всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

чл. 353 ГПК

Разпределяне на имотите
Чл. 353. Съдът може да извърши делбата, като разпредели наследствените имоти между съделителите, без да тегли жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий се оказва невъзможно или много неудобно.

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила случаят, при който съдът не допуска повторна експертиза, въпреки изричното оспорване на единичната експертиза пред първоинстанционния съд и въпреки изричното искане и обосноваване на страна за допускане на този повторна експертиза от едно или три вещи лица и пред въззивния съд?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Соня Найденова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Длъжен ли е съдът да изясни въпроса дали имотите, предмет на делбата, са поделяеми, преди да избере способа, по който да се извърши делбата, съответно допустимо ли е всички имоти, предмет на делбата, да бъдат изнесени на публична продан като неподеляеми, без да е изследван и изяснен въпросът относно тяхната поделяемост - на всеки един от тях по отделно; Има ли задължение въззивният съд служебно да назначи експертиза за поделяемостта на имота, при направен довод за приложимостта на способ за извършване на делбата, обусловен от поделяемостта на имота, когато този въпрос е останал неизяснен при разглеждането на делото от районния съд; Следва ли въззивният съд служебно да събере доказателства за поделяемостта на имотите, предмет на делбата; От какви правила следва да се ръководи съдът при избора на способ за извършване на делбата, когато броят на съделителите е равен или по-малък от броя на делбените имоти; Когато в една сграда фактически съществуват самостоятелни обекти, необходимо ли е за тяхното обособяване в самостоятелни дялове да бъде изготвен инвестиционен проект; Когато в една сграда фактически съществуват самостоятелни обекти, които могат да бъдат разпределени в самостоятелни дялове, длъжен ли е съдът служебно да назначи експертиза, която да установи възможното преустройство, с оглед обособяването им в самостоятелни обекти; Длъжен ли е делбеният съд служебно да изиска, или да укаже на страните да се снабдят със становище от главния архитект на съответната община по отношение на възможностите за поделяемост на жилищна сграда; Длъжен ли е въззивният съд, като инстанция по същество при формиране на своите изводи по спорните въпроси на делото, да изследва в пълнота всички събрани по делото доказателства, отнасящи се до правнозначимите за основателността на иска факти, с изрично посочване въз основа на какви доказателства ги е направил; доводите и възраженията на страните, с оглед изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК, тъй като съдебният акт трябва да е мотивиран и обоснован; Основателна ли е претенцията за възлагане, предявена от съделител с качеството на наследник и отговарящ на всички законоустановени условия, ако останалите съделители не са наследници; Следва ли успешното провеждане и уважаването на възлагателната претенция в подобни случаи да бъде поставяна в зависимост от обстоятелства /сделки/, независещи от неговата воля и поведение; Допустимо ли е въззивният съд, определяйки правната квалификация на претенцията по сметки, да промени приетата от първоинстанционния съд такава, без да измени доклада по делото и без да предостави възможност на страните да вземат становище и да организират защитата си, а да стори това едва с решението си.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Пламен Стоев

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Следва ли съдът да вземе предвид настъпилите след допускане на делбата промени, които съществено променят по-големия имот, а именно образуването на два нови поземлени имота с нови идентификатори;
Следва ли съдът да обсъди всички възможни варианти и законови способи за извършване на делбата, вкл. тези посочени от страните;
Изключението визирано ВКС за изнасяне на имот на публична продан, поради което е и изключение, с приоритет ли е пред способа за заплащане с пари на дялове и възлагане на цял имот на един съделител;
Може ли съгласието на съделители /да останат в съсобственост/ да бъде мълчаливо, т. е. да не се изисква изрично писмено тяхно съгласие, още повече че въпреки указанията на съда за становище по иска, те не са изразили такова, за да бъде възможно приемането от съда за валидно на желанието им за оставянето им в съсобственост;
Създава ли правна несигурност противоречаща на правото на ЕС и на правовата държава решение на първоинстанционен съдия, отменящо дефакто решението на друг първоинстанционен съдия от същия ранг и съд и води ли това до недопустимост на решенията на първоинстанпионния и на въззивния съд потвърдил го;
Следва ли да се даде превес на способ за извършване на делба, при който в резултат на натрупаните разноски съделителите ще бъдат осъдени да заплатят многократно повече за дела си отколкото биха получили по друг способ, при който получават дела си в пари. Справедливо ли е това за тях и постига ли целите на закона всеки съделител да получи максимално близо до стойността на дела си /след приспадане на разноските/, след като в резултат на разноски не само че реално не получава нищо, а е осъден да плати разноски някому /такси на съда или на друг съделител/;
Налице ли е дискриминация в изолирани решения на ВКС по отношение на всички съделители, в които решения не се допуска групиране по колена ако има трето лице в съсобствеността, а не само наследници.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Атанас Кеманов

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Какво е съотношението между изискванията на ГПК, ЗУТ и Закона за културното наследство по отношение на действията на страните и действията на съда при наличие на данни за поделяемост на имот-паметник на културата и какво е съотношението между разпределението на доказателствената тежест и изискванията за извършване на съответните действия от страна на сезирания съд?
Не са ли очевидно неправилни изводите на съда, че не е необходимо предварително съгласуване по реда на чл. 84 Закона за културното наследство, както и че одобрения от главния архитект инвестиционен проект съответства на изискванията на ЗУТ и Наредба №4/21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционен проект?

Следете за решението

Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Камелия Маринова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с л. 69, ал. 2 ЗН и чл. 353 ГПК, защото въпреки поделяемостта на имота на два дяла, имота е изнесен на публична продан, за допуснати съществени процесуални нарушения, защото съдът не е приложил чл. 353 ГПК при наличие на предпоставките за това и необоснованост на изводите, че за разделянето на имота на два дяла е налице неудобство и невъзможност.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са наведени основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие на обжалваното решение с ТР №2/2021 г. на ОСГК на ВКС относно това, че за да се извърши делбата по реда на чл. 353 ГПК, не е необходимо допуснатите до делба имоти да са еднакви по вид и предназначение (еднородни). Твърди се противоречие и с решение №258/25.10.2011 г. по гр. д.№144/2011 г. на ВКС, ІІ гр. о., относно приетото в него, че всеки от съделителите следва да получи реален дял в натура, когато това е възможно и следва да се направи всичко възможно от съда, за да се реализира способа разпределение на делбените имоти, който способ е преоритетен пред способа по чл. 248 ГПК. че е без значение нежеланието на съделителите за реално разделяне на делбения имот. Твърди се противоречие с Решение 50007 от 02.02.2023 г. по гр. д.№3957/2020 г. на ВКС, І гр. о. Относно необходимостта от промяна на предназначението като пречка за разделянето на имота, касаторите твърдят противоречие с решение №102 от 19.07.2013 г. по гр. д.№490/2012 г. на ВКС, І тр. о.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бонка Дечева

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2024

При потвърждаване на решението на първоинстанционния съд, когато се позовава на чл. 272 ГПК, въззивният съд длъжен ли е да се произнесе по всички въведени във въззивната жалба оплаквания против първоинстанционното решение в рамките на предмета на проверката по чл. 269 ГПК, както и да прецени всички доказателства и доводи на страните и да мотивира решението си. Какво е приложението на института на придобивната давност в отношенията между сънаследници и при предаване на владението приживе от бъдещия наследодател кога е приложима презумпцията на чл. 69 ЗС и в кой момент се придобива правото на собственост. Добросъвестно ли е владението, основано на придобивно основание, с което е извършено разпореждане с чужди права, и следва ли тези факти да се изследват от съда при позоваване на една от страните на възражение за това. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи и съображения във въззивната жалба и доказателствата по делото и да се произнесе по тях, като направи и собствени фактически и правни изводи. Наследява ли осиновеният при непълно осиновяване по право на заместване роднините на своята осиновителка, когато тя е починала преди тях. Дали само когато оспорванията, които са изрично посочени в чл. 353 ГПК, и на претенции по сметки в производството по съдебна делба се следват разноски съобразно чл. 78 ГПК или такива се следват и в случаи, когато делбата и правата на страната са оспорени и чрез други правоизключващи възражения, както и чрез включване в процеса за делба и на други имоти, и тези оспорвания, възражения и искания са приети изцяло за неоснователни и не са уважени с постановеното по делото решение.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Радост Бошнакова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност?
Следва ли въззивният съд, след като прецени естеството на имотите, които се делят, да извърши процесуални действия във втората фаза на делбата, съставляваща избор на способ за делене на имотите, като състави проект за разделителен протокол, който да предяви на страните и да изслуша възраженията им?
Следва ли въззивният съд при постановяване на решението си да съобрази характера, вида и стойността на допуснатите до делба недвижими имоти като възприеме като способ за делба на имотите - изнасянето им на публична продан, предвид това, че различията между имотите са съществени?
Следва ли въззивният съд да следи служебно дали заключението на вещото лице е пълно, ясно и обосновано като в случай, че намери, че същото не е пълно, ясно и обосновано, да назначи повторно или допълнително заключение? Задължен ли е съдът да назначи повторно или допълнително заключение при направено възражение за процесуални нарушения от първоинстанционния съд във въззивната жалба, от което може да се направи извод, че делото е останали неизяснено от фактическа страна?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Диана Коледжикова

12363 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела