чл. 228 ЗЗД

При предявен иск за заплащане на обезщетение за претърпени от деликт вреди под формата на пропуснати ползи, пропуснатите ползи следва ли да бъдат доказани със сигурност при условията на пълно и главно доказване проведено от страна на ищеца?
Може ли съдът да осъди ответника да заплати обезщетение за претърпени вреди от деликт под формата на пропуснати ползи, ако последните почиват единствено на логически допускания досежно евентуален техен размер, респ. могат ли твърденията за вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, да почиват на предположения?
Може ли съдът да приеме, че ищецът е претърпял вреди под формата на пропуснати ползи за свой имот само на основание обстоятелството, че за процесния период е имало теоретична възможност да отдава имота под наем, а наред с това по делото не е установено липса на възможност, респ. намерение за личното му ползване от страна на ищеца?
При иск за вреди под формата на пропуснати ползи за недвижим имот, достатъчно ли е за доказване на иска само приемането на една СТЕ, която установява единствено какви са средните цени на наемите за сходни имоти в процесния период?
Следва ли при предявен иск за претърпени вреди под формата на пропуснати ползи, изразяващи се в нереализирани доходи от наем, ищецът да докаже, че е имал намерение да отдава имота под наем?
Може ли да се приеме, че само въз основа на обстоятелството, че в документите за собственост на имота същият е индивидуализиран като офис, ищецът е щял да го отдава със сигурност под наем, и то без ищецът да е установил по делото по предвидения в ГПК ред каквито и да е факти в тази посока?
При предявен иск за заплащане на обезщетение за претърпени от деликт вреди, под формата на пропуснати ползи, следва ли да са установени в процеса, и то при условията на пълно и главно доказване, проведено от ищеца, всички предпоставки за възникване на отговорност за вреди от непозволено увреждане, а именно: 1. противоправно действие или бездействие; 2. вреди; 3. причинна връзка между действието или бездействието и вредите; 4. Вина на делинквента?
При предявен иск за заплащане на обезщетение за претърпени от деликт вреди под формата на пропуснати ползи достатъчно ли е за доказване на елемента противоправност единствено обстоятелството, че в чл. 403, ал. 1 ГПК е регламентирана възможност при отхвърляне на иска, по който е допуснато обезпечението, ответникът да може да иска от ищеца да му заплати причинените вследствие на обезпечението вреди, или ищецът следва да е доказал при условията на пълно и главно доказване на естеството и конкретния размер на претендираните вреди?
Разпоредбата на чл. 403, ал. 1 ГПК създава ли презумпция, че ако искът, по който е допуснато обезпечението, бъде отхвърлен, действията на ищеца са били противоправни или противоправността подлежи на доказване в производството при предявен иск по чл. 403, ал. 1 ГПК?