Добросъвестност

Длъжен ли е въззивният съд да прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и да обсъди въведените от страните доводи и възражения? Длъжен ли е съдът да се обоснове в решението защо възприема или не прието по делото заключение на вещо лице? В производството по иск по чл. 40 ЗЗД близките родствени отношения между пълномощника и третото лице - купувач по сделката, достатъчни ли са, за да обосноват тяхната недобросъвестност, респективно наличието на сговор между тях за увреждане на представлявания? В производство по иск по чл. 40 ЗЗД наличието на значителна разлика в цената на продадения имот и пазарната му стойност към датата на продажбата достатъчно ли е, за да обоснове извод за настъпило увреждане за представлявания? Приложима ли разпоредбата на чл. 82 ЗС само по отношение на прекия праводател на владелеца, но не и по отношение на предходни прехвърлители по предшестващи сделки, като въпрос, разрешен от въззивния съд в противоречие с решение №26 от 10.02.2009 г. по гр. д. №5911/2007 г. на ВКС, IV г. о.?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Радост Бошнакова

II-ро отделение, Гражданска колегия

съдия Радост Бошнакова

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

Неимуществени вреди | Непозволено увреждане | Облигационно право

Определение №/..2026 по дело №/2026

Дължи ли се обезщетение на подсъдим, който е признат за невиновен по част от повдигнатите срещу него обвинения, а е признат за виновен по друга част?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Невин Шакирова

Определение №/..2026 по дело №/2025

Дискриминация

При твърдение на ищцата да е осъществен деликт от публикация в печатно произведение длъжен ли е съдът служебно да изследва съдържанието на цялата статия, или преценката му / по факти и право/ следва да се основава на единични думи, изрази, фрази, и др., посочени от ищеца?
Представляват ли изразите „разбуни духовете, „изправи властите на нокти“ обидни изрази?
Изразното средство, използвано „с цел по-голяма експресивност“, може ли да бъде обидно; ако да, стои ли въпрос за неговата вярност и как следва да бъде установено. Каква е дължимата от съда преценка в този случай за верността му или за това, че е обидно. Как следва да бъде извършена преценка за това, че е обидно за ищеца?
При обидата стои ли въпросът за верността на посочените твърдения и/или оценъчни съждения?
Изразите, представляващи негативна оценка и/или внушения, могат ли да обосноват ангажиране на деликтна отговорност?
Отговаря ли вестникът, ако по делото не е установено при условията на пълно и главно доказване авторството на цитираните изявления, както и коректността на съдържанието на изявленията. По какъв начин подлежи на установяване авторството на цитатите – при условията на пълно и главно доказване или с косвени доказателства. За ролята на логическите съждения и допустимо ли е чрез индиции да се приеме за доказано авторството на публикуваните цитати?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Гълъбина Генчева

I-во отделение, Гражданска колегия

съдия Гълъбина Генчева

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

чл. 10 КЗПЧОС, чл. 172 ГПК, чл. 176 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 45 ЗЗД, чл. 49 ЗЗД

Определение №/..2026 по дело №/2025

Трябва ли съсобственик на недвижим имот, който се позовава на давностно владение в отношението на други съсобственици, да установи наличие на демонстриране на владението и преобръщане на държането във владение.
Следва ли страната-съсобственик, позоваваща се на давностно владение върху недвижими имоти, да докаже фактически елементи на установената своя владелческа власт по време, начин и обем, когато черпи права за свои идеални части от придобивна сделка със запазено пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху целия имот на прехвърлителя.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Гълъбина Генчева

Определение №/..2026 по дело №/2025

Вещно право

Допустимо ли е при проведено надлежно отчуждаване по реда на чл. 95 и сл. ЗТСУ /отм./ административна процедура и платено обезщетение, имот държавна собственост, да бъде обект на замяна от предишния собственик?
Допустимо ли е да бъде извършена замяна на държавен имот, без да има заповед на председателя на Изпълнителния комитет на ОбНС по местонахождението на държавния имот?
Допустимо ли е изменение на иска, посредством предявяване на нов иск чрез замяна или прибавяне на нов петитум пред въззивната инстанция?
Длъжен ли е въззивният съд при постановяване на съдебното решение да се съобрази с всички събрани по делото доказателства и да обсъди доводите на страните, като се сочи противоречие с решение №39/30.06.2022 г. по т. д. №56/2021 г. на ВКС, първо т. о., решение №59/14.04.2015 г. по гр. д. №599/2021 г. на ВКС, четвърто г. о.?
От коя година следва да се счита, че е започнал да тече давностния срок по отношение на имоти частна общинска собственост, с премахване забраната за придобиване по давност на вещи, които са държавна или общинска собственост – с изменението на чл. 86 ЗС /1996 г./ или съобразно разпоредбата на параграф 42 ПЗР ЗИД на ЗОС /5.11.1999 г./?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Емилия Донкова

II-ро отделение, Гражданска колегия

съдия Емилия Донкова

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

чл. 13 ЗС, чл. 17 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 70 ал. 2 ЗС, чл. 70 ЗС, чл. 86 ЗС

Определение №/..2026 по дело №/2025

Налице ли е презумпция, че купувачът знае, че праводателят му не е собственик, с оглед родствената връзка между тях и обстоятелството, че на купувача е известно гражданското състояние на продавача?
Възможно ли е оборване на презумпцията за добросъвестност, установена в чл. 70, ал. 2 ЗС, с косвени доказателства и предположения?
Може ли съдът да основе решението си само на избрани доказателства; длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички относими факти, да извърши анализ на събраните доказателства, като ги съотнесе с конкретните твърдения на страните и да посочи кои факти, определящи крайния изход на спора, намира за доказани или недоказани?
Право на ползване, учредено в полза на прехвърлителя, изключва ли владението с намерение за своене от страна на приобретателя за периода, за който е учредено, в хипотезата на направено възражение с правно основание чл. 70 във вр. с чл. 79, ал. 2 ЗС?
Може ли да се ползва от вещноправния ефект на изтекла придобивна давност по чл. 79, ал. 2 ЗС лице, което е приобретател по валидна сделка, прехвърлителят по която не е бил собственик?
Задължен ли е въззивният съд да отговори на всички заявени в жалбата оплаквания и следва ли в решението да обсъди доводите във въззивната жалба за неправилност на първоинстанционното решение, а при необсъждане на доводите на жалбоподателя, изпълнил ли е въззивният съд задължението си да изложи собствени мотиви, отразяващи решаващата му дейност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Емилия Донкова

II-ро отделение, Гражданска колегия

съдия Емилия Донкова

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

чл. 108 ЗС, чл. 227 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 587 ал. 2 ГПК, чл. 70 ал. 2 ЗС, чл. 70 ЗС, чл. 79 ал. 2 ЗС

Определение №/..2025 по дело №/2025

Търговски сделки | Търговско право

От кой момент става изискуемо и от кога тече давностният срок за погасяване на правото да се иска реално изпълнение на задължението по чл. 421, ал. 1 ТЗ на влогоприемателя: при прекратяване на срочен 1-годишен депозит или или с прекратяване на договора и закриване на депозитната сметка? Кой е началният момент, от който започва да тече 13 месечния преклузивен срок по чл. 55, ал. 1ЗПУПС в хипотеза на прекратен договор за депозитна сметка? Прилага ли се законовата презумпция на чл. 55, ал. 2 ЗПУПС/отм./ за узнаване на платежна операция от страна ползувателя на плат. услуги при прекратяването на договора за плат. сметка и по какъв начин ставал това? За приложението на ч.38, ал. 1 и /или чл. 46, ал. 1 ЗПУПС /отм./ при определяне на началния момент от който започва да тече преклузивния срок по чл. 15, ал. 1 ЗПУПС/отм./ и следвало ли от това, че ползувателят е узнал за извършените процесни платежни операции именно към дата на прекратяване на договора с банка за срочен депозит? Какво е съотношението на исковете по чл. 79, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 421, ал. 1 ТЗ -за пряко изпълнение от страна на влогоприемателя за връщане на вложената сума след изтичане на срока на срочния депозит с този основан на разпоредбите за отговорността на банката по специалния закон /ЗПУПС/отм./ за извършени от банката неразрешени от титуляра на влога и дали вторият не се явява преюдициален по отношение на първия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Неимуществени вреди | Непозволено увреждане | Облигационно право | Публичен деликт

докладвано от съдия Боян Балевски

Определение №/..2025 по дело №/2025

Съставлява ли изискването третото правоимащо лице да е добросъвестно част от фактическия състав на отговорността на чл. 2в ЗОДОВ в случаите когато държавата, респ. нейните органи, са постановили отнемане на имущество, респ. вещ, собственост на лицето?
Добросъвестността като качество на лицето следва ли да се докаже и кой носи доказателствената тежест за това или тя се презумира на общо основание и произтича само от факта, че собственикът на вещта е трето лице за наказателното производство?
Недаването на указания относно доказване на добросъвестността в доклада по делото от първоинстанционния съд съставлява ли нарушение на съдопроизводствените правила?
Възлагането на ответника да доказва това обстоятелство нарушена ли разпоредбата на чл. 154 ГПК?
Трябва ли правоимащото лице да въвежда твърдения относно добросъвестността в предмета на делото, като го посочи в исковата молба или това обстоятелство изобщо не влиза в предмета на делото?
Ако ищецът е изложил такива твърдения в исковата молба, съобразно диспозитивното начало, следва ли тежестта на доказване да бъде възложена на ответника?
Нормата на чл. 111, ал. 2 НПК по отношение връщане на веществените доказателства на правоимащите лица може ли да се прилага при наличието на норма в особената част на НК, която противоречи на правото на ЕС, но това противоречие не е установено към постановяване на съдебния акт, а впоследствие е обявена за противоконституционна?
Допустимо ли е в производството по чл. 111, ал. 2 НПК правоимащото лице да изложи съображения за своята добросъвестност- че не е знаело за използването на притежавана от него вещ като средство за извършване на престъпление, и излагането на подобни съображения, може ли да има значение в последващо производство по реда на чл. 2в ЗОДОВ по иск, предявен от същото правоимащо лице?
Съставлява ли приложението на чл. 242, ал. 8 НПК специфична гражданскоправна последица с характера на конфискация, по отношение на която не е приложимо връщането на веществени доказателства, уредено в нормата на чл. 111 НПК?
Неотправянето на искане за преюдициално запитване във всички случаи ли съставлява достатъчно съществено нарушение, за да обуслови възникане на отговорността по чл. 2в ЗОДОВ или преценката за това е конкретна, като следва във всеки отделен случай да се преценяват обстоятелствата по делото?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Десислава Попколева

Определение №/..2025 по дело №/2025

Облигационно право

Точно ли е изпълнението на парично задължение по смисъла на чл. 68, б а ЗЗД наредено от длъжника чрез пощенски превод на постоянния адрес на кредитора, когато към момента на плащането кредиторът постоянно пребивава в чужбина и длъжникът знае това?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Невин Шакирова

Определение №/..2025 по дело №/2024

Длъжен ли е съдът да обсъди доказателствата и всички аспекти от защитните позиции на страните?
Длъжен ли е въззивният съд при разглеждане на спора по същество да обсъди в съвкупност събраните по делото доказателства за релевантните за спора факти и как следва да прецени свидетелските показания, и възможната заинтересованост на свидетелите?
Следва ли съдът да вземе предвид всички факти, доводи и обстоятелства, които са наведени от страните в първоинстанционното производство, да установи взаимовръзката между тях при обосноваване на своите изводи, за да приеме от кога започва началния момент на придобивната давност на която се позовават страните, и налице ли е давностно владение и какво? Дали необсъждането на свидетелските показания и неточното им интерпретиране или абсолютно неправилното им тълкуване са довели до неправилни изводи и с оглед събраните по делото доказателства правилно ли е приложил материалния закон?
Съставлява ли процесуално нарушение едностранното и непълно обсъждане на събрани по делото доказателства, които са релевантни за спора при постановяване на съдебното решение?
Придобива ли се по давност правото на собственост от лице, закупило имот от несобственик и при какви предпоставки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.