чл. 26 ЗЗД
Чл. 26. Нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства.
Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. Основанието се предполага до доказване на противното.
(Ал. 3, отм. – ДВ, бр. 30 от 1990 г.)
(Ал. 4, изм. – ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части.
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Обуславя ли наличието на влезли в сила заповеди за изпълнение по чл. 417 ГПК, които установяват съществуването на вземането по спогодба, недопустимост на последващи искове за прогласяване на нищожност на тази спогодба или сделки, свързани с нея, от страна на длъжника, включително в производство по несъстоятелност?
Води ли недопустимостта на обуславящите искове за нищожност на спогодбата и договорите за ипотека, както и на исковете за недействителност на публичните продани, до недопустимост на обусловения иск за собственост по чл. 108 ЗС?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Вероника Николова
чл. 108 ЗС, чл. 124 ал. 1 ГПК, чл. 124 ГПК, чл. 130 ГПК, чл. 135 ЗЗД, чл. 232 ГПК, чл. 26 ал. 1 предл. трето ЗЗД, чл. 26 ал. 2 предл. първо ЗЗД, чл. 26 ал. 2 предл. четвърто ЗЗД, чл. 26 ЗЗД, чл. 269 изр. 2 ГПК, чл. 274 ал. 2 ГПК, чл. 274 ал. 3 ГПК, чл. 275 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 297 ГПК, чл. 299 ал. 1 ГПК, чл. 299 ГПК, чл. 303 ал. 1 т. 4 ГПК, чл. 303 ГПК, чл. 414 ал. 2 ГПК, чл. 414 ГПК, чл. 416 ГПК, чл. 417 ГПК, чл. 422 ал. 1 ГПК, чл. 422 ГПК, чл. 423 ГПК, чл. 424 ГПК, чл. 429 ГПК, чл. 439 ГПК, чл. 460 ГПК, чл. 461 ГПК, чл. 647 ал. 1 т. 3 ТЗ, чл. 647 ТЗ, чл. 685 ал. 1 ТЗ, чл. 690 ал. 1 ТЗ, чл. 690 ТЗ, чл. 694 ал. 1 ТЗ, чл. 694 ТЗ, чл. 722 ал. 1 т. 1 ТЗ
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Допуска ли се обжалване на определение за отказ за назначаване на особен представител по чл. 29, ал. 4 ГПК, когато определението не прегражда по-нататъшното развитие на делото?
Подлежи ли на обжалване определението по чл. 83, ал. 2 ГПК относно освобождаване от държавни такси и разноски във връзка с бъдещ иск по чл. 26 ЗЗД?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Анна Ненова
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2022
Как се прилага задължението на въззивния съд да съобрази всички доводи и възражения на страните, както и след като обсъди всички доказателства да даде заключение за установените факти, като подробно изложи мотиви по отношение на установените факти и тяхното правно значение, за да определи спорното право и да разреши спора по делото? (По иск за възстановяване на недължимо платена от „Интернешънъл Асет банк“ АД сума)
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Галина Иванова
чл. 142 ал. 2 ГПК, чл. 20 ЗЗД, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 26 ал. 1 предл. трето ЗЗД, чл. 26 ЗЗД, чл. 263 ал. 1 ГПК, чл. 269 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 281 т. 3 предл. второ ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 414 ГПК, чл. 415 ГПК, чл. 417 т. 2 ГПК, чл. 55 ал. 1 ЗЗД, чл. 55 ал. 1 предл. първо ЗЗД, чл. 78 ал. 8 ГПК, чл. 8 ГПК, чл. 9 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Когато имаме по начало изцяло или частично негодна за ползване според нейното предназначение вещ допустимо и/или основателно ли е да се присъжда обезщетение, при положение че има изрично назначена, изготвена и приета по делото експертиза, която доказва негодността на вещта, предмет на делото, да бъде по начало изцяло или частично използвана според нейното предназначение; В частния случай по настоящето производство, когато това е вещ, която е предназначена за жилище и е изцяло или частично негодна за ползване според предназначението й, допустимо и основателно ли е съдът да разглежда и се произнася (уважава) по искане за обезщетение за ползване от един собственик за сметка на друг собственик, и в конкретния случай претенцията на съделител – наследник по чл. 344, ал. 2 ГПК; Налице ли е липса на предмет на иска за обезщетение по чл. 344, ал. 2 ГПК, когато вещта, за чието ползване се иска присъждане на обезщетение, е изцяло или частично негодна за ползване според предназначението си (например поради незавършеност па строителството);
Намира ли приложение разпоредбата на чл. 26 ЗЗД за нищожност поради липса на предмет на договора (за наем) на определена вещ поради това, че съответната вещ не е годна за използване според предназначеното си, при приложението и преценката на основателността па исковете по чл. 344, ал. 2 ГПК и чл. 31, ал. 2 ЗС за определяне (присъждане) на обезщетение за ползване и по какъв начин?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Пламен Стоев
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Може ли решението да се основава само на извънсъдебно признание за дадено съгласие, без същото да се обсъди заедно със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност; длъжен ли е съдът да изложи мотиви на база всички доказателства, приети по делото, или може да основе мотивите си само на база едно доказателство, в случая извънсъдебно признание? (По искове на иснование чл. 108 ЗС и по чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД за прогласяване нищожност на покупко – продажба)
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Гълъбина Генчева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Предварителния въпрос за допустимостта на касационното обжалване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Яна Вълдобрева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Подлежат ли на доказване по същество надлежно изложени факти и твърдения в ИМ, чието установяване би обусловило извод за недължимост на вземането в иск по чл. 424 ГПК?
Преценката, която съдът извършва за допустимостта на иск по чл. 424 ГПК, обхваща ли надлежно изложените факти в ИМ, или следва да бъде извършена самостоятелна преценка (без даване на възможност за доказване) по същество на доказателства, сочени като нови?
Относимостта на соченото като ново обстоятелство или доказателство към иск по чл. 424 ГПК въпрос по допустимостта или по съществото на претенцията е?
Дали соченото в исковата молба обстоятелство е новооткрито и дали попада в обсега на посочените в чл. 424 ГПК белези – определеност и установеност към конкретен времеви момент, както и дали съществува връзка между поддържаното основание за оспорване на вземането и обстоятелствата, на които са изградени решаващите изводи за издаване на заповедта за изпълнение, е въпрос по същество или се отнася към редовността на исковата молба?
Кои характеристики определят дали представени като нововъзникнали доказателства са от съществено значение за спора?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички, събрани по делото, доказателства?
Длъжен ли е въззивният съд да следи за допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната част?
В случай, че първоинстанционният съд е прекратил производството поради недопустимост на иска без да бъдат дадени указания на ищеца да отстрани нередовностите, следва ли въззивният съд да върне делото на първоинстанционния съд с изрични указания?
В случай, че производството по делото е прекратено поради недопустимост на иска без първоинстанционният съд да е дал възможност на ищеца да отстрани нередовностите, въззивният съд като съд по същество може ли да даде указания на ищеца по чл. 129, ал. 2 ГПК?
При предявени кумулативни искове по чл. 424 ГПК и по чл. 26 ЗЗД при прекратяване на иска по чл. 424 ГПК поради неспазен срок, следва ли съдът да разгледа предявения иск за нищожност на правните сделки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Марио Първанов
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2024
Дължи ли съдът нарочен диспозитив за оставяне на евентуален иск без разглеждане, когато не се е сбъднало условието за разглеждането му и в мотивите на съдебния акт се съдържат съображения за това?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Соня Найденова
чл. 108 ЗС, чл. 212 ГПК, чл. 227 ГПК, чл. 246 ГПК, чл. 247 ГПК, чл. 248 ГПК, чл. 250 ГПК, чл. 26 ал. 1 предл. първо ЗЗД, чл. 26 ал. 2 предл. първо ЗЗД, чл. 26 ЗЗД, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ал. 2 ГПК, чл. 293 ал. 2 ГПК, чл. 293 ал. 3 ГПК, чл. 294 ал. 2 ГПК, чл. 38 ал. 1 ЗС, чл. 38 ЗС, чл. 77 ГПК
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Налице ли е невъзможен предмет по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. първо-во ЗЗД в хипотеза, когато описаното МПС като обект на застрахователна закрила в застрахователния договор не може да бъде индивидуализирано поради наличието на неавтентичен номер на рама/VIN?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Никола Чомпалов
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Кредитор на преобразуващи се дружества има ли право на избор на път на защита, при наличие на няколко правни основания за предявяване на исковата защита?
Допустимо ли е ищецът-кредитор да атакува вписаното преобразуване чрез иск по чл. 26 ЗЗД, евентуално чл. 135 ЗЗД, след като е пропуснал 6 месечния срок за преобразуването за специалния иск на кредиторите на участващите в преобразуването дружества, т. е. по предвидения от закона специален ред за защита, който специално по отношение на вливането и сливането, е очертан в чл. 263 к, ал. 1 и ал. 2 ТЗ?
Нищожно действие по преобразуването лишава ли кредитор на приемащото дружество от правна защита чрез иск по чл. 26 ЗЗД, евентуално чрез иск по чл. 135 ЗЗД?
Следва ли ВКС да обезсили обжалваното определение, след като въззивният и първоинстанционният съд не са се произнесли по нищожността на преобразуването?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Галина Иванова
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.