чл. 280 ГПК

Следва ли въззивният съд, при извършване на анализ на начислените разходи за амортизации в баланса на предприятието, служебно да допусне доказателства, необходими за прилагане на императивни материалноправни норми относно разходите за амортизации, тъй като при изготвяне на експертното заключение вещите лица не са посочили дали са спазени приложимите счетоводни стандарти - конкретно НСС-8.2.?
С оглед нормите на чл. 12 ГПК длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на всички доказателства и да се мотивира защо приема изводите на вещите лица по приетото от него заключение на СИЕ, при наличие на предходни такива, които му противоречат и длъжен ли е съгласно чл. 202 ГПК да го обсъди във връзка с всички останали доказателства по спора?
Длъжен ли е съдът при определяне на стойността на дружествен дял на напуснал ООД съдружник да изследва въпроса дали при доначисляването на разходи за амортизация за предходни отчетни периоди в текущия и/или междинния баланс, съответства на изискванията на ЗСч и счетоводните стандарти?
Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви по възражение, че междинният баланс по отношение на начислените разходи за амортизации по смисъла на чл. 125, ал. 3 ТЗ на едно предприятие не съответства на ЗСч и приложимите счетоводни стандарти?
Предвид нормите на чл. 11, ал. 1, т. 1 ЗСч, чл. 26, ал. 1, т. 3 ЗСч, чл. 26, ал. 1, т. 4 ЗСч., вр. чл. 3, ал. 3 ЗСч и т. 4.2 НСС 4, НСС 8, приложими на основание чл. 24, ал. 2 ЗСч и вр. чл. 55, ал. 2 ТЗ, допустимо ли е при установена грешка от минали години, свързана с неначисляване на разходи за амортизации, целият размер на неначислените разходи за амортизации да бъдат еднократно начислени през текущия отчетен период?
При липса на доказателства, че даден актив не е бил използван по предназначение в предходните периоди, възниква ли за дружеството право да начисли разходи за амортизации в текущ или бъдещ период, избран от дружеството?
Длъжен ли е съдът да се произнесе със своето решение дали е налице е нарушение на принципа на „съпоставимост между приходи и разходи“ чрез неначисляване на счетоводна амортизация за продължителни периоди, водещи до надценяване на ДМА, налице ли е нарушаване на принципа на документалната обоснованост на стопанските операции - спиране на начисляване на амортизация без наличие на съответните документи (амортизационен план и счетоводна политика), доказващи временното изваждане на употреба на ДМА?
Следва ли еднократното начисляване в текущия отчетен период на стари амортизации от предходни години да се извърши при съблюдаване на изискванията на Национален счетоводен стандарт 8 (НСС 8) – „Нетни печалби или загуби за текущия период, фундаментални грешки и промени в счетоводната политика чрез оповестяване на фундаментална счетоводна грешка?
Допустимо ли е приложението към дружествата с ограничена отговорност по аналогия на нормата на чл. 247а ТЗ, която норма е относима към акционерните дружества?
При констатиране на недостиг на печалба за разпределяне като дивидент за определена година длъжен ли е въззивният съд със своето решение да намали размера на начисления дивидент до размера на печалбата за съответната година като установи правилния размер на допустимия за разпределяне дивидент?
Следва ли целият размер на сумата на разходите за придобиване на ДМА, отразена в счетоводните книги на търговец като „незавършено производство“, да се отрази в приходната част на ОПР на ред „Разходи за придобиване на активи по стоп. начин“?
Налице ли е нарушение на счетоводните стандарти (НСС - 1) и чл. 4, ал. 2 и ал. 3 Директива 2013/34/ЕС за вярно и честно представяне на финансовите отчети, както и нарушение на принципа на „съпоставимост между приходи и разходи“?
Представлява ли злоупотреба с право по смисъла на чл. 57, ал. 2 Конституцията на РБ, необичайното начисляване на разходи за заплати, които не са характерни и/или обичайни за едно предприятие, нито се базират на реална трудова основа и/или трудови договори?
Представлява ли съществено нарушение на въззивния съд, липсата на анализ на счетоводните записвания и на стопанските операции в нарушение на служебното задължение съдът да изясни и с помощта на вещо лице, обстоятелствата от значение за спора и липсата на мотиви, в нарушение на чл. 236 ГПК?
Следва ли въззивният съд да прецени всички доказателства по делото?
За задължението на управителя да представи на своя работодател всички документи, установяващи вида и размера на направените разходи във връзка с изпълнението на неговите функции по организиране и водене на текущата дейност на дружеството, както и тежестта за доказване в процеса на управителя, че е изпълнил това свое задължение?