянето по нередовна искова молба поставя ли под съмнение допустимостта на въззивния акт?
Дължи ли въззивният съд даване на указания за поправяне на нередовностите на исковата молба след като ги е констатирал и се е позовал на тях при формирането на правните изводи, обусловили изхода на материалноправния спор, за да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по съществото на спора?
Ако искът е предявен „за част от вземането“, произтичащо от един правопораждащ факт - договор за абонаментно правно обслужване, представлява ли той „частичен иск“ досежно разрешенията, дадени в ТР №3/2016 г. по тълк. д. №3/2016 г на ОСГТК на ВКС и ТР №1/17.07.2001 г. по тълк. д. №1/2001 г. на ОСГК на ВКС?
До кой процесуален момент от развитието на делото може да се уточни от ищеца /негов законен представител/, че искът е „частичен“?;
При разпределена доказателствена тежест според доклада по чл. 146 ГПК относно доказване на релевантните факти следва ли съдът да формира изводите си по свое усмотрение относно частичността на иска?
Следва ли съдът в мотивите на постановеното решение да обсъди всички доказателства по делото, относими към релевантните за спора факти, в т. ч. гласните доказателства, както и направеното от ответника призна-ние на относимо към спора обстоятелство? След като признава силата на пресъдено нещо по предходно съдебно производство между същите страни, на същото основание, със същите доказателства и идентични възражения в рамките на настоящето производство, но за различен период от време, следва ли решаващият съд да признае правопораждащите факти и обстоятелства, респ. валидността на процесния договор? В този случай кои факти се нуждаят от ново доказаване?
Направеното от ответника признание на определени факти и обстоятелства от предмета на спора и обявени за установени и ненуждаещи се от доказване обвързва ли съда при формиране на извода за основателност на иска?
При установяване с писмени и гласни доказателства наличие на конклудентни действия от страна на ответника, водещи до извода за съществуване на формален договор между страните за мандат, следва ли съдът да приеме, че такъв съществува?
Обусловено ли е възникването правото на адвоката да получи възнаграждение от полагане на труд в изпълнение на възложеното му от доверителя и дължи ли се адвокатско възнаграждение при сключен договор за предоставяне на адвокатски услуги при поискване, когато такива услуги не са предоставени?
Приложима ли е кратката специална тригодишна давност за възнагражлението на адвоката по договор за абонаментно правно обслужване и при какви условия?
В кой момент могат да се релевират възраженията за недопустимост на иска? Преклудират ли се с отговора на исковата молба по чл. 131 ГПК? Могат ли да се заявят за първи път с въззивната жалба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Дора Михайлова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Кой съдебен състав е компетентен да се произнесе по молба за изменение на решение в частта за разноските във въззивното производство?
Нищожен ли е съдебният акт, който е постановен еднолично вместо от законоустановения съдебен състав?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Иванка Ангелова

Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

След като в едно и също производство, след даване ход на устните състезания, въззивният съд е постановил две решения по съществото на спора с различни номера и дати, налице ли е вероятна нищожност на постановените съдебни актове?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Здравка Първанова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Обвързан ли е съдът да излага мотиви и доводи в рамките на иска, с който е сезиран, очертан от обстоятелствената част и петитума?
Може ли гражданският съд да се произнася по иск, с който не е сезиран?
Следва ли въззивният съд да се произнася по иск, с който не е сезиран?
Следва ли въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства и да се произнесе по заявените доводи и възражения?
Кой е приложимият закон за реституцията на имот - ЗВСОНИ или ЗВСНОИ, ако претендираният имот е отнет от държавата по ЗКИ?
Дали при реституция по ЗВСОНИ тя настъпва по право или е необходима предварителна административна преценка и действия на администрацията?
Могат ли да се градят изводи за наличие на обстоятелство, за което е необходим официален документ, без такъв документ да е представен по делото?
Следва ли настъпила реституция, ако завзетият имот съществува до размерите, в които е отчужден, а не във вида, в който е завзет - част от имота е разрушен, погинал или пък обектите в него са с променено предназначение или ако се претендира реституция на недвижим имот и след завземането му само е променено предназначението му, то реституция настъпва ли?
Следва ли да се приема по делото като официален писмен документ и да му се придава силата на такъв, ако той не е приет по делото по съответния ред и липсват данни за издателя му?
Следва ли да се установява истинността на представен документ ако срещу приемането му своевременно е направено възражение?
Може ли да се приеме и обсъжда писмено доказателство, без то да е в оригинал или да е в заверено копие?
Може ли да се приеме и обсъжда документ като доказателство за обстоятелства, който документ не е представен от страните?
Следва ли да се приеме за законен строеж върху държавна земя, за който не е отстъпено или учредено правото на строеж?
Следва ли да се вземат предвид при решаване на делото и обяснения на експерта, дадени в открито съдебно заседание?
Може ли вещо лице да гради изводите на експертизата си за документи, които се намират в страна по делото, без тези документи да са представени от страната като писмени доказателства?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Радост Бошнакова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по спорния предмет на делото, след като подложи на самостоятелна преценка съвкупно и поотделно доказателствата и обсъди защитните тези на въззивника, включително и да отговори на доводите и възраженията, развити в жалбите му, при съблюдаване на очертаните с въззивните жалби предели на въззивното производство?
Дължат ли се разноски на адвокат, който не е изпълнил регламентираните в ЗОДДФЛ и Наредба за отчитане на продажбите в търговските обекти, т. е. не е представил договор за правна помощ на индигирана хартия от адвокатски кочан?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Десислава Попколева

1238 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела