Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

(материалноправен или процесуалноправен), който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно дадените в ТР №1/19.02.2010 г. по тълк. д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

Недопустимост поради нередовност на исковата молба страда – несъответствие между изложеното в обстоятелствената част (сочещо на иск по чл. 109 ЗС) и петитума, с който се търси защита по вид и в обем, некореспондиращи с допустимия предмет на защита чрез предявяването на негаторен иск.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

не е обусловил решаващата воля на въззивния съд. Действително съдът е изложил съображения, че встъпването в съществуващ дълг поглъща даденото от встъпващия поръчителство за обезпечение на същия дълг, доколкото поръчителят вече е лично задължен и отговаря неограничено спрямо кредитора и продължава да бъде солидарно задължен с главния длъжник, вече като съдлъжник, без да се ползва с привилегиите на поръчителството, но това становище в случая се явява единствено евентуален довод за недопустимост на исковете за установяване на недължимост на процесните суми. Решаващият извод на съда е изграден с оглед наличието на влязло в сила съдебно решение, с което със сила на пресъдено нещо са отхвърлени исковете по чл. 439 ГПК на жалбоподателите-ищци, основаващи се на изтекла в хода на изпълнителното производство погасителна давност и на нищожност на процесните споразумения. В този смисъл по отношение на първия правен въпрос не се установява наличие на общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК и определението в частта, с която е потвърден първоинстанционния съдебен акт, връщащ исковата молба по исковете за установяване на недължимост на процесните суми, не може да бъде допуснато до касационно обжалване.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

1. Допустим ли е разпит в качеството на свидетел на законен представител на малолетен в процеса? 2. Следва ли да бъдат изключени събраните по надлежен ред свидетелски показания от лице което е законен представител на малолетен в процеса? 3. Как следва да се ценят събраните в процеса свидетелски показания от лице което е законен представител на малолетен в процеса? 4. Събраните в процеса свидетелски показания от лице, което е законен представител на малолетен в процеса могат ли да се ценят като даване на обяснения на страната /чл. 176 ГПК/? Сочи се, че поставените въпроси се поставят по-реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК; 4-1. Може ли съдът да обоснове решението си, без да обсъди всички събрани по делото доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност? Може ли съдът да обоснове своите изводи само на избрани доказателства, без да обсъди другите събрани по делото релевантни доказателства и да изложи съображения за тях? По този въпрос се сочи, че е поставен по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с твърдение, че обжалваното решение противоречи на решение №60112 от 01.12.2021 г. по т. д. №1221/2020 г. на Върховен касационен съд, 1-во търговско отделение; Материалноправен въпрос: 5. Кои обективно съществуващи обстоятелства следва да бъдат взети в предвид при определяне на справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застраховател? Сочи се, че поставеният въпрос е по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а решението на БАС противоречи на решение №103 от 02.11.2020 г. по т. д. №2181/2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во търговско отделение; 6. Как следва да се прилага принципа на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД и кои са критериите, които трябва да се съобразят при определяне на дължимо обезщетение за неимуществени вреди от причинени в резултат на деликт телесни повреди, в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя? Длъжен ли е съдът да посочи всички относими критерии и реално да ги съпостави с всички конкретни увреждания на пострадалия и настъпилите последици и да ги съобрази в тяхната съвкупност, като оцени значението им за размера на вредите? Трябва ли и как следва да се отчете изяснения в хода на делото времеви период, през който пострадалият ще търпи уврежданията ПТП и следва ли да се вземе предвид възрастта на пострадалия и отраженията от последиците от ПТП върху качеството на живот занапред? Длъжен ли е съдът да извърши задълбочено изследване на общите и специфичните факти, които формират съдържанието на понятието „справедливост“, за да се изпълнят изискванията на задължителната съдебна практика – ППВС 4/68 г. Длъжен ли е съдът да вземе предвид всички увреждания на пострадалия и последици за здравето и психиката? Сочи се, че поставените въпроси са по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и са разрешени от въззивния съд в противоречие с решение №151/12.11.2013 г. по т. д. №486/2012 г., II т. о. на ВКС и решение №104/25.07.2014 г. по т. д. №2998/2013 г., I т. о. на ВКС; решение №103/ 09.11.2020 г. по т. д. №2546/2019 г., II т. о. на ВКС; 7. Длъжен ли е съдът да търси „точен паричен еквивалент“ на търпените морални вреди и длъжен ли е да намери „справедлив еквивалент“ на същите или е достатъчно да определи компенсиране без ясен критерий? Твърди се, че поставеният въпрос е по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и е разрешен в противоречие с решение №124/11.11.2010 г. по т. д. №708/2009 г., II т. о. на ВКС; 8. Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити при застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, които отразяват промените в икономическите условия? Следва ли в решението съдът задължително да посочва, че е отчетен лимита при застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при определяне на справедливото обезщетение? Следва ли съда задължително да посочи към кой момент определя обезщетението? Следва ли съдът да посочи какъв е действащия лимит към датата на настъпване на събитието и как този лимит се отразява на определения размер на обезщетението, като съпостави с аналогични случаи при действащ по-нисък лимит? Твърди се, че поставените въпроси са по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и са разрешени в противоречие с решение №27/15.04.2015г. по т. д. №457/2014 г., II т. о. на ВКС и с решение №28/09.04.2014г. по т. д. №1948/2013г., II т. о. на ВКС; 9. Длъжен ли е съдът при определяне на справедливо обезщетение да се позове на установените лимити за размера на обезщетението и в тази връзка длъжен ли е да обоснове конкретна връзка на приетия за дължим размер с така определените от законодателя лимити? Сочи се, че поставеният въпрос е по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и е разрешен в противоречие с решение №184/08.11.2011 г. по т. д. №217/2011 г., II т. о. на ВКС; 10. Определянето на обезщетения, очевидно несъразмерими с търпените морални вреди и с установения лимит и занижаването им, представлява ли нарушаване на изискването на справедливост? Твърди се, че поставеният въпрос е по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и е разрешен в противоречие с: решение №28/09.04.2014г. по т. д. №1948/2013 г., II т. о. на ВКС, решение №23/25.03.2014 г. по т. д. №1154/2013г., II т. о. на ВКС.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

1/. дали обстоятелството, че завещанието е написано на български език и съдържа всички реквизити, изискуеми от Закона за наследството, при положение, че наследодателят владее френски език и може да напише същото на френски език и според изискванията на френския закон, доказва извършен чрез конклудентни действия избор на българското приложимо право по смисъла на чл. 22, пар. 2 от регламента; 2/. допустимо ли е такъв избор да се извършва с конклудентни действия; 3/. ако това конклудентно действие определя приложимото право да е българското, компетентен ли е българският съд да се произнася по всички въпроси за наследяването или по отношение на имотите, които се намират на територията на България; 4/. произнасянето на френския съд по отношение на компетентността предпоставка ли е българският съд да направи отказ от компетентност.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

от значение за изхода на спора по делото, разрешен в обжалваното въззивно решение и включен в предмета на спора, който да е обусловил правните изводи на съда и произнасянето по който ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването щ с оглед изменения в законодателството и обществените условия, както и за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид промените, настъпили в законодателството и обществените условия. Изложени са и съображения за неоснователност на касационната жалба по същество, с позоваване на чл. 57 от Финансовия регламент на ЕС /Регламент №966/2012/, който предвижда задължение на оценителите при получаване на проект за оценка да декларират липсата на конфликт на интереси, каквото реципрочно задължение за уведомяване на Националната агенция е установено и за кандидатите-координатори и потенциални бенефициери, които при изпълнението на проекта, следва да адресират сигнал до агенцията, когато фактите и обстоятелствата, сочещи наличието на такъв конфликт са новооткрити или новоузнати. Подробно са изложени приетите за установени от съда обстоятелства, въз основа на които той е приел наличието на такъв конфликт, по смисъла на чл. 57, пар. 2 от Регламента, и които сочат отношенията между бенефициера по проекта „Юръпиън Стратеджик Партнършип лтд, респ. неговия управител и мажоритарен собственик на капитала Д. К. и физическото лице- негов оценител. Заявено е искане да не бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд, както и за присъждане на направените в касационното производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно представените с отговора доказателства за действителното му уговаряне и заплащане.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

във връзка с въведените от него възражения, както и че не са налице основанията по чл. 281 ГПК за неговата отмяна. Изложено е, че противно на твърдението на застрахователя присъденото в полза на ищцата обезщетение не само че не е завишено, а обратно – същото е определено в занижен размер, който не е съобразен с характера и степента на действително претърпените от нея вреди, както и с икономическата конюнктура в страната и не отговаря на материалното и социално положение на пострадалия, неговата социална ангажираност и отношенията на силна привързаност между него и ищцата. Наведени са и доводи в посока на увеличаване размера на обезщетението, които по същество са свързани с касационната жалба на ищцата срещу въззивното решение в отхвърлителната му част. Направено е искане да не бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение по жалбата на ответника-застраховател.