чл. 26 ал. 2 предл. четвърто ЗЗД

Обуславя ли наличието на влезли в сила заповеди за изпълнение по чл. 417 ГПК, които установяват съществуването на вземането по спогодба, недопустимост на последващи искове за прогласяване на нищожност на тази спогодба или сделки, свързани с нея, от страна на длъжника, включително в производство по несъстоятелност?
Води ли недопустимостта на обуславящите искове за нищожност на спогодбата и договорите за ипотека, както и на исковете за недействителност на публичните продани, до недопустимост на обусловения иск за собственост по чл. 108 ЗС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Вероника Николова

I-во отделение, Търговска колегия

съдия Вероника Николова

Определения по чл. 274 ал. 2 ГПК

чл. 108 ЗС, чл. 124 ал. 1 ГПК, чл. 124 ГПК, чл. 130 ГПК, чл. 135 ЗЗД, чл. 232 ГПК, чл. 26 ал. 1 предл. трето ЗЗД, чл. 26 ал. 2 предл. първо ЗЗД, чл. 26 ал. 2 предл. четвърто ЗЗД, чл. 26 ЗЗД, чл. 269 изр. 2 ГПК, чл. 274 ал. 2 ГПК, чл. 274 ал. 3 ГПК, чл. 275 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 297 ГПК, чл. 299 ал. 1 ГПК, чл. 299 ГПК, чл. 303 ал. 1 т. 4 ГПК, чл. 303 ГПК, чл. 414 ал. 2 ГПК, чл. 414 ГПК, чл. 416 ГПК, чл. 417 ГПК, чл. 422 ал. 1 ГПК, чл. 422 ГПК, чл. 423 ГПК, чл. 424 ГПК, чл. 429 ГПК, чл. 439 ГПК, чл. 460 ГПК, чл. 461 ГПК, чл. 647 ал. 1 т. 3 ТЗ, чл. 647 ТЗ, чл. 685 ал. 1 ТЗ, чл. 690 ал. 1 ТЗ, чл. 690 ТЗ, чл. 694 ал. 1 ТЗ, чл. 694 ТЗ, чл. 722 ал. 1 т. 1 ТЗ

Определение №/..2026 по дело №/2026

Следва ли въззивният съд, когато приема нищожност въз основа на факти, установени чрез събрани пред въззивната инстанция доказателства, да изготви отделен доклад по делото, с който въз основа на твърденията на страните да даде правна квалификация на правата на ищеца, както и на насрещните възражения на ответника, да посочи обстоятелствата, които се нуждаят от доказване и да разпредели тежестта на доказване? Допустимо ли е административен орган, който към момента на сключване и изпълнение на договора е разполагал с цялата релевантна информация и с предвидените в закона и договора средства за защита при евентуално неизпълнение, впоследствие да се позовава на нищожност на договора, като противоречащ на закона, вместо да упражни своевременно правата си по разваляне или договорна отговорност? Представлява ли сключването на договор, при фактическо несъответствие с нормативно изискване относно технически показатели – инсталирана мощност, „противоречие със закона по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, водещо до абсолютна нищожност? Представлява ли сключването на договор при фактическо несъответствие с нормативна препоставка за достъп до определен регулаторен механизъм „противоречие със закона по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, когато законът не предвижда изрично санкция нищожност? Налице ли е изискуемата по чл. 103 и чл. 104 ЗЗД еднородност на вземанията, когато те възникват от различни по правна природа правоотношения – публичноправно и частноправно - и когато едната страна действа в различно правно качество? Задължен ли е въззивният съд, като втора инстанция по същество, да изследва, при уловията на пълно и главно доказване, фактите, обстоятелствата и доказателствата, предоставени и изисквани от страните, в случаите когато съдът не е изложил мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда, във връзка с нарушения по чл. 273, вр. с чл. 236, ал. 2 ГПК?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Граждански процес | Допустимост | Недействителност | Нищожност | Облигационно право

докладвано от съдия Росица Божилова

Определение №/..2026 по дело №/2026

Дали обжалваемата част от решението е постановена по нередовна искова молба, евентуално (ако исковата молба е редовна) – дали окръжният съд се е произнесъл по непредявен иск за нищожност, който е разгледал като главен, вместо по предявен иск за унищожаемост, евентуално – дали правилно е определил правната квалификация на исковете за недействителност на процесния договор, евентуално – дали се е произнесъл по предявените при условията на евентуално обективно съединяване искове, в поредност, съобразена с вида, естеството и тежестта на порока при съответната недействителност? (По искове по чл. 26, ал. 2, предл. второ ЗЗД, по чл. 26, ал. 2, предл. четвърто ЗЗД, по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, по чл. 29, ал. 1 ЗЗД, по чл. 26, ал. 2, предл. пето ЗЗД, във вр. с чл. 30 ЗН, по чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД и по чл. 33 ЗЗД – за недействителност, евентуално разваляне на договор за прехвърляне на 1/2 идеална част от апартамент, ведно с принадлежностите му, срещу задължение за издръжка и гледане)

Следете за решението

Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Боян Цонев

IV-то отделение, Гражданска колегия

съдия Боян Цонев

Висящи, Опр. по чл. 288 ГПК за допускане, Определения по чл. 288 ГПК

чл. 280 ал. 2 пр. 2 ГПК

Определение №/..2026 по дело №/2025

Вещно право | Владение

По материалноправния въпрос, дали се дължи връщане на полученото по предварителния договор, след като той е последван от сключен окончателен договор. Дали е преклудирано възражението на ответното дружество за предоставянето на владението на имотите по силата на предварителен договор, предхождащ сключването на договора за замяна от 25.08.2014 г., когато е направено за първи път в първото по делото съдебно заседание. По тези въпроси се твърди противоречие с решение №3/06.02.2014 г. по гр. д. №5459/2013 г. на I г. о. на ВКС?
По материалноправния въпрос, че от представения договор за покупко-продажба, като новонастьпило обстоятелство, от 14.12.2023 г. не можело да се направи извод имотите да се владеят от В. С. (коректното е В. С.), независимо от обстоятелството, че продавачът В. С. се задължава да предаде владението на имотите в деня на сключване на сделката?
Недопустимо ли е въззивното съдебно решение, доколкото въззивния съд при наличие на основание за спиране, не е уважил искането на „КТМ ЕКС” ЕООД за спиране производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК - до приключване на производството по дело, образувано по предявен от „КТМ ЕКС” ЕООД установителен иск за собственост, основан на твърдения за изтекла в негова полза придобивна давност?
Недопустимо ли е въззивното решение поради наличие на несъответствие между заявените от ищцовата страна и обсъжданите от въззивния съд обстоятелства?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и взаимна връзка, като изложи съображения защо възприема едни, а други не възприема, и въз основа на мотивирана преценка на целия доказателствен материал да изгради своите фактически и правни изводи? Твърди се противоречие с: решение №212/01.02.2012 г. по т. д.№1106/2010 г. на II т. о. на ВКС, решение №59/14.04.2015 г. по гр. д.№4190/2014 г. на IV г. о. на ВКС, решение №42/05.03.2014 г. по гр. д.№5488/2013 г. на IV г. о. на ВКС, решение №33/09.04.2020 г. по т. д.№693/2019 г. на I т. о. на ВКС и други?
Как се прилага задължението на въззивния съд при постановяване на съдебното решение да се съобрази с всички събрани по делото доказателства и да обсъди всички правни довади? Твърди се противоречие с: решение №331/19.05.2010 г. по гр. д.№257/2009 г. на IV г. о. на ВКС, решение №700/28.10.2010 г. по гр. д.№91/2010 г. на IV г. о. на ВКС, решение №27/02.02.2015 г. по гр. д.№4265/2014 г. на IV г. о. на ВКС, решение №160-А от 16.12.2020 по т. д.№2156/2019 г. на II т. о. на ВКС, решение №211/21.01.2021 г. по гр. д.№64/2020 г. на IV г. о. на ВКС, решение №183/16.11.2017 г. по т. д.№2624/2016 г. на II т. о. на ВКС и решение №145/07.01.2019 г. по гр. д.№811/2018 г. на II г. о. на ВКС и други?
В какво се изразява правораздавателната дейност на въззивната инстанция и аналогична ли е на тази на първоинстанционния съд или се изчерпва само с контрол върху валидността, допустимостта и правилността на първоинстанционното решение и има ли за предмет разрешаване по същество на материалноправния спор, очертан от ищеца с основанието и петитума на исковата молба, чрез самостоятелна преценка на събраните пред двете инстанции доказателства и на заявените от страните доводи?
Длъжен ли е въззивният съд при доказване на ново обстоятелство, което ответникът не е могъл да посочи, и представи доказателства за него, в срок в първоинстанционното производство, на основание чл. 176, ал. 1 ГПК да разпореди, лично явяване на насрещната страна, за да даде обяснения за обстоятелства по делото, необходими за изясняване на делото от фактическа страна, при положение, че искането на ответника е своевременно, а при отказ, необходимо ли да изложи мотиви? Ако без мотиви не е допуснал искането за лично явяване на основание чл. 176, ал. 1 ГПК, то това съставлява ли основание по чл. 266, ал. 3 ГПК?
Предявен иск на основание чл. 55 ЗЗД срещу владелеца по предварителен договор, прекъсва ли придобивната давност по смисъла на чл. 116, б. а ЗЗД, във вр. с чл. 84 ЗС?
Липсата на вписване в публичния регистър на Агенцията по вписванията на искова молба за прогласяване на нищожността на предварителния договор и липсата на искове за разваляне или нищожност на предварителния договор по които е предадено владението на приобретателя, дава ли основание да се приеме, че приобретателят е добросъвестен владелец по смисъла на чл. 70 ЗС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Костадинка Недкова

II-ро отделение, Търговска колегия

съдия Костадинка Недкова

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

Определение №/..2026 по дело №/2026

Вещно право

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Хрипсиме Мъгърдичян

IV-то отделение, Гражданска колегия

съдия Хрипсиме Мъгърдичян

Определения по чл. 288 ГПК, Предстои добавяне (допуска/недопуска)

чл. 26 ал. 1 предл. трето ЗЗД, чл. 26 ал. 2 предл. пето ЗЗД, чл. 26 ал. 2 предл. четвърто ЗЗД, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 296 т. 1 ГПК, чл. 33 ал. 2 ЗС

Решение №/..2026 по дело №/2025

Може ли договор за прехвърляне на собственост върху недвижим имот срещу погасяване на парично задължение да бъде обявен за недействителен по отношение на държавата на основание чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК, когато възмездната сделка е сключена след връчване на заповед за възлагане на ревизия и при която даденото значително надхвърля по стойност полученото?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Анжелина Христова

I-во отделение, Търговска колегия

съдия Анжелина Христова

Решения по чл. 290 ГПК

чл. 280 ал. 2 пр. 3 ГПК

чл. 182 ГПК, чл. 26 ал. 2 предл. четвърто ЗЗД, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 290 ал. 2 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 65 ЗЗД

Определение №/..2026 по дело №/2025

Допустимо ли е да бъде сключена и валидно ли е сключена процесната сделка за покупко-продажба на недвижим имот при липсата на съдебно установено чрез доказателствата по делото заплащане по предвидения ред на цената, посочена в нотариалния акт?
Допустима ли е и противоречи ли на добрите нрави и закона сделката за покупко-продажба, при преценка на което основание, релевирано от ищеца - въззивник, при липса на събрани в хода на делото доказателства за заплащане на посочената в акта цена, независимо от тежестта на доказване, и доколко има значение за валидността на процесната сделка нееквивалентността на насрещната престация?
Процесуално задължен ли е съставът на въззивния съд да възприеме изцяло, с оглед неговата категоричност, заключението на приетата в първоинстанционното производство съдебно - графична експертиза?
Дължи ли съдът свои мотиви във връзка с анализа на заключенията по съдебно - графическите експертизи и най-вече - доколко кредитира с доверие изцяло или части от тези експертизи, при съпоставянето им с твърденията на ищцата и с останалите писмени доказателства по делото?
Допустимо ли е пълно и цялостно препращане към мотивите на решението на първоинстационния съд, когато против това решение са насочени конкретни възражения, свързани с предмета и обхвата на произнасяне на първата инстанция, съгласно въведените с исковата молба основания на претенциите и съобразно приетия доклад по делото?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Дияна Ценева

Определение №/..2026 по дело №/2025

Трудово право

Какви са критериите, за да се приеме, че обезщетение по чл. 66, ал. 2 КТ (уговорено допълнително между страните, което е извън посочените в КТ) се приема за прекомерно и като такова да се прогласи за нищожно поради накърняване на добрите нрави съгласно чл. 26, ал. 1 ЗЗД?
Нищожно ли е обезщетение по чл. 66, ал. 2 КТ (уговорено допълнително между страните, което е извън посочените в КТ), което се равнява на 10 месечни заплати (равностойни на повече от 20 месечни минимални заплати /МРЗ/ за страната) на служителя към момента на уговарянето като прекомерно и съответно нищожно поради накърняване на добрите нрави съгласно чл. 26, ал. 1 ЗЗД?
Приложима ли е разпоредбата на чл. 92 ЗЗД към допълнително уговорено между страните обезщетение по чл. 66, ал. 2 КТ (уговорено допълнително между страните, което е извън посочените в КТ)?
Длъжен ли е съдът служебно да следи за валидността на клаузата за обезщетение по чл. 66, ал. 2 КТ (уговорено допълнително между страните, което е извън посочените в КТ) с оглед съответствието ѝ с добрите нрави?
Противоречи ли на добрите нрави уговорка, въведена в трудовия договор чрез допълнително споразумение, съгласно която работодателят дължи на работника/служителя обезщетение в размер на 10 брутни трудови възнаграждения без значение от основанието за прекратяване на трудовия договор, когато работникът/служителят сам е инициирал прекратяване на правоотношението на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ без с поведението си работодателят да е дал причина за прекратяването?
Действителна ли е уговорка, въведена в трудовия договор чрез допълнително споразумение, съгласно която работодателят дължи на служителя обезщетение в размер на 10 брутни трудови възнаграждения при прекратяване на трудовото правоотношение, когато служителят сам е инициирал прекратяване на правоотношението на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ без с поведението си работодателят да е дал причина за прекратяването на правоотношението и без в трудовия договор да е изрично посочено, че уговореното обезщетение се дължи и при прекратяване на трудовия договор по инициатива (предложение) на служителя на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ?
Има ли значение поведението на страните, по-конкретно поведението на работодателя, за заплащането на обезщетение по чл. 66, ал. 2 КТ (уговорено допълнително между страните, което е извън посочените в КТ) – дължи ли работодателят посоченото обезщетение, ако е бил добросъвестна страна?
Недействителна ли е клауза в трудов договор за обезщетение при предпоставки, различни от предвидените в КТ или в подзаконов акт на МС, ако противоречи на чл. 244, т. 2 КТ? Противоречи ли на императивна правна норма клаузата за обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение при предпоставки (правопораждащи факти), различни от посочените в гл. Х на КТ?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички представени от страните доказателства и всички възражения и доводи на страните, както и да изложи мотиви по отношение на доказателствата, които не приема?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търговски сделки | Търговско право

докладвано от съдия Марио Първанов

Определение №/..2026 по дело №/2025

Следва ли при изготвянето на заключение към назначена съдебно-счетоводна експертиза за изчисляване размера на дължимата лихва, вещото лице да си послужи единствено с данни, предоставени му от една от страните по делото или следва да извърши съответните изчисления, при съобразяване на всички приети по делото доказателства, включително предвиденото в договора, от който произтича вземането? Трябва ли съдът да кредитира заключение, в което липсват такива изчисления? При предявен иск с правно основание по чл. 694 ТЗ установява ли се принципният размер на предявеното от кредитора вземане или се установява съществуването, респ. несъществуването на конкретно по своите основание и размер вземане? Следва ли страна по делото, която твърди настъпването на даден положителен факт да представи доказателства или да направи съответните доказателствени искания, за да установи настъпването на този факт? В кой момент настъпва процесуалната преклузия за релевиране на възражение за нищожност, което е свързано с формата или съдържанието на договор, чиято нищожност се твърди? При предявен иск с правно основание чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ има ли право предявилият иска кредитор да заяви оспорване на документите, от които произтича вземането, тогава, когато той не е страна по обективираните в същите правоотношения?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Павел Банков

I-во отделение, Търговска колегия

съдия Павел Банков

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

Определение №/..2025 по дело №/2025

А касаят задължението на въззивната инстанция как следва да мотивира своето решение?
Кога алеаторен договор е сключен без основание?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.