всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

чл. 26 ал. 4 ГПК

Страни
Чл. 26. […] (4) По делото, по което е предявено чуждо право, се призовава като страна и лицето, чието право е предявено.

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

При извършване на преценка за допустимост на косвения съдебен контрол по чл. 17, ал. 2 ГПК кога се счита, че страната е участвала производството по издаване на акт, след като той е издаден от друг орган?
Ако страната е пропуснала срока да обжалва законосъобразността на административния акт, то това пречка ли е да се позове на чл. 17, ал. 2 ГПК?
Необходимо ли е съдът да бъде изрично сезиран с иск по чл. 17, ал. 2 ГПК, за да осъществи косвен съдебен контрол за законосъобразност на административния акт или това е служебно правомощие на съда, след като страната твърди незаконосъобразност на административния акт?
Допустимо ли е безвъзмездно предоставяне на държавни и общински имоти под каквато и да е форма на лица, извън кръга на изрично посочените в специалните закони и в частност на търговско дружество за упражняваната от него търговска дейност?
Допустимо ли е административен акт - разрешение за поставяне на преместваем обект по чл. 13, ал. 3 ЗУЧК да замести липсващото съгласие на собственика на поземления имот да предостави безвъзмездно ползване върху него, след като собственикът не е участвал в административното производство?
Допустимо ли е посредством административен акт - разрешение за поставяне на преместваем обект по чл. 13, ал. 3 ЗУЧК, да бъдат дерогирани разпоредбите на ЗОС и ЗДС, забраняващи безвъзмездно предоставяне на общински и държавни имоти на лица, извън посочените в закона, като по този начин лицето се снабди с „правно основание за безвъзмездно разполагане на обекти“?
Допустимо ли е да се предостави безвъзмездно недвижим имот държавна или общинска собственост, без да се спазят нормативните актове - ЗОС, ЗДС, актовете по прилагането им и без участието на компетентните органи - областен управител, общински съвет, кмет?
Ако административен акт - разрешение за поставяне на преместваем обект по чл. 13, ал. 3 ЗУЧК е единственото основание, даващо право на лицето да ползва държавен имот, то липсата на изрично определена в разрешението цена препятства ли възможността да се търси обезщетение за осъщественото ползване?
Допустимо ли е съдът да осъществи инцидентен съдебен контрол за законосъобразност по чл. 17, ал. 2 ГПК когато страната, на която се противопоставя административния акт, не е участвала в административното производство по издаването му, нито в това по обжалването му, но има право да оспорва неговата законосъобразност?
Може ли гражданският съд да упражни правомощията си по чл. 17, ал. 2 ГПК когато административният акт е единственото основание за отхвърляне на иска и върху него не е осъществен пряк съдебен контрол за законосъобразност?
Допустимо ли е съдът да прави инцидентен съдебен контрол на основание чл. 17, ал. 2 ГПК, ако страната не е направила изрично искане, но своевременно е оспорила правото на ответника, произтичащо от административния акт - противоречие с Решение №235 от 17.04.2024 г. по гр. д. №2314/2023 г. на І г. о. и решение №29/29.05.2017 г. по гр. д.. №3394/2016 г. на ІІ г. о.?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си доводите и възраженията на страните, фактите на които се основават и доказателствата за тях, когато тези възражения са допустими, относими и определят изхода на спора?
Длъжен ли е въззивният съд да събере служебно доказателства за размера на пазарния наем, ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, което е довело до неизясняване на фактическата обстановка и необоснованост на фактическите изводи; когато отказва събиране на доказателства длъжен ли е въззивният съд да мотивира този отказ; противоречие с Тълкувателно решение №1/2013 г. на ОСГТК и с решение по гр. д. №2388/2021 г. на ІІІ г. о.?
Липсата на съгласие за ползване на имота от страна на собственика съставлява ли липса на основание за обогатяване, произтичащо от ползването му, по смисъла на чл. 59, ал. 1 ЗЗД - противоречие с Решение №677 от 05.11.201 г. по гр. д. №1822/2009 г. на ІІІг. о.?
Уважаването на иска по чл. 108 ЗС в осъдителната му част предпоставено ли е от установяване на упражнявана от ответника фактическа власт върху спорната вещ?
Чия е тежестта при ревандикация да докаже, че ответникът упражнява фактическа власт?
За начинът, по който съдът преценява свидетелски показания?
За дейността на въззивната инстанция и задължението й за самостоятелна преценка на доказателствения материал, обсъждане доводите и възраженията на страните?
За критериите за определяне на размера на дължимото обезщетение по чл. 59 ЗЗД за лишаване от ползване на собственик при съобразяване индивидуалните особености на имота: предназначение местоположение, начин на ползване?
Следва ли да бъде уважен иск по чл. 59 ЗЗД при наличие на правно основание за осъщественото ползване?
Следва ли при определяне размера на дължимото обезщетение по чл. 59 ЗЗД да се съобразят особеностите на ползвания обект?
Длъжен ли е съдът да мотивира своето решение като изложи мотиви за правните си заключения?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Веселка Марева

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички изложени във въззивната жалба възражения, както и да съобрази всички факти и обстоятелства по делото?
Неравноправна ли е по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 6 и т. 10 ЗЗП клауза от застрахателен договор, която предвижда освобождаване от отговорност на застрахователя, в случаите когато застрахователният риск е настъпил поради усложнения, настъпили в резултат на заболявания, за което застрахованият е премълчал или неточно обявил пред застрахователя по реда на чл. 362 КЗ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Павел Банков

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Дължи ли произнасяне съдът по всички оплаквания, направени в жалбата? Следва ли съдът да укаже обосноваване на наличие на правен интерес от водене на дело, преди да прекрати образуваното дело и да върне исковата молба и може ли въззивната инстанция, при констатиране на такъв пропуск, да даде подобни указания във въззивното производство? Следва ли въззивната инстанция да мотивира своя акт? Дължи ли съдът произнасяне по съществото на спора, ако е предявен с твърдения за нарушени лични права на ищеца и/или член на неговото семейство? Когато въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд, това дерогира ли изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК за мотивиране на въззивното решение, и разпоредбата на чл. 272 ГПК освобождава ли въззивната инстанция от задължението да се произнесе по наведените във възивната жалба оплаквания?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Жива Декова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Допустимо ли е и води ли това до формална недействителност, а оттам и до уважаване на предявен иск по чл. 124 ГПК извършено дарение при хипотезата, че към датата на извършването му, дарителят е бил собственик на даряваната си част и този факт е бил установен и констатиран от нотариус, чрез надлежни документи в насока легитимност на страните в нотариалното производство. Допустимо ли е съдът да се произнася, макар и в мотивите си, относно истинността на представен документ - в случая 2 броя удостоверения за наследници с различно съдържание в тях, а оттам и да формира краен извод за основателност при неоткрито производство по чл. 193 ГПК и при хипотезата, че не е сезиран с това да се произнесе кой от двата представени документа с различно съдържание е истински и формира краен извод за правоимащи/легитимни страни. Чия е доказателствената тежест за опровергаване автентичността на документ, представен в нотариалното производство, и по какъв ред може да се опровергае автентичността му. При положение, че страната, в чиято тежест е това, не го стори, следва ли съдът да приеме, че представен по делото документ е неистински и да обосновава решението си на този извод, докато не бъде оспорен по предвидения от закона ред. Следи ли служебно съдът за наличието на правен интерес за ищеца от водене на делото, при хипотезата на чл. 26, ал. 2 ГПК, и когато съдът констатира, че такъв не е налице, следва ли да прекрати производството по делото. По дело, по което е предявено чуждо право, следва ли да се призове и лицето, чието право е предявено, респ. оспорвано, по аналогия на чл. 26, ал. 4 ГПК. Когато в исковата молба са обективирани твърдения, с които се оспорва легитимността на дарител по извършено дарение с твърдения, че същият не е бил собственик, обуславя ли това наличието на правен интерес от завеждането на положителен установителен иск или искът следва да се квалифицира като отрицателен такъв. Допустимо ли е съдът да приеме за доказани факти и обстоятелства, за изясняването на които страната не се е явила, при положение, че е била задължена от съда с нарочен акт, а оттам и допустимо ли е съдът да приеме този факт за доказан и да обосновава решението си на това. В тежест на ищеца ли е в производството по чл. 124 ГПК да докаже твърдените от него факти и обстоятелства, в случая - че дарителят Т. не е собственик на дарявани идеални части или само твърденията му в тази насока могат да обосноват основателност на иска. При липса на пълно и главно доказване на твърдян факт, може ли съдът да обосновава решението си само въз основа на това. Ако ищецът твърди, че ответникът не е собственик на идеална част, тъй като я е придобил от несобственик, следва ли да докаже твърденията си в тази насока и ако не го е сторил, представлява ли това основание за уважаване, респ. отхвърляне на иск.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Ваня Атанасова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Доколкото в случая с въззивното решение въззивният съд се е произнесъл по иск с петитум, какъвто не е предявен, това обосновава допускане на касационното му обжалване в неговата цялост - за проверка на допустимостта му.

Следете за решението

Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Иво Димитров

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Кой е процесуално легитимиран да иска отмяна на влязло в сила съдебно решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК и включва ли това право приобретател на спорното право, който не е бил конституиран като страна по делото?
Може ли приобретателят на спорното право по висящо гражданско дело да иска отмяна на влязло в сила решение и на основание чл. 304 ГПК, когато не е необходим другар с прехвърлителя?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Радост Бошнакова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

При направено възражение на основание чл. 111, б. в ЗЗД за изтекла давност по отношение на част от претендираната законна лихва в хипотезата на признаване на вземането по смисъла на чл. 116, б. а ЗЗД, обективирано в различни изявления през различни периоди от време, длъжна ли е била въззивната инстанция да изследва всяко отделно изявление на длъжника с оглед погасяването по давност на вземанията за лихви през различните периоди?
Какъв е давностният срок за погасяване на вземане, произтичащо от наложена финансова корекция по отношение на неправомерно получените или неправомерно усвоените средства през 2008 г. и 2009 г. по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативни програми или други фондове на Европейския съюз с оглед неговия характер / публичен или частен/?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мирослава Кацарска

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Длъжен ли е въззивният съд след като определи предмета на материалноправния спор да обсъди всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им? Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и доказателствата въз основа, на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се? Длъжен ли е въззивният съд при прилагане на материалноправната разпоредба да съобрази интереса на страните и тяхната действителна воля при тълкуване на приложимата правна норма? Възможно ли е съдът да замести недействителна клауза от двустранен възмезден договор с противоположна клауза от закона, в резултат на която при липса на каквото и задължение за насрещна престация от едната страна, същата може да задържи даденото й от другата страна и не води ли това до неоснователно разместване на материални блага между двете правни сфери? При заместване от съда на съществена клауза от договора, представляваща единствено задължение, предмет на договора, с императивна правна норма, водеща до липса на задължение за престация, следва ли договорът да остане действителен в останалите му части?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Десислава Попколева

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

В случай на заведено преди 04.08.2023 г. дело, длъжен ли е съдът да се съобрази с новата редакция на чл. 43, ал. 1, изр. 2 ЗОЗ (Допълнена - ДВ, бр. 66/2023 г.) и при уважаване на иска да постанови изпълнението да се осъществи чрез превод на заложната сума по особената банкова сметка на несъстоятелността на длъжника, при положение, че заложната вещ (сума) не е реализирана от заложния кредитор в шестмесечния срок от откриване на производството по несъстоятелност?
Извършеното на 30.05.2014 г. между страните прихващане на насрещни задължения, действително, валидно и противопоставимо ли е на банката - кредитор /ПИБ/, след като прихващането е извършено след вписването на пристъпване към изпълнение, но банката не се е противопоставила когато прихващането й е станало известно?
Нищожни ли са процесните договори за особен залог, когато чрез сключването им се цели банката да изпревари останалите кредитори на своя обявен в несъстоятелност длъжник - „Ремотекс - Р.“ ЕАД, като при това друг кредитор /“Мини Марица-Изток“ ЕАД/ е поставен в невъзможност да събере вземанията си от „Ремотекс - Р.“ ЕАД, но е задължен да заплаща свои насрещни задължения към заложния длъжник?
Описаните договори за особен залог явяват ли се нищожни поради противоречието им със закона и заобикалянето му, както и поради накърняване на добрите нрави, след като въз основа на тези договори се стига до невъзможност на „Мини Марица-Изток“ ЕАД да реализира вземанията си и могат ли да доведат /при евентуално уважаване на исковете/ до неоснователно обедняване на „Мини Марица-Изток“ ЕАД за сметка на ПИБ и „Ремотекс - Р.“ ЕАД?
Коя е приложимата редакция на чл. 32, ал. 4 ЗОЗ към процесното прихващане, извършено между страните на 30.05.2014 г. и може ли съдът да се позовава на тази норма за прихващането, извършено на 30.05.2014 г. и да я съобразява в производството, ако не й е придадено обратно действие?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Иво Димитров

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Налице ли е правен интерес и допустимо ли е възражение с правно основание чл. 26 ЗЗД за прогласяване нищожност на сделка от лице, което не е страна по нея, но решението по делото ще се отрази върху неговата правна сфера? Налице ли е правен интерес за заложния длъжник в производство по предявен срещу него иск с правно основание чл. 44а от 303, да въвежда възражения за нищожност на договора за особен залог и на договора, който той обезпечава, в случаите, когато изясняването на въпроса за действителността на договора за особен залог има преюдициално значение по отношение на възражението за прихващане на насрещни вземания между залогодателя и заложния длъжник? Длъжен ли е съдът да се произнесе по така направено възражение за нищожност?
Длъжен ли е съдът в производство по иск с правно основание чл. 44а от 303, предявен срещу заложния длъжник, да се произнесе относно нищожността на договора за залог и договора, който той обезпечава, и без да е направено възражение за нищожност от заинтересована страна и без да вземе предвид липсата на правен интерес на ответника, длъжник по договора за особен залог, да отправя подобни възражения?
Длъжен ли е съдът служебно да открие и съответно да сформира краен извод за нищожност на правна сделка, респективно на договор за залог и договора, който той обезпечава, в хипотезата на противоречие с материалния закон и/или поради липса на предмет по чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, без да е направено възражение от заинтересована страна и как следва да процедира въззивният съд, когато констатира нищожност на сделка, относима към правата на страните?
Длъжен ли е при проверка правилността на обжалвания акт въззивният съд да се произнесе по всички наведени в жалбата възражения и доводи и да направи преценка на всички писмени доказателства?
Допустимо ли е съдът да постанови решението си без да изложи мотиви по част от направените възражения и доводи на страната и без да извърши анализ на събраните по делото доказателства, относно тези релевантни обстоятелства?
В качеството си на инстанция по същество, може ли въззивният съд да остави неразгледани направени пред него оплаквания и неразгледани определени писмени доказателства?
Противопоставимо на заложния кредитор ли е възражение за прихващане, направено от заложния длъжник, за вземане от залогодателя, възникнало след датата на съобщаване на заложния длъжник за учредяването на залога по реда на чл. 17, ал. 1 ЗОЗ и преди датата на съобщаване на заложния длъжник за пристъпване към изпълнение по реда на чл. 32 ЗОЗ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Галина Иванова

12312 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела