чл. 51 ал. 4 СК

относно упражняването на родителските права да основава своето решение само и единствено върху мнението на детето и обвързващо ли е то съдът; 2/ Длъжен ли е съдът да изслуша родителите при условията на чл. 59, ал. 6 СК вр. чл. 15 ЗЗакрД.; 3/ Изразеното мнение на детето пред психолога, изготвил съдебно-психологичната експертиза, обвързващо ли е съда и следва ли да се цени с доказателствена стойност, съгласно изслушване по чл. 15 ЗЗакрД; 4/ Трябва ли въззивния съд да установи психологическото състояние на детето по надлежния ред и при ограниченията на чл. 15, ал. 1 ЗЗакрД.; 5/ Длъжен ли е съдът да обсъди в цялост всички събрани по делото доказателства, както и да изложи собствени мотиви относно това дали кредитира или не определени доказателства, а не просто да ги изброи в акта си и 6/ Длъжен ли е съдът да изследва бъдещата семейна среда и докъде трябва да се простира това изследване, като достатъчно ли е да се проследят материално-битовите условия или трябва да се изследва в цялост и личността на лицата, с които детето ще живее. По първия въпрос се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение №20/24.05.2013 г. по гр. д. №911/2012 г. на IV г. о. на ВКС, по втория въпрос с Постановление на Пленума на ВС №1/1974 г., решение №173 по гр. д. №6333/2014 г. на III г. о., решение №137 по гр. д. №4830/2019 г. на III г. о., решение №24 по гр. д. №1541/2020 г. на III г. о., решение №21 по гр. д. №5451/2013 г. на IV г. о. и решение №40 по гр. д. №522/2011 г. на III г. о., на ВКС. По трети и четвърти въпроси се твърди, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение №108 от 18.06.2019 г. по гр. д. №3665/2018 г. на IV г. о. и с т. 2 ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с т. 19 ТР №1/2001 г. на ОСГК на ВКСІ, а по последния въпрос - в противоречие с т. 3 Постановление на Пленума на ВС №1/1974 г.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Десислава Попколева

Определение №/..2024 по дело №/2024

във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК: Единствено съдът по местонахождение на детето ли е компетентен да разгледа спора за родителски права, при положение, че детето е неправомерно преместено от единия родител от едно населено място в друго, непосредствено преди завеждането на иска за родителски права от другия родител пред компетентния преди преместването на детето съд? Сочи, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса в противоречие с определение №324/29.06.2017г. на ВКС, постановено по ч. гр. дело №2536/2017 г., в което е прието, че компетентен да разгледа спора е съдът по местопребиваване на детето, тъй като „уредената местна подсъдност е специална и е съобразена с най-добрия интерес на детето-спорът да бъде разгледан от районния съд, който има най-добра възможност да прецени този интерес, а при нужда да го изслуша, без детето да бъде принуждавано да изминава голямо разстояние и да променя ежедневието си“. Излага също така доводи, че процесния случай е различен след като детето на страните Ш. е имало трайно установена връзка с населеното място, където е предявен искът и няма такава връзка с [населено място], а и той е преместен от майката без знание на бащата и за краткото време е трудно да се приеме, че детето е установило трайна връзка с новото място. Смята, че обжалвания съдебен акт не е и в унисон с решение на СЕС по дело С- 523-07 и С-497-2010, в които решения е прието, че понятието „обичайно местопребиваване на детето“ по смисъла на чл. 8 и 9 от Регламент 2201/2003 следва да се тълкува в смисъл, че това е мястото, което отразява определена интеграция на детето в социална и семейна среда.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Таня Орешарова

Опр. по чл. 274 ал. 3 ГПК за недопускане, Определения по чл. 274 ал. 3 ГПК

съдия Таня Орешарова

чл. 105 ГПК, чл. 127 ал. 2 СК, чл. 274 ал. 3 ГПК, чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 275 ал. 1 ГПК, чл. 51 ал. 4 СК, чл. 59 ал. 9 СК

Определение №/..2023 по дело №/2023

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Яна Вълдобрева

IV-то отделение, Гражданска колегия

съдия Яна Вълдобрева

Определения по чл. 274 ал. 2 ГПК

чл. 274 ал. 2 ГПК, чл. 275 ал. 1 ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 285 ГПК, чл. 286 ал. 1 т. 2 ГПК, чл. 51 ал. 4 СК

Решение №/..2023 по дело №/2023

Следва ли при спор по чл. 51, ал. 4 СК, съединен с иск по чл. 127а СК съдът да изследва служебно фактите и обстоятелствата, обуславящи интереса на детето, в това число мястото, условията и средата, при които то ще пребивава, както и разширеното семейство на родителя, който ще упражнява родителските права занапред и да допусне доказателства за това служебно, без да е обвързан от процесуалното поведение на страните?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Александър Цонев

чл. 127а СК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 51 ал. 4 СК, чл. 59 ал. 4 СК

съдия Александър Цонев

Решения по чл. 290 ГПК

чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Определение №/..2023 по дело №/2023

във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: Длъжен ли е съдът да направи оценка на родителския капацитет на двамата родители? Длъжен ли е съдът да отчита желанието на детето? Следва ли социалният доклад да отчита родителския капацитет? Длъжен ли е съдът да направи съвкупна преценка на обстоятелствата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Александър Цонев

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

съдия Александър Цонев

чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 51 ал. 4 СК, чл. 59 ал. 4 СК

Решение №/..2023 по дело №/2022

По чл. 57, ал. 2 или по чл. 31, ал. 2 ЗС следва да се квалифицира искът за обезщетение за ползване на семейното жилище от неползващия съпруг, на когото е предоставено ползването на семейното жилище срещу ползващия съпруг, на когото ползването на семейното жилище не е било предоставяно от съда, но той не спазва съдебното решение и отказва да се изнесе от семейното жилище?
Неизпълнението на съдебно решение представлява ли противоправно деяние и подлежат ли на компенсиране и установяване вредите от това деяние в самостоятелно исково производство, когато те не могат да се компенсират в изпълнителното производство по принудително изпълнение на решението?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Светлана Калинова

Определение №/..2023 по дело №/2022

в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК:

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Марио Първанов

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

съдия Марио Първанов

чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 51 ал. 4 СК, чл. 59 ал. 9 СК

Определение №/..2023 по дело №/2023

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Александър Цонев

Висящи, Опр. по чл. 288 ГПК за допускане, Определения по чл. 288 ГПК

съдия Александър Цонев

чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

чл. 127а СК, чл. 234 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 51 ал. 4 СК

Определение №/..2023 по дело №/2023

налага ли интереса на детето ревизия на определения през 2016 г. режим на лични контакти с бащата. Въззивната инстанция е намерила, че в случая са налице визираните в чл. 59, ал. 9 СК предпоставки за промяна - изминали са повече от 5 години, през които детето значително е израснало, през учебната 1922/23г. ще бъде ученик във втори клас, вече е адаптирано към училищната среда - което, наред с установената емоционална привързаност с двамата родители и тяхната родителска годност, както и обективните фактори – перспективата на детето за изграждане на устойчиви навици и поведение в сигурна битова обстановка, възможността то да расте и да се развива под грижата и с подкрепата и на двамата родители, дават основание да се приеме, че в случая са налице обстоятелства, които се отнасят до ефективността на сега действащия режим и неговата нерационалност. Отчетена е и трудността на майката да осигури присъствието на бащата в живота на сина им по достатъчно пълноценен начин и въвличането на детето във взаимоотношения с другия родител, което, макар и без да е налице отчуждително поведение, би могло да повлияе негативно върху психическото и емоционално му състояние. Съдът се е позовал на констатацията на вещото лице по допуснатата експертиза, че поради своята близка връзка с майката, детето изпитва психологическа вътрешна принуда да бъде лоялно с нея и с нейната гледна точка, а това противоречи на неговата естествена привързаност и положително отношение към бащата и може потенциално да предизвика преживяване на вина. Освен това детето е от мъжки пол и във възраст, в която все по-често ще има необходимост от участие на бащата в ежедневието му, от подкрепата и съветите му. Предвид горните обстоятелства е прието, че най-добрата защита на интересите на малолетното дете изисква ревизия на постановените през 2016г. мерки относно упражняването на родителските права /макар с решението да е допуснато постепенно разширяване на контактите между бащата и детето след навършване на 4 годишна възраст/. С разширяване на режима на лични отношения от една страна ще се съдейства за възможността бащата да запази и развие изградената с детето емоционална връзка, близост и доверие, а от друга ще се подобри положението му, предвид неговото право и естествена потребност да общува пълноценно с и расте и се развива под грижата и с подкрепата и на двамата си родители. От друга страна с балансираното разширяване на режима на лични контакти на бащата и детето не би се засегнало и преобладаващото живеене на детето при майката, на която е възложено ежедневното осъществяване на родителските права и която е основна фигура в живота на детето.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

чл. 202 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 51 ал. 4 СК, чл. 59 ал. 9 СК

Определение №/..2023 по дело №/2022

„Неизпълнението на вече установен режим на лични контакти с децата и преместването им в друго населено място представляват ли съществено ново обстоятелство, което да оправдава промяна в упражняването на родителските права и режима на контакти с другия родител?“. Касаторът сочи, че въпросът е разрешен в противоречие с ППВС №1/12.11.1974 г., както и решение №64/20.02.2012 г. по гр. д. №1398/2011 г. на ВКС, IV г. о. По поставеният въпрос не се разкрива основание за допускане на касационно обжалване, доколкото същият макар и обуславящ не е разрешен в противоречие с цитираната от касатора практика. Съгласно задължителните указания, дадени с т. V от ППВС №1/12.11.1974 г. основание за изменение на определения режим за упражняването на родителските права са настъпилите след определяне на иска изменения на обстоятелствата, които съществено засягат интересите на детето. Като такова изменение се разбират както новите обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, който упражнява родителските права, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при ново разрешение. При това изменението може за се дължи както на промяна на обстоятелствата, при които определен първоначалния режим за упражняване на родителските права, така и обстоятелства, които са изцяло нови и са настъпили след този момент. Отчуждаването на детето по вина на отглеждащия родител спрямо другия родител също представлява основание за изменение на режима на упражняване на родителските права. Във всички случаи съдът е длъжен да обсъжда дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефикасността на по-рано взетите мерки. В случая несъгласието на касатора с изводите на въззивния съд не може да обоснове достъп до касационно обжалване. Въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства е приел, че невъзможността на бащата да се вижда с децата се дължи изцяло на неговото поведение. Посочил е, че липсват доказателства, които да установяват, че майката създава пречки за осъществяване на режима на лични отношения на ищеца с децата, както и данни, че същата има поведение, което е насочено към отчуждаването им от бащата. Напротив, с приетата по делото експертиза е установено, че връзката между бащата и децата е съхраненаа, а нежеланието на по-голямото дете да осъществява контакти с бащата се дължи на неговото собствено поведение. Отделно в обясненията си пред съда детето Н. сочи, че по време на осъществяване на режима на лични отношения бащата употребявал алкохол, ставал агресивен като отправял обиди по отношение на нея и на нейната майка. Това поведение на жалбоподателя станало причина детето да търси помощ на тел. 112. При срещите между бащата и децата, той проявявал повече внимание към детето Д., а Н. се чувствала пренебрегната от него.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Жива Декова

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

съдия Жива Декова