чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК
Приложно поле
Чл. 280. […] (2) Независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
1) допустимо ли е понятието „значително несъответствие по смисъла на ЗОНПИ да бъде отъждествявано с имущество на стойност на или над 150 000 лв.; 2) може ли да бъде отнето имущество на стойност под 150 000 лв. в края на проверявания период, при установено значително съотвествие в размер над 150 000 лв. по смисъла на пар. 1, т. 3 ДР ЗОНПИ; 3) по смисъла на ТР №4/2021 от 18.05.2023 г. на ОСГК на ВКС, следва ли като разход да бъдат отразени средствата за придобиване на имущества, които не са налични в края на проверявания период и не са преобразувани в реални активи; 4) допустимо ли е и следва ли съдът да изчислява сам наличието или липсата на несъответствие по смисъла на пар. 1, т. 3 ДР ЗОНПИ, без да излага мотиви, защо не кредитира експертното заключение на приетата съдебно-икономическа експертиза по делото; 5) трябва ли съдът, независимо дали възприема или не експертното заключение, да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата; 6) как следва съдът да цени заключението на приетата по делото съдебна експертиза, с оглед изискванията на нормата на чл. 202 ГПК; 7) следва ли получен банков кредит да се приеме за законен доход, в случай, че лицето не разполага със средства за изплащане на вноските по кредита; 8) суми, отпуснати от търговска банка по договор за кредит, представляват ли винаги законен източник на доход, в случай, че средствата, използвани за погасяване на кредита, са незаконно придобити; 9) задължен ли е въззивният съд да извърши конкретна преценка относно начина и средствата за придобиване на имущество, претендирано за отнемане в полза на държавата по реда на ЗОНПИ; 10) има ли изискване в ЗОНПИ и предвидена ли е като трета предпоставка, обуславяща основателност иска на КОНПИ, връзката между претендираното за отнемане имущество и престъпната дейност, извършването на която е послужило като основание за проверката пред Комисията и за производството пред съда за отнемане; и 11) какво е значението на наказателното дело срещу лицето – ответник по гражданско дело, за правилното решаване на спора в производството по отнемане на незаконно придобитото имущество, при условие, че съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗОНПИ то се провежда независимо от наказателното производство. По отношение на първите девет въпроса касаторът навежда допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като излага съображения, че въззивният съд решил тези въпроси в противоречие с практиката на ВКС, а по отношение на последните два въпроса сочи допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като поддържа, че същите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Релевира и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Боян Цонев
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2024
Допустимо ли е пристроена спомагателна сграда към съществуваща такава, да бъде приращение не към сградата - етажна собственост, а към отделен съставен самостоятелен обект?
Следва ли принадлежността да притежава същото предназначение, каквото има главната вещ, за да бъде определена като такава?
Има ли значение обстоятелството, че пристройката, определена от съда като принадлежност, има достъп до площта си не само посредством функционална връзка с определена като главна вещ такава, а и от общо дворно място, било то само съсобствено или съсобствено при условията на етажна собственост - като обща част на сграда етажна собственост?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Милена Даскалова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Неиндивидуализирането на банкова сметка в завещателно разпореждане води ли до порок във волята на завещателя, респективно до недействителност на завещателното му разпореждане? Колко и какви са задължителните и достатъчни белези, необходими за индивидуализиране на банкова сметка в завещателно разпореждане? Как следва да се тълкува волята на завещателя по отношение на неиндивидуализирана банкова сметка в случай, че останалите имущества, предмет на завещателно разпореждане са индивидуализирано чрез характерни белези в достатъчна степен, че да бъдат обективно определяеми? Посочването единствено на наименованието на търговската банка, с която завещателят е сключил договор за откриване и обслужване на банкова сметка, достатъчно ли е за индивидуализиране на банкова сметка, предмет на завещателно разпореждане? Порочно ли е решението на въззивния съд, в мотивите на което не са обсъдени доказателства от значение изясняване на предмета на делото? Порочно ли е решението на въззивния съд, който, подвеждайки под нормата на чл. 172 ГПК гласни доказателствени средства, не ги третира с но-ниска доказателствена стойност, а въобще не ги взема предвид при постановяване на крайния си акт, без да аргументира защо не ги кредитира? Порочно ли е решение на въззивния съд, в което не е коментирано доказателство, което е събрано по надлежния ред в производството и има значение за решаването на правния спор по същество?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Емилия Донкова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по спорния предмет, след като прецени всички доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения, като ги подложи на самостоятелна преценка и формира собствени правни и фактически доводи?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Хрипсиме Мъгърдичян
чл. 11 ЗН, чл. 162 ГПК, чл. 227 ГПК, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 235 ал. 3 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 248 ГПК, чл. 269 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 294 ал. 1 изр. 2 ГПК, чл. 295 ал. 1 ГПК, чл. 41 ал. 2 ГПК, чл. 433 ал. 1 т. 7 ГПК, чл. 439 ГПК, чл. 441 ал. 1 ГПК, чл. 441 ГПК, чл. 45 ал. 1 ЗЗД, чл. 45 ал. 2 ЗЗД, чл. 468 ГПК, чл. 47 ал. 5 ГПК, чл. 485 ГПК, чл. 494 ал. 2 ГПК, чл. 494 ал. 2 изр. 3 ГПК, чл. 50 ал. 4 ГПК, чл. 74 ЗЧСИ
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Императивно ли е задължението на националния съд, инкорпорирано и в чл. 7, ал. З ГПК, служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител - винаги, когато предмет на делото е и/или произхожда от такъв вид договор или задължението е обуславящо от вида иск и/или фактите и обстоятелствата по конкретното дело?
Липсата на подадено възражение по реда и при условията на чл. 414 ГПК освобождава ли националния съд от задължението по чл. 7, ал. 3 ГПК?
В колизия ли е обжалваното решение с европейското законодателство, в това число и практиката на Съда на Европейския съюз, гарантираща защитата на потребителите с Директива 93/1 З/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори?
Имплицитно приеманата сила на пресъдено нещо на влязла в сила заповед за незабавно изпълнение в колизия ли е с практиката на Съда на Европейския съюз по приложението на Директива 93/1 З/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори?
В колизия ли са нормите на чл. 7, ал. 3 ГПК и на чл. 424 ГПК?
Правото по чл. 424 ГПК преклудирано ли е в хипотезата, когато длъжникът не е могъл да се снабди в срока по чл. 414 ГПК с писмени доказателства, ако те са представени по дело, образувано на друго правно основание и задължение на съда ли е да приложи нормата на чл. 424 ГПК, както и представляват ли тези писмени доказателства „нови“ такива по см. на чл. 424 ГПК?
Неналичие на хипотезите по чл. 424 ГПК изключва ли императивното задължение на съда по чл. 7, ал. З ГПК?
Практиката на Съда на Европейския съюз по приложението на Директива 93/1 З/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, дерогира ли разпоредбата на чл. 424 ГПК?
Задължен ли е въззивният съд, когато пред него за пръв път се представят писмени доказателства относими и допустими по правния спор, да ги подложи на преценка, поради което да изложи фактически и правни изводи с оглед фактическите твърдения на страните?
При заемно правоотношение, произходящо от договор за потребителски кредит, кои общи условия са релевантни - тези при които е сключен договорът или тези при които е сключено последващо съглашение (анекс)?
При заемно правоотношение, произходящо от договор за потребителски кредит, към момента на отпочване на производството по издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК - кои общи условия са релевантни, тези при които е сключен договорът или тези към датата на заявлението по чл. 417 ГПК?
В исковия процес, релевантна ли е преценката на договорното правоотношение в неговата цялост, произходящо от договор за потребителски кредит или относим е само последващо сключено между страните съглашение - обект на заповед за незабавно изпълнение?
Може ли въззивният съд да тълкува предмета и обема на търсената защита, вкл. - като изменя същите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Николай Марков
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Дали искът по чл. 69 СК е недопустим поради пречката по чл. 71 СК, когато е предявен съединено с иск по чл. 62 СК, при положение че чл. 71 СК изрично допуска съединяване и предполага последователно, условно произнасяне?
Как следва да се прилага режимът на преклузивните срокове по чл. 62, ал. 4 и чл. 69 СК вр. чл. 73 СК, в контекст на чл. 8 от КЗПЧОС и чл. 56 КРБ – и длъжен ли е съдът да извърши преценка за „справедлив баланс“ и качество на мотивите, когато отказът от производство блокира установяване/оспорване на произход?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Невин Шакирова
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Какво е съотношението между изискванията на ГПК, ЗУТ и Закона за културното наследство по отношение на действията на страните и действията на съда при наличие на данни за поделяемост на имот-паметник на културата и какво е съотношението между разпределението на доказателствената тежест и изискванията за извършване на съответните действия от страна на сезирания съд?
Дали са очевидно неправилни изводите на съда, че не е необходимо предварително съгласуване по реда на чл. 84 Закона за културното наследство, тъй като не се засяга фасадата на сградата, представляваща недвижимо културно наследство, както и че одобрения от главния архитект инвестиционен проект съответства на изискванията на ЗУТ и Наредба №4/21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Камелия Маринова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Длъжен ли е съдът, при констатирано несъответствие между обстоятелствена част и петитум на исковата молба, да укаже на ищеца прецизиране на искането (петитума), за да съответства то на защитата на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик, вместо да прекратява производството поради липса на правен интерес?
Следва ли правният интерес от иск по чл. 108 ЗС да се извежда от фактическите твърдения на ищеца за накърняване на собствеността му, или същият може да бъде отречен единствено чрез прилагане на критериите, залегнали в Тълкувателно решение №3/2020 г. на ОСГК на ВКС от 05.01.2022 г.?
Задължен ли е въззивният съд да постанови съдебния си акт въз основа на самостоятелна оценка на всички факти по делото, водещи до достигане на собствени изводи от фактическа страна на спора, макар неговите крайни изводи да съвпадат с тези на районния съд?
Препращането към мотивите на първоинстанционния съд освобождава ли второинстанционния съд от задължението да изложи собствени мотиви в постановеното определение, от които да се установява обсъдил ли е и анализирал ли е относимите към правния спор твърдения, доводите и възраженията на страните?
Длъжен ли е съдът да провери дали процесуалните действия на назначения служебен защитник съответстват на действителната воля на страната, когато тези действия (отказ от фактически твърдения) водят до прекратяване на делото, и налице ли е процесуално нарушение, ако съдът игнорира противоречието между личните твърдения на страната и тези на нейния пълномощник?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Емилия Донкова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2024
Длъжен ли е въззивният съд да конституира всички необходими и задължителни другари на страната на ответниците. Явяват ли се надлежни ответници в производството по предявен негаторен иск срещу процесната ограда всички лица, които притежават вещни права върху земята – собственикът и носителите на ограничени вещни права?
При наличие на постигнато между съсобствениците съгласие за разпределение на ползването на дворното място неоснователни ли са по смисъла на чл. 109 ЗС онези действия на някой от съсобствениците, посредством които същият осъществява ползване на дворното място по начин и в съответствие с уговорения?
Какво е значението на нотариално заверения договор между съсобствениците, по силата на който дворната площ се разпределя за реално ползване при преценка на основателността на иск по чл. 109 ЗС?
За уважаване на иска с правна квалификация чл. 109 ЗС следва ли ищецът да докаже, че действията на ответника са неоснователни и че му пречат да упражнява своето право?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото, възраженията и доводите на страните?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Гълъбина Генчева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Длъжен ли е въззивният съд при постановяване на решението си, да обсъди точно и обективно конкретното съдържание на заповедта за уволнение, както и всички обстоятелства и доказателства, установени в процеса в тяхната съвкупност, относими към съдържанието на процесната заповед, без да извращава доказателствата по делото, като изложи мотиви защо приема едни факти за установени, а други - не? Има ли установен баланс относно извършено дисциплинарно нарушение и полагащо се съответно наказание и в какви рамки може работодателят да взема решение за налагане на наказание уволнение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Жива Декова
чл. 12 ГПК, чл. 190 ал. 1 т. 3 КТ, чл. 193 КТ, чл. 194 ал. 1 КТ, чл. 194 КТ, чл. 195 ал. 1 КТ, чл. 195 КТ, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ал. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 330 ал. 2 т. 6 КТ, чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ, чл. 344 ал. 1 т. 2 КТ, чл. 344 ал. 1 т. 3 КТ
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.