чл. 6 КЗПЧОС
Право на справедлив съдебен процес
Член 6
1. Всяко лице при определянето на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. Съдебното решение се обявява публично, но пресата и публиката могат да бъдат отстранявани по време на целия или на част от съдебния процес в интерес на нравствеността, обществената и националната сигурност в едно демократично общество, когато това се изисква от интересите на непълнолетните лица или за защита на личния живот на страните по делото или ако съдът счете това за извънредно необходимо в случаите, в които поради специални обстоятелства публичността би нанесла вреда на интересите на правосъдието.
2. Всяко лице, обвинено в криминално престъпление, се счита за невинно до доказване на вината му в съответствие със закона.
3. Всяко лице, обвинено в криминално престъпление, има в частност следните права:
а) да бъде незабавно и в подробности информирано за характера и причините за обвинението срещу него на разбираем за него език;
b) да има достатъчно време и възможности за подготовка на своята защита;
с) да се защитава лично или да ползва адвокат по свой избор; ако не разполага със средства за заплащане на адвокат, да му бъде предоставена безплатно служебна защита, когато го изискват интересите на правосъдието;
d) да участва в разпита или да изисква разпит на свидетелите на обвинението и да изисква призоваването и разпитът на свидетелите на защитата да се извършват при същите условия, както на свидетелите на обвинението;
е) да ползва безплатно услугите на преводач, ако не разбира или не говори езика, използван в съда.
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
е задължение на самия касатор, като същият не може да бъде извеждан служебно ВКС от изложените в жалбата или в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обстоятелства.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Николай Иванов
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Длъжен ли е съдът да измени подсъдността на делото, когато за страна с увреждания е физически невъзможно да се придвижи до съответния съд поради липса на обществен и личен транспорт, който да превози акумулаторна инвалидна количка, с която тя се придвижва? Неглижирането на физическите ограничения на ищцата, които възпрепятстват достъпа й до правосъдие, не представлява ли форма на дискриминация по смисъла на Директива 2000/78/ЕС? Трябва ли съдът да създаде разумни улеснения, за да осигури на страната с увреждания равен достъп до правосъдие? Длъжен ли е въззивният съд служебно да следи за предубеденост, когато ответникът е системно ангажиран като експерт (вещо лице) в същия съд, и представлява ли това нарушение на правото на справедлив процес по чл. 6 КЗПЧОС? Професионална зависимост между съда и ответника компрометира ли външния вид на правосъдието?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Ерик Василев
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Длъжен ли е въззивният съд да събере доказателствата, ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, в противоречие с т. 3 ТР №1/2013 г. по тълк. д.№1/2013 г. на ВКС, ОСГТК? Какви са правомощията на въззивня съд във връзка с доклада на делото, когато първоинстанционният съд не е извършил доклад съгласно чл. 146 ГПК, респективно когато докладът му е непълен или неточен? За размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди, съответно за прилагането на критерия по чл. 52 ЗЗД и за задължението на съда по иска за непозволено увреждане да извърши преценка на всички конкретно проявени обстоятелства? Дали съдът е длъжен да мотивира решението си чрез посочване на фактически и правни изводи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Филип Владимиров
чл. 146 ал. 2 ГПК, чл. 146 ГПК, чл. 154 ал. 1 ГПК, чл. 22 ал. 4 ЗКС, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 266 ал. 3 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 3 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 45 ЗЗД, чл. 49 ЗЗД, чл. 52 ЗЗД, чл. 53 ЗАНН, чл. 6 КЗПЧОС, чл. 6 пар. 1 КЗПЧОС
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
1. „Следва ли държавен културен институт, който е второстепенен разпоредител с бюджетни средства, да се счита за държавно учреждение по смисъла на чл. 84, т. 1 ГПК, когато предмет на спора са приходи от билети, които по силата на Закона за публичните финанси съставляват публични финансови средства?“ и 2. „Представлява ли отказът от освобождаване от държавна такса в размер, надвишаващ драстично месечния оперативен бюджет на бюджетна организация, нарушение на принципа за равенство на страните и правото на достъп до съд (чл. 6 КЗПЧОС)? (по двата правни въпроса се твърди противоречие със задължителната практика – тълкувателните разяснения по ТР №6/06.11.2013 г. по тълк. д. №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, като касаторът поддържа, че техният правен отговор ще способства за точното прилагане на закона и развитието на правото).
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Красимир Машев
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Следва ли съдът, когато обсъжда медицински обстоятелства, имащи значение за изхода на делото (включително дали заболяването е настъпило внезапно и е възпрепятствало страната да извърши процесуални действие), да прави самостоятелни медицински изводи без да притежава специални знания, или е длъжен да назначи съдебно-медицинска експертиза, дори и при липса на изрично доказателствено искане, когато това е необходимо за изясняване на фактите по делото? Допустимо ли е съдът да приеме, че страната не е доказала временното си разстройство на здравето и неработоспособност (когато страната твърди непредвидено обстоятелство от здравословен произход) ако не е представен болничен лист, при положение че са налице други медицински документи (амбулаторни листове, епикризи, лабораторни резултати и др.), които установяват същите факти и са приети като доказателства по делото? Нарушава ли се правото на защита на страната по чл. 121 КРБ и чл. 6 КЗПЧОС, когато съдът отказва събиране на поисканите свидетелски показания, при условие, че същите са допустими и необходими и с тях се цели доказване на наличие на особени и непредвидени препятствия, които не могат да бъдат преодолени, по смисъла на чл. 64 ГПК, довели до пропускане на преклузивен процесуален срок? Следва ли съдът при прилагане на процесуалните правила относно уведомяването на страните, да спазва принципите на правната сигурност, легитимното доверие и ефективната съдебна защита, произтичащи от правото на Европейския съюз, и представлява ли нарушение на тези принципи промяната на фактически установения начин на връчване на актове на съда, без доказателства за реално узнаване на акта? Съвместимо ли е с принципите на правото на ефективна съдебна защита съдът да не предприеме уведомяване на другия адвокат или на страната, след като е узнал, че процесуалният представител (адвокат К.) е в отпуск и обективно не може да упражнява професионалните си задължения, респективно не може реално да получи съобщението за изготвеното съдебно решение? Длъжен ли е съдът, при преценката на молба за възстановяване на срок по чл. 64, ал. 2 ГПК, да отчете уязвимостта както на страната, така и на нейния процесуален представител, когато страната е възрастна и трайно увредена жена, а нейният адвокат е била внезапно възпрепятстван по здравословни причини да извърши процесуалното действие, така че отказът да се възстанови срока да не води до непропорционално ограничаване на правото на защита и достъпа до съд, гарантирани от чл. 56 Конституцията, чл. 6 КЗПЧОС и чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз? Следва ли адвокатът да се счита за добросъвестен при упражняване на процесуалните си права, когато е представил удостоверение за ползване на отпуск за определен период от време, и какво е значението на това удостоверение при преценката по чл. 64 ГПК за наличие на уважителни причини за възстановяване на пропуснат срок?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Димитър Димитров
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Конкретен правен въпрос с характеристиките по чл. 280, ал. 1 ГПК не е формулиран.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Маргарита Георгиева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Въз основа на какви критерии и съотношението между тях се извършва преценката за наличие на нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгл. чл. 6, пар. 1 от КЗПЧОС?
Кои са критериите, определящи справедливостта по чл. 52 ЗЗД при определяне на конкретен размер на обезщетението във връзка с решаване на делата в разумен срок?
Достатъчно ли е единствено да бъдат формално изброени тези критерии или следва решаващият състав на съда да извърши задължителна преценка на всички установени по делото, релевантни и обективно съществуващи конкретни обстоятелства и да посочи значението им за размера на неимуществените вреди?
Задължен ли е въззивният съд да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235 и 236 ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани от въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мария Иванова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Следва ли съдът при определяне на справедливо обезщетение по чл. 52 ЗЗД да отчита инфлацията и покупателната стойност на парите към момента на постановяване на решението?
Към кой момент съдът следва да определи обезщетението за неимуществени вреди – към датата на увреждането или към по-късен момент, когато уврежданията вече са се проявили – хронична увреда на нервните коренчета и извършена операция на дисковата херния?
Следва ли съдът да отчита трайността и продължителността на увреждането при преценката на справедливостта по чл. 52 ЗЗД?
Допуска ли се присъждане на обезщетение за неимуществени вреди без да се отчитат икономическите условия към момента на решението, включително инфлацията и обедняването на населението?
Допустимо ли е съдът да пренебрегне множество последователни и съществени медицински доказателства, без да обсъди съдържателно техните медицински изводи?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и да извърши анализ на относитеимите към тях и събрани по надлежния процесуален ред доказателства поотделно и в тяхната съвкупност?
Допустимо ли е съдът да не обсъди наличието на причинно-следствена връзка между травма и по-късно проявена хронична патология, въпреки първоначално документирани симптоми, образни изследвания и решение на ТЕЛК?
Следва ли съдът да установи механизма на извършване на деликта, като обсъди и направените възражения от страните по този въпрос?
Какви са приложимите критерии за справедливо овъзмездяване на причинените в резултат на деликт неимуществени вреди и следва ли съдът при определяне на обезщетението да отчита комплексното влияние на увреждането върху всички сфери на личния и професионалния живот на пострадалия?
Следва ли съдът да обсъди психотравмата като самостоятелна вреда, когато тя е установена от психолог и отразена в медицински документи?
Може ли съдът да не възприеме заключението на съдебните експертизи, без да се мотивира защо, в съответствие с нормата на чл. 202 ГПК и трябва ли съдът независимо дали възприема или не експертното заключение, да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата?
Длъжен ли е съдът при наличие на противоречиви експертни заключения на вещи лица да изложи мотиви по какви съображения възприема едното, а не кредитира другото заключение?
Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни?
Нарушава ли се принципът на ефективност на съдебната защита (чл. 6 КЗПЧОС и чл. 47 от Хартата на ЕС), ако съдебният акт не защитава пълноценно пострадалия от телесна повреда, въпреки доказаните й последици?
Нарушава ли се правото на ефективна съдебна защита, когато съдебния акт не защитава пълноценно правото на лична неприкосновеност и не разглежда изцяло претърпените страдания?
Дължи ли съдът мотиви относно защо приема една експертиза вярна, а други – не, когато последните са подкрепени от клинични изследвания и обективни находки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Гергана Никова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Счита ли се за просрочена частната касационна жалба, когато е изпратена чрез пощенски оператор в последния ден на преклузивния срок?
Явява ли се връщането на просрочена жалба нарушение на правото на достъп до правосъдие по чл. 6 КЗПЧОС и чл. 56 КРБ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мария Бойчева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
следва да са от такова естество, че разглеждането им да доведе до промяна на крайния резултат по спора, като по същите следва да е налице и някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Доводите за неправилност на обжалвания съдебен акт по чл. 281, т. 3 ГПК не съставляват основания за допускане на касационното обжалване. По тях касационната инстанция се произнася след допускане на обжалването, при проверката за законосъобразност на обжалвания акт (т. 1 ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мария Христова
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.