чл. 26 ал. 4 ГПК

При извършване на преценка за допустимост на косвения съдебен контрол по чл. 17, ал. 2 ГПК кога се счита, че страната е участвала производството по издаване на акт, след като той е издаден от друг орган?
Ако страната е пропуснала срока да обжалва законосъобразността на административния акт, то това пречка ли е да се позове на чл. 17, ал. 2 ГПК?
Необходимо ли е съдът да бъде изрично сезиран с иск по чл. 17, ал. 2 ГПК, за да осъществи косвен съдебен контрол за законосъобразност на административния акт или това е служебно правомощие на съда, след като страната твърди незаконосъобразност на административния акт?
Допустимо ли е безвъзмездно предоставяне на държавни и общински имоти под каквато и да е форма на лица, извън кръга на изрично посочените в специалните закони и в частност на търговско дружество за упражняваната от него търговска дейност?
Допустимо ли е административен акт - разрешение за поставяне на преместваем обект по чл. 13, ал. 3 ЗУЧК да замести липсващото съгласие на собственика на поземления имот да предостави безвъзмездно ползване върху него, след като собственикът не е участвал в административното производство?
Допустимо ли е посредством административен акт - разрешение за поставяне на преместваем обект по чл. 13, ал. 3 ЗУЧК, да бъдат дерогирани разпоредбите на ЗОС и ЗДС, забраняващи безвъзмездно предоставяне на общински и държавни имоти на лица, извън посочените в закона, като по този начин лицето се снабди с „правно основание за безвъзмездно разполагане на обекти“?
Допустимо ли е да се предостави безвъзмездно недвижим имот държавна или общинска собственост, без да се спазят нормативните актове - ЗОС, ЗДС, актовете по прилагането им и без участието на компетентните органи - областен управител, общински съвет, кмет?
Ако административен акт - разрешение за поставяне на преместваем обект по чл. 13, ал. 3 ЗУЧК е единственото основание, даващо право на лицето да ползва държавен имот, то липсата на изрично определена в разрешението цена препятства ли възможността да се търси обезщетение за осъщественото ползване?
Допустимо ли е съдът да осъществи инцидентен съдебен контрол за законосъобразност по чл. 17, ал. 2 ГПК когато страната, на която се противопоставя административния акт, не е участвала в административното производство по издаването му, нито в това по обжалването му, но има право да оспорва неговата законосъобразност?
Може ли гражданският съд да упражни правомощията си по чл. 17, ал. 2 ГПК когато административният акт е единственото основание за отхвърляне на иска и върху него не е осъществен пряк съдебен контрол за законосъобразност?
Допустимо ли е съдът да прави инцидентен съдебен контрол на основание чл. 17, ал. 2 ГПК, ако страната не е направила изрично искане, но своевременно е оспорила правото на ответника, произтичащо от административния акт - противоречие с Решение №235 от 17.04.2024 г. по гр. д. №2314/2023 г. на І г. о. и решение №29/29.05.2017 г. по гр. д.. №3394/2016 г. на ІІ г. о.?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си доводите и възраженията на страните, фактите на които се основават и доказателствата за тях, когато тези възражения са допустими, относими и определят изхода на спора?
Длъжен ли е въззивният съд да събере служебно доказателства за размера на пазарния наем, ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, което е довело до неизясняване на фактическата обстановка и необоснованост на фактическите изводи; когато отказва събиране на доказателства длъжен ли е въззивният съд да мотивира този отказ; противоречие с Тълкувателно решение №1/2013 г. на ОСГТК и с решение по гр. д. №2388/2021 г. на ІІІ г. о.?
Липсата на съгласие за ползване на имота от страна на собственика съставлява ли липса на основание за обогатяване, произтичащо от ползването му, по смисъла на чл. 59, ал. 1 ЗЗД - противоречие с Решение №677 от 05.11.201 г. по гр. д. №1822/2009 г. на ІІІг. о.?
Уважаването на иска по чл. 108 ЗС в осъдителната му част предпоставено ли е от установяване на упражнявана от ответника фактическа власт върху спорната вещ?
Чия е тежестта при ревандикация да докаже, че ответникът упражнява фактическа власт?
За начинът, по който съдът преценява свидетелски показания?
За дейността на въззивната инстанция и задължението й за самостоятелна преценка на доказателствения материал, обсъждане доводите и възраженията на страните?
За критериите за определяне на размера на дължимото обезщетение по чл. 59 ЗЗД за лишаване от ползване на собственик при съобразяване индивидуалните особености на имота: предназначение местоположение, начин на ползване?
Следва ли да бъде уважен иск по чл. 59 ЗЗД при наличие на правно основание за осъщественото ползване?
Следва ли при определяне размера на дължимото обезщетение по чл. 59 ЗЗД да се съобразят особеностите на ползвания обект?
Длъжен ли е съдът да мотивира своето решение като изложи мотиви за правните си заключения?