Постановление за възлагане

Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е налице, защото противоречие на въззивния акт с установената съдебна практика няма. Съдът е постановил акта си след обсъждане на събраните по делото доказателства, при излагане на собствени мотиви, в които се съдържа обсъждане на твърденията, доводите и възраженията на страните, включително и относно обстоятелството, на което касаторите акцентират – за липсата на изискано удостоверение по чл. 47 Правилника за вписванията. По същество, касаторите оспорват правните изводи на въззивния съд за добросъвестност на купувача, но в производството по допустимост касационната инстанция не извършва проверка за правилност В случая, от значение е обстоятелството, че е съобразена установената практика, съгласно която – се счита за отстранен купувача винаги, когато правото на собственост върху закупената вещ е признато на трето лице. Когато отстраненият купувач е добросъвестен /какъвто е прието, че той е в настоящия случай/, т. е. че по време на сделката не е знаел за правата на третото лице, той може да претендира освен връщане на цената и всички действително претърпени вреди /вж. решение по гр. д.№1353/2018 г. на ІV г. о., гр. д.№4672/2017 г. на ІІІ г. о., гр. д.№390/2012 г. на ІІ г. о./
Не е налице и основанието за допустимост по чл. 280, ал. 2 ГПК. За да е очевидно неправилен въззивния акт, същият следва да страда от особено тежък порок /да е постановен contra legem, extra legem или при груби нарушения на правилата на формалната логика/, който да може да бъде констатиран от касационната инстанция пряко и единствено от съдържанието на обжалвания акт, без извършване на присъщата за касационния контрол проверка за обоснованост и съответствие със закона на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените съдопроизводствени действия, а в случая нищо подобно не се установява.