Норма : чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК

Приложно поле
Чл. 280. […] (2) Независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

от

се твърди противоречие с решение №******г. по гр. д. №******г. на ІV г. о.; решение №130 от 14.07.2016 г. по гр. д. №150/2016 г. на ІV г. о.; решение №338/20.11.2013 г. по гр. д. №1269/2012 г. на ІV г. о.; решение №168/29.11.2018 г. по гр. д. №5005/2017 г. на ІІІ г. о.; решение №48 от 06.04.2020 г. по гр. д. №1610/2019 г. на ІV г. о.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

от

е решен от съда в противоречие с практиката на ВКС относно приложението на презумпцията на чл. 301 ТЗ, обективирана в решение №171 от 01.12.2015г. по т. д. №3028/2014г. на ВКС, ТК, І т. о., решение №51 от 10.02.2012г. по гр. д. №962/2011г. на ВКС, ГК, ІІ г. о., решение №89 от 12.06.2013г. по т. д. №431/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., определение №9 от 09.01.2015г. по т. д.№848/2014г. на ВКС, определение №368/28.04.2016г. по т. д.№2272/2015г. на ВКС, ТК, І т. о. Позовава се и на очевидна неправилност на въззивното решение.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

от

Допустимо ли е въззивният съд да се произнася по незаявени в жалбата доводи и да приема за недоказани факти и обстоятелства, които не са заявени като спорни между страните?

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

от

Поради очевидна неправилност, тъй като при произнасянето си въззивният съд е подходил формално, без да вземе предвид, задължението си да събере доказателствата, които се събират служебно от съда /експертиза/. (По обективно съединени искове по чл. 108 ЗС за предаване владение и по чл. 109 ЗС – за допускане изграждане на ограда)

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

от

в изложението, да се отмени въззивното решение и вместо него се постанови друго, с което предявеният иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, вр. чл. 45 ЗЗД се уважи.

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

от

1. длъжен ли е въззивния съд, при констатиране на допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с разпределението на доказателствената тежест, задължително да даде указания на страните за възможността да предприемат тези процесуални действия, които поради грешно разпределение на доказателствената тежест или непълнота на дадените в доклада указания не са събрани в първата инстанция“, за който се твърди, че е разрешен в противоречие с решение №60101 от 14.10.2021 г. по гр. д. №655/2021 г., І г. о. на ВКС и ТР №1 от 09.12.2013 г. по т. д. №1/2013 г., ОСГТК на ВКС; 2. дали от въззивния съд е допуснато нарушение на правилата за тежестта на доказване и дали извода на съда, че тежестта на доказване е на ответника съобразно изложената по-надолу в изложението практика на ВКС“; 3. „за доказателствената сила на констативния нотариален акт относно правото на собственост, по който въззивното решение противоречи на практиката на ВКС“, за който се твърди, че е разрешен в противоречие с решение №335/23.04.2009 г. по гр. д. №841/2008 г. на ІV г. о. на ВКС и решение №176/24.10.2013 г. по гр. д. №550/2012 г., ІІ г. о. на ВКС;