всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Ревандикационен иск

Тук можете да намерите хронологичен списък и връзки към съдебните актове, споменаващи термина “Ревандикационен иск” и публикувани в системата на “Българското прецедентно право”.

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Съставляват ли представените с молбата за отмяна писмени доказателства нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК?
Могъл ли е молителят с дължимата грижа своевременно да узнае за и да се снабди с писмените доказателства, на които се основава молбата за отмяна?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Дияна Ценева

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Обуславя ли наличието на влезли в сила заповеди за изпълнение по чл. 417 ГПК, които установяват съществуването на вземането по спогодба, недопустимост на последващи искове за прогласяване на нищожност на тази спогодба или сделки, свързани с нея, от страна на длъжника, включително в производство по несъстоятелност?
Води ли недопустимостта на обуславящите искове за нищожност на спогодбата и договорите за ипотека, както и на исковете за недействителност на публичните продани, до недопустимост на обусловения иск за собственост по чл. 108 ЗС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Вероника Николова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Какви са последиците от разваляне на договор за доставка и монтаж по чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД, когато едната страна е върнала получената сума, а насрещната страна не е доказала пълна доставка на вещите?
Задължен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като ги съпостави едно с друго и съпостави установените факти от всяко едно доказателство с останалите и посочи ясно кои от фактите приема за установени и въз основа на кои доказателства, съответно кои обстоятелства приема за неустановени?
Задължен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи и възражения на страните?
За доказателствената сила на мотивите на съдебните решения и има ли тя задължителен характер за съдилищата?
Може ли да бъде предмет на осъдителен иск за предаване движима вещ, описана с родови белези, които не позволяват същата да бъде отграничена от всички останали от същия вид?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Иво Димитров

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

При извършване на преценка за допустимост на косвения съдебен контрол по чл. 17, ал. 2 ГПК кога се счита, че страната е участвала производството по издаване на акт, след като той е издаден от друг орган?
Ако страната е пропуснала срока да обжалва законосъобразността на административния акт, то това пречка ли е да се позове на чл. 17, ал. 2 ГПК?
Необходимо ли е съдът да бъде изрично сезиран с иск по чл. 17, ал. 2 ГПК, за да осъществи косвен съдебен контрол за законосъобразност на административния акт или това е служебно правомощие на съда, след като страната твърди незаконосъобразност на административния акт?
Допустимо ли е безвъзмездно предоставяне на държавни и общински имоти под каквато и да е форма на лица, извън кръга на изрично посочените в специалните закони и в частност на търговско дружество за упражняваната от него търговска дейност?
Допустимо ли е административен акт - разрешение за поставяне на преместваем обект по чл. 13, ал. 3 ЗУЧК да замести липсващото съгласие на собственика на поземления имот да предостави безвъзмездно ползване върху него, след като собственикът не е участвал в административното производство?
Допустимо ли е посредством административен акт - разрешение за поставяне на преместваем обект по чл. 13, ал. 3 ЗУЧК, да бъдат дерогирани разпоредбите на ЗОС и ЗДС, забраняващи безвъзмездно предоставяне на общински и държавни имоти на лица, извън посочените в закона, като по този начин лицето се снабди с „правно основание за безвъзмездно разполагане на обекти“?
Допустимо ли е да се предостави безвъзмездно недвижим имот държавна или общинска собственост, без да се спазят нормативните актове - ЗОС, ЗДС, актовете по прилагането им и без участието на компетентните органи - областен управител, общински съвет, кмет?
Ако административен акт - разрешение за поставяне на преместваем обект по чл. 13, ал. 3 ЗУЧК е единственото основание, даващо право на лицето да ползва държавен имот, то липсата на изрично определена в разрешението цена препятства ли възможността да се търси обезщетение за осъщественото ползване?
Допустимо ли е съдът да осъществи инцидентен съдебен контрол за законосъобразност по чл. 17, ал. 2 ГПК когато страната, на която се противопоставя административния акт, не е участвала в административното производство по издаването му, нито в това по обжалването му, но има право да оспорва неговата законосъобразност?
Може ли гражданският съд да упражни правомощията си по чл. 17, ал. 2 ГПК когато административният акт е единственото основание за отхвърляне на иска и върху него не е осъществен пряк съдебен контрол за законосъобразност?
Допустимо ли е съдът да прави инцидентен съдебен контрол на основание чл. 17, ал. 2 ГПК, ако страната не е направила изрично искане, но своевременно е оспорила правото на ответника, произтичащо от административния акт - противоречие с Решение №235 от 17.04.2024 г. по гр. д. №2314/2023 г. на І г. о. и решение №29/29.05.2017 г. по гр. д.. №3394/2016 г. на ІІ г. о.?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си доводите и възраженията на страните, фактите на които се основават и доказателствата за тях, когато тези възражения са допустими, относими и определят изхода на спора?
Длъжен ли е въззивният съд да събере служебно доказателства за размера на пазарния наем, ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, което е довело до неизясняване на фактическата обстановка и необоснованост на фактическите изводи; когато отказва събиране на доказателства длъжен ли е въззивният съд да мотивира този отказ; противоречие с Тълкувателно решение №1/2013 г. на ОСГТК и с решение по гр. д. №2388/2021 г. на ІІІ г. о.?
Липсата на съгласие за ползване на имота от страна на собственика съставлява ли липса на основание за обогатяване, произтичащо от ползването му, по смисъла на чл. 59, ал. 1 ЗЗД - противоречие с Решение №677 от 05.11.201 г. по гр. д. №1822/2009 г. на ІІІг. о.?
Уважаването на иска по чл. 108 ЗС в осъдителната му част предпоставено ли е от установяване на упражнявана от ответника фактическа власт върху спорната вещ?
Чия е тежестта при ревандикация да докаже, че ответникът упражнява фактическа власт?
За начинът, по който съдът преценява свидетелски показания?
За дейността на въззивната инстанция и задължението й за самостоятелна преценка на доказателствения материал, обсъждане доводите и възраженията на страните?
За критериите за определяне на размера на дължимото обезщетение по чл. 59 ЗЗД за лишаване от ползване на собственик при съобразяване индивидуалните особености на имота: предназначение местоположение, начин на ползване?
Следва ли да бъде уважен иск по чл. 59 ЗЗД при наличие на правно основание за осъщественото ползване?
Следва ли при определяне размера на дължимото обезщетение по чл. 59 ЗЗД да се съобразят особеностите на ползвания обект?
Длъжен ли е съдът да мотивира своето решение като изложи мотиви за правните си заключения?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Веселка Марева

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Дължат ли се разноски на ответника при оттегляне на искове, когато релевантните фактически твърдения и правни основания, на които те са били основани, продължават да бъдат предмет на разглеждане в рамките на висящото производство под формата на възражения?
Налице ли е действително десезиране на съда по смисъла на процесуалния закон, когато макар формално да е оттеглен искът, спорът относно обуславящите го факти и правоотношения остава изцяло висящ и подлежащ на разрешаване?
Следва ли отговорността за разноски да се определя формално – единствено въз основа на процесуалното действие „оттегляне на иск“, или съдът е длъжен да изследва дали с това действие реално се прекратява защитната необходимост на ответника?
Може ли да се приеме, че ответникът е освободен от необходимостта да се защитава, когато същите факти, срещу които е насочена защитата му, продължават да бъдат релевантни за изхода на делото по предявените искове (напр. по чл. 108 ЗС)?
Съвместимо ли е с принципа на справедливостта и с разпределението на разноските по чл. 78 ГПК, възлагането на разноски в полза на страна, която не е постигнала реално процесуално облекчение, тъй като спорът по съществото не е стеснен?
Следва ли съдът да отчита причината за оттеглянето на исковете – включително когато то е продиктувано от допустима процесуална стратегия (трансформиране на искове във възражения) и цели процесуална икономия, а не признаване на неоснователност?
Допустимо ли е съдът да определя размера на присъденото адвокатско възнаграждение без да изложи конкретни мотиви относно фактическата и правна сложност на делото, извършените процесуални действия и критериите за преценка на разумността на разноските?
Представлява ли нарушение на закона, присъждането на адвокатско възнаграждение в значителен размер, без съдът да е изложил съображения защо приема този размер за съответстващ на действително положения труд и сложността на делото? А когато се касае единствено за изготвяне на отговор на исковата молба, без да обсъди съдържанието на отговора, относимо ли е изложеното в него и в каква степен за спора, кои от представените с отговора на исковата молба писмени доказателства за допустими и относими към правния спор?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Даниела Стоянова

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Дворното място, в което е построена сграда в режим на етажна собственост, във всички случаи ли представлява обща част или остава съсобствено при квотите, при които е било притежавано преди построяването на сградата и как следва да се определят в този случай правата върху него - дали според документите за собственост или по правилото на чл. 40 ЗС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Светлана Калинова

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Следва ли въззивният съд, при констатирана нередовност на исковата молба, изразяваща се в несъответствие между обстоятелствената част и петитума, да даде указания за поправяне на нередовностите по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК, и може ли тази нередовност да бъде отстранена с уточнение на ищеца, направено пред въззивната инстанция?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Милена Даскалова

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

За приложението на нормата на чл. 64 ЗС и определянето на необходимата за обслужване площ към сградата при наличието на разделна собственост на дворното място и сградата или на отделно обособени обекти от нея - Представлява ли друго по смисъла на чл. 64 ЗС уговорката в договор за учредяване право на строеж, че суперфициарят има право да владее конкретен обем земя?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Емилия Донкова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Когато поради погрешно заснемане в кадастралната карта две сгради са показани като една, с един идентификатор, при отхвърлен иск за собственост, предявен съгласно кадастралната карта за една сграда, формира ли се сила на пресъдено нещо за всяка от сградите поотделно, без някоя от тях да е била самостоятелно предмет на исковото производство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Камелия Маринова

123395 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела