всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

чл. 5 ГПК

Законност
Чл. 5. Съдът разглежда и решава делата според точния смисъл на законите, а когато те са непълни, неясни или противоречиви-според общия им разум. При липса на закон съдът основава решението си на основните начала на правото, обичая и морала.

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Приложима ли е нормата на чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК в производството, когато Конституционният съд е допуснал за разглеждане по същество искане за установяване на противоконституционност на тази норма? Следва ли съдебното производство да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК до произнасяне на Конституционния съд по въпроса за конституционосъобразността на приложимия закон?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Радост Бошнакова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Следва ли съдът, при преценка за наличие на изменение на обстоятелствата по чл. 59, ал. 11 СК /предишна ал. 9/, да приеме, че временното пребиваване на детето при единия родител със съгласието на другия представлява основание за изменение на постановените мерки относно упражняване на родителските права, без да е налице доказана промяна, подобряваща положението на детето или правеща предходните мерки неефективни?
Длъжен ли е въззивният съд служебно да изслуша детето и да назначи съдебно-психологическа експертиза, когато твърденията и доказателствата сочат възможно родителско отчуждение или промяна в психоемоционалното състояние на детето?
Следва ли въззивната инстанция, на основание чл. 5 ГПК и т. 1 Тълкувателно решение №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, служебно да осигури прилагане на императивната материалноправна норма за защита на най-добрия интерес на детето, независимо от липсата на изрично оплакване в жалбата?
Допустимо ли е приложението на новата ал. 3 на чл. 59 СК относно съвместното упражняване на родителските права, когато правната възможност за това е възникнала в хода на производството, преди влизане в сила на въззивното решение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Невин Шакирова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Дължи ли застрахователят едновременно две лихви, начислени върху едно задължение за обезщетение за вреди от едно събитие за един и същ /припокриващ се/ период - а именно лихвите по чл. 429, ал. 3 и чл. 497 КЗ или в цитираните разпоредби става въпрос за една и съща лихва?
Може ли да се присъждат в тежест на застраховател две лихви едновременно върху едно и също вземане за един и същ /съвпадащ/ период?

Следете за решението

Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Иво Димитров

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Недопустимо ли е съдебното решение, с което съдът се е произнесъл по пороци на решението на Общото събрание на сдружението, които не са въведени с исковата молба в преклузивния срок по чл. 25, ал. 6 ЗЮЛНЦ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Тотка Калчева

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Преюдициално за делото ли е искането за отвод на съдия? Непроизнасянето на съда по молба за отвод на съдия представлява ли процесуално нарушение? Въззивният съд извършил ли е процесуално нарушение като не е уведомил жалбоподателя дали му се предоставя поискана правна помощ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Марио Първанов

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Съдът следи ли служебно за правната легитимация, респективно правоспособността на страните по делото?
При заличаването на юридическо лице следва ли да бъде конституиран по делото неговият правоприемник като страна и/или делото продължава срещу физическото лице при заличаване на ЕТ?
Допустимо ли е производството по делото между юридически лица да продължи между първоначалните страни, определени с исковата молба в случай, че едната от тях е заличена и е прекратила съществуването си в правния мир?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност?
Ако наемната вещ не е предадена на наемателя, договорът за наем възпроизвежда ли правно действие и наемателят носи ли договорна отговорност?
Произвежда ли правно действие договор за наем с лице, което не държи вещта и ако произвежда, кой е отговорна страна по него – сключилият договора или държателят на вещта? Каква би била квалификацията на иска спрямо лицето, което държи вещта – договорна или за обезщетение за ползване без основание?
При липсата на главно доказателство, което точно въззивният съд е отказал да събере /поискана от ответника по делото счетоводна експертиза/ и липса на косвени доказателства, които да подкрепят други косвени доказателства, изяснена ли е фактическата обстановка по делото въз основа на която съдът да постанови решение, по силата на което да уважи безрезервно предявените искове?
Длъжен ли е въззивният съд служебно да събере доказателствата, които поначало се събират служебно от съда, когато такива са необходими за изясняване на делото от фактическа страна или това е допустимо само при съответно оплакване за допуснато процесуално нарушение при първоинстанционното разглеждане на делото?
Допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства?
Произвежда ли действие отправено предизвестие за прекратяване на договор за наем до ненадлежна за случая страна?
Прекратен ли е с исковата молба наемен договор, в който изрично е разписано, че се прекратява с предизвестие, ако към момента на завеждане на исковата молба срокът за предизвестие не е изтекъл?
Допустимо ли е по склучен писмен договор за наем наемодателят да договаря и осъществява правни и фактически действия по него с лице без представителна власт, предоставена му от наемателя?
Съдът следи ли служебно за нищожността на договор без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства?
Длъжен ли е възивният съд да разпредели доказателствената тежест, ако първоинстанциониат съд не го е направил и/или го е направил неправилно?
Допустимо ли е възивният съд след постановяване на съдебно решение по пътя на поправка на очевидна фактическа грешка на основание чл. 247 ГПК да поправи чрез решение индивидуализиращи белези на страна – ЕГН, ЕИК и/или дата на раждане /в зависимост от страна на произход/ и/или страна, без да е допусната очевидна фактическа грешка в съдебното решение и без да е направено искане от ищеца за поправка на исковата молба?
При направено искане от ищеца за отстраняване на допусната очевидна фактическа грешка, която произтича от исковата молба, допустимо ли е съдът да поправи съдебното решение без да е направено изявление за поправка и на самата искова молба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Хрипсиме Мъгърдичян

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Правен въпрос за обхвата на приложението на правилото на чл. 115, ал. 2 ГПК, и дали същото се прилага само за само по спорове с правопораждащ факт непозволено увреждане или важи за всички искове по КЗ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Боян Балевски

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Как следва да се разпредели отговорността за разноски в исковия процес по чл. 422 ГПК и кой е компетентният съд, който следва да разпредели тази отговорност? Обвързан ли е съдът при определяне и присъждане на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв от предвидените в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв минимални размери? С оглед незадължителния, но възприет като „ориентировъчен“ характер на Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена ВАС, в частта, в която се уреждат минималните размери на адвокатските възнаграждение, и при липса на приложим закон, то съставлява ли същата правен обичай в тази си част, несъобразяването с който води до нарушение на разпоредбата на чл. 5 ГПК в хипотезата, при която драстично е занижено претендираното от страната адвокатско възнаграждение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Анна Баева

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2024

При наличието на сключени договори за управление между инвеститора и собствениците на индивидуални обекти в комплекс от затворен тип, не всички от които са с нотариална заверка на подписите и вписани, може ли да има Общо събрание като орган на управление на етажната собственост, в отклонение от и в нарушение на предвидения ред за управление в договора, сключен между инвеститора и собствениците на индивидуалните обекти?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Гълъбина Генчева

12360 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела