всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

чл. 284 ал. 3 ГПК

Съдържание на касационната жалба
Чл. 284. […] (3) Към жалбата се прилагат:
1. изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1;
2. преписи от жалбата и от приложенията й според броя на лицата, които участват в делото като насрещна страна;
3. пълномощно, когато жалбата се подава от пълномощник;
4. документ за внесена такса.

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

1/ При разпределяне на отговорността за разноски съдът следва ли да съобрази във всички случаи дали ответникът е дал повод за завеждането на делото, както и причината за отхвърляне на иска и доколко това отхвърляне се дължи на новонастъпили факти? 2/ Правото на ответника на разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК предпоставя ли се от извънпроцесуалното му поведение, т. е. дали ответникът е дал повод за предявяване на иска и дали е изпълнил свое задължение след предявяване на иска?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Анжелина Христова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Може ли съдът да постанови решение, което е в противоречие с валидни клаузи от сключения между страните договор, който съгласно разпоредбата на чл. 20а ЗЗД има силата на закон за тях, и да приеме, че договорът е прекратен едностранно от една от страните в противоречие на постигнатите договорености? Длъжен ли е съдът при тълкуване на клаузи от договор винаги да търси действителната обща воля на страните, така, както е изявена и обективирана в писмения текст и да извърши тълкуване на дадена уговорка във връзка с останалите договорни клаузи, като всяка една от тях да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, при съобразяване на целта на договора, с обичаите, установената практика и добросъвестността?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Емилия Василева

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Допустимо ли е иск за прогласяване на нищожност на договор или на отделна негова клауза, при липса на претенция за парично изпълнение, да се квалифицира като оценяем по смисъла на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК?
Основателен ли е отказът на съда да разгледа молба за обезпечение, след като е приел с невлязло в сила определение, че не е родово компетентен, и представлява ли отказът нарушение на правото на защита и на принципа на бързина по чл. 395 ГПК?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Петя Хорозова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Как се прилага критерият справедливост по чл. 52 ЗЗД при обида, извършена в национална телевизия със значителен рейтинг, при многократност и ескалация на обидните изрази, с които е уронена професионалната репутация на журналист с отличия?
Допустимо ли е въззивният съд да определи размера на обезщетението в отклонение на установения във ВКС стандарт за медийни деликти – за обида в телевизия, и да присъди обезщетението в символичния размер 500 лв., когато при сходна степен на публичност, интензитет и последици ВКС определя обезщетенията в значително по-високи размери?
Допустимо ли е въззивният съд да подмени предмета на делото, като редуцира обезщетението въз основа на неотносима публикация, която не е предмет на иска, не съдържа обидни твърдения на пострадалия към делинквента и не е била оспорена по съдебен ред от ответника, а е представена от самия ищец?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства – СТЕ, СПсЕ, СМЕ, СЛЕ, свидетелски показания, в тяхната съвкупност и да се произнесе, включително по направените възражения за разноските?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Геника Михайлова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Липсата на мотиви и пълното необсъждане на налични по делото доказателства представлява ли съществено нарушение?
Следва ли при оспорване на представен от ответника първичен документ, да се съберат допълнително доказателства, установяващи твърденията на страната?
Констативни протоколи, изготвени от разпределителното дружество, имат ли сами по себе си материална доказателствена сила, вземайки предвид обстоятелството, че частният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила само когато издателят му удостоверява неизгодни за себе си факти, какъвто не е настоящият случай?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Росица Божилова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Следва ли въззивният съд, когато приема нищожност въз основа на факти, установени чрез събрани пред въззивната инстанция доказателства, да изготви отделен доклад по делото, с който въз основа на твърденията на страните да даде правна квалификация на правата на ищеца, както и на насрещните възражения на ответника, да посочи обстоятелствата, които се нуждаят от доказване и да разпредели тежестта на доказване? Допустимо ли е административен орган, който към момента на сключване и изпълнение на договора е разполагал с цялата релевантна информация и с предвидените в закона и договора средства за защита при евентуално неизпълнение, впоследствие да се позовава на нищожност на договора, като противоречащ на закона, вместо да упражни своевременно правата си по разваляне или договорна отговорност? Представлява ли сключването на договор, при фактическо несъответствие с нормативно изискване относно технически показатели – инсталирана мощност, „противоречие със закона по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, водещо до абсолютна нищожност? Представлява ли сключването на договор при фактическо несъответствие с нормативна препоставка за достъп до определен регулаторен механизъм „противоречие със закона по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, когато законът не предвижда изрично санкция нищожност? Налице ли е изискуемата по чл. 103 и чл. 104 ЗЗД еднородност на вземанията, когато те възникват от различни по правна природа правоотношения – публичноправно и частноправно - и когато едната страна действа в различно правно качество? Задължен ли е въззивният съд, като втора инстанция по същество, да изследва, при уловията на пълно и главно доказване, фактите, обстоятелствата и доказателствата, предоставени и изисквани от страните, в случаите когато съдът не е изложил мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда, във връзка с нарушения по чл. 273, вр. с чл. 236, ал. 2 ГПК?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Росица Божилова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Следва ли възивният съд да укаже на страната кои са подлежащите на доказване факти, за които не сочи доказателства, когато е достигнал до извода, че първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си по чл. 146, ал. 2 ГПК?
Длъжен ли е възивният съд да обсъди в мотивите си всички възражения и доводи на страните, допустими и относими към предмета на спора, фактите, на които се основават и доказателствата за тях?
Длъжен ли е съдът да съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа страна и за установяване на фактите от значение за решаване на делото, да им осигури възможност да посочат фактите, на които основават исканията си и да представят доказателства за тях, да се запознаят с исканията и доводите на насрещната страна и да изразят становище по тях?
Изключва ли добросъвестността на третото лице по смисъла на чл. 41, ал. 2 ЗЗД основателността на предявен установителен иск за прогласяване на висяща недействителност на договор с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД?
Вписването на декларация за оттегляне на пълномощно в регистър „Единство", създаден с Наредба №32/29 януари 1997 г. за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори изпълнява ли изискването за вписване прекратяване на пълномощието по смисъла на чл. 41, ал. 2 ЗЗД?
При конкуренция между правата на мнимо представлявания по чл. 42, ал. 1 ЗЗД да се позове на недействителността на сделка, сключена без представителна власт, и правата на трето добросъвестно лице, черпещо права от същата сделка при условията на чл. 41 ЗЗД, на кого следва да се признае предимство и как се определя съотношението между двете разпоредби?
Изключва ли защитата на добросъвестното трето лице по чл. 41 ЗЗД възможността мнимо представляваният да противопостави недействителността на сделката по чл. 42, ал. 1 ЗЗД, когато правата им се намират в конкуренция?
Поддържа основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, както и чл. 280, ал. 2 ГПК- недопустимост на решението като постановено по нередовна искова молба-съдът не е констатирал противоречие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба, за да може да конкретизира какво е правното основание- по чл. 26, ал. 2 ЗЗД или по чл. 42 ЗЗД.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Веска Райчева

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Следва ли съдът, при формиране на вътрешното си убеждение по конкретен правен спор, да обсъди в мотивите на решението си всички релевантни за спора доказателства, както и доводите и възраженията на страните в тяхната съвкупност?
Длъжен ли е съдът служебно да следи за нищожността на правни сделки, които са от значение за решаване на правния спор или следва да се произнесе по въпроса за нищожността само ако заинтересованата страна е направила възражение за нищожност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Росица Божилова

123466 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела