чл. 69 ЗН

1. Следва ли да бъде извършена съдебна делба чрез изнасяне на публична продан на имот, който реално е поделяем, като броят на делбените имоти е по-голям от броя на съделителите и следва ли въззивната инстанция да обсъди всички доказателства, събрани от първоинстанционния съд и наведени нови обстоятелства във въззивната жалба? 2. След като още с изграждането на сградата са обособени и са изградени отделни обекти и обособяването на жилищата не е свързано с изменение на архитектурни проекти и не е необходимо да се изисква одобрен архитектурен проект, следва ли съдът да изнася имота на публична продан без да обсъди този въпрос? 3. Когато в допуснатия до делба имот съществуват самостоятелни обекти с отделни кадастрални номера, а това е установено с техническа експертиза и те са достатъчно на брой за разделяне между съделителите, съдът следва ли да извърши делбата чрез изнасяне на публична продан? 4. Нарушава ли съдът процедурата, като определя неподеляемост на допуснатите до делба имоти - сгради и земя, без да вземе становището на главният архитект на общината? 5. Съставлява ли самостоятелен обект по смисъла на пар. 5, т. 39 ЗУТ допуснатия до делба гараж, който има самостоятелен идентификатор и посоченото предназначение? 6. Член 43 ЗУТ относим ли е за сгради, построени 1962-1963 г.? За да направи извод, че гаража е допълващо застрояване, следва ли съдът да е назначил и приел заключение на техническа експертиза в тази насока?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бонка Дечева

Определение №/..2024 по дело №/2024

относно предпоставките за приложението на чл. 345 ГПК, за значението на понятието „трето лице в същата разпоредба; за необходимостта от субективен идентитет между съсобствениците на имота, посочен в исковата молба и съсобствениците на имотите, посочени в искането по чл. 341, ал. 2 ГПК, за правомощията на съда във връзка с конституирането на всички необходими другари при направено искане по чл. 341, ал. 2 ГПК, както и за задължението на въззивния съд да се произнесе по всички възражения и доводи на страните.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Диана Коледжикова

II-ро отделение, Гражданска колегия

съдия Диана Коледжикова

Опр. по чл. 274 ал. 3 ГПК за недопускане, Определения по чл. 274 ал. 3 ГПК

чл. 274 ал. 3 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 341 ал. 2 ГПК, чл. 345 ГПК, чл. 69 ал. 2 ЗН, чл. 69 ЗН

Определение №/..2024 по дело №/2023

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Албена Бонева

IV-то отделение, Гражданска колегия

съдия Албена Бонева

Определение по (предстои добавяне)

чл. 130 ал. 3 СК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ГПК, чл. 55 ал. 1 ЗЗД, чл. 59 ал. 1 ЗЗД, чл. 59 ЗЗД, чл. 69 ЗН, чл. 74 ЗН, чл. 78 ал. 3 ГПК

Определение №/..2024 по дело №/2023

има значение за правилното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Светлана Калинова

I-во отделение, Гражданска колегия

съдия Светлана Калинова

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

Вещно право | Граждански процес | Подобрения | Съдебна делба

чл. 108 ЗС, чл. 283 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 5 ГПК, чл. 68 ал. 2 ЗС, чл. 68 ЗС, чл. 69 ЗН, чл. 69 ЗС, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 79 ЗС, чл. 92 ЗС

Определение №/..2024 по дело №/2023

Към кой момент следва да се преценяват извършените подобрения и увеличената стойност на имота - към момента на изготвяне на заключението на съдебната експертиза или към датата на извършване на подобренията?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

I-во отделение, Гражданска колегия

Висящи, Опр. по чл. 288 ГПК за допускане, Определения по чл. 288 ГПК

чл. 280 ал. 2 пр. 3 ГПК

чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 292 ГПК, чл. 349 ал. 2 ГПК, чл. 353 ГПК, чл. 59 ал. 1 ЗЗД, чл. 69 ЗН

Определение №/..2024 по дело №/2023

1. При заведен отрицателен установителен иск от съсобственик спрямо друг съсобственик за част от дял, длъжен ли е ищецът да посочи в исковата молба и докаже факти: с какво се нарушава ползването и управлението на общата вещ по чл. 30-32 и 33 ЗС, чл. 41 ЗС, чл. 3, ал. 4 ЗАЗ, при делба чл. 34 ЗС, съответно чл. 69 ЗН, легитимира ли се пред трети лица ответникът със самостоятелни права, над тези които притежава, оспорва ли и с какви действия правата на собственост на ищеца, осуетено ли е упражняването на правото на собственост на ищеца от действия на ответника; 2. Липсата на констатации за непълнота на исковата молба и указания в доклада по чл. 146 ГПК за доказателствената тежест на ищеца по първия въпрос, представлява ли съществено процесуално нарушение; 3. Освобождава ли се от тежестта да доказва обстоятелствата по първия въпрос ищецът, в случай че основава исковата си претенция на оспорване на придобит от ответника по-голям дял по договор за дарение, при условията на частична недействителност на сделката; 4. Налице ли е правен интерес на ищеца от завеждане на отрицателен установителен иск, в случай че претенцията е за частична недействителност на придобивна сделка на ответника и при уважаване на иска намалената част от дела на ответника няма да отиде в патримониума на ищеца, а ще увеличи дяловете на другите съсобственици, които не участват в делото; 5. В хипотезата на четвъртия въпрос, от уважаването на иска ще настъпят ли правни последици за останалите съсобственици, неучаствали в делото и ищецът може ли да предявява чужди права, правата на неучастващите в процеса съсобственици /процесуален субституент/, по смисъла на чл. 26, ал. 2 ГПК. Допустим ли е такъв иск, без положителна процесуална предпоставка – упълномощаване от съсобствениците, неконституирани по делото; 6. Налице ли е правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, когато се претендира, че за ищеца не е без значение кой е негов съсобственик, при положение, че вътрешните отношения между съсобствениците по чл. 32 ЗС не зависят по правило от личността на собственика, т. е. правото на собственост не е с оглед личността; 7. Следва ли въззивният съд да се произнесе по всички оплаквания във въззивната жалба, включително по възражение относно незаконосъобразност на доклада по чл. 146 ГПК по делото и относно неконституиране на всички съсобственици на имот;

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Здравка Първанова

Определение №/..2024 по дело №/2023

(3 във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и 10 във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК), които въпроси поставят за разглеждане следните проблеми:

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Ваня Атанасова

I-во отделение, Гражданска колегия

съдия Ваня Атанасова

Опр. по чл. 274 ал. 3 ГПК за недопускане, Определения по чл. 274 ал. 3 ГПК

чл. 248 ГПК, чл. 274 ал. 3 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 69 ЗН, чл. 78 ал. 3 ГПК

Определение №/..2023 по дело №/2023

гласят: „Когато страна по дело за делба заявява наличие на конкретни факти и обстоятелства, въз основа на които признава, че е загубила правото си на собственост върху притежаваните от нея идеални части от имот, предмет на делбата, в резултат на давностно владение, упражнено от други съсобственици, но в същото време не се яви без уважителна причина лично пред съда, за да посочи, изясни и потвърди тези обстоятелства, при условие че е задължена за това по реда на чл. 176 ГПК, може ли да се приеме на основание чл. 176, ал. 3 ГПК, че заявените от страната обстоятелства не съществуват?“ и „Следва ли да се приеме на основание чл. 175 ГПК, че направено пред съд от една от страните признание на неизгодни за нея факт и право има по-голяма доказателствена стойност от оттеглянето на това признание от страната преди влизане в сила на решение относно този факт и право или следва да се приеме, че изобщо липсва направено признание?“. Поставените въпроси намират недвусмислен отговор в разпоредбите на закона. Направеното от страна или от неин представител признание на факт се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по делото /чл. 175 ГПК/. Съгласно чл. 176, ал. 3 ГПК, съдът може да приеме за доказани обстоятелствата, за изясняването на които страната не се е явила или е отказала да отговори без основателна причина, както и когато е дала уклончиви или неясни отговори. Освен това по приложението им е налице вече произнасяне от страна на състави на касационната инстанция в смисъл, че обясненията на страната, съответно поведението ѝ във връзка с обясненията, следва да се ценят наред с всички доказателства по делото. Свидетелят или страната може да се откаже от дадени обяснения, с които се установяват искания и възражения на противната страна. Дадените повторно обяснения, с които се отричат дадени преди това обяснения, установяващи искания и възражения на противната страна, не са задължителни за съда. Съдът е длъжен да преценява както едните, така и другите обяснения с оглед на всички доказателства по делото и да приеме кои - първите или вторите обяснения на свидетеля и страната отговарят на истината и да обоснове решението си на тях / решение №226/26.I.1977 год. на ВС по гр. д. №1971/76 год., I г. о., решение №23 от 02.02.2018 год. на ВКС по гр. д. №920/2017 год., IV г. о./. В случая съдът е посочил в решението си именно, че не е обвързан от съдебно или извънсъдебно признание на факт и право, а е длъжен да прецени същите с оглед на всички установени по делото обстоятелства. След това е обосновал извода си за несъмнено установяване елементите от фактическия състав на придобивната давност в полза на А. О., като се е аргументирал със направения съвкупен анализ на всички събрани доказателства – свидетелските показания, процесуалното поведение и обясненията на страните по делото, както и представената писмена документация между съделителите. В този смисъл произнасянето е съобразено с установената съдебна практика по поставените въпроси, която настоящият съдебен състав споделя напълно. Липсва основание за нейното осъвременяване или изменение, поради което и не може да се приеме, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по така поставените въпроси.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

Определение №/..2023 по дело №/2023

Допустим ли е иск с основание чл. 75, ал. 2 ЗН на неучаствало в делбата лице, за прогласяване нищожност на договор за доброволна делба на повече от една вещи, само частично – само по отношение делбата на една от поделените вещи, на която само вещ ищецът твърди да е съсобственик?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Соня Найденова

Решение №/..2023 по дело №/2021

С оглед проверка на извода, че е недопустимо произнасянето по извършване на делбата след прекратяване на производството във втората фаза поради оттегляне на иска в контекста на особеностите на делбеното исково производство.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.