Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

чл. 269 ГПК

Правомощия на въззивния съд
Чл. 269. Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2022

от значение за изхода на спора по конкретното дело, който е включен в предмета на делото, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил формирането на ре-шаващата воля на съда. Упражнявайки правомощията си за селекция на касационните жалби, касационният съд следва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, като формулираният въпрос следва да кореспондира на изложените в касационната жалба доводи, предмет на инстанционна проверка във фазата на произнасяне по съществото на инвокираните в нея оплаквания, определящи границите на касационния контрол за неправилност на въззивното решение (чл. 290, ал. 2 ГПК). Формулираният от касатора въпрос определя рамките, в които касационната инстанция осъществява селекцията за достъп до касационно обжалване, поради което, съобразно правомощията си, съдът може само да го уточни и конкретизира, но не и да допусне касация по правен въпрос, различен от този, посочен от касатора, както и на основания, различни от формулираните в жалбата, нито е оправомощен самостоятелно да изведе релевантния за изхода на спора въпрос въз основа на анализ на оплакванията на касатора, респ. да го формулира вместо жалбоподателя. Специалният селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е разрешаването на обуславящия изхода на спора въпрос в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд, обективирана в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Ивайло Младенов

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства и въведените във въззивната жалба доводи и възражения, които имат значение за изхода на делото, както и да изложи собствени мотиви по съществото на спора; 2/ Длъжен ли е съдът да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните до делото доказателства и е въведена от ищеца в предмета на спора; 3/ Длъжен ли е съдът при преценка на събраните по делото доказателства да съобрази и приложи научните, логическите и опитните правила; 4/ При нотариално удостоверяване на договор за доброволна делба на недвижими имоти следва ли да бъдат спазени всички императивни изисквания на закона и длъжен ли е нотариусът да следи за наличието им; 5/ Длъжен ли е нотариусът да опазва правата и интересите на страните в нотариалното производство и да не допуска пропуски в работата си, които биха довели до накърняване на техните интереси в съответствие с разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗННД и 6/ Достатъчно доказателство за принадлежността на правото на собственост ли е удостоверението за наследниците по закон, когато страните в нотариалното производство не се легитимират със собствен титул за правото на собственост, а с този на наследодателя си, и следва ли, в изпълнение на задълженията си по чл. 586, ал. 1 ГПК, нотариусът да извърши проверка за наличие на обявено завещание или направен отказ от наследство.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Десислава Попколева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

„Подлежи ли на спиране недопустимо производство и преценката на правилността на първоинстанционното определение за спиране обхваща ли преценка за допустимостта на иска?“; „Налице ли е висящо производство по смисъла на чл. 126, ал. 1 ГПК, след подаване на исковата молба в съда, без да е образувано дело и да е разпределено на определен състав?“; и „Извършва ли нарушение въззивният съд, когато въпреки нормата на чл. 269 ГПК, при разглеждане на жалбата и при постановяване на съдебния си акт не взима предвид, не тълкува и не обсъжда посочените във въззивната жалба доводи и оплаквания, когато същите навеждат на неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение?“. Касаторът поддържа, че тези въпроси са разрешени в обжалвания акт в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС/.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Борис Илиев

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

се сочи, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие на въззивното решение със задължителната практика на ВКС – Тълкувателно решение №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и Тълкувателно решение №1/2001 г. на ОСГК на ВКС, както и константната такава, намерила израз в решение по гр. д.№5488/2013 г., IV г. о., решение по гр. д.№1332/2010 г., I г. о., решение по гр. д.№6396/2014 г., I г. о., решение по т. д.№1740/2014 г., I т. о., решение по т. д. №2220/2015г., II т. о., решение по т. д.№1106/2010г., II т. о. и решение по т. д.№3768/2014г., II т. о.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мария Бойчева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

за осъществяване на родителските права и отношения с детето му. Като основателен приел доводът на ищеца за липса на вътрешноправни средства за ускоряване на производството, доколкото при подаваните двукратно молби по чл. 255 ГПК за насрочване на въззивното дело в по-кратки срокове обосноваността на забавянето по смисъла на чл. 257, ал. 2 ГПК се преценява от гледна точка възможностите на конкретния съд и докладчик, а не от гледна точка на критерия за разумен срок на производството. За доказани по делото приел обичайните вреди от забавяне на производството, което в случая не е прекомерно. В тази връзка взел предвид краткия срок /два месеца и половина от образуването на делото/, в който са постановени привременни мерки, с които е постановено родителските права да се упражняват от майката, определен е режим на лични отношения с бащата; че до този момент детето не е живяло с ищеца. Отбелязал, че неизпълнението на постановените мерки не е установено да се дължи на неразумния срок на протичане на делото, от което извел, че твърдяните вреди под формата на настъпил у детето синдром на родителско отчуждение спрямо ищеца не са в причинна връзка със забавянето на производството. За недоказани приел също и твърдяните вреди под формата на накърняване бизнес репутацията на ищеца. Съобразил и данните, че по време на висящото производство срещу ищеца е било образувано дело за домашно насилие, което неминуемо приел, че се е отразило на психическото и емоционалното му състояние и е предизвикало стрес и безпокойство. Такъв фактор в посочения период са били и влошените отношения с майката на детето и неразбирателства по повод родителските права и осъществяване на лични отношения. Посочените обстоятелства приел, че са допринесли за преживения от ищеца стрес, но отрекъл тези негативни преживявания да са в причинна връзка с вредоносните действия на държавата по повод конкретното съдебно производство. Изтъкнал, че държавата не отговаря за всички психически неудобства, преживени от ищеца по време на производството, а само за тези, предизвикани от неговото забавяне. Същото отнесъл и за стреса като причинител на заболявания у ищеца. Изтъкнал, че стресът е отключващ фактор и възможна причина за констатирания рецидив на онкологично заболяване, повишени стойности на кръвното налягане, ритъмни смущения с нарушение на вестибуларната функция, но приел, че по делото не е установено причина за натрупания при ищеца стрес да е единствено забавеното производство. Отчитайки необходимия баланс между интересите на лицето без забавяне и в разумен срок да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане и решаване на делото, достигнал до извод, че предявеният иск е доказан по основание – накърнено право на ищеца за разглеждане на делото в разумен срок, поради което има право на обезщетение за вредите от забавянето. Забавянето определил на една година и пет месеца повече от срока, който приел за разумен, за което държавата отговаря само за причинените от нея вреди. При определяне размера на обезщетението съдът взел предвид конкретно установените по делото обстоятелства – интензивността и продължителността на търпените вреди, пряко произтичащи от продължителното производство, които обосновали извода за справедлив размер на обезщетението от 1500 лв. До този размер приел предявения иск за доказан и по размер, като за разликата до пълния предявен размер, приел същия за неоснователен, в който смисъл постановил и крайния си акт.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Геника Михайлова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички доводи и възражения на страните, както и да обсъди в тяхната взаимна връзка събраните по делото доказателства за фактите от значение за правния спор относно възражението за допринасяне на вредоносния резултат от пострадалото лице?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Анелия Цанова

123285 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право