всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

чл. 307 ТЗ

Стопанска непоносимост
Чл. 307. Съдът може по искане на една от страните да измени или да прекрати договора изцяло или отчасти, когато са настъпили такива обстоятелства, които страните не са могли и не са били длъжни да предвидят, и запазването на договора противоречи на справедливостта и добросъвестността.

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Може ли съдът да постанови решение, което е в противоречие с валидни клаузи от сключения между страните договор, който съгласно разпоредбата на чл. 20а ЗЗД има силата на закон за тях, и да приеме, че договорът е прекратен едностранно от една от страните в противоречие на постигнатите договорености? Длъжен ли е съдът при тълкуване на клаузи от договор винаги да търси действителната обща воля на страните, така, както е изявена и обективирана в писмения текст и да извърши тълкуване на дадена уговорка във връзка с останалите договорни клаузи, като всяка една от тях да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, при съобразяване на целта на договора, с обичаите, установената практика и добросъвестността?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Емилия Василева

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Длъжен ли е съдът да обсъди поотделно и съвкупно всички събрани по делото доказателства и да изложи мотиви защо едни възприема, а други не?
Допустимо ли е уважаване на иск за договорна отговорност, без съдът да установи изправността на ищеца по двустранния договор?
Налице ли е забава на кредитора по чл. 95 ЗЗД, когато същият не оказва необходимото съдействие за изпълнение, без което длъжникът не може да изпълни задължението си?
Следва ли уговорен краен срок /„не по-късно от“/ да се тълкува като самостоятелен падеж на задължението?
Длъжен ли е съдът да съобрази служебно действието на специални закони, които влияят върху настъпването на забава и отговорността за неизпълнение?
Следва ли съдът да изследва причинно - следствената връзка между неизпълнението на едната страна и възможността за изпълнение на насрещната страна по договора?
Допустимо ли е страна да реализира договорна отговорност, когато неизпълнението е в причинна връзка с нейното собствено поведение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Павел Банков

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Следва ли да се вземе предвид обстоятелството, че самите служители на ищеца са поставили кабел с по-голямо сечение преди да изготвят констативния протокол?
Какви правни способи за защита има потребителят при съставен констативен протокол?
Допустимо ли е и по какъв начин може да се оборват констатациите на съставен констативен протокол по чл. 50-55 ПИКЕЕ?
Следва ли гражданският съд да прилага правилата по чл. 50-55 ПИКЕЕ, без да обсъди тяхната законосъобразност с оглед нормите на ЗЗД и общите принципи на гражданското законодателство?
Поставеният въпрос дали производството по изменение на предварителния договор е преюдициално спрямо това за обявяването му за окончателен?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мария Христова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Има ли право изпълнителят по договор за обществена поръчка да получи на основание чл. 117а ЗОП в редакцията на нормата, обн. ДВ, бр. 62 от 05.08.2022 г., преди изменението й, обн. ДВ, бр. 108 от 30.12.2023 г., увеличен размер на уговорената цена при наличие на инфлация, в резултат на която съществено са увеличени цените на основни стоки и материали, от които е формирана стойността на договора, или за да възникне това право, е необходимо между страните да бъде постигнато съгласие за изменение на цената?

Следете за решението

Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Диляна Господинова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Има ли право страната да се откаже от договора, тоест да го прекрати, като загуби обещаното или даденото и тази страна е упражнила това свое право на прекратяване на договора, то другата страна има ли право да иска обявяването му за окончателен по съдебен ред или е носител само на правото да иска присъждане на уговорената в случай на отказ от договора престация? Следва ли въззивният съд при отмяна на решението на първоинстанционния съд, да не кредитира извънсъдебните признания на страната за неизгодни за нея факти, които не са оспорени от ищеца пред първоинстанционния съд (направеното признание от ищеца още в исковата молба, че продавачът се е отказал, както и посоченото уведомление от 02.12.2024 г., връчено извънсъдебно на купувача, чрез ЧСИ М. М. с рег. №*** от КЧСИ, за извънсъдебно прекратяване на договора)?
Нарушава ли се принципът на чл. 9, чл. 10 и чл. 12 ГПК, след като въззивният съд не е установил за себе си предприетите действия от страна на продавача /конклудентни действия за отказ от договора/, с последващото писмено уведомление за отказ от договора и заплащане на договорената между страните сума при отказ от договора, има ли за последица прекратяването на договорната връзка между страните извънсъдебно?
По какъв начин следва да се преценява изходящото от страната по спора извънсъдебно признание на факт и следва ли то да бъде кредитирано от съда, тоест обвързан ли е съдът с изявленията в него и трябва ли да се зачете формалната му доказателствена сила относно съдържащото се признание, подкрепено и от събраните по делото доказателства?
В хипотезата на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, уведомлението за прекратяване на договора, връщане на продажната цена, ведно с договорената от страните допълнително дължима сума при отказ от договора от продавача на купувача, и които са приети и не са оспорени от купувача в първоинстанционното производство, обуславя ли извод за прекратяване на предварителния договор по взаимно съгласие между страните?
Следва ли въззивният съд при уважаване на главния иск по делото, да пристъпи към разглеждане на предявения в условията на евентуалност насрещен иск при дадена от първоинстанционния съд в доклада по чл. 146 ГПК правна квалификация на иска и при събрани по делото доказателства по него?
Може ли страна по предварителен договор, която няма качеството на търговец да се позове на разпоредбата на чл. 307 ТЗ /стопанска непоносимост/, след като законодателят е посочил в разпоредбата „страна, а не търговец?“

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Даниела Стоянова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Приложима ли е разпоредбата на чл. 307 ТЗ за стопанска непоносимост в правоотношения между физически лица, които не са търговци и не сключват търговска сделка?
Допустим ли е насрещен иск по чл. 307 ТЗ, когато процесният договор няма търговски характер?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Даниела Стоянова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Развалянето на договор, който не е с периодично или продължително изпълнение, поради виновно частично неизпълнение на длъжника пречка ли е да се иска заплащане на неустойка за частично неизпълнение?
Развалянето на договор, който не е с периодично или продължително изпълнение, поради виновно частично неизпълнение на длъжника пречка ли е да се иска заплащане на неустойка за частично неизпълнение, когато неизпълнената част е значителна и съществено надхвърля изпълнената?
Развалянето на договор, който не е с периодично или продължително изпълнение, поради виновно частично неизпълнение на длъжника пречка ли е да се иска заплащане на неустойка за частично неизпълнение, когато неизпълнението е на неделима престация?
Неустойката за частично неизпълнение има ли компенсаторен характер- обезщетение на вреди от неизпълнението?
Неустойката за частично неизпълнение има ли компенсаторен характер- обезщетение на вреди от неизпълнението, когато неизпълнената част е значителна и съществено надхвърля изпълнената?
Неустойката за частично неизпълнение има ли компенсаторен характер- обезщетение на вреди от неизпълнението, когато неизпълнението е на неделима престация?
Неустойката за частично неизпълнение, което е значително и съществено надхвърля изпълнението, и е станало причина за разваляне на договор, който не е с периодично или продължително изпълнение, има ли характер на неустойка за разваляне на договора- обезщетение на вреди от неизпълнението, когато неизпълнението е на неделима престация?
Развалянето на договор, който не е с периодично или продължително изпълнение, поради виновно частично неизпълнение на длъжника пречка ли е да се иска заплащане на неустойка за частично неизпълнение, когато страните са договорили, че запазват престирания до момента на развалянето резултат, респ. са елиминирали при свободата на договаряне обратното действие на развалянето?
Нищожна ли е неустойка за частично неизпълнение, определена върху цялата стойност на договора/престациите (вкл. и върху изпълнената част), когато договорната престация е неделима?
Нищожна ли е неустойка за частично неизпълнение, определена върху цялата стойност на договора/престациите (вкл. и върху изпълнената част), когато неизпълнената част е значителна и съществено надхвърля неизпълнената?
Нищожна ли е неустойка, чийто размер е по-голям от претърпените от кредитора вреди?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Костадинка Недкова

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2024

Обусловено ли е прилагането на оборимата законова презумпция по чл. 301 ТЗ от потвърждаване на извършените от името на търговеца действия по смисъла на чл. 42, ал. 2 ЗЗД или зависи от противопоставянето от търговеца веднага след узнаването?
Кога следва да се счита оборена презумпцията по чл. 301 ТЗ?
Потвърждава ли търговецът действия на лице, извършени от негово име без представителна власт, в случай че след узнаване на тези действия веднага не им се е противопоставил?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Анна Баева

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, а именно: 1) нормата на чл. 117а ЗОП, в редакцията й преди изменението с ДВ, бр.108/2023 г., в сила от 22.12.2023 г., изисква ли наличие на допълнително споразумение (писмено съгласие между страните по договор за възлагане на обществена поръчка), за да възникне субективно право на допълнително увеличено възнаграждение по договора, когато в резултат на инфлаиия съществено са се увеличили цените на основни стоки и материали, които формират стойността на договора, и 2) към какви договори е приложима нормата на чл. 117а ЗОП, в редакцията й преди изменението с ДВ, бр. 108/2023, в сила от 22.12.2023 г. - само към договори в процес на изпълнение или и към договори, по които изпълнителят е извършил възложената му работа?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Васил Христакиев

12311 >>>

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела