всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

чл. 280 ГПК

Приложно поле
Чл. 280. (1) На касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:
1. решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд;
2. решаван противоречиво от съдилищата;
3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
(2) Не подлежат на касационно обжалване:
1. решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела, и до 20 000 лв. – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост;
2. решенията по въззивни дела по искове за издръжка, брачни искове, искове по чл. 322, ал. 2 от този кодекс с изключение на въпросите по чл. 59, ал. 2 от Семейния кодекс в случаите, в които към датата на обявяване на въззивното решение от брака има ненавършило пълнолетие дете, производства по чл. 126, ал. 2, чл. 127а и чл. 130, ал. 3 от Семейния кодекс, искове по чл. 11, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и по чл. 13, ал. 2 от Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, производства за разпределяне ползването на съсобствен имот по чл. 32, ал. 2 от Закона за собствеността, искове по чл. 40 от Закона за управление на етажната собственост, молби за промяна на име по чл. 19, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация и искове по чл. 17, ал. 1 от Закона за уреждане на колективните трудови спорове;
3. решенията по въззивни дела по трудови спорове, с изключение на решенията по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Кодекса на труда и по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5000 лв.

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Урежда ли нормата на чл. 82 ГПК преклузивен срок, с изтичането на който материалното право/вземане за връщане на внесена гаранция се погасява или урежда привилегирована - по - кратка погасителна давност за вземанията на частноправните субекти срещу държавата? Урежда ли разпоредбата на чл. 82 ГПК оригинерен придобивен способ за държавата за получаване в приход на държавния бюджет на непоисканите в едногодишния срок гаранции? Длъжен ли е въззивният съд да формира изводите си по съществото на спора след обсъждане на всички доказателства и доводите на страните, като изложи мотиви във връзка е тяхната преценка и посочи кои релевантни за спора факти приема за установени? Съществуващо задължение за реципиенса за връщане на даденото при отпаднало основание, погасява ли се от факта на възникване в негова тежест на задължение да се разпореди е полученото в полза на трето лице, след отпадане на основанието между солвенса и реципиенса по смисъла на чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Николай Марков

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Допустимо ли е връщане на жалба срещу решение по чл. 248 ГПК, когато разноските са свързани с искове, по които има влязло в сила решение?
Подлежи ли на обжалване пред ВКС определение по молба за допълване на въззивно решение по иск за ревандикация съгласно чл. 250 ГПК?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Розинела Янчева

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Когато съдът анализира действия или бездействия на изключвания съдружник, в хипотезата на чл. 126, ал. 3, т. 3 ТЗ, следва ли да бъдат взети предвид такива (факти и обстоятелства) извършени и/или настъпили след датата на предупреждението и/или след решението на ОС за изключване; Длъжен ли е съдът, по аналогия с чл. 235, ал. 3 ГПК, да вземе предвид факти и обстоятелства настъпили в периода от датата на връчване на предупреждението до датата на ОС и в периода след това до отнасяне на спора пред съда, особено ако те доказват дълготраен негативен ефект от еднократно действие отразено в предупреждението и/или решението на ОС, или че неправомерните действия с/у интересите на дружеството продължават.
Достатъчно ли е съдът да се позове на „служебни отношения“, за да постави под съмнение свидетелски показания във връзка с преценката за „заинтересованост“ по аргумент от чл. 172 ГПК. Когато мястото и спецификата на дейността обуславят присъствието, предимно или изцяло на лица (потенциални свидетели) извършващи тази дейност по занятие, евентуалните им свидетелски показания могат ли да бъдат поставени под съмнения единствено по критерий „служебни отношения“ със страна по процеса (работодател или възложител) или съдът следва да ги преценява предварително, в хода на процеса, индивидуално и аргументирано за всеки свидетел. Ако съдът индивидуално и аргументирано прецени, че „служебните отношения“ са пречка за кредитирането на показанията на определен свидетел(и), следва ли да уведоми заинтересованата страна за заключението си, в хода на процеса. Следва ли съдът да прилага аргумента за „служебни отношения“ към всички свидетели по делото (тези на ищеца и ответника), по аргумент от чл. 172.
Когато противоправните действия на изключвания съдружник - управител са силни по интезитет и имат дълготраен негативен ефект върху нормалното функциониране на дружеството, могат ли същите (действия), макар извършени в рамките на един ден, да се приравнят от съда на системни действия, компрометиращи дейността на дружеството и тежко нарушение на задълженията на съдружник - управител, по смисъла на чл. 126, ал. 3, т. 3 ТЗ и съответно (тези действия) да бъдат достатъчно основание за изключване. Съдът следва ли да бъде по-взискателен и критичен към потенциално компрометиращи дружеството извършени действия (бездействия) от съдружник-управител, ако същият контролира дружеството и го представлява само заедно с другия съдружник. Съдът следва ли да бъде по-взискателен и критичен към потенциално компрометиращи дружеството извършени действия (бездействия) от съдружник- управител, ако дружеството извършва особена дейност под лицензионен режим, извършвана на територията на данъчен склад (по ЗАДС), предвид по-строгите изисквания към тази дейност, завишен контрол и отчетност към държавните органи. Достатъчно тежко нарушение по смисъла на чл. 126, ал. 3, т. 3 ТЗ, ли е временното или постоянно преустановяване на дейността на данъчен склад на дружеството регистриран на определен адрес, смущаване на нормалната му дейност, или преместването му, предизвикано от еднократно действие на съдружник-управител, като дадени ултимативни нареждания и заплахи отправени до другия съдружник- управител и лицата обслужващи ежедневната дейност на дружеството.
Допустимо ли е съдът да мотивира решението си, отменящо решението на ОС за изключване на съдружник, с мотиви за взаимни неправомерните действия на съдружниците, ако не е сезиран е този въпрос по делото и допустимо ли е съдът да заключава взаимно „неправомерно поведение на съдружниците само въз основа на установена по делото извършвана „сходна дейност“ на дружества на всеки от съдружниците, с тази на общото им дружество.
Допустимо ли е съдът да препоръчва на съдружниците решение за прекратяване на дружеството или следва да изследва до край възможностите за изключване на провинил се съдружник, като се защитят интересите на дружеството, чрез запазване на неговата дейност и следва ли съдът да вземе предвид при преценката си особената дейност на дружеството-лиценз по ЗАДС.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Николай Марков

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Следва ли въззивният съд, при извършване на анализ на начислените разходи за амортизации в баланса на предприятието, служебно да допусне доказателства, необходими за прилагане на императивни материалноправни норми относно разходите за амортизации, тъй като при изготвяне на експертното заключение вещите лица не са посочили дали са спазени приложимите счетоводни стандарти - конкретно НСС-8.2.?
С оглед нормите на чл. 12 ГПК длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на всички доказателства и да се мотивира защо приема изводите на вещите лица по приетото от него заключение на СИЕ, при наличие на предходни такива, които му противоречат и длъжен ли е съгласно чл. 202 ГПК да го обсъди във връзка с всички останали доказателства по спора?
Длъжен ли е съдът при определяне на стойността на дружествен дял на напуснал ООД съдружник да изследва въпроса дали при доначисляването на разходи за амортизация за предходни отчетни периоди в текущия и/или междинния баланс, съответства на изискванията на ЗСч и счетоводните стандарти?
Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви по възражение, че междинният баланс по отношение на начислените разходи за амортизации по смисъла на чл. 125, ал. 3 ТЗ на едно предприятие не съответства на ЗСч и приложимите счетоводни стандарти?
Предвид нормите на чл. 11, ал. 1, т. 1 ЗСч, чл. 26, ал. 1, т. 3 ЗСч, чл. 26, ал. 1, т. 4 ЗСч., вр. чл. 3, ал. 3 ЗСч и т. 4.2 НСС 4, НСС 8, приложими на основание чл. 24, ал. 2 ЗСч и вр. чл. 55, ал. 2 ТЗ, допустимо ли е при установена грешка от минали години, свързана с неначисляване на разходи за амортизации, целият размер на неначислените разходи за амортизации да бъдат еднократно начислени през текущия отчетен период?
При липса на доказателства, че даден актив не е бил използван по предназначение в предходните периоди, възниква ли за дружеството право да начисли разходи за амортизации в текущ или бъдещ период, избран от дружеството?
Длъжен ли е съдът да се произнесе със своето решение дали е налице е нарушение на принципа на „съпоставимост между приходи и разходи“ чрез неначисляване на счетоводна амортизация за продължителни периоди, водещи до надценяване на ДМА, налице ли е нарушаване на принципа на документалната обоснованост на стопанските операции - спиране на начисляване на амортизация без наличие на съответните документи (амортизационен план и счетоводна политика), доказващи временното изваждане на употреба на ДМА?
Следва ли еднократното начисляване в текущия отчетен период на стари амортизации от предходни години да се извърши при съблюдаване на изискванията на Национален счетоводен стандарт 8 (НСС 8) – „Нетни печалби или загуби за текущия период, фундаментални грешки и промени в счетоводната политика чрез оповестяване на фундаментална счетоводна грешка?
Допустимо ли е приложението към дружествата с ограничена отговорност по аналогия на нормата на чл. 247а ТЗ, която норма е относима към акционерните дружества?
При констатиране на недостиг на печалба за разпределяне като дивидент за определена година длъжен ли е въззивният съд със своето решение да намали размера на начисления дивидент до размера на печалбата за съответната година като установи правилния размер на допустимия за разпределяне дивидент?
Следва ли целият размер на сумата на разходите за придобиване на ДМА, отразена в счетоводните книги на търговец като „незавършено производство“, да се отрази в приходната част на ОПР на ред „Разходи за придобиване на активи по стоп. начин“?
Налице ли е нарушение на счетоводните стандарти (НСС - 1) и чл. 4, ал. 2 и ал. 3 Директива 2013/34/ЕС за вярно и честно представяне на финансовите отчети, както и нарушение на принципа на „съпоставимост между приходи и разходи“?
Представлява ли злоупотреба с право по смисъла на чл. 57, ал. 2 Конституцията на РБ, необичайното начисляване на разходи за заплати, които не са характерни и/или обичайни за едно предприятие, нито се базират на реална трудова основа и/или трудови договори?
Представлява ли съществено нарушение на въззивния съд, липсата на анализ на счетоводните записвания и на стопанските операции в нарушение на служебното задължение съдът да изясни и с помощта на вещо лице, обстоятелствата от значение за спора и липсата на мотиви, в нарушение на чл. 236 ГПК?
Следва ли въззивният съд да прецени всички доказателства по делото?
За задължението на управителя да представи на своя работодател всички документи, установяващи вида и размера на направените разходи във връзка с изпълнението на неговите функции по организиране и водене на текущата дейност на дружеството, както и тежестта за доказване в процеса на управителя, че е изпълнил това свое задължение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Николай Марков

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Допустима ли е „корелация“ между определените от работодателя командировъчни на ден с размера на допълнителните възнаграждения и променя ли се в този случай характера им от командировъчни на възнаграждение за труд? Работодателят може ли да определи по-нисък размер от определения в Приложение 3а НСКСЧ? Може ли съдът да задължи прилагането на правна норма по отношение на субект, който е изключен от нейния обхват?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Ерик Василев

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Следва ли за допълнителните споразумения към договора от 18.10.2012 г. и 16.12.2016 г., да се прилага новият ЗКП или Директива 93/13.2. Отговаря ли на критериите на нормативната уредба преценката на ВТАС за неравноправност на клаузите на договора и допълнителните споразумения към него.
Ясни и разбираеми ли са клаузите на договора и споразуменията и могат ли да се определят като такива, подписани под диктат.
Единствено ненадлежно представляваният ли може да се позове на липсата на представителна власт.
От дата 15.11.2020 г. ли са първите дължими, неплатени вноски по договора или от преди подписване на първото допълнително споразумение – 18.10.2012 г.
Обективни ли са причините, поради които ответникът не оспорил своевременно твърдения от ищеца факт на настъпила предсрочна изискуемост и като се вземат предвид представените в заседанието пред въззивната инстанция документи и недопуснати гласни доказателства, явява ли се това новоузнато обстоятелство /че подписите под уведомленията за цесия и предсрочна изискуемост не са на ответника/.
Представлява ли отказът да бъде допуснато изслушването на съдебно – графическа експертиза пред въззивната инстанция съществено процесуално нарушение от страна на състава, решил делото, което пряко влияе върху неговия изход.
Нищожна ли е клаузата от договора и споразуменията към него, определяща фиксиран лихвен процент, съгласно ЗПК, чл. 21, ал. 2.
Кореспондират ли мотивите на ВТАС с разпоредбите на Директива 93/2013 и не водят ли до очевидна неправилност на решението.
Налице ли са в договора индивидуално договорени клаузи и благоприятни ли са те, индивидуални и общи, за кредитополучателя.
При анализиране на критериите от Директива 93/2013 и съотнасянето им към обстоятелствата по делото, установява ли се неравноправност, недобросъвестност от страна на кредитора и непрозрачност и може ли да се направи изводът, че договорът и споразуменията по него са подписвани от Ц. Б. под натиск и угрозата от съдебни претенции срещу него.
Очевидно неправилен е изводът на съда, че първата просрочена вноска по кредита е на 15.11.2020 г.
Причинено ли е от просрочия в плащането на вноски подписването на двете допълнителни споразумения към договора.
Противоречат ли договорът и допълнителните споразумения към него на добрите нрави.
Облекчаване или утежняване на положението на длъжника, предвид клаузите съдържащи се в тях, е подписването на двете допълнителни споразумения към договора.
Поставя ли се кредитополучателят в неизгодна позиция, диктувана от кредитора посредством сключването на последващите договора допълнителни споразумения, с което се променя начинът на погасяване.
Става ли ясно как точно се определя дължимият остатък за плащане по договора.
Налице ли е явно неравенство и нееквивалентност между двете престации и налице ли са обстоятелства, които да обосновават определянето на ГЛП и на ГПР по процесния договор в такъв висок размер, довел до нееквивалентност на насрещните престации при установената стойност на заема и недоказаността на значителни разходи или риск, поет от заемодателя за срока на договора, които да оправдаят договарянето на такива високи проценти.
Равноправни ли са клаузите на ДК, уреждащи годишния процент на разходите и годишен лихвен процент по смисъла на ЗЗП.
Клаузата за ГПР и годишен лихвен процент водят ли до драстично, явно неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, с оглед размера на получения заем и сумата подлежаща на връщане.
Уговорени ли са тези клаузи индивидуално.
Налице ли е яснота в преддоговорната информация и в процесния ДК от 23.04.2007 г.
Погасено ли е по давност задължението по договора и допълнителните споразумения към него ако се приеме че длъжникът плаща по реда на чл. 76, ал. първа и последна Закона за задълженията и договорите – погасява най – напред разноските и това задължение не е изцяло погасено чрез тези плащания.
При произнасянето си съдът следва ли да се съобрази с нормата на постановеното в т. 2 ТР №3/2019 г. по ТД №3/2017 г. на ОСГТК на ВКС – „Размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането.“.
Сключените допълнителни споразумения, с които се капитализират изтекли вече наказателни и договорни лихви чрез прибавянето им към главницата – действие забранено от закона ли е, и следва ли да се приеме че задълженията ще се определят като размер без да се вземат капитализирането на лихви с допълнителните споразумения.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Николай Марков

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Какви са изискванията към формата и съдържанието на частната касационна жалба съгласно ГПК, включително относно задължителното приподписване от адвокат?
При неизпълнение в срок на указанията на съда за отстраняване на нередовности в частната касационна жалба налице ли е основание за връщане на жалбата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Дора Михайлова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Допустимо ли е от процесуална гледна точка, сезираният с иск по чл. 108 ЗС съд служебно да прекрати производството по отношение на всички ищци, с изключение на един от тях, като служебно да приеме, че той предявява иска по чл. 108 ЗС от свое име и за останалите петима сънаследници - съсобственици. Поддържа се и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Пламен Стоев

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Следва ли при произнасянето на решението си, съдът в мотивите си да извърши преценка на всички наведени от страните твърдения, правни доводи и представени доказателства, да ги обсъди и посочи кои от тях приема и цени, и защо?
Когато се произнася по същество на спора, може ли въззивната инстанция да отхвърли предявения иск на основания, които не са въвеждани от ответника с отговора на исковата молба или отговора на въззивната жалба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Пламен Стоев

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела