Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Какви са критериите, за да се приеме, че обезщетение по чл. 66, ал. 2 КТ (уговорено допълнително между страните, което е извън посочените в КТ) се приема за прекомерно и като такова да се прогласи за нищожно поради накърняване на добрите нрави съгласно чл. 26, ал. 1 ЗЗД?

Нищожно ли е обезщетение по чл. 66, ал. 2 КТ (уговорено допълнително между страните, което е извън посочените в КТ), което се равнява на 10 месечни заплати (равностойни на повече от 20 месечни минимални заплати /МРЗ/ за страната) на служителя към момента на уговарянето като прекомерно и съответно нищожно поради накърняване на добрите нрави съгласно чл. 26, ал. 1 ЗЗД?

Приложима ли е разпоредбата на чл. 92 ЗЗД към допълнително уговорено между страните обезщетение по чл. 66, ал. 2 КТ (уговорено допълнително между страните, което е извън посочените в КТ)?

Длъжен ли е съдът служебно да следи за валидността на клаузата за обезщетение по чл. 66, ал. 2 КТ (уговорено допълнително между страните, което е извън посочените в КТ) с оглед съответствието ѝ с добрите нрави?

Противоречи ли на добрите нрави уговорка, въведена в трудовия договор чрез допълнително споразумение, съгласно която работодателят дължи на работника/служителя обезщетение в размер на 10 брутни трудови възнаграждения без значение от основанието за прекратяване на трудовия договор, когато работникът/служителят сам е инициирал прекратяване на правоотношението на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ без с поведението си работодателят да е дал причина за прекратяването?

Действителна ли е уговорка, въведена в трудовия договор чрез допълнително споразумение, съгласно която работодателят дължи на служителя обезщетение в размер на 10 брутни трудови възнаграждения при прекратяване на трудовото правоотношение, когато служителят сам е инициирал прекратяване на правоотношението на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ без с поведението си работодателят да е дал причина за прекратяването на правоотношението и без в трудовия договор да е изрично посочено, че уговореното обезщетение се дължи и при прекратяване на трудовия договор по инициатива (предложение) на служителя на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ?

Има ли значение поведението на страните, по-конкретно поведението на работодателя, за заплащането на обезщетение по чл. 66, ал. 2 КТ (уговорено допълнително между страните, което е извън посочените в КТ) – дължи ли работодателят посоченото обезщетение, ако е бил добросъвестна страна?

Недействителна ли е клауза в трудов договор за обезщетение при предпоставки, различни от предвидените в КТ или в подзаконов акт на МС, ако противоречи на чл. 244, т. 2 КТ? Противоречи ли на императивна правна норма клаузата за обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение при предпоставки (правопораждащи факти), различни от посочените в гл. Х на КТ?

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички представени от страните доказателства и всички възражения и доводи на страните, както и да изложи мотиви по отношение на доказателствата, които не приема?