съдия Ерик Василев
Съдебни актове, докладвани от съдия Ерик Василев
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
При предявен иск за заплащане на обезщетение за претърпени от деликт вреди под формата на пропуснати ползи, пропуснатите ползи следва ли да бъдат доказани със сигурност при условията на пълно и главно доказване проведено от страна на ищеца?
Може ли съдът да осъди ответника да заплати обезщетение за претърпени вреди от деликт под формата на пропуснати ползи, ако последните почиват единствено на логически допускания досежно евентуален техен размер, респ. могат ли твърденията за вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, да почиват на предположения?
Може ли съдът да приеме, че ищецът е претърпял вреди под формата на пропуснати ползи за свой имот само на основание обстоятелството, че за процесния период е имало теоретична възможност да отдава имота под наем, а наред с това по делото не е установено липса на възможност, респ. намерение за личното му ползване от страна на ищеца?
При иск за вреди под формата на пропуснати ползи за недвижим имот, достатъчно ли е за доказване на иска само приемането на една СТЕ, която установява единствено какви са средните цени на наемите за сходни имоти в процесния период?
Следва ли при предявен иск за претърпени вреди под формата на пропуснати ползи, изразяващи се в нереализирани доходи от наем, ищецът да докаже, че е имал намерение да отдава имота под наем?
Може ли да се приеме, че само въз основа на обстоятелството, че в документите за собственост на имота същият е индивидуализиран като офис, ищецът е щял да го отдава със сигурност под наем, и то без ищецът да е установил по делото по предвидения в ГПК ред каквито и да е факти в тази посока?
При предявен иск за заплащане на обезщетение за претърпени от деликт вреди, под формата на пропуснати ползи, следва ли да са установени в процеса, и то при условията на пълно и главно доказване, проведено от ищеца, всички предпоставки за възникване на отговорност за вреди от непозволено увреждане, а именно: 1. противоправно действие или бездействие; 2. вреди; 3. причинна връзка между действието или бездействието и вредите; 4. Вина на делинквента?
При предявен иск за заплащане на обезщетение за претърпени от деликт вреди под формата на пропуснати ползи достатъчно ли е за доказване на елемента противоправност единствено обстоятелството, че в чл. 403, ал. 1 ГПК е регламентирана възможност при отхвърляне на иска, по който е допуснато обезпечението, ответникът да може да иска от ищеца да му заплати причинените вследствие на обезпечението вреди, или ищецът следва да е доказал при условията на пълно и главно доказване на естеството и конкретния размер на претендираните вреди?
Разпоредбата на чл. 403, ал. 1 ГПК създава ли презумпция, че ако искът, по който е допуснато обезпечението, бъде отхвърлен, действията на ищеца са били противоправни или противоправността подлежи на доказване в производството при предявен иск по чл. 403, ал. 1 ГПК?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Ерик Василев
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Задължен ли е въззивният съд, когато възприеме фактическите обстоятелства, установени пред първата инстанция и препраща към мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл. 272 ГПК, да изложи самостоятелни мотиви по предмета на спора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Ерик Василев
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Относима ли е практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС), по-специално решението по дело C-438/2022, при определяне на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК и следва ли националният съд да откаже да прилага Наредба №1/2004 г. в тази връзка?
Какви са критериите за определяне на справедливо и обосновано адвокатско възнаграждение с оглед фактическата и правна сложност на делото, положения труд и съразмерността между възнаграждението и извършените от адвоката процесуални действия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Ерик Василев
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Длъжен ли е съдът да определи правната квалификация на предявения иск въз основа на изложените в исковата молба фактически твърдения и петитума, независимо от правната норма, посочена от ищеца и представлява ли съществено процесуално нарушение квалифицирането на иска по чл. 55 ЗЗД при твърдения за договорно правоотношение (договор за поръчка)?
Допустимо ли е съдът да игнорира съществени фактически твърдения на ищеца, релевантни за правната квалификация на иска, и да постанови решение, без да се произнесе по действително въведения спор, и това води ли до недопустимост на съдебния акт като постановен по непредявен иск?
Налице ли е „липса на основание по смисъла на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, когато от събраните по делото доказателства се установява, че паричните преводи са извършени като дарение във връзка с годеж и религиозен обред („никях“), включително при наличие на обещание за дар (махир), произтичащо от религиозни и морални норми?
Следва ли при преценка на основанието за имуществено разместване по чл. 55 ЗЗД съдът да отчете религиозните, морални и семейни норми, когато тези норми имат реално значение за характера на престацията, особено в контекста на съвременните обществени отношения и на семейства, изповядващи ислямското вероизповедание?
Изключва ли приложението на чл. 55, ал. 1 ЗЗД разпоредбата на чл. 55, ал. 2 ЗЗД, когато е налице съзнателно изпълнение на нравствен дълг, произтичащ от религиозни и морални убеждения, споделяни от страните?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Ерик Василев
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Носи ли отговорност по чл. 49 ЗЗД държавен орган (АСП), който не е пряк доставчик на социалната услуга, за вреди, настъпили при ползване на услугата, предоставяна от подведомствено звено?
Необходимо ли е за ангажиране на отговорност по чл. 49 ЗЗД да се установи конкретно противоправно поведение на определен служител и пряка причинна връзка с вредата, или е достатъчно общо бездействие на персонала?
Какви са критериите за определяне на причинна връзка при твърдение за усложнения, настъпили значителен период след първоначалното увреждане?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Ерик Василев
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Допустимо ли при иск по чл. 31 ЗЗД съдът да откаже да приеме за доказано състоянието на невъзможност на лицето да разбира и ръководи действията си към момента на сключване на сделката единствено поради липса на пряк психиатричен или неврологичен преглед към този момент, когато това състояние се установява чрез ретроспективни съдебно-медицински експертизи, медицинска документация и свидетелски показания?
Следва ли съдът да отхвърли иск по чл. 31 ЗЗД, когато събраните по делото доказателства установяват наличие на хроничен, прогресивен и необратим органичен мозъчен процес, засягащ когнитивните и волевите функции на лицето, но експертните заключения не могат да определят с абсолютна точност момента на настъпване на тези увреждания?
Допустимо ли е при преценка на предпоставките на чл. 31 ЗЗД съдът да извежда извод за запазена способност на лицето да разбира и ръководи действията си въз основа на външни прояви на социално функциониране – като упражняване на трудова дейност, самостоятелно придвижване и подписване на правни документи – при наличието на очевидни органични мозъчни увреждания, несъвместими с нормалната човешка психична дейност и засягащи висшите когнитивни и волеви функции?
Допустимо ли е съдът да кредитира само едно от налични повече от две противоречиви експертни заключения, без да извърши задълбочен сравнителен анализ на всички експертизи и без да обсъди тяхната съвкупност във връзка с останалите доказателства по делото и във връзка с фактите, които счита за доказани при условията на пълно и главно доказване?
Длъжен ли е съдът при преценка на предпоставките по чл. 31 ЗЗД да обсъди явната нееквивалентност между насрещните престации по договора, изразяваща се в продажба на недвижим имот на цена, многократно по-ниска от данъчната оценка и пазарната му стойност, като релевантно обстоятелство за способността на лицето да разбира и ръководи действията си?
Нарушава ли се правото на защита на страната, когато съдът не извърши съвкупна и мотивирана оценка на всички приети по делото експертни заключения, а кредитира едно от тях без да изложи съображения за отхвърляне на останалите, при положение че тези доказателства са от съществено значение за установяване на релевантния факт по спора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Ерик Василев
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Длъжен ли е съдът да измени подсъдността на делото, когато за страна с увреждания е физически невъзможно да се придвижи до съответния съд поради липса на обществен и личен транспорт, който да превози акумулаторна инвалидна количка, с която тя се придвижва? Неглижирането на физическите ограничения на ищцата, които възпрепятстват достъпа й до правосъдие, не представлява ли форма на дискриминация по смисъла на Директива 2000/78/ЕС? Трябва ли съдът да създаде разумни улеснения, за да осигури на страната с увреждания равен достъп до правосъдие? Длъжен ли е въззивният съд служебно да следи за предубеденост, когато ответникът е системно ангажиран като експерт (вещо лице) в същия съд, и представлява ли това нарушение на правото на справедлив процес по чл. 6 КЗПЧОС? Професионална зависимост между съда и ответника компрометира ли външния вид на правосъдието?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Ерик Василев
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2023
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Ерик Василев
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Допустима ли е „корелация“ между определените от работодателя командировъчни на ден с размера на допълнителните възнаграждения и променя ли се в този случай характера им от командировъчни на възнаграждение за труд? Работодателят може ли да определи по-нисък размер от определения в Приложение 3а НСКСЧ? Може ли съдът да задължи прилагането на правна норма по отношение на субект, който е изключен от нейния обхват?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Ерик Василев
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Допустимо ли е въззивният съд да се произнесе по иск на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, с оглед на твърденията за нарушаване на принципа на диспозитивното начало по чл. 6, ал. 2 ГПК, когато ищецът е поискал връщане на неоснователно събрани по изпълнението парични суми?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Ерик Василев
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.