1/ По кои критерии следва да бъде направена от съда преценката за определяне на срок за изправяне от назначен от съда процесуален представител на констатирани нередовности на искова молба, подадена от лице лишено от свобода, поради изтърпяване на наказание по влязла в сила присъда в затвора Ст. З.; 2/ Кога даденият от съда срок следва да се счита достатъчен, за да може процесуалният представител на ищеца да осъществи ефективно и действително процесуално представителство“; 3/ Какво съдържание влага съдът в употребения от него термин да осъществи ефективно и действително процесуално представителство“, дължимо от назначен адвокат на ищеца, който е лишен от свобода и изтърпяващ наказание по влязла в сила присъда – субективна преценка или преценка, съобразена с обективни критерии – положен труд, време, действия по събиране на доказателства, осъществяване на пряк контакт с ищеца (София – Ст. З. и обратно), по въпроси относно дадените от съда указания за привеждане в редовност на исковата молба и накрая – да подреди и осмисли получената информация и да я възпроизведе, привеждайки в редовност подадената от И. Г. П. искова молба от 16.06.2023 г. до СГС. Така повдигнатите въпроси са обобщени от процесуалния представител на касатора в следния процесуалноправен въпрос: относно критериите, по които съдът определя срок за изправяне нередовностите на исковата молба в хипотеза на процесуално представителство от назначен на основание чл. 95 ГПК, вр. чл. 26, ал. 2 ЗПП адвокат на ищеца, изтърпяващ наказание лишаване от свобода, при предявени деликтни искове за обезщетения. Твърди се противоречие на въззивното определение с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк. дело №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и с посочена и приложена към изложението практика на ВКС.