чл. 353 ГПК
Разпределяне на имотите
Чл. 353. Съдът може да извърши делбата, като разпредели наследствените имоти между съделителите, без да тегли жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий се оказва невъзможно или много неудобно.
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР №1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело №1/2009 г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване- правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Атанас Кеманов
чл. 146 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 200 ал. 3 ГПК, чл. 201 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 294 ал. 1 ГПК, чл. 30 ал. 3 ЗС, чл. 346 ГПК, чл. 353 ГПК, чл. 59 ЗЗД, чл. 61 ал. 2 ЗЗД, чл. 61 ал. 3 ЗЗД, чл. 61 ЗЗД, чл. 78 ал. 3 ГПК
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
Следва ли съдът, при извършване на делбата чрез разпределение на делбените имоти по реда на чл. 353 ГПК, да се стреми да бъде постигнато най-голямо съответствие между стойността на поставения в дял имот и стойностното изражение на квотата в собствеността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Ваня Атанасова
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Пламен Стоев
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
1. Следва ли да бъде извършена съдебна делба чрез изнасяне на публична продан на имот, който реално е поделяем, като броят на делбените имоти е по-голям от броя на съделителите и следва ли въззивната инстанция да обсъди всички доказателства, събрани от първоинстанционния съд и наведени нови обстоятелства във въззивната жалба? 2. След като още с изграждането на сградата са обособени и са изградени отделни обекти и обособяването на жилищата не е свързано с изменение на архитектурни проекти и не е необходимо да се изисква одобрен архитектурен проект, следва ли съдът да изнася имота на публична продан без да обсъди този въпрос? 3. Когато в допуснатия до делба имот съществуват самостоятелни обекти с отделни кадастрални номера, а това е установено с техническа експертиза и те са достатъчно на брой за разделяне между съделителите, съдът следва ли да извърши делбата чрез изнасяне на публична продан? 4. Нарушава ли съдът процедурата, като определя неподеляемост на допуснатите до делба имоти - сгради и земя, без да вземе становището на главният архитект на общината? 5. Съставлява ли самостоятелен обект по смисъла на пар. 5, т. 39 ЗУТ допуснатия до делба гараж, който има самостоятелен идентификатор и посоченото предназначение? 6. Член 43 ЗУТ относим ли е за сгради, построени 1962-1963 г.? За да направи извод, че гаража е допълващо застрояване, следва ли съдът да е назначил и приел заключение на техническа експертиза в тази насока?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бонка Дечева
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
1. Когато заключението на назначената от съда експертиза не е обосновано и възникват съмнения за неговата правилност, поради което е оспорено от една от страните, длъжен ли е съдът да възложи повторно заключение - чл. 201 ГПК; 2. Длъжен ли е съдът при наличие на противоречиви заключения, когато кредитира едно от тях и отхвърля другоq да мотивира преценката си и да посочи причините, поради които не възприема това заключение; 3. Задължен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите на акта си всички възражения и доводи на страните, съгласно чл. 271, вр. с чл. 272, вр. с чл. 236, ал. 2 ГПК; 4. Следва ли заключението на вещото лице да бъде пълно, ясно и мотивирано и да почива на обективни данни /конкретни факти/, които обосновават изводите му.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Пламен Стоев
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
във връзка със соченото основание, а са изложени единствено оплаквания за немотивираност на въззивното решение. Във връзка със соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК са формулирани следните въпроси: 1. „Длъжен ли е съдът да изясни въпроса дали имотът, предмет на делбата, е поделяем, съобразно определените на съделителите дялове, преди да избере способа, по който да се извърши делбата, както и следва ли съдът да се съобрази с направеното от съделител искане по отношение начина, по който следва да се осъществи делбата между тях?“; 2. „Длъжен ли е съдът да се произнесе относно поделяемостта и възлагането в дял на сутеренни и тавански части от поделяемия имот, при положение, че в имота са налице обособени такива части и в решението същите не са възложени в дял?“; 3. „Следва ли при уравняване на дела на един от съделителите, неговата стойност да бъде намалена със стойността на запазеното право на ползване, учредено като тежест върху имота, като по този начин се намалява и целият размер на дела му, определен с решението за допускане на делбата и квотите на съделителите?“; 4. „Следва ли при разпределяне на имота в реален дял на всеки от съделителите, на съделителя с по-голям реален дял да бъде разпределена частта от имота с по-малък реален дял (жилище, реално отговарящо на по-малък дял в съсобствеността) и в допълнение да се възложи постройка от допълващото застрояване (гараж), която в хода на делбата се доказва, че не се ползва от никой от съделителите, с цел да се намали стойността на сумата, която следва да послужи за уравняване на дела?“. В допълнение се излагат съображения, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Емилия Донкова
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
1. Следва ли да се приеме, че е налице предпоставка по чл. 349, ал. 1 ГПК, в случая, в който имотът се дели между бивши съпрузи след развода в равни квоти и съотношение между страните по делото? 2. Правилно ли Софийски градски съд по въззивно гражданско дело №9005/2022г. е посочил, че разпоредбата на чл. 349, ал. 1 ГПК не намира приложение в конкретния случай по делото между страните пред СГС? 3. Следвало ли е въззивният съд да откаже процедурата по чл. 349, ал. 1 ГПК, чрез изнасяне на имота на публична продан, без проверка на преки доказателства от страните за наличието на съответните предпоставки по чл. 349, ал. 1 ГПК пред СГС? 4. Дали може да се приеме, че в случая, когато имотът се разделя между бивши съпрузи след развод в равни квоти и съотношение, са изпълнени предпоставките по чл. 349, ал. 1 ГПК? 5. Вярно ли е, че Софийският градски съд в гражданското дело №9005/2022г. правилно посочва, че разпоредбата на чл. 349, ал. 1 ГПК не се прилага в конкретния случай между страните пред СГС? 6. Дали въззивният Софийски градски съд е следвало да откаже възлагане на имота по чл. 349, ал. 1 ГПК, без предварително да изследва всички факти в настоящото производство и да изиска информация от страните, включително преки доказателства за наличието на съответните предпоставки по чл. 349, ал. 1 ГПК пред СГС? Тези въпроси са поставени във връзка с твърдението на касатора, че делбата се извършва чрез публична продан само когато не може да намери приложение някои от другите способи, с които се постига поставяне на реален обект в дял на съделител. Този водещ принцип не може да бъде изключван по съображения за стойността на имота, тъй като съставянето на дялове е неудобно предвид вида и местонахождението на имотите, и делбата е следвало да се извърши по реда на чл. 353 ГПК чрез разпределянето им между съделителите. Твърди се, че съделителката Т. е направила надлежно и своевременно искане делбеният имот да бъде поставен в неин дял с твърдение, че не притежава друго жилище, а другият съделител не е претендирал възлагане, поради което съдът е следвало да го възложи на поискалия съделител срещу наплащане на съответната идеална част на другия съсобственик на имота по чл. 349, ал. 2 ГПК. По изложените съображения моли да се допусне до касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като бъде постановено решение, с което процесният апартамент бъде възложен на касатора на осн. чл. 349, ал. 2 ГПК.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Наталия Неделчева
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
се визира и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Веселка Марева
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Милена Даскалова
Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Камелия Маринова
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.