чл. 280 ГПК
Приложно поле
Чл. 280. (1) На касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:
1. решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд;
2. решаван противоречиво от съдилищата;
3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
(2) Не подлежат на касационно обжалване:
1. решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела, и до 20 000 лв. – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост;
2. решенията по въззивни дела по искове за издръжка, брачни искове, искове по чл. 322, ал. 2 от този кодекс с изключение на въпросите по чл. 59, ал. 2 от Семейния кодекс в случаите, в които към датата на обявяване на въззивното решение от брака има ненавършило пълнолетие дете, производства по чл. 126, ал. 2, чл. 127а и чл. 130, ал. 3 от Семейния кодекс, искове по чл. 11, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и по чл. 13, ал. 2 от Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, производства за разпределяне ползването на съсобствен имот по чл. 32, ал. 2 от Закона за собствеността, искове по чл. 40 от Закона за управление на етажната собственост, молби за промяна на име по чл. 19, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация и искове по чл. 17, ал. 1 от Закона за уреждане на колективните трудови спорове;
3. решенията по въззивни дела по трудови спорове, с изключение на решенията по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Кодекса на труда и по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5000 лв.
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Налице ли е валиден договор за застраховка на „ГО“ при ползване на МПС с поставени регистрационни табели на друг л. а и не по предвидения в закона начин?
Наложената ПАМ „Спиране на МПС от движение“ прекратява ли действието на сключената вече застраховка „ГО“ и от кой момент следва да се счита договорът за прекратен?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Боян Балевски
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Длъжен ли е въззивният съд да постанови решението си след анализ и оценка на всички събрани доказателства поотделно и в съвкупност и да направи собствени правни изводи по възраженията и доводите на страните, имащи значение за решението по делото? Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви, в които да посочи възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи, да посочи защо намира заявените с жалбата оплаквания за неоснователни? Трябва ли разпоредбите на чл. 63, чл. 167, чл. 168 и чл. 178 Директива 2006/112 да се тълкуват в смисъл, че задълженото по ДДС лице може да бъде лишено от правото на данъчен кредит по силата на национална норма или практика, която забранява приспадането на платения по получени доставки ДДС, когато фактурата е единственото достоверно доказателство за действително извършване на доставката и данъчнозадълженото лице не притежава документ от издателя на фактурата, от който да е видно, че последният е разполагал със стоките, предмет на доставката, че е бил в състояние да ги достави и че е изпълнил задълженията си за деклариране? Може ли на основание чл. 273 от посочената директива държавата членка да изисква – за да осигури правилното събиране на ДДС и да предотврати измамите – от получателя на фактурата да притежава друг документ, който да удостоверява, че издателят на фактурата е разполагал със стоките, предмет на доставката, и му ги е доставил или превозил до него или е имал капацитета да извърши доставката, която е фактурирал? Трябва ли член 167, член 168, буква а), член 178, буква а), и член 273 Директива 2006/112 да се тълкуват в смисъл, че допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това, че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената стойност, или поради това, че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама? Практиката на Съда на Европейския съюз, свързана с тълкуването на чл. 63, чл. 167, чл. 168 и чл. 178 Директива 2006/112, разглеждаща доставки на услуги и на стоки, приложима ли е в еднаква степен за всички видове доставки или напр. правните стандарти в решенията, засягащи доставки на услуги, са неотносими към казуси с доставка на стоки? По-специално, в контекста на производството за обезщетение на вреди, причинени от нарушение на правото на Европейския съюз, в което ищецът се позовава на Решение от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/2011 и С-142/2011 .. Решение от 6 септември 2012 г. по дело С-324/2011 … Решение от 6 декември 2012 г. по дело С-285/2011 … Решение от 31 януари 2013 г. по дело С-642/2011 .. Решение от 31 януари 2013 г. по дело С-634/2011 … Решение от 18 юли 2013 г. по дело С-78/2012 … Решение от 13.05.2013 г. по дело С-18/2013 … Решение от 15 юли 2015 г. по дело С-123/14… Решение от 15.07.2015 г. по дело С-123/2014 … Решение от 15 юли 2015 г. по дело С-159/2014, допустимо ли е съдът, разглеждащ спора по същество, да откаже да приложи тълкуването на норми и принципи от правото на ЕС, направено СЕС по тези дела, с мотив, че те засягат доставки на услуги или на стоки, които са различни от тези, разглеждани от него? Върху данъчнозадълженото лице или върху данъчните органи тежи задължението да ангажират доказателства за твърденията си за реалност/нереалност на доставката? По-специално, необходимо ли е данъчнозадълженото лице да притежава други документи, освен фактура по чл. 178 Директива 2006/112, която е осчетоводил редовно, за да възникне за него право на данъчен кредит, за чието наличие и редовно осчетоводяване той носи доказателствена тежест? Ако изискването да се докаже „реалност“ на доставката тежи върху данъчнозадълженото лице и е самостоятелно изискване, за да възникне право на данъчен кредит, допустимо ли е да бъде отказано право на данъчен кредит тъй като (а) прекият доставчик на данъчнозадълженото лице не е представило документи, че притежава собствен персонал, техника и транспортни средства, нито доказателства за наети такива, с които е извършил доставката до уговореното място, поискани от данъчните власти, за да установят произхода на стоката, предходните доставчици и материалната и ресурсна обезпеченост на прекия доставчик да извърши доставките; (б) Прекият доставчик е допуснал пропуски в счетоводството си; (в) Актовете за установяване и заплащане на СМР страдат от някои неточности – някои са без дата, датите на други не съвпадат с датите на издадените фактури, не във всички е посочен конкретният обект, на които са осъществени СМР? Нарушението на общностното право ще бъде ли достатъчно съществено, когато решението на националния съд е взето в явно нарушение на съдебната практика на СЕС по този въпрос?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Борис Илиев
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Няма конкретно формулиран правен въпрос в изложението към касационната жалба на касатора.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от Върховен касационен съд
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
В случая предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане не са налице. Касаторът не е формулирал никакъв правен въпрос, а вместо това в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са направени общи оплаквания за неправилност на постановеното решение, които не могат да бъдат предмет на обсъждане в настоящото производство по селектиране на касационната жалба, нито са изложени доводи за наличието на визираните в т. 4 на цитираното тълкувателно решение предпоставки.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Пламен Стоев
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
За служебните задължения на съда във връзка с изготвянето на доклада по делото и даване на указания на страните за разпределение на доказателствената тежест?
За задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства, доводи и възражения на страните и да изложи свои собствени мотиви по предмета на спора с оглед нормите на чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК?
За правомощията на въззивната инстанция да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Пламен Стоев
чл. 108 ЗС, чл. 12 ГПК, чл. 124 ал. 1 ГПК, чл. 140 ГПК, чл. 146 ал. 1 ГПК, чл. 19 ЗСПЗЗ, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 269 изр. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 5 ГПК, чл. 537 ал. 2 ГПК, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 79 ал. 1 ЗС
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Следва ли при предявен отрицателен установителен иск ищецът да доказва чрез пълно и главно доказване първо правото си на собственост върху процесния имот и след това да се разгледа отрицателния установителен иск, т. е. преюдициален ли е при разглеждане на отрицателен установителен иск въпросът за установяване правото на собственост на ищеца, а не фактите, от които произтича то?
Не следва ли винаги когато ищецът не установи наличието на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, било то и в случаите, в които той сам твърди да е титуляр на правото на собственост на процесния имот, производството по делото да се прекрати, т. е. допустимо ли е съдът да се произнесе с решение по съществото на спора, когато преценката за правния интерес по същество е идентична с тази за материалноправната легитимация на страните, още повече, че основанието не е характерен белег на отрицателен установителен иск?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Пламен Стоев
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Длъжен ли е въззивният съд като инстанция по същество при проверката по чл. 269 ГПК в рамките на оплакванията, наведени от страната, да се произнесе по спорния предмет на делото, като обсъди всички допустими и относими доказателства и отговори на всички доводи и възражения на страните? Задължен ли е въззивният съд да приложи принципа, че когато при тотална щета увреденото имущество има и остатъчна стойност - запазени части на автомобила, от действителната стойност на щетата следва да се приспадне стойността на запазените части, които съставляват имуществена облага за застрахования?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Маргарита Соколова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Има ли нормативно изискване към съдържанието на молбата, с която се представя актът за вписване и се поставя началото на производството?
Следва ли съдията по вписванията служебно да проверява налице ли са условията за вписване и, при извършването на преценка за основателност на заявлението за вписване, служебно да събира доказателства и да взема предвид факти, непосочени от молителя?
Оправомощен ли е съдията по вписванията да откаже вписване на съдебен акт по съображения, че същият не отговаря на изискванията за форма или съдържание?
Подлежат ли на отбелязване решения по вписани искови молби след изтичане на предвидения в чл. 115 ЗС шестмесечен срок?
Изтекъл ли е шестмесечният срок по чл. 115 ЗС, ако в диспозитива на подлежащото на отбелязване решение съдът не е указал на страните, че отбелязването на решението следва да се извърши в шестмесечен срок след влизането му в сила?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от Върховен касационен съд
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Може ли кредитор да развали договор без да даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичане на срока ще смята договора за развален, когато не е налице хипотезата на чл. 87, ал. 2 ЗЗД?
Допуска ли се разваляне на договор, когато неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед интереса на кредитора и може ли такова разваляне на договор да се счита като форма на неизпълнението му?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и да прецени всички събрани по делото доказателства в съвкупност, а когато не кредитира някое от тях или го приеме за недостоверно, следва ли да изложи мотиви за това?
Когато страна по договор влезе в отношение с трето лице, при наличие на клауза, съдържаща забрана за сключване на нов идентичен договор с такова трето лице, следва ли да се приеме, че когато страната по договора и третото лице, с което е сключен идентичният договор по време на действие на друг такъв, се представляват от едно и също лице - управител, то няма нарушение на забраняващата клауза, съответно не е налице неизпълнение на договорните задължения?
Може ли да се приеме по тълкувателен път, че е страна по договор лице, което формално не е посочено като страна в правоотношението, но от тълкуване на договорните клаузи и от наличие на йерархична зависимост, включително при вземане на решение за сключване, изпълнение и прекратяване на конкретен договор, то това лице да бъде възприемано като действителна страна по договора, годна да носи договорна отговорност и следва ли определено лице да се приеме за относително самостоятелно в хипотеза на йерархична уставна и устройствена зависимост между него и трето лице, когато се отнася за разпоредителни сделки с недвижими имоти и това трето лице на уставно ниво взема решения и дава съгласие за разпореждане с такива активи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от Върховен касационен съд
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Какво следва да бъде съдържанието на мотивите към съдебното решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Диана Коледжикова
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.