чл. 172 ГПК
Преценка на свидетелските показания
Чл. 172. Показанията на роднините, на настойника или на попечителя на посочилата го страна, на осиновителите, на осиновените, на тези, които се намират с насрещната страна или с роднините й в граждански или наказателен спор, на пълномощниците, посочени от техните доверители, както и на всички други, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост.
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Задължен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на относимостта и допустимостта на доказателствата, за да се произнесе относно основанието на чл. 266, ал. 3 ГПК, и кои са предпоставките за допускане на доказателства във въззивното производство в хипотезата на чл. 266, ал. 3 ГПК?
Задължен ли е бил първоинстанционният съд да допусне и да събере доказателствата, които са от значение за спора и са поискани своевременно от страните, във връзка с разпределението на доказателствената тежест по доклада на делото и предприетите от тях процесуални действия във връзка с доклада по чл. 146 ГПК?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Розинела Янчева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Достатьчно ли е като условие за законосъобразност на дисциплинарно уволнение по чл. 190 КТ твърдение или подозрение за употреба на алкохол при изпълнение на трудовите задължения, без наличието на обективно, годно и пряко доказателство (медицинско изследване, техническо средство, надлежно документиран отказ от изследване), както и относно наличието на остатъчно въздействие на алкохола върху лицето, или работодателят носи тежестта да докаже по несъмнен начин самия факт на употребата, респ. влиянието на остатьчното въздействие върху лицето, компрометиращо възможностга му да изпълнява точно, ясно и законосъобразно трудовите си задължения?
Допустимо ли е въпреки наличието на изрична норма, ограничаваща правомощията на определеното длъжностно лице, изпълняващо ролята на наказващ орган по чл. 192 КТ, съгласно която делегиране на правомощия може да се осъществява само при отсъствие на длъжностно лице, същото да делегира на друг орган, оправомощен със закон, правомощия по дисциплинарното производство на служители, без да е налице условието - отсъствие? И ако това е допустимо, при какви условия и на кой етап от дисциплинарното производство?
Допустимо ли е въззивният съд за първи път да даде правна квалификация на твърдените дисциплинарни нарушения, когато работодателят е дал грешна правна квалификация на спорното материално право, а първоинстанционният съд не е изложил такава квалификация, без да предостави на страните възможност да изразят становище, и представлява ли това нарушение на правото на защита и на принципа на състезателност?
Длъжен ли е съдът да се произнесе изрично и мотивирано по направено искане за изменение на основанието на иска по чл. 214 ГПК, вкл. и в бързо производство, при своевременно направено такова и заявено от страната с писмена молба още преди даване ход на делото, и представлява ли липсата на такова произнасяне нарушение на диспозитивното начало и на правото на защита, обуславящо допустимост и/или недопустимост на касационно обжалване поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Борис Илиев
чл. 126 т. 2 КТ, чл. 172 ГПК, чл. 189 ал. 1 КТ, чл. 190 КТ, чл. 192 ал. 1 КТ, чл. 192 КТ, чл. 193 ГПК, чл. 195 ал. 1 КТ, чл. 195 КТ, чл. 214 ал. 1 ГПК, чл. 214 ГПК, чл. 225 ал. 1 КТ, чл. 225 ал. 2 КТ, чл. 225 КТ, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ, чл. 344 ал. 1 т. 2 КТ, чл. 358 ал. 1 т. 2 КТ, чл. 36 ЗЗД, чл. 78 ал. 8 ГПК
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства и всички доводи и възражения на страните?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Борис Илиев
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Кои са надлежните страни в спор за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка?
Може ли съдът без изрично искане на страните по чл. 55, ал. 1 ЗЗД да се произнася по въпросите на двустранната реституция в мотивите на съдебното решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Хрипсиме Мъгърдичян
чл. 108 ЗС, чл. 172 ГПК, чл. 176 ГПК, чл. 21 СК, чл. 216 ал. 2 ГПК, чл. 225а ЗУТ, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 280 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 55 ал. 1 ЗЗД, чл. 55 ал. 1 предл. трето ЗЗД, чл. 78 ал. 1 ГПК, чл. 87 ал. 3 ЗЗД, чл. 88 ал. 2 ЗЗД
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Следва ли съдът при постановяване на решението си да обсъди всички относими към спора доказателства, доводи и възражения на страните, съгласно изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК, вкл. в тяхната съвкупност?
Има ли право въззивният съд да допуска събиране на доказателства, които са поискани в първоинстанционното производство, допуснати са и по вина на поискалата ги страна не са събрани в първа инстанция?
Следва ли въззивният съд да разглежда жалба, в която не са въведени твърдения за неправилност, вкл. без ясно изложение в какво се състои порочността на обжалвания акт, съгласно чл. 260 ГПК
Следва ли въззивният съд, при твърдян изтекъл давностен срок, считано от 21.05.2004 г. до 04.09.2017 г., да обсъжда само първата част от него, игнорирайки останалия период на владение?
Има ли право съдът да кредитира взаимно изключващи се и противоречиви свидетелски показания?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Гергана Никова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси?
При формиране на изводи относно размера на обезщетението следва ли съдът да се съобрази с възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение, интензитета на търпените душевни болки и констатираното влошено психично здраве?
При формиране на изводи относно размера на обезщетението следва ли съдът да се съобрази с възрастта на увредения, общественото му положение, начина на извършване на деликта?
Освен изброяване на релевантните обстоятелства при мотивиране на решението, с което се присъжда обезщетение за неимуществени вреди, следва ли да се посочва и тяхното значение при конкретно установените по делото факти?
Следва ли при определяне на обезщетението съдът да отчита и инфлацията?
Следва ли съдът да се съобразява с практиката по други сходни случаи за близък период от време?
Следва ли в мотивите си съдът да посочи кои факти се приемат за установени и въз основа на кои доказателства, а когато страните са направили доводи, съдът дължи ли обоснован отговор защо преценката му е в една или друга посока?
Когато въззивната инстанция се солидаризира с мотивите на първоинстанционния съд, това дерогира ли изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК за мотивиране на въззивното решение и разпоредбата на чл. 272 ГПК освобождава ли въззивната инстанция от задължението да се произнесе по наведените във въззивната жалба оплаквания?
Следва ли въззивният съд да отговори на всички оплаквания и доводи във въззивната жалба?
Обвързан ли е съдът от социалния доклад и показанията на свидетелите или заедно с установените факти по делото ги преценява по свое вътрешно убеждение?
Следва ли при постановяване на въззивното решение да бъдат взети предвид всички доказателства, взети в тяхната съвкупност и взаимосвързаност?
Длъжен ли е въззивният съд да обоснове решението си, като обсъди всички обстоятелства по делото и посочи кои релевантни за спорното право факти счита за установени и кои намира за недоказани?
Следва ли съдът при определяне на дължимия размер на адвокатско възнаграждение да направи преценка за съответствието на размера на сумите с критериите, посочени в Решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 и следва ли да вземе предвид обстоятелства като броя съдебни заседания по делото, обема на доказателствения материал и др.?
Когато въззивната инстанция се солидаризира с мотивите на първоинстанционния съд, това дерогира ли изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК за мотивиране на въззивното решение и разпоредбата на чл. 272 ГПК освобождава ли въззивната инстанция от задължението да се произнесе по наведените във въззивната жалба оплаквания?
Дължи ли произнасяне съдът по всички оплаквания, направени в жалбата?
Дължи ли съдът произнасяне по отношение на направени разноски, за които е повдигнат спор досежно размера им?
Следва ли въззивният съд да се мотивира досежно изводите си за дължимите разноски за представителство пред първата инстанция или препращането към съдебния акт на първоинстанционния съд е достатъчно?
Обвързан ли е съдът с минимално установения съгласно Наредба 1/09.07.2004 г. на ВАС размер?
Следва ли съдът да приложи разпоредбите на Наредба 1/09.07.2004 г. на ВАС, определяща минималните адвокатски възнаграждения при отчитане на зададените с Решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 критерии, ако така определеният размер отговаря на фактическата и правна сложност на делото и други обстоятелства, относими към определяне на този размер?
Следва ли съдът при релевирано оплакване досежно размера на адвокатското възнаграждение да направи преценка за съответствието на размера на сумите с критериите, посочени в Решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022, като се вземат предвид броя съдебни заседания по делото, обема на доказателствения материал и др.?
Когато въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд, това дерогира ли изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК за мотивиране на въззивното решение и разпоредбата на чл. 272 ГПК освобождава ли въззивната инстанция от задължението да се произнесе по наведените във възивната жалба оплаквания?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мирослава Кацарска
чл. 146 ал. 2 ГПК, чл. 172 ГПК, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 248 ГПК, чл. 263 ал. 1 ГПК, чл. 269 ГПК, чл. 272 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 370 ГПК, чл. 38 ал. 1 т. 2 ЗАдв, чл. 38 ал. 2 ЗАдв, чл. 38 ЗАдв, чл. 432 ал. 1 КЗ, чл. 52 ЗЗД, чл. 633 ГПК
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2024
Дали са допустими свидетелски показания на дадено лице, което по възлагане и по занятие (частен детектив) е осъществило наблюдение на ответната страна с цел установяване на факти, относими към предмета на доказване, и следва ли и как следва да се ценят такива свидетелски показания?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бисера Максимова
чл. 10 ГПК, чл. 12 ГПК, чл. 146 ал. 4 ГПК, чл. 172 ГПК, чл. 200 ал. 1 КТ, чл. 200 ал. 3 КТ, чл. 200 КТ, чл. 201 ал. 2 КТ, чл. 266 ал. 3 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 290 ал. 1 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 293 ал. 1 ГПК, чл. 293 ГПК, чл. 32 ал. 2 КРБ, чл. 38 ал. 2 ЗАдв, чл. 52 ЗЗД, чл. 78 ал. 1 ГПК, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 78 ал. 6 ГПК, чл. 86 ал. 1 ЗЗД
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Допустимо ли е въззивната съдебна инстанция да определи по-ниско обезщетение на пострадало лице при пътнотранспортно произшествие от това, което е определил застрахователят на виновния водач извънсъдебно и това съответства ли на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД?/противоречие с решение №60180/24.01.22 г. по т. д.№2393/2020 г. на ВКС/;
Следва ли определената парична сума, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от пострадал при пътнотранспортно произшествие да обезщети справедливо пострадалото лице с оглед нараняванията, които е получил и да съответства на действително претърпените неимуществени вреди? /противоречие с ППВС №4/68 г. и решение №60155/02.03.22 г. по т. д.№1693/2020 г. на ВКС/;
Следва ли въззивният съд да направи съпоставка на всички представени доказателства по делото, като ги прецени в тяхната цялост в този смисъл следва ли въззивният съд да вземе предвид установените по делото конкретни обстоятелства, свързани с характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на претърпените болки и страдания на пострадал при ПТП, а така също и икономическото състояние в страната към момента на увреждането? / противоречие с решения по т. д.№486/2012 г. на ІІ т. о. на ВКС и т. д.№669/2012 г. на ІІ т. о. на ВКС/.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Людмила Цолова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Длъжен ли е съдът да обсъди свидетелските показания съвкупно с другите доказателства по делото, като съобрази обстоятелствата за евентуалната заинтересованост на свидетелите?
Необходимо ли е пълно и главно доказване на изгодните факти, с които страната обосновава твърденията си за причинени неимуществени вреди, когато те са оспорени, и как съдът следва да изгради преценката си за доказаност на тези факти?
Кои обстоятелства е длъжен да съобрази съдът при определяне на обезщетение за неимуществени вреди и как следва да оцени тяхното значение за справедливия размер на обезщетението?
Кои са фактите, обуславящи размера на приноса в настъпването на вредите при допусната груба небрежност по чл. 201, ал. 2 КТ и следва ли да има съответствие между определената от съда степен на съпричиняване и действителния принос на пострадалия?
При определяне на съпричиняването по чл. 201, ал. 2 КТ следва ли съдът да съобрази съотношението между нарушението на работника и неизпълнението на задълженията на работодателя за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, вкл. задължението му за организация и контрол на работния процес?
Допустимо ли е съдът да определя висок процент съпричиняване при трудова злополука единствено въз основа на единично нарушение на вътрешна инструкция от страна на работника, без да извърши цялостна преценка на организацията на труда, контрола и мерките за безопасност, осигурени от работодателя?
Следва ли при определяне на съпричиняване по чл. 201, ал. 2 КТ съдът да изложи конкретни мотиви относно съотношението между нарушенията на работника и неизпълнените задължения на работодателя за безопасност на труда, или е допустимо процентът на съпричиняване да бъде определен без такава съпоставителна преценка?
Представлява ли всяко нарушение на правилата за безопасност на труда от страна на работника груба небрежност” по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ, или за да се приеме груба небрежност е необходимо поведението на работника да представлява явно и съществено отклонение от дължимата грижа?
При трудова злополука, настъпила при дейност с източник на повишена опасност, следва ли при определяне на съпричиняване да се отчита засиленото задължение на работодателя за контрол и организация на безопасността на труда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Майя Русева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
За изискването за съществуване на причинна връзка между увреждането и вредите?
За начина на определяне на обезщетението за неимуществени вреди след задължителна преценка на всички конкретни, обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта, установен в чл. 52 ЗЗД?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Хрипсиме Мъгърдичян
чл. 162 ГПК, чл. 172 ГПК, чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ, чл. 2 ЗОДОВ, чл. 208 НПК, чл. 219 НПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 300 ГПК, чл. 4 ЗОДОВ, чл. 5 ал. 2 ЗОДОВ, чл. 5 ЗОДОВ, чл. 52 ЗЗД, чл. 78 ал. 1 ГПК, чл. 78а НК
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.