всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 202 ГПК

Оценка на заключението
Чл. 202. Съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото.

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства и доводи на страните, които са свързани с предмета на доказването, и да формира правните си изводи въз основа на съвкупната им преценка, като конкретно, ясно и точно да изложи в решението си, като се следва законът и правилата на логиката, върху кои доказателства основава възприетата фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва и на кои не, кои възприема и кои – не?
Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и без да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни?
Длъжен ли е въззивният съд, за да основе своето решение на приетото по делото заключение/я (да го кредитира) по същество, да го прецени съвкупно с всички останали доказателства по делото, неговата пълнота, яснота и обоснованост, и следва ли оценката на заключението на вещото лице да се мотивира от съда, а когато по делото са изслушани няколко заключения и е налице различие в мнението на експертите, следва ли съдът да изложи правни съображения, поради което възприема едно от тях?
Длъжен ли е въззивният съд да изложи пълни, точни, ясни и безпротиворечиви мотиви в аргумент на крайните си изводи?
Може ли съдът изцяло да игнорира прието по делото заключение или голяма част от изводите на експертите, без да изложи мотиви защо не кредитира констатациите им в необсъдените в цялост и отделни части заключения?
Следва ли оценката на заключението на вещите лица във всички случаи да се мотивира от съда?
Формират ли основанието на иска по смисъла на чл. 214 ГПК установени по делото факти, които не променят заявеното в исковата молба материално правоотношение, въз основа на което ищецът черпи права по спора?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Павел Банков

Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Когато съдът не възприема заключение на вещото лице в определена негова част следва ли да мотивира отказа си да го кредитира? Длъжен ли е въззивният съд да мотивира съдебния си акт съобразно изискванията на чл. 236, ал. 2 ГПК, чл. 269 ГПК и чл. 202 ГПК? (По иск на основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на увреждане, причинено във връзка с проведено дентално лечение)

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Емилия Донкова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Задължен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди от деликт по справедливост, като ясно и точно изложи в решението си върху кои доказателства основава възприетата фактическа обстановка?

Следете за решението

Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Иванка Ангелова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Въззивният съд, като съд по съществото на правния спор, длъжен ли е да направи свои фактически и правни изводи по делото, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, включително свидетелски показания, както и възраженията и доводите на страните, когато същите касаят възраженията на ответника относно релевантни факти?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Златина Рубиева

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

1) допустимо ли е понятието „значително несъответствие по смисъла на ЗОНПИ да бъде отъждествявано с имущество на стойност на или над 150 000 лв.; 2) може ли да бъде отнето имущество на стойност под 150 000 лв. в края на проверявания период, при установено значително съотвествие в размер над 150 000 лв. по смисъла на пар. 1, т. 3 ДР ЗОНПИ; 3) по смисъла на ТР №4/2021 от 18.05.2023 г. на ОСГК на ВКС, следва ли като разход да бъдат отразени средствата за придобиване на имущества, които не са налични в края на проверявания период и не са преобразувани в реални активи; 4) допустимо ли е и следва ли съдът да изчислява сам наличието или липсата на несъответствие по смисъла на пар. 1, т. 3 ДР ЗОНПИ, без да излага мотиви, защо не кредитира експертното заключение на приетата съдебно-икономическа експертиза по делото; 5) трябва ли съдът, независимо дали възприема или не експертното заключение, да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата; 6) как следва съдът да цени заключението на приетата по делото съдебна експертиза, с оглед изискванията на нормата на чл. 202 ГПК; 7) следва ли получен банков кредит да се приеме за законен доход, в случай, че лицето не разполага със средства за изплащане на вноските по кредита; 8) суми, отпуснати от търговска банка по договор за кредит, представляват ли винаги законен източник на доход, в случай, че средствата, използвани за погасяване на кредита, са незаконно придобити; 9) задължен ли е въззивният съд да извърши конкретна преценка относно начина и средствата за придобиване на имущество, претендирано за отнемане в полза на държавата по реда на ЗОНПИ; 10) има ли изискване в ЗОНПИ и предвидена ли е като трета предпоставка, обуславяща основателност иска на КОНПИ, връзката между претендираното за отнемане имущество и престъпната дейност, извършването на която е послужило като основание за проверката пред Комисията и за производството пред съда за отнемане; и 11) какво е значението на наказателното дело срещу лицето – ответник по гражданско дело, за правилното решаване на спора в производството по отнемане на незаконно придобитото имущество, при условие, че съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗОНПИ то се провежда независимо от наказателното производство. По отношение на първите девет въпроса касаторът навежда допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като излага съображения, че въззивният съд решил тези въпроси в противоречие с практиката на ВКС, а по отношение на последните два въпроса сочи допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като поддържа, че същите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Релевира и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Боян Цонев

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Когато страните по сделката при сключване на същата се колебаят дали същата а е дарение или покупко-продажба, не е ли основание да се приеме, че е налице нищожност на покупко-продажбата поради неплащане на цена?
Когато се докаже, че трети лица са дали някаква сума пари, но не като цена на недвижим имот и не саги предстовили от името и за сметка на бъдещ купувач на недвижим имот, следва ли да се възприеме, че е налице платена цена по договор за покупко-продажба от купувача по сделката?
Доколкото се доказва, че ищцата е пострадала от престъпление от общ характер -измама във връзка с покупо-продажба на имот, предмет на гражданско дело, това има ли съответно значение за делото, имайки предвид, че се доказва, че купувачът не е заплатил цената на недвижимия имот?
Когато нотариален акт обективира в себе си неверни данни, с оглед липсата на заплащане на цена, това не води ли до нищожност на нотариалния акт и до нищожност на сделката?
Когато са налице доказателства, които установяват нищожност на нотариалния акт следва ли задължително да се обсъди наличието/липсата на нищожност на акта от въззивния съд?
Длъжен ли е съдът служебно да изследва нищожността на сделката и действителната воля на страните, съобразно Тълкувателно решение №1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, когато са налице данни за липса на съгласие и противоречия относно плащането на цената?
Представлява ли плащане на продажна цена по чл. 183 ЗЗД предоставянето на суми в неопределено време и размери от лица, които едновременно са теглили пенсията на продавача и са се разпореждали със средствата й?
Допустимо ли е нотариус да влияе върху избора на страните, като ги насочва от дарение към продажба и следва ли съдът да приеме това за свободно волеизявление на възрастна и болна страна?
Нарушава ли принципа на единност на тайното съвещание фактът, че един от съдиите е подписал съдебния акт с електронен подпис два дни след останалите членове на състава?
Следва ли гражданският съд да обсъди данни от висящо досъдебно производство за измама, когато ищцата е конституирана като пострадала и обстоятелствата са относими към действителността на сделката?
Длъжен ли е съдът да обсъди достоверността на свидетел, когато е установено, че той е в контакт и ползва услугите на адвоката на ответника?
Следва ли да се приеме дискриминация по признак възраст и лично положение при нотариална услуга, когато на възрастна и болна жена не е осигурена реална защита на волята й?
Допустимо ли е съдът да приеме за доказано плащане на продажна цена само въз основа на вписването „Сумата е получена предварително“ в нотариалния акт, без писмени доказателства за начина, времето и лицето, от което е получена?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Жива Декова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Следва ли въззивният съд, при извършване на анализ на начислените разходи за амортизации в баланса на предприятието, служебно да допусне доказателства, необходими за прилагане на императивни материалноправни норми относно разходите за амортизации, тъй като при изготвяне на експертното заключение вещите лица не са посочили дали са спазени приложимите счетоводни стандарти - конкретно НСС-8.2.?
С оглед нормите на чл. 12 ГПК длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на всички доказателства и да се мотивира защо приема изводите на вещите лица по приетото от него заключение на СИЕ, при наличие на предходни такива, които му противоречат и длъжен ли е съгласно чл. 202 ГПК да го обсъди във връзка с всички останали доказателства по спора?
Длъжен ли е съдът при определяне на стойността на дружествен дял на напуснал ООД съдружник да изследва въпроса дали при доначисляването на разходи за амортизация за предходни отчетни периоди в текущия и/или междинния баланс, съответства на изискванията на ЗСч и счетоводните стандарти?
Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви по възражение, че междинният баланс по отношение на начислените разходи за амортизации по смисъла на чл. 125, ал. 3 ТЗ на едно предприятие не съответства на ЗСч и приложимите счетоводни стандарти?
Предвид нормите на чл. 11, ал. 1, т. 1 ЗСч, чл. 26, ал. 1, т. 3 ЗСч, чл. 26, ал. 1, т. 4 ЗСч., вр. чл. 3, ал. 3 ЗСч и т. 4.2 НСС 4, НСС 8, приложими на основание чл. 24, ал. 2 ЗСч и вр. чл. 55, ал. 2 ТЗ, допустимо ли е при установена грешка от минали години, свързана с неначисляване на разходи за амортизации, целият размер на неначислените разходи за амортизации да бъдат еднократно начислени през текущия отчетен период?
При липса на доказателства, че даден актив не е бил използван по предназначение в предходните периоди, възниква ли за дружеството право да начисли разходи за амортизации в текущ или бъдещ период, избран от дружеството?
Длъжен ли е съдът да се произнесе със своето решение дали е налице е нарушение на принципа на „съпоставимост между приходи и разходи“ чрез неначисляване на счетоводна амортизация за продължителни периоди, водещи до надценяване на ДМА, налице ли е нарушаване на принципа на документалната обоснованост на стопанските операции - спиране на начисляване на амортизация без наличие на съответните документи (амортизационен план и счетоводна политика), доказващи временното изваждане на употреба на ДМА?
Следва ли еднократното начисляване в текущия отчетен период на стари амортизации от предходни години да се извърши при съблюдаване на изискванията на Национален счетоводен стандарт 8 (НСС 8) – „Нетни печалби или загуби за текущия период, фундаментални грешки и промени в счетоводната политика чрез оповестяване на фундаментална счетоводна грешка?
Допустимо ли е приложението към дружествата с ограничена отговорност по аналогия на нормата на чл. 247а ТЗ, която норма е относима към акционерните дружества?
При констатиране на недостиг на печалба за разпределяне като дивидент за определена година длъжен ли е въззивният съд със своето решение да намали размера на начисления дивидент до размера на печалбата за съответната година като установи правилния размер на допустимия за разпределяне дивидент?
Следва ли целият размер на сумата на разходите за придобиване на ДМА, отразена в счетоводните книги на търговец като „незавършено производство“, да се отрази в приходната част на ОПР на ред „Разходи за придобиване на активи по стоп. начин“?
Налице ли е нарушение на счетоводните стандарти (НСС - 1) и чл. 4, ал. 2 и ал. 3 Директива 2013/34/ЕС за вярно и честно представяне на финансовите отчети, както и нарушение на принципа на „съпоставимост между приходи и разходи“?
Представлява ли злоупотреба с право по смисъла на чл. 57, ал. 2 Конституцията на РБ, необичайното начисляване на разходи за заплати, които не са характерни и/или обичайни за едно предприятие, нито се базират на реална трудова основа и/или трудови договори?
Представлява ли съществено нарушение на въззивния съд, липсата на анализ на счетоводните записвания и на стопанските операции в нарушение на служебното задължение съдът да изясни и с помощта на вещо лице, обстоятелствата от значение за спора и липсата на мотиви, в нарушение на чл. 236 ГПК?
Следва ли въззивният съд да прецени всички доказателства по делото?
За задължението на управителя да представи на своя работодател всички документи, установяващи вида и размера на направените разходи във връзка с изпълнението на неговите функции по организиране и водене на текущата дейност на дружеството, както и тежестта за доказване в процеса на управителя, че е изпълнил това свое задължение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Николай Марков

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Дали не е очевидно необоснован изводът на въззивния съд, че ищецът е бил допуснат в имота със съгласието на Манастира, изведен от обясненията на ищеца, дадени по реда на чл. 176 ГПК?

Следете за решението

Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Емилия Донкова

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Длъжен ли е въззивният съд, вкл. и служебно да допусне допълнителна съдебна експертиза, когато във въззивната жалба или в нейния писмен отговор е наведен довод за необоснованост на първоинстанционното решение поради погрешно установяване на конкретен правнорелевантен факт, въз основа на който първоинстанционният съд е основал своята решаваща воля? (По кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД)

Следете за решението

Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Красимир Машев

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Длъжен ли е въззивният съд в решението си да се произнесе по всички съдържащи се във въззивната жалба и в отговора на жалбата доводи и възражения на страните; длъжен ли е съдът да изложи мотиви по всички възражения на страните, както и по събраните по искане на страните, доказателства във връзка с техните доводи; задължен ли е въззивният съд, съгласно чл. 271, чл. 272, във вр. с чл. 236, ал. 2 ГПК, да обсъди в мотивите на акта си всички възражения и доводи на страните?
Допустимо ли е вещото лице по делото да има убеждение и мнение или предварително изразено становище по въпроса, който предстои да бъде разрешен; допустимо ли е по делото да се назначава вещо лице, което е получавало възнаграждение и/или компенсация на разходи от страна по делото и е участвала в събития организирани от страна по делото; допустимо ли е съдът да основава актовете си на държавна политика или стратегия?
Длъжен ли е съдът да назначи допълнително или повторно заключение, при оспорване и при дадени вероятни, а не категорични отговори?
Допустимо ли е при оспорване на съдебна експертиза да се представят доказателства във връзка с опровергаване на изводите на вещото лице; допустимо ли е да се предоставят научни статии с цел опровергаване на изводите на вещото лице; допустимо ли е представяне като писмено доказателство на научни статии, на които се позовава вещото лице в експертизата, с цел да се установи, че същите не са правилно цитирани?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Боян Цонев

12389 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела