чл. 183 ЗЗД
Чл. 183. С договора за продажба продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността на една вещ или друго право срещу цена, която купувачът се задължава да му заплати.
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Когато страните по сделката при сключване на същата се колебаят дали същата а е дарение или покупко-продажба, не е ли основание да се приеме, че е налице нищожност на покупко-продажбата поради неплащане на цена?
Когато се докаже, че трети лица са дали някаква сума пари, но не като цена на недвижим имот и не саги предстовили от името и за сметка на бъдещ купувач на недвижим имот, следва ли да се възприеме, че е налице платена цена по договор за покупко-продажба от купувача по сделката?
Доколкото се доказва, че ищцата е пострадала от престъпление от общ характер -измама във връзка с покупо-продажба на имот, предмет на гражданско дело, това има ли съответно значение за делото, имайки предвид, че се доказва, че купувачът не е заплатил цената на недвижимия имот?
Когато нотариален акт обективира в себе си неверни данни, с оглед липсата на заплащане на цена, това не води ли до нищожност на нотариалния акт и до нищожност на сделката?
Когато са налице доказателства, които установяват нищожност на нотариалния акт следва ли задължително да се обсъди наличието/липсата на нищожност на акта от въззивния съд?
Длъжен ли е съдът служебно да изследва нищожността на сделката и действителната воля на страните, съобразно Тълкувателно решение №1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, когато са налице данни за липса на съгласие и противоречия относно плащането на цената?
Представлява ли плащане на продажна цена по чл. 183 ЗЗД предоставянето на суми в неопределено време и размери от лица, които едновременно са теглили пенсията на продавача и са се разпореждали със средствата й?
Допустимо ли е нотариус да влияе върху избора на страните, като ги насочва от дарение към продажба и следва ли съдът да приеме това за свободно волеизявление на възрастна и болна страна?
Нарушава ли принципа на единност на тайното съвещание фактът, че един от съдиите е подписал съдебния акт с електронен подпис два дни след останалите членове на състава?
Следва ли гражданският съд да обсъди данни от висящо досъдебно производство за измама, когато ищцата е конституирана като пострадала и обстоятелствата са относими към действителността на сделката?
Длъжен ли е съдът да обсъди достоверността на свидетел, когато е установено, че той е в контакт и ползва услугите на адвоката на ответника?
Следва ли да се приеме дискриминация по признак възраст и лично положение при нотариална услуга, когато на възрастна и болна жена не е осигурена реална защита на волята й?
Допустимо ли е съдът да приеме за доказано плащане на продажна цена само въз основа на вписването „Сумата е получена предварително“ в нотариалния акт, без писмени доказателства за начина, времето и лицето, от което е получена?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Жива Декова
чл. 154 ал. 1 ГПК, чл. 172 ГПК, чл. 180 ГПК, чл. 183 ЗЗД, чл. 202 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 3 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 29 ал. 1 ЗЗД, чл. 29 ЗЗД, чл. 290 ГПК, чл. 31 ал. 1 ЗЗД, чл. 31 ЗЗД, чл. 579 ал. 1 ГПК, чл. 77 ал. 1 ЗЗД, чл. 81 ГПК, чл. 87 ал. 1 ЗЗД, чл. 87 ал. 3 ЗЗД
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Относно правомощията на въззивния съд да обсъди, с ограниченията по чл. 269 ГПК, всички доводи и възражения и свързаните с тях доказателстгва и да изложи мотиви.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Елена Арнаучкова
чл. 131 ГПК, чл. 165 ал. 1 ГПК, чл. 181 ГПК, чл. 183 ЗЗД, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 263 ал. 1 ГПК, чл. 269 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 301 ТЗ, чл. 367 ГПК, чл. 55 ТЗ, чл. 63 ГПК, чл. 630 ал. 1 ТЗ, чл. 694 ал. 2 т. 1 ТЗ, чл. 694 ал. 2 т. 2 ТЗ, чл. 99 ал. 3 ЗЗД
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Длъжен ли е въззивният съд да следи за нищожност на правната сделка, ако основанието за нищожност произтича пряко от сделката и не е констатирано от първата инстанция?
Как следва въззивният съд да тълкува двустранен договор, който съдържа неясна клауза относно основен елемент на договора?
За задължението на въззивния съд да обсъди възраженията на ответника и събраните доказателства в хипотезата, в която: 1) документът на договора, от който произтича предявеното с иска вземане, съдържа ръкописно дописан текст; 2) с предварителния договор срокът е определен, но годината на уговореното задължение за сключване на окончателен договор е неясна; 3) ответникът е възразил, че ищецът/кредиторът е изпълнил само едно от задълженията си, поради което не разполага с право да развали договора и да претендира връщане на задатъка в двоен размер?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Геника Михайлова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Длъжен ли е операторът на ел. разпределителната мрежа да докаже при условията на пълно и главно доказване всички обективни предпоставки за възникване на правото му на едностранна корекция по чл. 50 ПИККЕ?
Налице ли е задължение на решаващия съд при преценката на събраните гласни доказателства да изложи подробни мотиви защо кредитира показанията на едни от заинтересованите свидетели пред тези на други? Как следва да бъдат анализирани показанията на свидетелите?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото във връзка с твърденията и възраженията на страните и да обоснове решението си?
В случаите на едностранна корекция на сметката по ПИКЕЕ операторът на мрежата следва ли да докаже съществуването и начислените количества допълнителна ел. енергия в мрежата и реалното им ползване от клиента?
Изпълнил ли е съдът задължението си по см. на чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК, при липса на пълен и точен доклад и при неправилно разпределена доказателствена тежест и налице ли е пълен и точен доклад по делото, когато съдът не е посочил правнорелевантните факти, които следва да установи всяка то страните?
Има ли констативният протокол по чл. 49 ПИКЕЕ самостоятелна и обвързваща доказателствена сила, когато не е подкрепен от преки доказателства за момента и причината за неизмерването?
Длъжен ли е съдът да извърши преизчисление на ел. енергия по реда на ПИКЕЕ за максималния законов период, когато от техническите параметри на самото СТИ/логове и памет/ може да бъде установен точният и реален период на измерване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Елена Арнаучкова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
За задължението на въззивния съд да се произнесе по нищожността на правни сделки или техни клаузи, когато са от значение за разрешаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, но нищожността произтича пряко от сделката или от събраните доказателства? Дали е допустимо в случаите на ТР №7/13.01.2023 г. по т. д. №7/2020 г. на ОСГТК на ВКС изменение/ допълване на иска при повторното му разглеждане след обезсилване на предходно решение поради неучастие на необходим другар и връщане на делото за разглеждане при участието на всички надлежни страни? В случаите, в които при сключване на договор за продажба се уговоря и учредяване на право на ползване на трето лице, следва ли да се приеме, че договорът е само един - договор за продажба в полза на трето лице или са налице два самостоятелни договора – договор за продажба по чл. 183 ЗЗД и сл. и договор за учредяване на ограничено вещно право на ползване по чл. 55 ЗС? След като с договор за продажба се прехвърля собствеността на имоти със същия договор е постигнато последващо съгласие за учредяване на право на ползване на трети лица върху имота, кой е учредителят на това, кой е уговарящ и кой е обещател по така постигнатото съгласие по чл. 22 ЗЗД?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Джулиана Петкова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Следва ли въззивната инстанция да обсъди всички доводи и възражения на страните, както и да обсъди всички факти и доказателства по делото в тяхната съвкупност?
Следва ли от страна на съда да бъде кредитирано заключение, изготвено само и единствено въз основа на оспорен констативен протокол?
Какви са критериите, които следва да се изпълнят, за да се приеме, че е спазена процедурата, разписана в ПИКЕЕ и с какви доказателствени средства потребителят може да опровергае констатации от проверка, за която не е уведомяван и не е присъствал, включително и в случаите при които достъп до таблото за измерване на електроенергия има единствено дружеството, което получава сумата от корекционната сметка, за да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Даниела Стоянова
чл. 183 ЗЗД, чл. 202 ГПК, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 272 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 55 ал. 1 ЗЗД, чл. 55 ал. 1 предл. първо ЗЗД, чл. 83 ал. 1 т. 6 ЗЕ, чл. 98а ал. 2 т. 6 ЗЕ
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Допустимо ли е електроразпределителното дружество да начислява едностранно допълнителни суми за изминал период въз основа на общите си условия и подзаконовите ПИКЕЕ, без да е доказано по съдебен ред конкретния период на не-измерване и точният размер на потребената, но не-измерена електроенергия, както и без доказателства за виновното поведение на потребителя?
Как се разпределя доказателствената тежест при спор за заплащане на електроенергия, начислена поради констатирано незаконно присъединяване или не-измерване?
Дали правилата на ПИКЕЕ /и в частност чл. 49, чл. 56 и чл. 58 от тях/ създават непосредствено материалноправно основание за вземане на енергийното предприятие, или са само технически правила, чието неспазване от страна на оператора го лишава от възможността да претендира плащане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Иво Дачев
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Откога започва да тече петгодишният давностен срок съгласно чл. 87, ал. 5 ЗЗД в случаите, когато е налице начална липса на основание?
Откога започва да тече петгодишният давностен срок съгласно чл. 87, ал. 5 ЗЗД в случаите, когато е налице отпаднало с обратна сила основание?
Правото на купувача да иска разваляне на договора поради неизпълнение погасява ли се по давност и откога започва да тече срокът на давността - от момента на неизпълнението или от момента на узнаването?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите на решението отново и изцяло всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, установените факти, както и да отговори на всички допустими и относими към спорния предмет доводи, твърдения и възражения на страните, свързани с предмета на спора с оглед нормите на чл. 235, ал. 2, чл. 236, ал. 2 и чл. 12 ГПК?
Следва ли съдът при формиране на вътрешното си убеждение по конкретен правен спор да обсъди в мотивите на решението си всички релевантни за спора доказателства, както и доводите и възраженията на страните в тяхната съвкупност?
Длъжен ли е въззивният съд да прецени всички доказателства и доводи на страните, като конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава възприетата фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва и на кои не?
Когато не са налице предпоставките за разваляне на договор между страните по чл. 87 ЗЗД, длъжникът е изпълнил напълно задължението си точно по вид, обем и качество, и безспорно не е установено неизпълнение, кредиторът може ли да развали договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мадлена Желева
чл. 108 ЗС, чл. 12 ГПК, чл. 183 ЗЗД, чл. 19 ал. 3 ЗЗД, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ал. 2 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 298 ГПК, чл. 55 ал. 1 предл. първо ЗЗД, чл. 55 ал. 1 предл. трето ЗЗД, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 87 ал. 3 ЗЗД, чл. 87 ал. 5 ЗЗД, чл. 87 ЗЗД
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
не удовлетворяват общото основание за допускане на обжалване, тъй като са казуистични и са извадени от контекста на делото, не е аргументирана връзката им с предмета на делото и изложените мотиви от апелативния съд и предполагат произнасяне по съществото на спора, което е недопустимо на фазата на допускане на обжалване. По първия въпрос изтъква, че решението е постановено на база всички събрани по делото доказателства, анализирани поотделно и в тяхната съвкупност, а заключението на ССЕ по делото е оспорено от ищеца и от синдика единствено по т. 3 и е изготвено на база приети от първоинстанционния съд доказателства, които също не са оспорени от ищеца и от синдика. По втория въпрос посочва, че в теорията и практиката няма съмнение относно приложението на разпоредбата на чл. 301 ТЗ и тя не е тълкувана разширително САС. Изразява несъгласие с основателността на касационната жалба.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Елена Арнаучкова
чл. 146 ал. 3 ГПК, чл. 146 ГПК, чл. 165 ал. 1 ГПК, чл. 180 ГПК, чл. 181 ГПК, чл. 182 ГПК, чл. 183 ЗЗД, чл. 267 ГПК, чл. 269 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ал. 1 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 301 ТЗ, чл. 367 ГПК, чл. 55 ТЗ, чл. 63 ал. 1 ГПК, чл. 63 ал. 2 изр. 2 ГПК, чл. 63 ГПК, чл. 630 ал. 1 ТЗ, чл. 688 ТЗ, чл. 692 ТЗ, чл. 694 ал. 2 т. 1 ТЗ, чл. 694 ал. 2 т. 2 ТЗ, чл. 694 ал. 4 ТЗ, чл. 694 ал. 7 ТЗ, чл. 694 ТЗ, чл. 99 ал. 3 ЗЗД
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Когато ищецът в исковата си молба по иск за връщане на получено без основание твърди липсата на основание към момента на даването, следва ли съдът да разгледа иска единствено в кондикцията на чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД предвид диспозитивното начало в гражданския процес, като съдът квалифицира иска като предявен с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, или независимо от посоченото от ищеца като основание, следва да разгледа иска за неоснователно обогатяване на трите кондикции посочени в чл. 55, ал. 1 ЗЗД?
Искът за неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1 ЗЗД съставлява ли един иск или се касае за три отделни иска на различните кондикции, всеки от които с различна доказателствена тежест за страните?
Какво следва да е съдържанието на обстоятелствената част в исковата молба, с която се предявява иск за връщане на полученото без основание?
Разполага ли съдът с възможността да даде различна правна квалификация от посочената от ищеца кондикция на иска за неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, въпреки наведените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения и нейния петитум за липсата на основание при получаването на благото или противоречията им, или съдът е изцяло обвързан с принципа на диспозитивното начало и следва да разгледа иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД единствено в кондикцията, посочена му от ищеца с оглед наведените в исковата молба фактически твърдения?
Длъжен ли е въззивният съд да даде вярната правна квалификация на предявения иск за неоснователно обогатяване при констатирано противоречие в обстоятелствената част на исковата молба и нейния петитум или следва да даде указания на ищеца за отстраняване на нередовностите?
Следва ли исковата молба за предявяване на иск за неоснователно обогатяване да съдържа фактически твърдения по същество на спора с оглед квалифицирането на предявения иск на някоя от посочените в чл. 55, ал. 1 ЗЗД кондикции?
Независимо от правната квалификация, дадена от съда - по чл. 55, ал. 1 ЗЗД или по чл. 59 ЗЗД, за успешно провеждане и доказването и с оглед доказателствената тежест по иск за неоснователно обогатяване, достатъчно ли е ищецът да докаже наличието на обедняване у него за сметка на обогатяването на ответника, както и връзката между тях, дори при липса на каквото и да било правоотношение между страните и имат ли значение други сочени в исковата молба обстоятелства, неводещи до промяна в наличието на неправомерно имуществено разместване?
Следва ли въззивният съд да обсъди в мотивите на своето решение доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, които са от значение за изхода на спора?
Следва ли въззивният съд при констатирано договорно правоотношение между страните да изследва неговото прекратяване с оглед твърденията на страните по предявен иск за неоснователно обогатяване?
Следва ли съдът да разгледа предявен иск за неоснователно обогатяване като един иск, независимо от твърденията на ищеца и посоченото в исковата молба за липсата, неосъществяването или отпадането на облигационна обвързаност между страните, като основание за завеждане на иска?
Как следва да процедира съдът, ако е сезиран с иск за неоснователно обогатяване с твърдения за начална липса на основание, ако установи договорно правоотношение между страните в хода на процеса - следва ли да разгледа иска на втората и третата кондикция по чл. 55, ал. 1 ЗЗД или следва да го отхвърли с оглед диспозитивното начало в гражданския процес?
Как следва да разпредели доказателствената тежест в този случай и следва ли да е въведено оплакване пред въззивния съд, че в първоинстанционното решение неправилно е приложена доказателствената тежест?
Какво следва да е задължителното съдържание на оферта за строителство, за да се характеризира като предложение за сключване на договор за изработка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бонка Йонкова
чл. 114 ЗЗД, чл. 127 ал. 1 т. 4 ГПК, чл. 127 ал. 1 т. 4 ГПК, чл. 129 ал. 2 ГПК, чл. 13 ЗЗД, чл. 14 ЗЗД, чл. 154 ал. 1 ГПК, чл. 154 ГПК, чл. 164 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 183 ЗЗД, чл. 20 ЗЗД, чл. 258 ЗЗД, чл. 267 ГПК, чл. 272 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 5 ГПК, чл. 55 ал. 1 ЗЗД, чл. 55 ал. 1 предл. второ ЗЗД, чл. 55 ал. 1 предл. първо ЗЗД, чл. 55 ал. 1 предл. трето ЗЗД, чл. 55 ЗЗД, чл. 59 ЗЗД, чл. 6 ГПК, чл. 88 ал. 1 ЗЗД
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.