Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

от

Дали не е очевидно неправилен изводът на въззивния съд, че в рамките на делбеното производство не следва да се извършва преценка за това в полза на кои правни субекти е възстановена собствеността при положение, че са постановени две позитивни решения на органа по земеделска реституция?

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

от

Поради вероятност въззивното решение да е недопустимо – присъждането на обезщетение за уравняване на дяловете на съделителите по реда на чл. 349, ал. 5 ГПК е законна последица от възлагането на делбения имот на основание чл. 349, ал. 1 или 2 ГПК. След като първоинстанционното решение е обжалвано и в частта относно възлагане на имота, за въззивният съд не съществува правна възможност да се произнесе относно дължимото парично уравнение на дяловете на съделителите преди да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение относно начина на извършване на делбата.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

от

Длъжен ли е съдът да определи действителната пазарна цена на дяловете и сумите за уравнение на дяловете към момента на извършване на делбата? Когато от приемането на заключението на вещото лице за действителната пазарна цена на дяловете до извършването на делбата е изминал значителен период от време, следва ли въззивният съд да назначи служебно нова експертиза, когато не възприема и не кредитира другите приети по делото актуални заключения, изготвени в 6-месечен срок от момента на извършване на делбата с влязлото в сила първоинстанционно решение?

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

от

от значение за изхода по конкретното дело, обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Касационният съд може само да уточни и конкретизира, но няма право да извежда правния въпрос от твърденията и доводите на касатора в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна. Съобразно в т. 1 ТР №1 от 19.02.2010г. по тълк. д.№1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, непосочването на ясно и точно формулиран правен въпрос с характеристиките по чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване. В такава ситуация ВКС не пристъпва към обсъждане дали са налице допълнителните основания за допускане на обжалването, в случая – противоречие с практика на ВКС и критерия по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

от

единствено на преценката на самия адвокат. В този смисъл е определение №643 от 7.12.2022 г. на ВКС по ч. т. д. №2370/2022 г., I т. о. и цитираната в него многобройна практика на ВКС в същия смисъл. Но дори да се приеме, че съдът извършва преценка дали клиентът е материално затруднен, в настоящия случай няма данни за обратното. Обстоятелството, че той е заплатил държавни такси по делото и не е искал освобождаването от тях по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК не означава, че няма правото да се ползва от разпоредбата на чл. 38 ЗАдв., след като и двете страни по договора за правна защита и съдействие са преценили, че защитата ще бъде осъществявана при тези условия.

Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

от

При наведено оплакване във въззивната жалба, че по делото е останало неизяснено каква е била волята на завещателя и кои наследствени земи са предмет на завещанието, следва ли въззивният съд да допусне събиране на доказателствата, описани в завещанието, които са поискани от ищците, но не са събрани от първоинстанционния съд?

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

от

Предлага на Общото събрание на Гражданската колегия на ВКС да се произнесе с тълкувателно решение по въпроса: “Допустим ли е иск по чл. 75, ал. 2 ЗН за нищожност на делба, ако тя е допусната, но все още не е извършена?”

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

от

За проверка на допустимостта на въззивното решение, във връзка със засиленото служебно начало в производството за делба, което задължава съда да конституира по делото всички лица, за които са налице данни, че притежават право на собственост върху общите имоти, както и да определи правилно квотите на всеки един от тях, като съобрази разпоредбите на чл. 5 ЗН – чл. 10 ЗН.