чл. 92 ЗЗД
Чл. 92. Неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение и за по-големи вреди.
(Ал. 2, 3, 4, отм. – ДВ, бр. 12 от 1993 г.)
(Ал. 2, нова – ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Ако неустойката е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди или ако задължението е изпълнено неправилно или отчасти, съдът може да намали нейния размер.
(Ал. 3, отм. – ДВ, бр. 12 от 1993 г.).
(Ал. 4, отм. – ДВ, бр. 12 от 1993 г.).
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
При оттегляне на офертата за участие в процедурата за възлагане на обществена поръчка след изтичане на срока по чл. 101, ал. 7 ЗОП от участника, който е класиран на първо място, обявен е за изпълнител, но е отказал да сключи предложения от възложителя договор за обществена поръчка, свободни ли са страните да определят неустойки/обезщетения за недобросъвестно водене на преговори по чл. 12 и чл. 13 ЗЗД, съответно чл. 290 и чл. 291 ТЗ или е недопустимо понасянето на такава отговорност, поради липсата на предвидени в ЗОП санкционни последици?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Елеонора Чаначева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Възможно ли е след като в договор страните са приели изменението на същия да става в писмена форма, съдът да приеме, че съществен елемент на договора е изменен, без да е сключено допълнително споразумение /анекс/ към договора?
Счита ли се за спазена приетата от страните форма за изменение на договора при подписване на многостранно споразумение, в което участват и трети страни, и в което липсват насрещни и препокриващи се изявления за изменение на съществен елемент от договора?
Може ли да се приеме по тълкувателен път, че страните по един договор са изменили съществен елемент от него, без волята им за това да е изрично и недвусмислено изразена в писмен документ?
Следва ли съдът да основе съдебния акт на всички събрани по делото доказателства, да ги обсъди поотделно и в тяхната съвкупност, и при постановяване на определението да изложи фактически приемания, констатации и мотиви, на базата на които е достигнал до извод за наличие или отсъствие на валидно изменен договор?
Необходимо ли е въззивната инстанция да изложи самостоятелни мотиви /фактически и правни изводи/ по съществото на спора при самостоятелна преценка на събрания пред първа инстанция фактически и доказателствен материал, като анализира събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка със задължението й да разреши спора, предмет на конкретното производство по същество?
Длъжен ли е въззивният съд като инстанция по същество да обсъди всички относими възражения и доводи на страните?
Може ли съдът да присъди в полза на ищеца, при направено от негова страна искане, съобразно с уважената част от иска, нормативно определени /държавната такса/ или определени от съда разноски /депозити за вещи лица/, които безспорно са направени в производството и не представляват процесуална изненада за другата страна, но които не са били включени в списък по чл. 80 ГПК?
Могат ли да бъдат присъдени по реда на чл. 248 ГПК разноски, доказателства за извършването на които се съдържат в делото / напр. платежни нареждания за заплатена държавна такса, депозит за вещо лице/, но същите са пропуснати в нарочния списък по чл. 80 ГПК?
Представянето на списък с разноските по чл. 80 ГПК, абсолютна предпоставка ли е за присъждане на разноски в полза на поискалата разноски страна или е единствено предпоставка за възникване правото й да иска изменение на решението в частта за разноските?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от Върховен касационен съд
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мирослава Кацарска
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Може ли търговецът по едностранна търговска сделка да поиска намаляване на уговорената неустойка поради прекомерност при уредената в чл. 309 ТЗ нормативна забрана?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Красимир Машев
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Представлява ли съществено процесуално нарушение използването от въззивния съд на нормативна уредба, която е неотносима към предмета на спора?
Представлява ли очевидна неправилност съдебният акт, с който съдът мотивира съдебното решение с неприложима към производството обща нормативна уредба, доколкото е налице специална такава?
От значение ли е неизпълнението като предпоставка за обявяване на предсрочна изискуемост на вземане по договор за банков кредит при преценката за евентуално неравноправен характер на клауза в договора за проверка съответствие с практиката на СЕС?
Следва ли искът по чл. 422 ГПК, произтичащ от неизпълнение на договор за кредит, да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към момента на формиране на СПН по спора, ако по делото се установи, че банката - кредитор не е обявила надлежно предсрочната изискуемост на кредита преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение?
По какъв начин следва да бъде изразено волеизявлението на кредитора, че обявява кредита за предсрочно изискуем? Представлява ли разписката за получено уведомително писмо, с която разписка длъжникът декларира, че е получил уведомление от кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, волеизявление на кредитора по смисъла на трайната съдебна практика на ВКС?
Допустимо ли е въпреки, че въззивният съд е обявил за нищожна клаузата от договора, уреждаща предсрочна изискуемост на вземането при настъпване на забава, респ. неплащане на вноски от страна на кредитополучателя, кредиторът да обяви кредита за предсрочно изискуем на основание чл. 60, ал. 2 ЗКИ?
В случай, че съдът обяви за нищожна клауза от договор, уреждаща предсрочна изискуемост на вземането при настъпване на определени обстоятелства, следва ли да се приложат текстовете на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, независимо, че не е поискано от някоя от страните, доколкото са налице данни за обявяването на предсрочна изискуемост?
Какви са правата на кредитора да обяви един договор за кредит за предсрочно изискуем при настъпила забава/неплащане на вноски по кредита от страна на длъжника?
Дерогира ли се волеизявлението /уведомлението/, връчено на длъжника, в случай, че клаузата, на която се позовава кредиторът, в последващ момент е обявена за нищожна?
Настъпва ли предсрочна изискуемост на вземането на кредитор, когато е налице изходящ документ от длъжника? Представлява ли разписка за получено уведомление за обявена предсрочна изискуемост на договор за кредит такъв документ?
Как следва да бъде определена гаранционната вноска, уговорена в договорите за заем - като договорен залог или е гаранционно — обезпечителна?
Кога една клауза от договор за заем е индивидуално уговорена и какви са основанията за нищожност на клауза от сключените между страните два договора за заем, отговаряща на изискванията на чл. 38 ЗКНИП?
Може ли в препис от исковата молба да бъде инкорпорирано изявление на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита? Обявяването на кредита за предсрочно изискуем в исковото производство представлява ли правнорелевантен факт, който трябва да бъде съобразен от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК в рамките на претендираните суми?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Емилия Василева
пар. 13 т. 1 ДР ЗЗП, чл. 143 ЗЗП, чл. 146 ал. 1 ЗЗП, чл. 146 ал. 2 ЗЗП, чл. 235 ал. 3 ГПК, чл. 240 ал. 1 ЗЗД, чл. 240 ал. 2 ЗЗД, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 281 ГПК, чл. 281 т. 3 предл. трето ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 3 ЗКИ, чл. 38 ал. 2 ЗАдв, чл. 422 ГПК, чл. 60 ал. 2 ЗКИ, чл. 79 ал. 1 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Действителна ли е клауза за неустойка, уговорена след настъпване на неизпълнението по договора, респективно на вредите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Жива Декова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Законосъобразно ли е да се ангажира отговорност на страна по договор на основание клауза за неустойка за забава от вече развален договор и противоречи ли това на Тълкувателно решение №7/2013 г. от 13.11.2014 г. на ОСГТК на ВКС?
Законосъобразно ли е по иск за пропусната полза от нереализирана печалба на търговец, същата да бъде изчислена, без изследване на разходите (преки и непреки) за дейността на търговеца?
Необосноваността на преценката на съда за действителния размер на обезщетението за пропуснати ползи от нереализирана печалба по договора от 09.04.2015 г., анекса от 07.12.2015 г., както и договора от 07.12.2015 г., води ли до неправилно прилагане на материалния закон – чл. 268 ЗЗД и чл. 236, ал. 2 ГПК?
Длъжен ли е съдът на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК да прецени всички доказателства по делото и доводите на страните по свое вътрешно убеждение и в рамките на твърдените фактически обстоятелства и неизпълнението на това задължение представлява ли съществено процесуално нарушение?
Нищожна ли е клаузата за неустойка в договор поради противоречието й с добрите нрави, с оглед претендирания размер, обстоятелството, че същата е начислявана без краен предел и че уговореното обезщетение поради конкретните си характеристики излиза извън обичайните обезпечителна и обезщетителна функции на неустойката?
Налице ли е надлежно изпълнение на задължение за монтаж и въвеждане в експлоатация на съоръжение представляващо трафопост, без изпълнение на задължение за предаване от изпълнителя на възложителя и на строителния надзор на техническата документация за трафопоста?
Правно възможно ли е съгласно правилата на ЗУТ без предаване на техническата документация за трафопоста, същият да бъде приет от енергоразпределителното дружество - ЧЕЗ, да бъде поставен под напрежение и да бъде въведен в експлоатация?
Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото - приети и относими към конкретния иск или може да обоснове изводите си по съществото на спора с произволно избрани от него доказателства при пълно пренебрегване на останалите доказателства по делото? Длъжен ли е въззивният съд да обсъжда доказателствата в цялост и да подчинява процесуалните си действия на принципа за установяване на истината?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички твърдения на страните и да мотивира решението си като изложи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора? Длъжен ли е въззивният съд да изложи подробни, ясни и обосновани мотиви и може ли правните изводи на съда да са противоречиви и декларативни? При тълкуване на доказателствата, следва ли съдът да спази правилата за формалната логика, опита и научното знание? При отмяна на решението на първоинстанционния съд, с което искът е бил уважен, следва ли въззивният съд освен оплакването във въззивната жалба, да обсъди становището и възраженията на въззиваемата страна?
Може ли въззивният съд да препрати към мотивите на първоинстанционния съд, при липса на съвпадение на фактическите и правните изводи и на крайния резултат от решаващата дейност?
Допустимо ли е съдът да основе решението си на невъведен от ответника в процеса факт или възражение, при което, излизайки извън рамките на законовите си правомощия, да отмени първоинстанционното решение и да се произнесе по незаявено с въззивната жалба основание за неправилност на решението?
Съществува ли обусловеност между задължението за съставяне и подписване на двустранно подписани протоколи, обр.19 за приемане на работата и/или данъчни фактури и задължение за плащане на доказано приети /с други доказателствени средства/ СМР?
Фактът на изпълнение на договорените от изпълнителя СМР и поставянето му в забава, прави ли задължението за неустойка изискуемо или следва да бъде обусловено от волята на възложителя да подпише протоколи обр.19?
Издаването и изпращането на проформа фактура до възложителя има ли действието на покана за плащане и предпоставка ли е за възникване на изискуемостта на задължението за заплащане на възнаграждение по договор за изработка?
Коя воля е меродавна при тълкуване на сключените договори между страните? При извършване на тълкуване следва ли съдът да търси общата воля на страните - изявеното и обективирано в писмения текст общо намерение, изследвано в контекста на съотносимост на уговорката с останалите договорни клаузи, със смисъла и целта на целия договор, с обичаите, практиката и добросъвестността, с оглед на установената фактическа обстановка или следва да се тълкува буквалния смисъл на клаузата?
Изпращането на покана и проформа фактура поставя ли възложителя в забава по отношение на задължението за плащане на изпълнената работа в случаите, когато възложителят недобросъвестно отказва да подпише документите, които страните са уговорили като условие за плащане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Иванка Ангелова
чл. 20 ЗЗД, чл. 201 ГПК, чл. 207 ГПК, чл. 20а ЗЗД, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 250 ГПК, чл. 266 ал. 1 ЗЗД, чл. 268 ЗЗД, чл. 272 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 55 ал. 1 предл. първо ЗЗД, чл. 59 ЗЗД, чл. 82 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД, чл. 87 ЗЗД, чл. 88 ал. 1 изр. 2 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2023
Оттегляемо ли е и до кой момент отправено изявление (предизвестие) за прекратяване на двустранен договор и приложими ли са към изявлението (предизвестието) правилата на чл. 13 ЗЗД?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бонка Йонкова
чл. 104 ал. 2 ЗЗД, чл. 13 ал. 1 ЗЗД, чл. 13 ал. 2 ЗЗД, чл. 13 ал. 4 ЗЗД, чл. 13 ЗЗД, чл. 20 ЗЗД, чл. 20а ал. 2 ЗЗД, чл. 21 ал. 1 ЗЗД, чл. 227 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 290 ал. 2 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 293 ал. 2 ГПК, чл. 37 ЗПП, чл. 44 ЗЗД, чл. 46 ал. 2 ЗНА, чл. 78 ал. 1 ГПК, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 78 ал. 8 ГПК, чл. 80 ГПК, чл. 9 ЗЗД, чл. 92 ал. 1 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД, чл. 95 ЗЗД
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2023
За задължението на въззивния съд по чл. 235, ал. 2 ГПК като инстанция по същество да обсъди всички допустими и относими доказателства в тяхната съвкупност, като основе решението си на установените от него факти и на закона?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мария Бойчева
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мария Бойчева
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.