Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

чл. 280 ал. 1 ГПК

Приложно поле
Чл. 280. На касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:
1. решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд;
2. решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз;
3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1. Как следва да се прилага критерият за справедливост при определяне на размера на „справедливото“ обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД по предявен иск по реда на чл. 49 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане и следва ли да бъде извършена цялостна оценка на всички релевантни за размера на обезщетението обстоятелства, включително конкретните обществено-икономически условия към момента на настъпване на непозволеното увреждане; 2. Следва ли мотивите на съдебния акт да съдържат анализ на съвкупния доказателствен материал, събран по делото, доводите на страните, както и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни или защо игнорира доказателства по делото; 3. Налице ли е процесуално нарушение по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК, ако въззивният съд не допусне поискани с въззивната жалба свидетели, които в нарушение на процесуалните правила, не са били изслушани от първоинстанционния съд; 4. Следва ли въззивното решение да бъде обосновано в съответствие с правилата на формалната логика, опитните и научни правила. Бланкетно се релевира и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Пламен Стоев

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

са дадени отговори в практиката на ВКС. Прието е, че в чл. 50, ал. 4 ГПК е уредена хипотезата на връчване на призовки, когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери лице, което е съгласно да получи съобщението. В този случай съдът трябва да разпореди връчването на съобщението да се извърши чрез залепване по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК. От тълкуването на двете разпоредби следва изводът, че законодателят прави разлика между "напуснал" адреса и "липсата на достъп" до канцеларията. При липсата на констатация, че адресът е бил напуснат или че в регистъра е вписан нов такъв, приложение намира правилото на чл. 50, ал. 4 ГПК.(решение №2/25.02.2021 г. по гр. д. №2126/2020 г. на IV г. о.). Според решение №47/26.02.2018 г. по гр. д. №69/2018 г. на IV г. о. не съществува законово изискване в каква форма да бъде удостоверено, че връчителят е търсил адресата на съобщението, но не го е открил. Практиката е създала изисквания (преди изменението на чл. 47, ал. 1 ГПК с ДВ бр.86/2017г.) длъжностното лице да е търсило адресата поне три пъти по различно време в период от около един месец и същият да не е намерен на адреса, което връчителят да удостовери с подписа си. Формиран е извод, че не съществува изискване обаче за всяко от посещенията да е съставена отделна разписка, а е достатъчно писмено удостоверяване от страна на връчителя кога е извършил посещенията и че не е намерил адресата. Това може да стане валидно и с един документ. Когато търговец е призован веднъж по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК, второ уведомление не се залепва. Съобщенията до него се прилагат по делото и се считат за редовно връчени. В този смисъл е и цитираното от касатора решение №34/15.05.2014 г. по т. д. №4652/2013 г. на I т. о. По отношение на удостоверяването на липсата на достъп до канцеларията или напускане на адреса в практиката на ВКС (решение №3/24.02.2021 г. по гр. д. №2635/2020 г. на IV г. о. и решение №15/09.03.2018 г. по гр. д. №3719/2017 г. на III г. о.) е прието, че когато връчителят посещава адреса, той установява дали там има табела с фирмата на търговеца или наименованието на юридическото лице и обявено работно или приемно време, има ли сграда или помещения, в които пребивава търговецът, негови представители или наети работници и служители, както и да отрази сведения относно пребиваването на търговеца на въпросния адрес и времето на това пребиваване. Ако не намери такива, връчителят трябва да положи усилия да събере сведения познат ли е на това място търговец с такава фирма, известно ли е някому юридическо лице с такова наименование и пребивавали ли са техни представители или работници и служители на посочения адрес и, по възможност, кога. Ако връчителят събере сведения, наред с констатациите си, той трябва да отрази в разписката към съобщението от кои лица ги е събрал, като впише имената и адресите им; ако сведенията изхождат от служители на други фирми, съответно техните имена, длъжности, адреси на фирмите, в които работят тези лица. Излагането на посочените констатации от връчителя е необходимо, за да се удостовери по надлежния ред кога и как са събрани сведения за пребиваването на търговеца на съответния адрес, извършена ли е обстойна проверка дали в сградата няма помещения, обитавани от служители на съответната фирма. Констатацията, че на адреса няма представители на адресата, без отразяване на посочените обстоятелства, опорочава връчването на съобщенията и призовките.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Тотка Калчева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

„Съдът има ли процесуално задължение да обсъди всички относими и допустими доказателства, представени пред него, и то съвкупно (в тяхната взаимна връзка и зависимост)?“. Поддържа, че въведеният въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС - решение №24/28.01.2010 г. по гр. д. №4744/2008 г., I г. о., решение №115 от 30.04.2013 г. по т. д. №805/2011 г., II т. о. и определение №443/29.06.2011 г. по т. д. №1087/2010 г.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мадлена Желева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

за корупцията в страната и чужбина. В изложението си по последната тема С., изказвайки вижданията си относно наличието на корупция в журналистическото съсловие, е бил запитан от водещата дали знае за корумпиран журналист в България, на който въпрос е отговорил с думите: „А. наистина ли не знаете?“ и последвало: „Ето ви го един А. Х., ето ви го един В. П.. Какви са тези, на които им е казано на 15-и декември цялата история на Н. за престъпната схема на Б. с ощетяване на държавата със стотици милиони, и те са си мълчали!? Аз бих пратил прокуратурата при тях, да ги разпита.“, а също и: „Има закон, има Наказателен кодекс. Всеки, който знае за престъпление, е длъжен да докладва на съответните институции. Защо не са го направили?“. Ищците твърдят, че ответникът е повторил горните обвинения в последващи негови публични изявления пред други медии, като са посочени „коментар“ от същата дата (11.02.2020 г.) пред сайта „ПИК“, при участие в публицистично предаване „Плюс-минус“ по Нова ТВ от 13.02.2020 г., в публично изявление в Народното събрание на 14.02.2020 г., в интервю пред „ПИК ТВ“ от 17.02.2020 г. и на страницата на сайта на „ПИК“ от 17.05.2020 г. Тези изяви на В. С. са гледани и четени от множество лица - зрители или читатели, пряко или на запис, и според ищците осъществяват съставите на обида (казване и извършване на нещо унизително за честта и достойнството, по смисъла на чл. 146 НК - всички фактически твърдения за прояви на корупция, като крайно осъдително поведение в актуалната правна и обществена среда) и клевета (разгласяване на позорно обстоятелство и приписване на престъпление - чл. 147 НК). П. и Х. твърдят още, че с цитираните изрази ответникът умишлено и преднамерено ги е увредил, като им е нанесъл неимуществени вреди, изразяващи се в отрицателни последици върху личността, честта, включително професионалната им дейност, тъй като и двамата са водещи и разпознаваеми журналисти в национална електронна медия, и за тях - като водещ на публицистично предаване, отразяващо актуалните събития в страната (вкл. и политическите такива) и директор на редакция „Новини, актуални предавания и спорт“ в телевизия БТВ - са от изключителна важност доброто им име и безупречната професионална репутация. От своя страна, В. С. оспорва исковете, като твърди, че при публичната му изява в процесното предаване не е осъществен нито един от елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане. Сочи, че в посоченото предаване не е обиждал и клеветил съзнателно, целенасочено и преднамерено ищците, както и не е изрекъл по повод на същите, че са „корумпирани телевизионни водещи“; не е изричал по отношение на тях каквито и да е фактически твърдения, а единствено своето лично оценъчно мнение, като се позовава на правото си на изразяване на лично мнение, прогласено в чл. 39 – чл. 41 КРБ и чл. 10 КЗПЧОС. Оспорва и размера на претендираните обезщетения.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Розинела Янчева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

дали при произнасяне по искане по чл. 83, ал. 2 ГПК, съдът трябва да изследва въпроса относно наличието или липсата на достатъчно средства на молителя за заплащане на държавна такса или прави преценка относно състоянието и възможностите на физическото лице/молител да реализира доходи, като се поддържа, че по него е налице допълнителния критерий на т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, без надлежна обосновка. В хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК са повдигнати и следните въпроси: 1/ Длъжен ли е съдът при преценка на основателността на молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК да обсъди всички обстоятелства, които са от значение за тази преценка и то не само с оглед на конкретното задължение да се плати държавна такса или съдебни разноски във връзка с определено процесуално действие, а с оглед възможността на страната да се натовари с плащането на таксите и разноските в цялото съдебно производство; 2/ При липса на доказателства за каквито и да е доходи на молителя, който факт не е подложен на съмнение от съда, с оглед приетата декларация за имуществено състояние и данъчна декларация, може ли съдът да гради преценката си по чл. 83, ал. 2 ГПК само въз основа на предположения за евентуална възможност за реализиране на доход и 3/ Какви следва да са критериите на извършваната от съда преценка дали молителят разполага с парични средства и имущество за заплащане на държавна такса и към кой момент следва да бъде съобразено това – към момента на искането или за в бъдеще. Поддържа се, че даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение №206 от 17.05.2013 г. по ч. гр. д. №2434/2013 г. на II г. о., определение №573 от 12.07.2011 г. по ч. т. д. №230/2011 г. на II т. о., определение №612 от 12.08.2010 г. по ч. т. д. №564/2010 г. на II т. о. и определение №318 от 12.07.2012 г. по ч. гр. д. №293/2012 г.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Десислава Попколева

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Анна Ненова

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право