чл. 286 ЗЗД

Длъжен ли е заменен съдия-докладчик в започнал второинстанционен процес да извърши наново съдопроизводствените дейности до момента, за да е надлежно функциониращ орган/състав и да постанови валиден съдебен акт - арг. от чл. 270, ал. 1 ГПК?
При промяна в съдебния състав на въззивната инстанция следва ли новият съдия - докладчик да се произнесе отново по въпросите, визирани в нормата на чл. 267 ГПК, особено при постановяване на въззивен акт с решаващи и обуславящи изхода на делото правни изводи, напълно противоречиви на първоинстанционното решение? Ако да, следва ли новият съдия - докладчик да извърши наново всички съдопроизводствени действия до момента досежно правомощията на въззивната инстанция, функционираща по същество?
Когато има разминаване в решаващата воля на съда, изразена в мотивите и диспозитива, опорочена ли е валидността на съдебния акт?
Произнасянето по нередовна искова молба поставя ли под съмнение допустимостта на въззивния акт?
Дължи ли въззивният съд даване на указания за поправяне на нередовностите на исковата молба след като ги е констатирал и се е позовал на тях при формирането на правните изводи, обусловили изхода на материалноправния спор, за да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по съществото на спора?
Ако искът е предявен „за част от вземането“, произтичащо от един правопораждащ факт - договор за абонаментно правно обслужване, представлява ли той „частичен иск“ досежно разрешенията, дадени в ТР №3/2016 г. по тълк. д. №3/2016 г на ОСГТК на ВКС и ТР №1/17.07.2001 г. по тълк. д. №1/2001 г. на ОСГК на ВКС?
До кой процесуален момент от развитието на делото може да се уточни от ищеца /негов законен представител/, че искът е „частичен“?;
При разпределена доказателствена тежест според доклада по чл. 146 ГПК относно доказване на релевантните факти следва ли съдът да формира изводите си по свое усмотрение относно частичността на иска?
Следва ли съдът в мотивите на постановеното решение да обсъди всички доказателства по делото, относими към релевантните за спора факти, в т. ч. гласните доказателства, както и направеното от ответника призна-ние на относимо към спора обстоятелство? След като признава силата на пресъдено нещо по предходно съдебно производство между същите страни, на същото основание, със същите доказателства и идентични възражения в рамките на настоящето производство, но за различен период от време, следва ли решаващият съд да признае правопораждащите факти и обстоятелства, респ. валидността на процесния договор? В този случай кои факти се нуждаят от ново доказаване?
Направеното от ответника признание на определени факти и обстоятелства от предмета на спора и обявени за установени и ненуждаещи се от доказване обвързва ли съда при формиране на извода за основателност на иска?
При установяване с писмени и гласни доказателства наличие на конклудентни действия от страна на ответника, водещи до извода за съществуване на формален договор между страните за мандат, следва ли съдът да приеме, че такъв съществува?
Обусловено ли е възникването правото на адвоката да получи възнаграждение от полагане на труд в изпълнение на възложеното му от доверителя и дължи ли се адвокатско възнаграждение при сключен договор за предоставяне на адвокатски услуги при поискване, когато такива услуги не са предоставени?
Приложима ли е кратката специална тригодишна давност за възнагражлението на адвоката по договор за абонаментно правно обслужване и при какви условия?
В кой момент могат да се релевират възраженията за недопустимост на иска? Преклудират ли се с отговора на исковата молба по чл. 131 ГПК? Могат ли да се заявят за първи път с въззивната жалба?