чл. 280 ал. 1 ГПК
Приложно поле
Чл. 280. На касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:
1. решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд;
2. решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз;
3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но не може да формулиран служебно от касационната инстанция с оглед спазване принципа на диспозитивното начало в гражданския процес по чл. 6 ГПК. Поради гореизложеното не се обосновава наличие на общата селективна предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допуск до касация. Липсата на обосноваването й изключва необходимостта от обсъждане на поддържания от частния касатор допълнителен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мария Бойчева
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
1/ Налице ли е служебно задължение на съда да изследва чуждия закон не само в насока дали съществува основание за получаване на обезщетение за неимуществени вреди, но и относно размера, в който приложимото право на чуждата държава позволява да се приеме, че правото на обезщетение ще бъде удовлетворено и няма да се стигне до обогатяване? Въпросът е формулиран при условието за достъп до касация на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като се твърди противоречие с решение №103 от 17.09.2019 г. по гр. д. №221/2018 г. на ВКС, ІV г. о., както и с решение №223/22.01.2013 г. по т. д. №914/2011 г. на ВКС, ІІ т. о. 2/ Задължен ли е съдът да изследва чуждата съдебна практика като част от правото в хипотезата на чл. 105, ал. 1 КМЧП с оглед универсалния принцип за справедливост при определяне на обезщетение за неимуществени вреди, респ. да се съобрази с посочените там размери? 3/ В случай, че по реда на чл. 43 КМЧП е отправено запитване до чужда държава за приложимото право и обичайната съдебна практика по даден въпрос, но не е получен конкретен отговор, следва ли съдът да положи всички усилия и да използва и други способи, предвидени в съответните международни договори и закона (да изиска информация от друг орган, освен от Министерство на правосъдието, становище от експерти и специализирани институти и пр.) за установяване на спорното обстоятелство? 4/ В хипотезата на чл. 105, ал. 1 КМЧП при представена по делото съдебна практика на ВКС на РСърбия, от която са видни размерите на присъжданите обезщетения за неимуществени вреди за смърт, съдът следва ли да я съобрази при определяне на справедливия размер на обезщетението? Необходимо ли е представената практика на чуждия ВКС да представлява задължителна съдебна практика, за да бъде направен извод за обичайните размери на присъжданите обезщетения или е достатъчно постановените решения да са влезли в сила за аналогични казуси на различни съдилища, вкл. на ВКС на съответната държава.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Петя Хорозова
чл. 105 ал. 1 КМЧП, чл. 116 КМЧП, чл. 172 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 38 ал. 1 т. 2 ЗАдв, чл. 38 ал. 2 ЗАдв, чл. 4 ал. 1 т. 2 КМЧП, чл. 43 ал. 1 КМЧП, чл. 43 КМЧП
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
“Има ли право съдът, към който е отправено искане за присъждане на разноски в хипотезата на чл. 38, ал. 2, вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 Закон за адвокатурата /поради предоставяне на безплатна адвокатска помощ на материално затруднени лица/ да извърши преценка за реалното наличие на твърдяната материална затрудненост и да приеме, че такава липсва, когато без да събира целенасочено доказателства в тази насока, от другите събрани по делото доказателства, релевантни към предмета на доказване, се установява обратното - че представляваната от адвоката страна има доход, който очевидно изключва твърдяната материална затрудненост?”.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мария Бойчева
чл. 20 ЗЗД, чл. 236 ГПК, чл. 248 ГПК, чл. 26 ал. 1 предл. трето ЗЗД, чл. 26 ал. 4 ЗЗД, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 281 т. 3 предл. първо ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 286 ЗЗД, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 36 ал. 4 ЗАдв, чл. 38 ал. 1 ЗАдв, чл. 38 ал. 1 т. 2 ЗАдв, чл. 38 ал. 2 ЗАдв, чл. 38 ЗАдв, чл. 432 КЗ, чл. 78 ГПК, чл. 9 ЗЗД
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
„1. Уговарянето в договора за банков кредит на лихва в отнапред известен за заемополучателя (кредитополучателя) размер нарушава ли изискването за добросъвестност и води ли до значително неравновесие между правата и задълженията на банката и на заемополучателя; 2. Нищожност на уговорката в клауза от договор за банков кредит, даваща право на банката - кредитор да променя едностранно лихвата по кредита при промяна на базисния лихвен процент (БЛП), обуславя ли нищожност и на друга уговорка между страните за заплащане от кредитополучателя на договорна лихва в размер, формиран като сбор от БЛП с точно определен към датата на подписване на договора размер в проценти и договорна надбавка; 3. При наличие на нищожна клауза в договор за кредит с банка, касаеща отнапред договорен между страните размер на лихвата, следва ли съдът да приложи в отношенията между страните действителната клауза; 4. Налице ли е неоснователно обогатяване, ако лихвата по кредита е събрана от банката - кредитор в размера, уговорен отнапред между страните в действителна клауза на договора за кредит, а не в размера, определен по клауза от същия договор, която е неравноправна и поради това нищожна; 5. Съобразно разпоредбата на чл. 236, ал. 2 ГПК въззивният съд длъжен ли е да разгледа всички доводи на страните, като отговори защо приема, респективно защо не приема конкретни защитни доводи; 6. Формалното препращане към мотивите на първоинстанционния съд освобождава ли въззивната инстанция от задължението да изложи собствени мотиви, от които да се установява обсъдил ли е и анализирал ли е относимите към правния спор доказателства, както и твърденията, доводите и възраженията на страните; 7. Какви са правомощията на въззивния съд като инстанция по съществото на спора. Допускането на касационно обжалване по така формулираните въпроси се поддържа на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с твърдения, че въпросите са разрешени от въззивния съд в противоречие със задължителна и с казуална практика на ВКС (конкретно въпроси от №1 до №4 вкл. - в противоречие с практиката в решение №92/09.09.2019 г. по т. д. №2481/2017 г. на II т. о., въпрос №5 - в противоречие с практиката в решение №120/04.04.2013 г. по гр. д. №964/2012 г. на ІV г. о., решение №87/02.07.2013 г. по гр. д. №829/2012 г. на І г. о., решение №68/24.04.2013 г. по т. д. №78/2012 г. на II т. о. и определение №50511/24.07.2023 г. по т. д. №1665/2022 г. на I т. о., въпрос №6 - в противоречие с практиката в решение №120/04.04.2013 г. по гр. д. №964/2012 г. на ІV г. о., решение №68/24.04.2013 г. по т. д. №78/2012 г. на II т. о., решение №283/14.11.2014 г. по гр. д.№1609/2014 г. на IV г. о. и Тълкувателно решение №1/19.02.2010 г. на ВКС по тълк. дело №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, въпрос №7 - в противоречие със задължителната практика в Тълкувателно решение №1/19.02.2010 г. на ВКС по тълк. дело №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС). Като самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване се сочи и очевидна неправилност на въззивното решение - чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бонка Йонкова
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
– „ Какво е значението и същността на материалноправните въпроси за правното значение на подаването на молба за образуване на изпълнително дело, на искането за провеждане на определен изпълнителен способ, на предприемането на действия по осъществяването на изпълнителен способ, както и на прекратяването на изпълнителното производство на основанията по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и образуването на ново изпълнително дело за прекъсване на давността?“. Страната накратко е интерпретирала своя прочит на т. 10 ТРОСГТК №******г. Поставен е въпросът – „Откога започва да тече нова погасителна давност за вземането, събирането на което е образувано изпълнително производство – дали това е датата на прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1 ГПК или датата на последното валидно предприето изпълнително действие по прекратеното изпълнително дело?“ и „ Може ли длъжникът да пречи на взискателя или на съдебния изпълнител да бъдат осъществявани принудителни изпълнителни действия спрямо него?“. Страната е възпроизвела части от мотивите на т. 10 на ТРОСГТК №******г. Поддържано е противоречие с решение №37/2021 на ВКС, ІV г. о. от което извън контекста на конкретното доказване е изведено, че давността в разглеждания от състава на ВКС случай не била прекъсната с молбата на взискателя, като той не бил внесъл такси и разноски и не оказал необходимото съдействие. Страната е сочила и възпроизвеждала части от мотиви и на практика на ВКС, третираща изпълнителни действия след прекратяване на изпълнителното дело, за която също общо е поддържала, че решението било в противоречие. Други доводи не са развити.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Елеонора Чаначева
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
1 следва ли постановлението за възлагане да са приеме за сделка по смисъла на ЗЗД?“ и поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от Върховен касационен съд
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
„1. Следва ли съдът да спре гражданското производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК при установена по делото информация за образувано досъдебно производство, респ. липса на наказателно производство в съдебна фаза, при наличие на тъждество между деянието, предмет на разследването и твърдения деликт, предмет на доказване в исковия процес?; 2. Следва ли съдът да спре гражданското производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК при установена по делото информация за образувано досъдебно производство, по което делинквентът е привлечен в качеството на обвиняем при наличие на тъждество между деянието, предмет на разследването и твърдения деликт, предмет на доказване в исковия процес?; 3. Кога е налице основание за спиране на гражданското производство до приключване на наказателното производство?- в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в цитираните определения на ВКС- основание за допускане до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Не сочат доводи за значението на поставените въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от Върховен касационен съд
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
са следните:
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Десислава Добрева
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
са следните:
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Десислава Добрева
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
1/ Дали частен свидетелстващ документ, какъвто е адвокатското пълномощно, което не е нотариално заверено има обвързваща доказателствена сила относно посочената в него дата на съставянето му, каквато той очевидно няма съгласно чл. 180 ГПК и чл. 181 ГПК, и дали тази дата е противопоставима на другата страна; 2/ Дали достоверна дата на частен документ, който не е подписан от ищеца, е датата, посочена в документа като такава на съставянето му и 3/ Нормата на чл. 107, ал. 2 ГПК намира ли приложение при процес срещу ответник, упълномощил в тома си качество адвокат да го представлява, вкл. ако последният е направил възражението в интерес на адвоката, упълномощен по делото. По отношение на повдигнатите въпроси се поддържа, че даденото от въззивния съд разрешение противоречи на съдебната практика на ВКС по приложението на чл. 180 и чл. 181 ГПК и на чл. 120 ГПК – конкретно посочена в изложението. Поддържа се, че въззивното определение е очевидно неправилно в хипотезата на явна необоснованост поради допуснати нарушения на правилата на формалната логика.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Десислава Попколева
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.