чл. 92 ЗЗД

Законосъобразно ли е да се ангажира отговорност на страна по договор на основание клауза за неустойка за забава от вече развален договор и противоречи ли това на Тълкувателно решение №7/2013 г. от 13.11.2014 г. на ОСГТК на ВКС?
Законосъобразно ли е по иск за пропусната полза от нереализирана печалба на търговец, същата да бъде изчислена, без изследване на разходите (преки и непреки) за дейността на търговеца?
Необосноваността на преценката на съда за действителния размер на обезщетението за пропуснати ползи от нереализирана печалба по договора от 09.04.2015 г., анекса от 07.12.2015 г., както и договора от 07.12.2015 г., води ли до неправилно прилагане на материалния закон – чл. 268 ЗЗД и чл. 236, ал. 2 ГПК?
Длъжен ли е съдът на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК да прецени всички доказателства по делото и доводите на страните по свое вътрешно убеждение и в рамките на твърдените фактически обстоятелства и неизпълнението на това задължение представлява ли съществено процесуално нарушение?
Нищожна ли е клаузата за неустойка в договор поради противоречието й с добрите нрави, с оглед претендирания размер, обстоятелството, че същата е начислявана без краен предел и че уговореното обезщетение поради конкретните си характеристики излиза извън обичайните обезпечителна и обезщетителна функции на неустойката?
Налице ли е надлежно изпълнение на задължение за монтаж и въвеждане в експлоатация на съоръжение представляващо трафопост, без изпълнение на задължение за предаване от изпълнителя на възложителя и на строителния надзор на техническата документация за трафопоста?
Правно възможно ли е съгласно правилата на ЗУТ без предаване на техническата документация за трафопоста, същият да бъде приет от енергоразпределителното дружество - ЧЕЗ, да бъде поставен под напрежение и да бъде въведен в експлоатация?
Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото - приети и относими към конкретния иск или може да обоснове изводите си по съществото на спора с произволно избрани от него доказателства при пълно пренебрегване на останалите доказателства по делото? Длъжен ли е въззивният съд да обсъжда доказателствата в цялост и да подчинява процесуалните си действия на принципа за установяване на истината?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички твърдения на страните и да мотивира решението си като изложи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора? Длъжен ли е въззивният съд да изложи подробни, ясни и обосновани мотиви и може ли правните изводи на съда да са противоречиви и декларативни? При тълкуване на доказателствата, следва ли съдът да спази правилата за формалната логика, опита и научното знание? При отмяна на решението на първоинстанционния съд, с което искът е бил уважен, следва ли въззивният съд освен оплакването във въззивната жалба, да обсъди становището и възраженията на въззиваемата страна?
Може ли въззивният съд да препрати към мотивите на първоинстанционния съд, при липса на съвпадение на фактическите и правните изводи и на крайния резултат от решаващата дейност?
Допустимо ли е съдът да основе решението си на невъведен от ответника в процеса факт или възражение, при което, излизайки извън рамките на законовите си правомощия, да отмени първоинстанционното решение и да се произнесе по незаявено с въззивната жалба основание за неправилност на решението?
Съществува ли обусловеност между задължението за съставяне и подписване на двустранно подписани протоколи, обр.19 за приемане на работата и/или данъчни фактури и задължение за плащане на доказано приети /с други доказателствени средства/ СМР?
Фактът на изпълнение на договорените от изпълнителя СМР и поставянето му в забава, прави ли задължението за неустойка изискуемо или следва да бъде обусловено от волята на възложителя да подпише протоколи обр.19?
Издаването и изпращането на проформа фактура до възложителя има ли действието на покана за плащане и предпоставка ли е за възникване на изискуемостта на задължението за заплащане на възнаграждение по договор за изработка?
Коя воля е меродавна при тълкуване на сключените договори между страните? При извършване на тълкуване следва ли съдът да търси общата воля на страните - изявеното и обективирано в писмения текст общо намерение, изследвано в контекста на съотносимост на уговорката с останалите договорни клаузи, със смисъла и целта на целия договор, с обичаите, практиката и добросъвестността, с оглед на установената фактическа обстановка или следва да се тълкува буквалния смисъл на клаузата?
Изпращането на покана и проформа фактура поставя ли възложителя в забава по отношение на задължението за плащане на изпълнената работа в случаите, когато възложителят недобросъвестно отказва да подпише документите, които страните са уговорили като условие за плащане?