чл. 59 ал. 6 СК
Родителски права след развода
Чл. 59. […] (6) Съдът изслушва родителите, както и децата при условията на чл. 15 от Закона за закрила на детето, взема становище от дирекция “Социално подпомагане” и ако е уместно, изслушва и други лица. При данни, че е налице родителско отчуждение, съдът изслушва вещо лице-психолог.
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
На кого от двамата родители да се предостави упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, както и режима на лични отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, с оглед най-добрия интерес на детето?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Жива Декова
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2024
Кои критерии е длъжен да съобрази съдът при преценката си за предоставянето на упражняването на родителските права и определянето на режим на лични отношения между неупражняващия родителските права родител и детето, може ли да даде приоритет на едни критерии пред други и длъжен ли е при извършването й, ръководейки се от интересите на детето, да вземе предвид всички конкретни обстоятелства, установени по делото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Геновева Николаева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Длъжен ли е въззивният съд в мотивите на решението си да обсъди всички доказателства относно правно релевантните факти, касаещи мерките за упражняване на родителските права и личните отношения между децата и родителите, като в тази връзка има ли приоритет интересът на децата, за който съдът да следи служебно?
При съобразяване на критериите за преценка най-добрия интерес на детето по чл. 59, ал. 6 СК и по пар. 1, т. 5 ДР Закона за закрила на детето, съобразно разяснени в ППВС №1/1974 г., съдът длъжен ли е да съобрази поведения на онзи родител, страдащ от психично заболяване, което психично заболяване е диагностицирано преди първоначалното решаване на въпроса за упражняването на родителските права, но което поведение създава риск за детето в последствие и това може ли да послужи като основание за изменение на първоначалния режим на упражняване на родителските права?
Ако ВКС прецени, че обжалваният акт е изграден върху грешни фактически констатации поради липса на доказателства, които тогава не са били налични, той може ли да отмени решението на второинстанционният съд и да върне делото за ново разглеждане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Николай Иванов
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Съставлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила необсъждането на релевантни доказателства, събрани във въззивното производство, включително социален доклад, изготвен по разпореждане на съда? (По обективно съединени искове за упражняването на родителските права, определяне на местоживеене на деца, определяне на режим на лични отношения на децата , заплащане на месечна издръжка, задграничен паспорт на основание чл. 127а, ал. 2 СК, вр. с чл. 76, т. 9 ЗБЛД)
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бисера Максимова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Следва ли съдът, при преценка за наличие на изменение на обстоятелствата по чл. 59, ал. 11 СК /предишна ал. 9/, да приеме, че временното пребиваване на детето при единия родител със съгласието на другия представлява основание за изменение на постановените мерки относно упражняване на родителските права, без да е налице доказана промяна, подобряваща положението на детето или правеща предходните мерки неефективни?
Длъжен ли е въззивният съд служебно да изслуша детето и да назначи съдебно-психологическа експертиза, когато твърденията и доказателствата сочат възможно родителско отчуждение или промяна в психоемоционалното състояние на детето?
Следва ли въззивната инстанция, на основание чл. 5 ГПК и т. 1 Тълкувателно решение №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, служебно да осигури прилагане на императивната материалноправна норма за защита на най-добрия интерес на детето, независимо от липсата на изрично оплакване в жалбата?
Допустимо ли е приложението на новата ал. 3 на чл. 59 СК относно съвместното упражняване на родителските права, когато правната възможност за това е възникнала в хода на производството, преди влизане в сила на въззивното решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Невин Шакирова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Длъжен ли е въззивният съд в мотивите на решението да обсъди всички правно релевантните факти, касаещи мерките за упражняване на родителските права н личните отношения между детето и родителите? Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото във връзка с твърденията и възраженията на страните? Следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията за неоснователни? Следва ли съдът при определяне на родителските права да обсъди всички критерии по чл. 59, ал. 6 СК (предишен чл. 59. ал. 4 СК, съгласно редакция към ДВ, бр. 115 от 30.12.2025 г.) в тяхната съвкупност или е допустимо да изведе решаващ извод само въз основа на един от тях? Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства относно родителския капацитет на двамата родители и да изложи мотиви защо кредитира едни и отхвърля други? Представлява ли нарушение на процесуалните правила липсата на обсъждане на посочените твърдения за проява на психическа и физическа агресия спрямо детето? Следва ли да бъдат предоставени родителски права на родител, за когото са налице доказателства, че упражнява физически и психически тормоз спрямо детето? Допустимо ли е при наличие на доказана изневяра от страна на единия съпруг съдът да приеме взаимна вина, без да установи конкретни виновни брачни нарушения от страна на другия съпруг, конто да са в пряка причинна връзка с разстройството на брака? Необходимо ли е съдът да установи причинна връзка между твърдените брачни нарушения на съпруга и настъпилото разстройство на брака, за да приеме взаимна вина, или е достатъчно формално посочване на влошени отношения? Съответства ли на задължителната практика на ВКС приемането на взаимна вина при развод, когато е доказано тежко брачно нарушение (изневяра) само от страна на единия съпруг?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Яна Вълдобрева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
В случай че въззивният съд изцяло отменя първоинстанционното решение, а същевременно се съгласява с установената от първата инстанция фактическа обстановка, необходимо ли е да изложи своите мотиви за различните правни изводи? Длъжен ли е съдът да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички релевантни доказателства по делото? Следва ли при спор по чл. 127, ал. 2 СК съдът да изследва служебно фактите и обстоятелствата, обуславящи интереса на детето, в това число мястото, условията и средата, при които то ще пребивава, както и разширеното семейство/обкръжение на родителя, който ще упражнява родителските права занапред и да допусне доказателства за това служебно? В този контекст, императивна ли е разпоредбата на чл. 15, ал. 6 Закона за закрила на детето? Задължен ли е съдът служебно да изследва поведението и личностните качества на новия партньор на родителя, с когото същият съжителства, както и останалите лица от най-близкото му обкръжение? Императивна ли е разпоредбата на чл. 59, ал. 6 Семейния кодекс (преди измененията от 30.12.2025 г.), според която при спорове относно упражняването на родителки права родителите следва да бъдат лично изслушани пред съда? Може ли да се приеме, че 7-годишната възраст на дете е ниска по смисъла, вложен в ППВС №1 от 1974 г.? Следва ли съдът априори да предостави упражняването на родителките права на майката, в случай че детето се намира в тази възраст? Длъжен ли е съдът да изследва в пълна степен критериите, обуславящи най-добрия интерес на детето, когато взема решение за промяната на местоживеенето му и да изложи подробни мотиви за това свое решение? Длъжен ли е съдът, при констатация за равен родителски капацитет на двамата родители, да изложи конкретни, ясни и задълбочени мотиви относно решението си да избере да възложи упражняването на родителските права само на единия от тях- майката, както и относно ограничаването на другия родител до минимален режим на лични отношения с детето- въпреки пълноценното му участие в живота на последното и равната му способност да полага преки и непосредствени грижи? Допустимо ли е, при констатиране на еднакъв родителски капацитет, единият родител да бъде сведен до епизодично и ограничено участие в живота на децата- чрез архаичен режим за лични отношения от едва 4 дни месечно – без задълбочена мотивировка и без анализ на критериите по чл. 59, ал. 4 СК (редакция преди 30.12.2025 г.), пар. 1, т. 5 ДР ЗЗДет и постоянната практика на ВКС? При висящ спор за упражняване на родителски права. местоживеене и определяне на режим на лични отношения между детето и неотглеждащия родител, длъжен ли е съдът, при отчитане на интересите на детето като основен принцип, да съобрази географската отдалеченост между домовете на двамата родители? Отговаря ли на принципа за защита на най-добрия интерес на детето определянето на режим на лични отношения с родителя, при когото детето не живее постоянно, така че той да включва не само време през почивните дни и ваканции, но и в обичайни учебни дни, с цел детето да има възможност за пълноценно и равнопоставено общуване и взаимодействие с всеки от родителите, при поставянето му в центъра на родителската грижа?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Борис Илиев
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Допустимо ли е родителските права да бъдат предоставени на бащата предвид установеното по делото негово насилническо поведение, довело до изграждането и утвърждаването на синдрома на родителско отчуждение спрямо майката?
Допустимо ли е съдът да основава решението си на предположението, че в бъдеще време бащата ще промени поведението си, а ако не го промени- това би било основание за инициирането на бъдещ процес за промяна на родителските права? И дали данните по делото дават основание за такова „предположение, особено предвид засиленото служебно начало, а и оттам и възложените от закона отговорност и задължение на съда да защити по най-добрия начин интересите на децата?
Допустимо ли е въззивното решение да се основава само на заявеното от децата нежелание да живеят с майка си, без да бъде анализирана причината за това тяхно нежелание на фона на установените факти (чрез разпит на свидетели, комплексни психиатрични и психологични експертизи, социални доклади), указващи че то се дължи на причини извън тяхната истинска воля? Дали е следвало съдът да формира изводите си, съобразявайки поведението на бащата, представляващо флагрантно нарушаване на правото на децата дори да контактуват с майка си и изразяващо пълно незачитане на постановени съдебни актове?
Вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака, както е прието в трайната практика на ВКС, не е определяща при решаването на въпроса за предоставянето на родителските права. Когато обаче е установено, че вината на ответника се състои в това, че е упражнявал върху съпругата си физическо и вербално насилие, проява на което е и отнемането на децата от нея за период от няколко години, продължаващ и към настоящия момент, всичко това определя ли този родител като годен да възпита у децата си необходимите морални качества?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Борис Илиев
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички относими и допустими към тълкуването на съдебното решение доводи, твърдения и възражения на страните относно родителската пригодност на бащата спрямо дете от мъжки пол, което е в пубертетна възраст, съгласно указанията на Постановление №1/1974 г. на Пленума на ВС?
Може ли с тълкувателно решение въззивната инстанция да измени или отмени първоинстанционното решение №354/21.12.2024 г., постановено по гр. д. №796/2024 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина, относно родителските права на детето, да пререшава спора и да постанови съвместно упражняване на родителските права и задължения, като се съобрази волята на законодателя в последната редакция на чл. 59, ал. 3 СК?
Към кой момент следва да се преценява волята на съда, формирана в решението, чието тълкуване се иска, като се има предвид последната редакция на чл. 59, ал. 3 СК?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Даниела Стоянова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Задължително ли е изслушването лично на родителите при дела, по които се решават спорове относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права и режима на личните отношения между него и родителя, на когото не е предоставено отглеждането му, съобразно с разпоредбата на чл. 59, ал. 6 СК, и неизпълнението на това задължение съставлява ли съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на постановения съдебен акт?
Длъжен ли е съдът да отчете нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Иво Дачев
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.